Вместо да им осигурят няколко дни платен отпуск: Властта се...
Доброволците правят част от работата на страната в условия на бедствия. Те са по пожари, трусове и наводнения наедно с служители на реда, пожарникари, лекари, военни, горски. С привършване на спешната обстановка властта обществено ги потупва по рамото, отривисто им благодари и по този начин до идващия път, когато има потребност от помощ.
В България няма Закон за доброволчеството. Законотворците се пънат с подобен повече от 10 години. Последното развиване по случая е от пролетта на тази година, когато проектозакон мина първо четене. И ужаси доброволческите организации, тъй като заплашва да им стовари тонове бумащина и нищо от това, от което се нуждаят. Иначе претекстът беше доблестен - да се насърчи доброволчеството в България. Но вместо облекчения, организациите, които притеглят хора да оказват помощ на страната, са натоварени с куп административни условия.
Повечето познават Лазар Радков около акциите „ Капачки за бъдеще “ и историите по какъв начин запушалките на пластмасовите бутилки избавят детски животи. Тоновете капачки се предават за преработване, а с получената сума се купуват кувьози за недоносени бебета в разнообразни лечебни заведения в страната, както и коли за спешна помощ. Извън това неговата организация е измежду най-активните в България. Именитият пловдивчанин върви даже с риск за живота си до Украйна още при започване на войната, с цел да занесе артикули от първа нужда след непредвиденото навлизане на войските на Путин в страната. Включва се във всички горещи точки и оказва помощ на потърпевши.
Договор, декларация и застраховка
Проектозаконът обаче не прави разлика дали влизаш в пламъците и спасяваш хора, или организираш събирането на капачки.
„ Представете си, че всички, които идвате да помагате на акциите на " Капачки за бъдеще ", би трябвало да подпишете контракт и декларация за GDPR, тъй като в контракта ще има ваши персонални данни. Отделно от това би трябвало да си извършите застраховка, с цел да можете да се включите и да помагате като доброволци! Майтап ли ви се коства? “, обществено се възмути Лазар Радков преди няколко месеца, когато законотворците бяха предложили три законопроекта за доброволчеството и всичките предлагаха изброените нагоре ограничения. Според тях, за " поощряване на доброволчеството ", отбелязва той. Но не е единствено това.
" Помагате с превоз на капачки с буса или комбито. Помагате с изпразване и поддържане на сърца за капачки. Вие сте дълготрайни доброволци и би трябвало да имате подписан контракт, подписана GDPR декларация и също наложителна застраховка. Няма значение, че вие не виждате никакъв риск в доброволческата ви активност. Или пък организирате хора да засаждат дръвчета. Същата работа. Организирате хора да почистват паркове или речни корита - чака ви безусловно същото ", разяснява той.
Според плана на Закона за доброволчеството, в случай че някой желае да се включи като доброволец в каквато и да е акция за повече от 30 дни в една календарна година, то той е „ дълготраен доброволец “ и би трябвало да има подписан контракт с доброволческата организация. И защото там се вписват персонални данни, би трябвало да се подпише и декларация за персоналните данни. Организацията би трябвало да обезпечи за своя сметка застраховка на доброволеца наред с образованието, инструктажа и обезпечаването на безвредни условия, тъй като „ при осъществяване на доброволческа активност се ползват разпоредбите на Закона за здравословните и безвредните условия на труд “ - член 3, ал.1.
Трябва им единствено спомагателен отпуск, с цел да помагат
Доброволчеството в действителност е полагане на безплатен труд. За страдание обаче, благородната активност много пречи на постоянната трудова претовареност. Предвидени облекчения като спомагателни дни заплатен отпуск за доброволците няма. А това е нещото, от което те в действителност се нуждаят. Само необятно скроените работодатели биха приели техен чиновник сутринта да вдигне телефона и да ги уведоми, че няма да се яви на работното място, тъй като ще върви да гаси пожари или ще избавя села от наводнения. А по кое време ще се яви? Ами, не е ясно, когато свършим! И този разговор може да се повтори два-три, пет или 10 пъти в годината. На срещите си доброволческите организации и разнообразни НПО-та са обсъждали като добра процедура два или три дни годишно, не повече. Уви! Това не е залегнало в проектозакона.
„ Всеки, който е управлявал повече от 10 души, знае какъв брой мъчно е да се ръководят хора. А когато тези хора са стотици хиляди или милиони, е невъобразимо по-сложно. И е обикновено институции да не се оправят с всякакви неща. Но една от главните аргументи за това е, че са мудни, бавни и затънали в администрация. Доброволческите организация, въпреки това, са мобилни, дейни и бързо адаптивни и могат да се засилват от през днешния ден за през днешния ден “, показва Лазар Радков като мотив " срещу " спомагателното утежняване с бумащина на организациите като неговата.
" Защото, в случай че одобряват калпави точки (в закона - б.а.), от " Капачки за бъдеще " ще би трябвало или да преустановим активност, или съществено да я редуцираме, или... да действаме отвън закона. А това е нещо, което твърдо не искам да вършим. Първо, тъй като сме огромна организация, доста хора ни следват и постоянно се стараем да даваме образец. И второ, тъй като нашата цел е да подкрепяме страната там, където не съумява, а не да се борим с нея. Последното не оказва помощ на никого! ", заключава той.
Така или другояче, законопроектът е на трупчета и не се знае по кое време ще види бял свят под формата на закон.
В България няма Закон за доброволчеството. Законотворците се пънат с подобен повече от 10 години. Последното развиване по случая е от пролетта на тази година, когато проектозакон мина първо четене. И ужаси доброволческите организации, тъй като заплашва да им стовари тонове бумащина и нищо от това, от което се нуждаят. Иначе претекстът беше доблестен - да се насърчи доброволчеството в България. Но вместо облекчения, организациите, които притеглят хора да оказват помощ на страната, са натоварени с куп административни условия.
Повечето познават Лазар Радков около акциите „ Капачки за бъдеще “ и историите по какъв начин запушалките на пластмасовите бутилки избавят детски животи. Тоновете капачки се предават за преработване, а с получената сума се купуват кувьози за недоносени бебета в разнообразни лечебни заведения в страната, както и коли за спешна помощ. Извън това неговата организация е измежду най-активните в България. Именитият пловдивчанин върви даже с риск за живота си до Украйна още при започване на войната, с цел да занесе артикули от първа нужда след непредвиденото навлизане на войските на Путин в страната. Включва се във всички горещи точки и оказва помощ на потърпевши.
Договор, декларация и застраховка
Проектозаконът обаче не прави разлика дали влизаш в пламъците и спасяваш хора, или организираш събирането на капачки.
„ Представете си, че всички, които идвате да помагате на акциите на " Капачки за бъдеще ", би трябвало да подпишете контракт и декларация за GDPR, тъй като в контракта ще има ваши персонални данни. Отделно от това би трябвало да си извършите застраховка, с цел да можете да се включите и да помагате като доброволци! Майтап ли ви се коства? “, обществено се възмути Лазар Радков преди няколко месеца, когато законотворците бяха предложили три законопроекта за доброволчеството и всичките предлагаха изброените нагоре ограничения. Според тях, за " поощряване на доброволчеството ", отбелязва той. Но не е единствено това.
" Помагате с превоз на капачки с буса или комбито. Помагате с изпразване и поддържане на сърца за капачки. Вие сте дълготрайни доброволци и би трябвало да имате подписан контракт, подписана GDPR декларация и също наложителна застраховка. Няма значение, че вие не виждате никакъв риск в доброволческата ви активност. Или пък организирате хора да засаждат дръвчета. Същата работа. Организирате хора да почистват паркове или речни корита - чака ви безусловно същото ", разяснява той.
Според плана на Закона за доброволчеството, в случай че някой желае да се включи като доброволец в каквато и да е акция за повече от 30 дни в една календарна година, то той е „ дълготраен доброволец “ и би трябвало да има подписан контракт с доброволческата организация. И защото там се вписват персонални данни, би трябвало да се подпише и декларация за персоналните данни. Организацията би трябвало да обезпечи за своя сметка застраховка на доброволеца наред с образованието, инструктажа и обезпечаването на безвредни условия, тъй като „ при осъществяване на доброволческа активност се ползват разпоредбите на Закона за здравословните и безвредните условия на труд “ - член 3, ал.1.
Трябва им единствено спомагателен отпуск, с цел да помагат
Доброволчеството в действителност е полагане на безплатен труд. За страдание обаче, благородната активност много пречи на постоянната трудова претовареност. Предвидени облекчения като спомагателни дни заплатен отпуск за доброволците няма. А това е нещото, от което те в действителност се нуждаят. Само необятно скроените работодатели биха приели техен чиновник сутринта да вдигне телефона и да ги уведоми, че няма да се яви на работното място, тъй като ще върви да гаси пожари или ще избавя села от наводнения. А по кое време ще се яви? Ами, не е ясно, когато свършим! И този разговор може да се повтори два-три, пет или 10 пъти в годината. На срещите си доброволческите организации и разнообразни НПО-та са обсъждали като добра процедура два или три дни годишно, не повече. Уви! Това не е залегнало в проектозакона.
„ Всеки, който е управлявал повече от 10 души, знае какъв брой мъчно е да се ръководят хора. А когато тези хора са стотици хиляди или милиони, е невъобразимо по-сложно. И е обикновено институции да не се оправят с всякакви неща. Но една от главните аргументи за това е, че са мудни, бавни и затънали в администрация. Доброволческите организация, въпреки това, са мобилни, дейни и бързо адаптивни и могат да се засилват от през днешния ден за през днешния ден “, показва Лазар Радков като мотив " срещу " спомагателното утежняване с бумащина на организациите като неговата.
" Защото, в случай че одобряват калпави точки (в закона - б.а.), от " Капачки за бъдеще " ще би трябвало или да преустановим активност, или съществено да я редуцираме, или... да действаме отвън закона. А това е нещо, което твърдо не искам да вършим. Първо, тъй като сме огромна организация, доста хора ни следват и постоянно се стараем да даваме образец. И второ, тъй като нашата цел е да подкрепяме страната там, където не съумява, а не да се борим с нея. Последното не оказва помощ на никого! ", заключава той.
Така или другояче, законопроектът е на трупчета и не се знае по кое време ще види бял свят под формата на закон.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ