Разочарован доброволец: Изморих се от украинци с много претенции и пари, които живеят на гърба на държавата и ЕС
Доброволецът Симеон Симеонов от Варна популяризира пост във фейсбук, с който изрази разочарованието си от претенциите и отношението на украинските бежанци, потърсили помощ в центъра в " Спортна зала ".
" Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме със тях, тъй като желаят нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци ", разяснява той и прибавя: " Напускам...Изморих се от украински туристи с доста искания ", написа той.
Ето и целия пост на Симеонов:
" За мен беше чест!!! НО съдебна експертиза ИЗМОРИХ!!! Напускаме с Веси центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, само че доброволец се разочарова. Изморих се от украински туристи с доста искания. Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме със тях, тъй като желаят нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци. Изморих се да идват хора с доста пари и да живеят на гърба на страна и Европейски Съюз. Как може да дойдеш да искаш гратис настаняване и да ми кажеш...Аз работя в Украйна и спечелвам 10 000 Щатски долар. И идваш за 15 лв. от страната...Или да дойдеш с думите: Ти си задължен да ме настаниш където желая!!!
Тези случаи към този момент доминират. 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и другари!!! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко!!! Стига...Не скърбя. Помогнахме на хиляди, най-вече майки с деца.Горд съм със това което направихме!!! Горд съм, че в никакъв случай не се продадохме или предадохме....Помня по какъв начин в начало нямах самообладание да пристигна утрото и да оказа помощ на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех със тях. Прекосявах Румъния с цел да взема бежанци. От известно време не се усещам потребен.
Не вървя на драго сърце. Няма я тръпката. " Убиха " я многото искания на бежанците. Няма ги към този момент измъчените остарели хора, майки с деца... Няма ги признателните хора!!! Но постоянно ще помня, че въпреки и с малко помогнохме в най сложните моменти на непознати хора!!! Ще ме " топлят " десетките благодарствени писма!!! Запознах се с неповторими хора!!! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко...ще ви помним единствено със положително!!! Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце!!!!......Моля да не ми звъните и пишете...Не мога да ви оказа помощ!!! Свобода ви искам!!!
https://www.facebook.com/simo.simeonov.92167
" Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме със тях, тъй като желаят нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци ", разяснява той и прибавя: " Напускам...Изморих се от украински туристи с доста искания ", написа той.
Ето и целия пост на Симеонов:
" За мен беше чест!!! НО съдебна експертиза ИЗМОРИХ!!! Напускаме с Веси центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, само че доброволец се разочарова. Изморих се от украински туристи с доста искания. Последните два месеца ние не оказваме помощ на бежанци, а се караме със тях, тъй като желаят нещо което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци. Изморих се да идват хора с доста пари и да живеят на гърба на страна и Европейски Съюз. Как може да дойдеш да искаш гратис настаняване и да ми кажеш...Аз работя в Украйна и спечелвам 10 000 Щатски долар. И идваш за 15 лв. от страната...Или да дойдеш с думите: Ти си задължен да ме настаниш където желая!!!
Тези случаи към този момент доминират. 6 месеца отделих в помощ за хора бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и другари!!! Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко!!! Стига...Не скърбя. Помогнахме на хиляди, най-вече майки с деца.Горд съм със това което направихме!!! Горд съм, че в никакъв случай не се продадохме или предадохме....Помня по какъв начин в начало нямах самообладание да пристигна утрото и да оказа помощ на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех със тях. Прекосявах Румъния с цел да взема бежанци. От известно време не се усещам потребен.
Не вървя на драго сърце. Няма я тръпката. " Убиха " я многото искания на бежанците. Няма ги към този момент измъчените остарели хора, майки с деца... Няма ги признателните хора!!! Но постоянно ще помня, че въпреки и с малко помогнохме в най сложните моменти на непознати хора!!! Ще ме " топлят " десетките благодарствени писма!!! Запознах се с неповторими хора!!! Благодаря ви!!! Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко...ще ви помним единствено със положително!!! Време е, войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце!!!!......Моля да не ми звъните и пишете...Не мога да ви оказа помощ!!! Свобода ви искам!!!
https://www.facebook.com/simo.simeonov.92167
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ