Защо не спасяваме градските гори?
Доброволната фиданка от черен орех в предния ни двор дойде с общителното подпомагане на локална катерица. Дълбоко в третата си пролет наподобява като дърво, което едно дете би нарисувало: стеснен дънер, затрупан с топка от листа. Трябваше да го отбелязвам с малко знаменце, с цел да се уверя, че брачният партньор ми няма да го окоси инцидентно.
Както при всички други дървета, които се появиха в нашия двор без никакви наши старания, аз съм пристрастен от този млад орех, засаден от катерици. Детските източни червени кедри, дребните черни череши и дребните червени черници бяха засадени от птици. Детските захарни кленове бяха засадени от вятъра. Един ден всички те ще бъдат храна за създанията, които споделят този двор. (Дъбът от върба и трите дъба от трошляк, които се появиха преди две години, към този момент са хранили зайците.)
Този черен орех няма да доближи цялостна зрялост още 150 години или нещо такова и това е, в случай че никой не го отреж...
Прочетете целия текст »
