Историята на героя, който спаси село Плоски от пламъците
Доброволецът Станислав Минчев описа за битката против огъня в Пирин
Станислав Минчев е един от смелите доброволци, които рискуваха живота си, с цел да спасят село Плоски от унищожителния пожар в Пирин през юли 2025 година. В най-критичните моменти на стихията, когато огънят заплашваше да погълне цялото село, той дружно с пожарникари и горски чиновници влезе в неравна борба против пламъците.
" 7 часа бяхме в щаба сутринта, в 7.10 към този момент гасихме върхов огън, таман го вдигаше в нашия бранш където бяхме начислени, " споделя Станислав за 29 юли, когато периметърът на огъня непрестанно растеше, подхранван от мощен вятър.
След като сполучливо потушиха първото огнище, екипът получи разпореждане да се придвижи към местността " Синаница ", където обстановката била надалеч по-сериозна. Там спасителите попаднаха в капан - пътят, по който бяха пристигнали, към този момент беше обзет от пламъци.
Евакуация под опасност
" Мълчахме, от време на време когато е по-напрегнато помълчаваме, някой ще изцепи някой подбив, само че сега, в който видяхме, че сме се измъкнали дори поспряхме, видяхме мащаба на самата покруса, " споделя доброволецът за трагичната евакуация през Кресна.
Но най-тежкото тестване занапред предстоеше. Вечерта на 29 юли ураганен вятър раздуха огнищата във всички направления и стана ясно, че село Плоски е в смъртна заплаха. Около среднощ стартира незабавната евакуация на близо 400 поданици.
" Огънят трансферира и излезе безусловно ураганен вятър, който раздуха огнищата във всички направления и когато стана ясно, че би трябвало да се изтегля селото, ние просто бяхме наясно, че би трябвало да дадем най-хубавото от себе си. Това е от тези моменти - в този момент или никова, като на изпит, би трябвало безусловно да покажеш най-хубавото, което можеш, " изяснява Станислав.
Мисия допустима
Екипната работа и неуморният труд дадоха резултат. В 2 часа през нощта на 30 юли селото беше избавено. Въпреки че в продължение на 21 часа пожарникари и доброволци бяха изправени пред опасност за живота си, нито за миг не се поколебаха.
" Всеки пожар самичък по себе си носи някакви рискове. За това сме там, би трябвало да свършим работа и си носим риска, " споделя без възторг младият мъж.
За Станислав доброволчеството не е занимание, а предопределение. " В по-краткият вид бих споделил орис. Смятам, че всеки има някакъв път, който си му е предначертан. Не може някъде да гори, аз да знам, че мога да оказа помощ и да заставам ей по този начин... не върви. "
Благодарност и самопризнание
През последния месец Станислав е взел участие в 9 пожара. Дори в най-безнадеждните моменти екипът работи като добре смазана машина - без суматоха, с ясни команди и взаимна поддръжка.
Благодарността на хората остава в съзнанието на спасителите дълго след интервенциите. " Излизат децата, остарели хора махат идват хората, дават ни по нещичко за ястие, което е доста благо. Имаше един пожар през нощта до едно село и бяхме в една равнища и в нищото, безусловно в 11:30 през нощта и ни носят лимонада, кренвирши, което беше доста хубаво. "
А когато всичко завърши и огънят е сподавен, най-голямата премия за Станислав Минчев е възприятието, че е дал всичко от себе си за спасяването на хората и природата.
Станислав Минчев е един от смелите доброволци, които рискуваха живота си, с цел да спасят село Плоски от унищожителния пожар в Пирин през юли 2025 година. В най-критичните моменти на стихията, когато огънят заплашваше да погълне цялото село, той дружно с пожарникари и горски чиновници влезе в неравна борба против пламъците.
" 7 часа бяхме в щаба сутринта, в 7.10 към този момент гасихме върхов огън, таман го вдигаше в нашия бранш където бяхме начислени, " споделя Станислав за 29 юли, когато периметърът на огъня непрестанно растеше, подхранван от мощен вятър.
След като сполучливо потушиха първото огнище, екипът получи разпореждане да се придвижи към местността " Синаница ", където обстановката била надалеч по-сериозна. Там спасителите попаднаха в капан - пътят, по който бяха пристигнали, към този момент беше обзет от пламъци.
Евакуация под опасност
" Мълчахме, от време на време когато е по-напрегнато помълчаваме, някой ще изцепи някой подбив, само че сега, в който видяхме, че сме се измъкнали дори поспряхме, видяхме мащаба на самата покруса, " споделя доброволецът за трагичната евакуация през Кресна.
Но най-тежкото тестване занапред предстоеше. Вечерта на 29 юли ураганен вятър раздуха огнищата във всички направления и стана ясно, че село Плоски е в смъртна заплаха. Около среднощ стартира незабавната евакуация на близо 400 поданици.
" Огънят трансферира и излезе безусловно ураганен вятър, който раздуха огнищата във всички направления и когато стана ясно, че би трябвало да се изтегля селото, ние просто бяхме наясно, че би трябвало да дадем най-хубавото от себе си. Това е от тези моменти - в този момент или никова, като на изпит, би трябвало безусловно да покажеш най-хубавото, което можеш, " изяснява Станислав.
Мисия допустима
Екипната работа и неуморният труд дадоха резултат. В 2 часа през нощта на 30 юли селото беше избавено. Въпреки че в продължение на 21 часа пожарникари и доброволци бяха изправени пред опасност за живота си, нито за миг не се поколебаха.
" Всеки пожар самичък по себе си носи някакви рискове. За това сме там, би трябвало да свършим работа и си носим риска, " споделя без възторг младият мъж.
За Станислав доброволчеството не е занимание, а предопределение. " В по-краткият вид бих споделил орис. Смятам, че всеки има някакъв път, който си му е предначертан. Не може някъде да гори, аз да знам, че мога да оказа помощ и да заставам ей по този начин... не върви. "
Благодарност и самопризнание
През последния месец Станислав е взел участие в 9 пожара. Дори в най-безнадеждните моменти екипът работи като добре смазана машина - без суматоха, с ясни команди и взаимна поддръжка.
Благодарността на хората остава в съзнанието на спасителите дълго след интервенциите. " Излизат децата, остарели хора махат идват хората, дават ни по нещичко за ястие, което е доста благо. Имаше един пожар през нощта до едно село и бяхме в една равнища и в нищото, безусловно в 11:30 през нощта и ни носят лимонада, кренвирши, което беше доста хубаво. "
А когато всичко завърши и огънят е сподавен, най-голямата премия за Станислав Минчев е възприятието, че е дал всичко от себе си за спасяването на хората и природата.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ