Добродетели и етика“ ще бъде новият възпитателен предмет в училище,

" Добродетели и нравственос “ ще бъде новият образователен предмет в учебно заведение, а „ Религия “- единствено по избор. Така наподобява окончателният проект на Министерството на образованието, показан от министър Красимир Вълчев, откакто отпадна първичната концепция за наложително образование по „ Добродетели и религии “. Какво ни носи това. Пред ФАКТИ приказва Велизар Енчев - дипломат на България в Република Хърватия (1997-2002), академични учител, лекар по Международно право и интернационалните връзки.

- Г-н Енчев, предмет " Религия " няма да се учи наложително в нашите учебни заведения. Това би трябвало да ни успокоява или не тъкмо. Какво се крие, какво прозира съгласно вас зад проучването на предмета единствено по избор?
- Зад сякаш почтената концепция за религиозно обучение се крият структурни опасности, които България – със своето историческо, етнорелигиозно и геополитическо завещание, не може да си разреши да пренебрегне. В Кърджали, Разград, Търговище и Силистра, където мюсюлманската общественост е мощно проведена и със здрава религиозна еднаквост, въвеждането на предмет " Религия " ще докара съвсем автоматизирано до всеобщо записване на деца от мюсюлмански фамилии в съответната стратегия.

- А християнството в останалата част от страната, която е по-голяма, накъде ще върви?
- Православните християнски фамилии в останалата част на страната са значително секуларизирани или религиозно неангажирани – наклонност, образувана още в комунистическата ера. В резултат на това, вместо обединен модел на нематериалност, ще получим дълбока религиозна сегрегация, освен това институционализирана от самата страна.

- А по какъв начин е в Европа, нали все подобен образец ни се дава?
- Европейският опит е урок по доверчивост. В Германия, Франция, Швеция и Англия опитът с преподаване на вяра или мултикултурно религиозно обучение докара до един извод - когато религията не се учи като културна история и философия, а като вероучение – тя се трансформира в инструмент за идентификационно опълчване. В Германия мюсюлманските организации упорстват за „ ислямско вероучение “ в учебните заведения и отхвърлят да се подчинят на държавните образователни стандарти. В Швеция и Франция се следи уединяване на мюсюлманските деца в „ свои “ паралелки, в които мултикултурната химера води до паралелни общества. Във Англия държавни учебни заведения с ислямски профил станаха разсадници на радикализъм, в това число с отвод да се преподава Дарвин или полово обучение. Ако в богати и мощни страни не се намира работещ баланс сред религиозно обучение и гражданска интеграция, какво остава за обществено слаба, бедна и демографски изчезваща България?

- И какво ще забележим - институционализирана ислямизация под чадъра на демократичния модел, по този начин ли излиза…
- Опасността не е в това, че децата ще учат за Бог, а в това, че страната ще обезпечи терен и легитимност на ислямистка интензивност, постоянно финансирана от външни играчи. И до момента в който православната черква мъчно събира фрагменти и учебници, ислямските структури към този момент са готови – с хора, мрежи, преводи и задгранична поддръжка. България не трябва да се самозалъгва – в интернационален проект образованието е най-меката форма на институционално въздействие и завземане на идентичности.

- Има ли решение - вероучение или история на религиите?
- Ако желаеме да приказваме за вяра в учебно заведение, това може да стане в светлината на културната история, философията и гражданското обучение – еднообразно за всички, без опция за обособяване по вероизповедания. Иначе ще вкараме децата не в час, а в политическо минно поле, което може да избухне след години с голяма мощ. България е страна с нежна етническа и религиозна тъкан. Вниманието ѝ към религиозното обучение не трябва да бъде ръководено от демократични шаблони и непознати модели, а от здравомислещ разбор на демографските действителности. Ако не мислим стратегически през днешния ден, на следващия ден ще имаме генерации с друг език, друга просвета и друга преданост – преданост не към България, а към религиозни центрове отвън границите ѝ. Ето относителен разбор за религиозното обучение в учебните заведения в основни европейски страни и Съединени американски щати, с акцент върху правния статут, модела на преподаване, проблемите с исляма и трендовете в светския метод:
Германия
Статут: Религиозното обучение е наложително по Конституция (чл. 7 от Основния закон), само че присъединяване не е наложително за учениците - те или родителите им могат да се откажат.
Модел: Организирано по конфесии (протестантско, католическо, юдейско и в някои случаи – ислямско).
Ислям: След дълги старания, в някои провинции (напр. Северен Рейн-Вестфалия, Хесен) има ислямско вероучение, преподавано на немски език, само че под надзор на страната.
Проблем: липса на обединен внушителен орган за исляма, различия сред сунити, шиити, турски и арабски групи.
Тенденция: Дебат дали да не се размени с унифицирана дисциплинираност „ Етика “ заради религиозната и културна фрагментация.

Франция
Статут: Строг лаицизъм (закон от 1905 г.). В държавните учебни заведения не се преподава вяра, с изключение на като част от история, литература или философия. Франция е образец за цялостно обособяване на църквата от страната. Този модел е наименуван френски лаицизъм – въведен е непоколебим режим на регистрация на верските общности; учебните заведения са оповестени за обществено пространство без религия; редица въпроси, свързани с религиозната сфера, се вземат решение с дейното присъединяване на обществото.
Изключение: В Елзас и Лотарингия (специален статут от времето на немското управление) се преподава вяра в учебните заведения.
Ислям: Държавата управлява ислямските структури, въвеждайки регулации за активността на джамиите и религиозните учебни заведения.
Тенденция: Много случаи на радикализация в частни ислямски учебни заведения доведоха до затварянето им.

Англия
Статут: Законът изисква " ежедневно групово свещенодействие с християнски темперамент " в държавните учебни заведения, само че на процедура това рядко се ползва.
Модел: Има наложително религиозно обучение, само че мултиконфесионално и обективно – запознаване с разнообразни религии.
Ислям: Съществуват държавно субсидирани ислямски учебни заведения, които постоянно са подложени на критика за незадоволителна интеграция, сексизъм и консерватизъм.
Тенденция: Обществен напън за въвеждане на обединен всемирски предмет „ Религии и светогледи “.

Швеция
Статут: Всички възпитаници учат наложителен всемирски предмет „ Религии и нравственос “, без вероучение.
Ислям: Швеция финансира частни религиозни учебни заведения (вкл. мюсюлмански), в случай че съблюдават държавната образователна стратегия.
Проблеми: Ислямски учебни заведения са във връзки с консервативни групи и са под финансовото въздействие от Саудитска Арабия.
Тенденция: През 2023 година държавното управление реши да не утвърждава нови частни религиозни учебни заведения, а съществуващите да бъдат строго следени.

Австрия
Статут: Религиозното обучение е наложително, само че по желание на конфесията – католическо, протестантско, православно, ислямско.
Ислям: От 1982 година съществува държавно прието ислямско вероучение, преподавано от учители, утвърдени от Ислямската общественост в Австрия.
Проблеми: Радикални хрумвания в преподавания материал и връзки с непознати мрежи. Затова през 2020 година Австрия забрани политическия ислям и вкара надзор върху наличието на религиозните проповеди.

Нидерландия
Статут: Позволява се финансиране на религиозни учебни заведения от страната, в случай че съблюдават наложителната образователна стратегия.
Ислям: Има десетки мюсюлмански учебни заведения. Някои бяха затворени поради „ недемократично и антиевропейско наличие “.
Тенденция: Нараства публичният напън за прекъсване на финансирането на всевъзможни религиозни учебни заведения.

Съединени американски щати
Статут: Строго разделяне сред черква и страна. В държавните учебни заведения не се преподава вероучение, само че е позволено преподаване на вяра като културно-исторически предмет.
Частни учебни заведения: Могат да имат набожен темперамент – католически, протестантски, еврейски и ислямски, при цялостна автономност.
Ислям: Има над 200 частни ислямски учебни заведения, някои от които са разследвани за „ връзки със салафитски мрежи и въздействие на непознати страни “.
Тенденция: Някои щати ускоряват контрола върху наличието на религиозно обучение в частните учебни заведения, изключително във връзка с антидемократичните учения.

- И какви заключения можем да си създадем за България?
- Почти на никое място в Европа няма постоянен и безвреден модел на ислямско вероучение в обществените учебни заведения. Европейският опит демонстрира, че ислямът като просветителна система е мъчно съчетаем с универсалните демократични стандарти, а опитите да бъде вкаран под държавен надзор постоянно се провалят. В страни със мощни институции това води до културна сегрегация, в страни със слаби институции - до радикализация и паралелни общества.
Навсякъде, където има конфесионално обучение, ислямските институции стават обект на следствие и политическо напрежение. В страни със слаби институции (каквато е България), допускането на конфесионален модел може да докара до необратима религиозна сегрегация.
Въвеждането на религиозно обучение в българските учебни заведения, изключително в конфесионална форма, крие сериозен стратегически риск - вместо да сплотява, то може да разделя, като институционализира етнорелигиозната граница сред християни и мюсюлмани още в ранна ученическа възраст.
А погледнем ли тревожните етнически и верски процеси в прилежащи балкански страни - като Косово, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина, религията в светските ни учебни заведения може да ги направи минно поле. Светският историко-културен метод („ Религии и нравственос “, „ Философия и просвета “) е относително резистентен и безвреден. Така образованието може да е щит, само че и Троянски кон.
И дано изречем на глас тази неприятна прогноза – в така наречен смесени региони у нас въвеждането на учебния предмет " Религия “ ще породи два паралелни процеса - всеобщо записване на мюсюлмански деца във верския курс, до момента в който при децата -християни ползата към тази стратегия ще е доста, доста по-слаб. Всъщност, какво постанова през XXI век страната ни да подтиква верска сегрегация?