Писмо до мъжа, когото обожавах
Добро утро, обич моя!
Буден ли си или към момента сънуваш?
Защото аз към този момент се разсъниха. От оня прелестен сън, в който бях безпределно щастлива. Сън за мъж и жена, които толкоз същински и безусловно се обичат, макар всички и всичко. Въпреки компликациите и разликите, макар трудностите и кривванията от правия път. Ала всеки сън, колкото и прекрасен да е, си има своя край, нали? И аз към този момент се разсъниха.
Любов моя, елементарни ми!
Обичах те прекомерно доста, нали? Загубих се някъде там по пътя, по който бяхме тръгнали… към щастието. Исках прекомерно доста, давах прекомерно доста, имах вяра прекомерно много…
Исках единствено да усетя любовта с всички нейни наслади и болки, прелестни мигове и тествания, с усмивките и сълзите, които носи. Исках да усетя всичко с цялата си душа. До болежка!
Любов моя, научих толкоз доста неща.
Научих се, че колкото и съвършен да ти се коства индивидът до теб, той също си има своите дефекти. Те, обаче, могат да са и симпатични, само че единствено в случай че ги приемеш.
Научих също, че избереш ли да живееш с човек, няма по какъв начин да не промениш нещо в себе си. Научих, че компромисите са най-трудното нещо в една връзка, само че схванеш ли, че от време на време би трябвало да отстъпваш, с цел да може да видиш усмивката на другия, то си научил всичко за една връзка.
Научих, че по пътя към щастието доста ще се бърка. Ще нараняваш, ще те нараняват, само че няма нищо по-хубаво и същинско от прошката. Да простиш на другия, да простиш на себе си.
Любов моя, чуй ме!
Само един съвет желая да ти дам. Ти си добър човек, ти си същински – обичаш, грешиш, извиняваш се, прощаваш, смееш се, плачеш, обичаш света.
Ала помни от мен – достолепие и его са две разнообразни неща.
Винаги бъди мъж на място, постоянно имай достолепие, само че не забравяй – това, което егото може да ти аргументи, на теб, на другите, на обичания човек, никой и нищо не може да го аргументи.
Егото е най-големият зложелател на хората, на любовта, на щастието.
Ти може да се промениш, да станеш по-добър, да бъдеш по-разбран, по-спокоен, по-смирен, единствено в случай че позволиш на сърцето ти да те води. На сърцето, не на егото.
Любов моя, обичам те, само че ненавиждам егото ти! Ти ме правиш най-щастлива, но то ми предизвиква най-голямата болежка.
Не инцидентно думата „ его “ е единствено в само число и безусловно се превежда „ Аз “.
Любов моя, поисквам ти един ден да схванеш, че в живота може да се раждаш самичък и самичък да умираш, само че няма нищо по-хубаво да го споделиш с някого. Няма нищо по-хубаво от това да има „ Ние “!
Любов моя, елементарни ми за грешките, тъй като аз знам, че доста бърках. Ала човек съм, не съм идеална. Прости ми, че желаех да споделя с теб и наслада, и болежка, но не разбрах, че тъкмо тогава ти си желал да останеш самичък. Понякога е хубаво човек да е самичък, да. Ала единствено понякога…
Любов моя, обичам те. Дори минусите ти обичам. Усмивката ти обичам. Смеха ти, очите ти, душата ти, ината ти, даже.
Ала в никакъв случай не се научих да обичам това твое его, това твое „ Аз “, поради което „ Ние “ си остана единствено прекрасен сън.
Жената, която те обожаваше
P.S.: Когато се влюбите в един човек, смачкайте проклетото его. Не позволявайте да загубите щастието си, поради „ Аз “.
