Изповедта на един доброволец: Напускам Центъра за бежанци - претенциите на украинците са нетърпими!
Доброволецът в Центъра за бежанци във Варна Симо Симеонов разгласи с прочувствен статус във Facebook през днешния ден, че напуща. Причината, която той показва, са безкрайните искания на украинските бежанци, които по думите му станали нетърпими. Препечатваме обявата му без редасторска интервенция.
Майка с дете от бежанския център във Варна, снимана преди няколко месеца. Днес такива бежанци от Украйна няма...
За мен беше чест! НО съдебна експертиза ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси Центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, само че доброволец се разочарова.
Изморих се от украински туристи с доста искания. Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме с тях, тъй като желаят нещо, което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци.
Изморих се да идват хора с доста пари и да живеят на гърба на страна и Европейски Съюз. Как може да дойдеш да искаш гратис настаняване и да ми кажеш: " Аз работя в Украйна и спечелвам 10 000 $ ". И идваш за 15 лв. от страната... Или да дойдеш с думите: " Ти си задължен да ме настаниш където желая! " Уви, тези случаи към този момент доминират.
Цели 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и другари! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко! Стига...
Не скърбя. Помогнахме на хиляди, най-вече майки с деца. Горд съм със това което направихме! Горд съм, че в никакъв случай не се продадохме или предадохме. Помня по какъв начин в начало нямах самообладание да пристигна утрото и да оказа помощ на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех с тях. Прекосявах Румъния, с цел да взема бежанци.
От известно време не се усещам потребен. Не вървя на драго сърце. Няма я тръпката. " Убиха " я многото искания на бежанците. Няма ги към този момент измъчените остарели хора, майки с деца... Няма ги признателните хора! Но постоянно ще помня, че въпреки и с малко, помогнохме в най сложните моменти на непознати хора! Ще ме " топлят " десетките благодарствени писма! Запознах се с неповторими хора! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко... ще ви помним единствено със положително!
Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце! Моля да не ми звъните и пишете... Не мога да ви оказа помощ!
Свобода ви искам!
Майка с дете от бежанския център във Варна, снимана преди няколко месеца. Днес такива бежанци от Украйна няма...
За мен беше чест! НО съдебна експертиза ИЗМОРИХ! Напускаме с Веси Центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, само че доброволец се разочарова.
Изморих се от украински туристи с доста искания. Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме с тях, тъй като желаят нещо, което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци.
Изморих се да идват хора с доста пари и да живеят на гърба на страна и Европейски Съюз. Как може да дойдеш да искаш гратис настаняване и да ми кажеш: " Аз работя в Украйна и спечелвам 10 000 $ ". И идваш за 15 лв. от страната... Или да дойдеш с думите: " Ти си задължен да ме настаниш където желая! " Уви, тези случаи към този момент доминират.
Цели 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и другари! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко! Стига...
Не скърбя. Помогнахме на хиляди, най-вече майки с деца. Горд съм със това което направихме! Горд съм, че в никакъв случай не се продадохме или предадохме. Помня по какъв начин в начало нямах самообладание да пристигна утрото и да оказа помощ на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех с тях. Прекосявах Румъния, с цел да взема бежанци.
От известно време не се усещам потребен. Не вървя на драго сърце. Няма я тръпката. " Убиха " я многото искания на бежанците. Няма ги към този момент измъчените остарели хора, майки с деца... Няма ги признателните хора! Но постоянно ще помня, че въпреки и с малко, помогнохме в най сложните моменти на непознати хора! Ще ме " топлят " десетките благодарствени писма! Запознах се с неповторими хора! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко... ще ви помним единствено със положително!
Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце! Моля да не ми звъните и пишете... Не мога да ви оказа помощ!
Свобода ви искам!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ