Доброжелателите на Венци Стефанов постоянно лаят, че бил такъв, онакъв.

„ Доброжелателите ” на Венци Стефанов непрекъснато лаят, че бил подобен, онакъв. Че доста приказвал и се правел на забавен. Истината обаче е, че „ белият ” необут споделя... истината. Живата. Без заобикаляне, а непосредствено. Право в задачата. Последната такава беше за Благой Георгиев. Затова, че Благо не помни тези, които преди време са му подали ръка. Защото, колкото и гений да има, в случай че не беше бате Венци, щеше да види чужбина през крив макарон. Друг е въпросът, че заради друга причина (или може би няколко!  Георгиев не разви до оптималната степен капацитета си. А е неоспорим фактът, че неговият беше голям.

Всъщност, човек, като се замисли, ще открие не един и два образеца, сходни на връзките сред Благо и Венцеслав Стефанов.

За Любослав Пенев се сещам. Навремето Йордан Лечков и Емил Костадинов му подадоха ръка, прокарвайки му пътека до националния тим. Мечтата на Любо се сбъдна – да води представителния отбор на България. Каква по-голяма чест от това! Впоследствие Чичовото не помни за жеста и се опълчи против тях.
Има и още, и още образци, при които поговорката: „ Храни куче, с цел да те лае ”, важи с цялостна мощ.

Дано въпреки всичко кучетата един ден осъзнаят, че са сбъркали. Защото народът е споделил и друго -  че „ старите пушки ” един ден ще помъдреят. Казал е и още нещо - не се самозабравяй, с цел да не те не помнят другите...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ