Добруджанската баница не е български защитен продукт, а румънски. Това

Добруджанската баница не е български предпазен артикул, а румънски. Това стана, откакто северната ни съседка получи европейско самопризнание за тестеното произведение със предпазено географско напътствие (ЗГУ) на продукта „ Plăcintă Dobrogeană “. Румънците се бориха за това в продължение на години.

Предстои Румъния да записва продукта „ Plăcintă Dobrogeană PGI “ и да го разгласява в формален вестник на Европейски Съюз, с всички права, за безграничен интервал от време.

„ Противопоставянето на България се основава на общата история на района Добруджа, който включваше и територия от България, и нашите съседи бяха в съпротива в продължение на съвсем две години “, разяснява Йонуц Диаконеаса, консултант в Министерството на земеделието, пред Agerpres.

Той прецизира, че България ще получи правото да употребява името „ Добруджанска баница “, само че единствено на локално равнище, в региона на юг от окръг Кюстенджа и без признание на ЗГУ, с кирилица или латиница,за период от 10 години, макар че в началото са поискани 15 години.

Румънците показват, че всички стадии на производството на „ Plăcintă dobrogeană “ се правят в избрания географски регион Добруджа, който включва две административни области – окръг Тулча и окръг Констанца, които са в административната конструкция на Румъния.

За връзката сред продукта и географския регион съседите ни се базират на османския странник Евлия Челеби. На страница 44 от книгата „ Ценности на добруджанската еднаквост “ той разказва процеса на правене на „ Плачина доброджана “ и се възхищава от „ забележителните плаващи мелници по Дунав, същински работилници за смилане и печене, в които смляното брашно се трансформира в самун и печива “.

Производственият развой включва следните характерни стадии: приемане на първични материали и съставки, подготвяне на тесто, удължаване на кори, подготвяне на плънка, слагането й, заливане със примес от кисело мляко и яйца, печене и отчасти печене, бързо заледяване.