Доброволци разплакаха баби с коледни подаръци
Доброволци разчувстваха възрастни хора от селата край Пловдив като се сетиха и им занесоха цялостни торби с хранителни артикули. Те разнесоха 92 пакета хранителни артикули и описаха за срещите с нуждаещите се хора и техните реакции на благополучие, щом зърнали подаръците.
Публикуваме описа на доброволец, който в никакъв случай няма да не помни тази акция. Написаното бе качено в групата Аварийно Спасяване Пловдив.
" Защо го правиш? " " Струва ли си? " " И какво толкоз - една-две чанти храна...! " Това са мнения и въпроси, които сме получавали и получаваме и до през днешния ден от най-различни хора, които не са идвали на сходна акция.
В понеделник разнесохме 92 хранителни пакета - 42 за акцията @Дарителска акция " Купи и Дари " 2021 на Интеракт и Ротаракт клубовете в Пловдив и 50 за акцията на Ангели за България/Angels for Bulgaria Изминахме общо 910 километра с 6 автомобила. Ангелите ни бяха помолили да намерим нуждаещи се(предимно възрастни самотни хора) в дребни обитаеми места в област Пловдив. Постарахме се и благодарение на една прелестна жена от Калояново успяхме да съберем нужните данни.
Времето беше непоносимо - мразовит дъжд и вятър. Започнахме от 7:30 сутринта - товарене, систематизиране и организация на екипи и старт в 8:00. До 12:30 успяхме да обиколим Пловдив и 3 обитаеми места в близост. Видяхме баба на 97 години, по-жизнена от половината ми връстници, усмихната, благодари ни и беше сюрпризирана, че някой се е сетил за нея. Доста хора се усещат неловко когато ги посетим, неловко, че нямат опция да си купят огромна част от продуктите сами, че нямат опция да се движат, да вървят, да контактуват с други хора.... (благодарим на Илица Даскалова за съдействието и помощта)
В 13:00 товарим 100 цялостни торби от Метро Марица Пловдив / Метро 2 - благодарим на личния състав и госпожа Весела Христева за съдействието и помощта за поредна акция! В 13:40 сме в Калояново - там ни чакат, както сме помолили с хора, които ни развеждат по адресите - пращаме 2 от екипите в други 2 обитаеми места и започваме... без локална помощ е невероятно - адресите са сложни за намиране, улици без имена, улици, на които сътрудниците искрено се радват, че сме с високопроходими коли, има доста лежащо заболели и хора без телефони...буквално влизаме в домовете им, с цел да оставим пакетите с храна, а те единствено ни благодарят и слушат с интерес кой се е сетил за тях (тук обясняваме кои са Ангели за България).
Тръгваме си от всеки адрес със смесени усеща - някои къщи са пред разпад, вода тече от покриви и стени, не е изключително топло, или в случай че печката гори виждате в двора полунарязана дървена маса и други мебели...всеки оцелява както може, а ние няма по какъв начин да помогнем на всички за всичко. Но хората са признателни, сюрпризирани и разчувствани. Някои плачат, някои желаят да почерпят сътрудниците с единствената вафла в къщата си. Няколко баби желаеха да ни целуват ръка... мъчно се разказва това възприятие повярвайте ми. Доста хора единствено при типа на торбите и логото върху тях споделят " Уау! Храни от този магазин " - те единствено са чували за него и в никакъв случай не са стъпвали там. А за нас е седмична рутина да си пазаруваш от случаен хипермаркет...
Събираме се в 16:00 още веднъж с другите екипи - и те са със смесени усеща... радостни са, че сме помогнали, осъзнали са, че този пакет е храната за повече от месец за тези хора и има голяма стойност. Но са видяли и неприятни условия за живот...възрастни самотни хора без никой към тях итн. Това много се е отразило на 4-ма от сътрудниците, които идват за пръв път на такава акция. Личи им. Няма по какъв начин да не запомним някои от хората - баба Гери (така я наричаме) която дава насоки на един сътрудник, че най-важното нещо в живота е да си откри другарка и обич! (дано я послуша ), 2 учителки, работещи в локалните учебни заведения, останали сами с по 3 деца, които напряко ми скъсаха сърцето с вътрешната си битка сред достойнсто и същинска потребност. Семейство, на което като закарахме храните в едно кално поле на 4х4, се върнаха от учебно заведение дребните им деца, с разнообразни ботуши - само че били на учебно заведение от сутринта и се връщаха през една заблатена равнища...умни, усмихнати и готини деца!... историите са 50 и няма по какъв начин да споделя всички.
С тези пакети ние не носим единствено храна - носим и малко вяра, протегнатата ръка от страна на всички донори - знам, че няма по какъв начин да изпитате и видите това, което виждаме ние, по тази причина ви споделих моят опит - това което вършиме всички вие е ужасно и благородно и дава опция на организации като нашата да помогне на доста хора в същински мъчно състояние. Благодарността и усмивките на всички тези хора са за вас!
Имате цялостната поддръжка на целият ни екип за всяка ваша акция или акция. Благодарим! "
Публикуваме описа на доброволец, който в никакъв случай няма да не помни тази акция. Написаното бе качено в групата Аварийно Спасяване Пловдив.
" Защо го правиш? " " Струва ли си? " " И какво толкоз - една-две чанти храна...! " Това са мнения и въпроси, които сме получавали и получаваме и до през днешния ден от най-различни хора, които не са идвали на сходна акция.
В понеделник разнесохме 92 хранителни пакета - 42 за акцията @Дарителска акция " Купи и Дари " 2021 на Интеракт и Ротаракт клубовете в Пловдив и 50 за акцията на Ангели за България/Angels for Bulgaria Изминахме общо 910 километра с 6 автомобила. Ангелите ни бяха помолили да намерим нуждаещи се(предимно възрастни самотни хора) в дребни обитаеми места в област Пловдив. Постарахме се и благодарение на една прелестна жена от Калояново успяхме да съберем нужните данни.
Времето беше непоносимо - мразовит дъжд и вятър. Започнахме от 7:30 сутринта - товарене, систематизиране и организация на екипи и старт в 8:00. До 12:30 успяхме да обиколим Пловдив и 3 обитаеми места в близост. Видяхме баба на 97 години, по-жизнена от половината ми връстници, усмихната, благодари ни и беше сюрпризирана, че някой се е сетил за нея. Доста хора се усещат неловко когато ги посетим, неловко, че нямат опция да си купят огромна част от продуктите сами, че нямат опция да се движат, да вървят, да контактуват с други хора.... (благодарим на Илица Даскалова за съдействието и помощта)
В 13:00 товарим 100 цялостни торби от Метро Марица Пловдив / Метро 2 - благодарим на личния състав и госпожа Весела Христева за съдействието и помощта за поредна акция! В 13:40 сме в Калояново - там ни чакат, както сме помолили с хора, които ни развеждат по адресите - пращаме 2 от екипите в други 2 обитаеми места и започваме... без локална помощ е невероятно - адресите са сложни за намиране, улици без имена, улици, на които сътрудниците искрено се радват, че сме с високопроходими коли, има доста лежащо заболели и хора без телефони...буквално влизаме в домовете им, с цел да оставим пакетите с храна, а те единствено ни благодарят и слушат с интерес кой се е сетил за тях (тук обясняваме кои са Ангели за България).
Тръгваме си от всеки адрес със смесени усеща - някои къщи са пред разпад, вода тече от покриви и стени, не е изключително топло, или в случай че печката гори виждате в двора полунарязана дървена маса и други мебели...всеки оцелява както може, а ние няма по какъв начин да помогнем на всички за всичко. Но хората са признателни, сюрпризирани и разчувствани. Някои плачат, някои желаят да почерпят сътрудниците с единствената вафла в къщата си. Няколко баби желаеха да ни целуват ръка... мъчно се разказва това възприятие повярвайте ми. Доста хора единствено при типа на торбите и логото върху тях споделят " Уау! Храни от този магазин " - те единствено са чували за него и в никакъв случай не са стъпвали там. А за нас е седмична рутина да си пазаруваш от случаен хипермаркет...
Събираме се в 16:00 още веднъж с другите екипи - и те са със смесени усеща... радостни са, че сме помогнали, осъзнали са, че този пакет е храната за повече от месец за тези хора и има голяма стойност. Но са видяли и неприятни условия за живот...възрастни самотни хора без никой към тях итн. Това много се е отразило на 4-ма от сътрудниците, които идват за пръв път на такава акция. Личи им. Няма по какъв начин да не запомним някои от хората - баба Гери (така я наричаме) която дава насоки на един сътрудник, че най-важното нещо в живота е да си откри другарка и обич! (дано я послуша ), 2 учителки, работещи в локалните учебни заведения, останали сами с по 3 деца, които напряко ми скъсаха сърцето с вътрешната си битка сред достойнсто и същинска потребност. Семейство, на което като закарахме храните в едно кално поле на 4х4, се върнаха от учебно заведение дребните им деца, с разнообразни ботуши - само че били на учебно заведение от сутринта и се връщаха през една заблатена равнища...умни, усмихнати и готини деца!... историите са 50 и няма по какъв начин да споделя всички.
С тези пакети ние не носим единствено храна - носим и малко вяра, протегнатата ръка от страна на всички донори - знам, че няма по какъв начин да изпитате и видите това, което виждаме ние, по тази причина ви споделих моят опит - това което вършиме всички вие е ужасно и благородно и дава опция на организации като нашата да помогне на доста хора в същински мъчно състояние. Благодарността и усмивките на всички тези хора са за вас!
Имате цялостната поддръжка на целият ни екип за всяка ваша акция или акция. Благодарим! "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ