Преди 70 години погребаха Варшавския договор
Договорът е подписан за период от 20 години, с автоматизирано продължение за идващите 10 години при изискване, че не е денонсиран една година преди приключване на периода. Държавите участнички в контракта се задължават в сходство с Устава на Организация на обединените нации да се въздържат в интернационалните връзки от опасност със мощ или потреблението £ и да позволяват всички разногласия с мирни средства. Висш управителен орган на съюза е Политически съвещателен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на Съюз на съветските социалистически републики И. С. Конев. По-късно са основани Комитет на министрите на защитата, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.
На 28 май 1955 година българското Народното събрание ратифицира контракта, съгласно който страните се задължават да си оказват взаимни съвещания по значими интернационалните въпроси и военна помощ при нахлуване върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в действие на 5 юни 1955 година
Твърде скоро си пролича, че става дума не просто за защитителен съюз, а за орган, който има за цел да подсигурява политическия надзор на Съюз на съветските социалистически републики над Източния блок. Най-показателните образци са потушаването на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година.
През 1980-те години стартира интервалът на огромната смяна. Тя беше задвижена от полския профсъюз „ Солидарност ” и от промените в Съюз на съветските социалистически републики, познати под името „ Перестройка ”. В резултат се стигна до рухването на Желязната завеса и на Берлинската стена, а малко по-късно и до договаряния за обединяването на Германия.
През септември 1990 - директно преди обединяването на Германия, Германска демократична република напуща Варшавския пакт. Само в границите на няколко дни близо 360 000 военнослужещи от източногерманската Народна войска се трансформират във бойци на НАТО. Почти толкоз руски бойци напущат Източна Германия до 1994 година, за което Бон заплаща на Москва близо 4 милиарда немски марки. Именно обединяването на Германия беше в основата на по-сетнешното разширение на НАТО, споделя в тази връзка историкът Конрад Ярауш.
На среща в Будапеща напролет на 1991 година страните-членки на Варшавския контракт трансформират военната организация в политическа, като представителите на Съюз на съветските социалистически републики бойкотират срещата в символ на противоречие. Така се стига до 1 юли 1991 година, когато в Прага бе разгласен краят на руското владичество - в границите на онази среща, на която Горбачов не пожела да участва.
НАТО оцеля и след разпускането на Варшавския контракт - и напълно скоро стартира да се разраства. Защото някогашните членове на Варшавския пакт видяха в лицето на НАТО поръчител за своята сигурност.
Руският политолог Александър Галкин, по това време консултант на Горбачов, си спомня по какъв начин тогава Съединени американски щати са уверявали Москва, че НАТО няма желание да се уголемява на изток. „ Само че устните обещания нямат особена стойност ”, споделя Галкин. Германският историк Хайнрих-Аугуст Винклер твърди друго - по неговите думи Горбачов в никакъв случай не е желал от Запада гаранции, че НАТО няма да се уголемява на изток. Според Винклер, по това време е ставало дума основно за немското обединяване, до момента в който разширението на НАТО не е било обект на разискване. „ Легендата, че е било обещано заричане НАТО да не се уголемява на изток, умерено може да бъде отхвърлена като погрешна ”, споделя Винклер.
След като Германска демократична република напуща Варшавския контракт, Чехословакия и Унгария оповестяват, че желаят да се причислят към НАТО. Една българска самодейност от това време също изненадва Вашингтон - група млади академични преподаватели, измежду които и по-сетнешният външен министър Соломон Паси, още през 1990 година моли за разпускането на Варшавския контракт. Това провокира вътрешнополитически напрежения. Но и на Запад не всички се радват на този зов.
„ През 1991 година участието в НАТО ни изглеждаше като прекомерно нереалистична вероятност ”, споделя някогашният външен министър на Полша Кшищоф Скубишевски. „ В диалози с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер ясно показах желанието ни да бъдем защитавани от НАТО, без обаче да слагам въпроса за неотложно присъединение към Алианса ”, спомня си дипломатът.
С разпускането на Варшавския контракт в средата на 1991 и последвалото раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики, процесите в Източна Европа получават нова динамичност. Първоначално НАТО приема единствено страните, които се намират в непосредствена непосредственост до границите на Алианса. През 1999 в него влизат Полша, Чехия и Унгария, до момента в който България да вземем за пример остава в чакалнята още пет години - до 2004.
На 28 май 1955 година българското Народното събрание ратифицира контракта, съгласно който страните се задължават да си оказват взаимни съвещания по значими интернационалните въпроси и военна помощ при нахлуване върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в действие на 5 юни 1955 година
Твърде скоро си пролича, че става дума не просто за защитителен съюз, а за орган, който има за цел да подсигурява политическия надзор на Съюз на съветските социалистически републики над Източния блок. Най-показателните образци са потушаването на унгарското въстание през 1956 и на Пражката пролет през 1968 година.
През 1980-те години стартира интервалът на огромната смяна. Тя беше задвижена от полския профсъюз „ Солидарност ” и от промените в Съюз на съветските социалистически републики, познати под името „ Перестройка ”. В резултат се стигна до рухването на Желязната завеса и на Берлинската стена, а малко по-късно и до договаряния за обединяването на Германия.
През септември 1990 - директно преди обединяването на Германия, Германска демократична република напуща Варшавския пакт. Само в границите на няколко дни близо 360 000 военнослужещи от източногерманската Народна войска се трансформират във бойци на НАТО. Почти толкоз руски бойци напущат Източна Германия до 1994 година, за което Бон заплаща на Москва близо 4 милиарда немски марки. Именно обединяването на Германия беше в основата на по-сетнешното разширение на НАТО, споделя в тази връзка историкът Конрад Ярауш.
На среща в Будапеща напролет на 1991 година страните-членки на Варшавския контракт трансформират военната организация в политическа, като представителите на Съюз на съветските социалистически републики бойкотират срещата в символ на противоречие. Така се стига до 1 юли 1991 година, когато в Прага бе разгласен краят на руското владичество - в границите на онази среща, на която Горбачов не пожела да участва.
НАТО оцеля и след разпускането на Варшавския контракт - и напълно скоро стартира да се разраства. Защото някогашните членове на Варшавския пакт видяха в лицето на НАТО поръчител за своята сигурност.
Руският политолог Александър Галкин, по това време консултант на Горбачов, си спомня по какъв начин тогава Съединени американски щати са уверявали Москва, че НАТО няма желание да се уголемява на изток. „ Само че устните обещания нямат особена стойност ”, споделя Галкин. Германският историк Хайнрих-Аугуст Винклер твърди друго - по неговите думи Горбачов в никакъв случай не е желал от Запада гаранции, че НАТО няма да се уголемява на изток. Според Винклер, по това време е ставало дума основно за немското обединяване, до момента в който разширението на НАТО не е било обект на разискване. „ Легендата, че е било обещано заричане НАТО да не се уголемява на изток, умерено може да бъде отхвърлена като погрешна ”, споделя Винклер.
След като Германска демократична република напуща Варшавския контракт, Чехословакия и Унгария оповестяват, че желаят да се причислят към НАТО. Една българска самодейност от това време също изненадва Вашингтон - група млади академични преподаватели, измежду които и по-сетнешният външен министър Соломон Паси, още през 1990 година моли за разпускането на Варшавския контракт. Това провокира вътрешнополитически напрежения. Но и на Запад не всички се радват на този зов.
„ През 1991 година участието в НАТО ни изглеждаше като прекомерно нереалистична вероятност ”, споделя някогашният външен министър на Полша Кшищоф Скубишевски. „ В диалози с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер ясно показах желанието ни да бъдем защитавани от НАТО, без обаче да слагам въпроса за неотложно присъединение към Алианса ”, спомня си дипломатът.
С разпускането на Варшавския контракт в средата на 1991 и последвалото раздробяване на Съюз на съветските социалистически републики, процесите в Източна Европа получават нова динамичност. Първоначално НАТО приема единствено страните, които се намират в непосредствена непосредственост до границите на Алианса. През 1999 в него влизат Полша, Чехия и Унгария, до момента в който България да вземем за пример остава в чакалнята още пет години - до 2004.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ