Вирджиния Хол – шпионинът с дървения крак
Добрият разузнавач се нуждае от доста неща – разсъдък, храброст, просветеност. Мнозина биха сметнали, че подвижността също е извънредно нужна, когато става дума за шпиониране, изключително по време на Втората международна война, когато връзката е била мощно лимитирана, а подвижността от голяма значимост. И въпреки всичко Вирджиния Хол, жена с дървен крайник, е била една от най-неуловимите и сполучливи шпиони на Втората международна.
Малцина допускат, че Вирджиния ще се окаже включена в листата на най-търсените персони на Гестапо. Израствайки в богато американско семейство, тя посещава влиятелни колежи и учи разнообразни езици с вярата да стане посланик. С благосъстояние, класа и семейство, което стои зад нея, тя има опция да бъде съвсем всичко, което пожелае. Вирджиния желае да се причисли към United States Foreign Service като офицер, само че приемните изпити се оказали прекомерно сложни за нея.
През 1931 тя стартира работа там като секретар на консула, надявайки се да се снабди с опит, който да ѝ помогне да премине приемния изпит сполучливо. Вирджиния към този момент се проваля два пъти на изпита, по тази причина осъзнава, че само работата в чужбина би могла да я научи на нужното.
Затова работи първо във Варшава, а по-късно в Турция. Именно в Турция тя се снабдява с прякора „ Накуцващата дама “. По време на лов през 1933 Вирджиния се пробва да се покатери по една ограда, когато по случайност се прострелва в левия си крайник, ранявайки го съществено. Макар че е призната в болница незабавно, кракът ѝ не може да бъде избавен поради почналата гангрена. Докторът е заставен да ампутира крайници ѝ от коляното, оставяйки Вирджиния с дървен крайник и голям проблем – Foreign Service не приемали хора с ампутации.
Въпреки това Вирджиния още веднъж се кандидатира с вярата да реализира фантазията си. След няколкото несполучливи опита да апелира това отменяне, Вирджиния трябвало да одобри ужасната истина – тя в никакъв случай нямало да бъде офицер.
Тази вест разрушава сърцето ѝ, по тази причина тя напуща работа и насочва вниманието си към Франция, вярвайки, че страната можела да ѝ предложи нещо, което да е в неин интерес. Вирджиния Хол идва във Франция във допустимо най-неподходящото време. Германия тъкмо е почнала военната си акция против Полша през 1939, а през 1940 насочва напъните си към Франция. По това време Вирджиния е доброволец и става водач на кола за спешна помощ.
Тя работи старателно, само че никоя кола за спешна помощ не може да защищити Франция от нацистка Германия. Тогава Вирджиния се насочва към Англия, надявайки се там да открие работа, която да ѝ разреши непосредствено да се бори против немските окупатори. Тя съумява да се добере до американското посолство, където я чакат няколко мъже, които желаят да схванат всеки подробност от това, което е видяла във Франция.
След като разкрива информацията, която има, на Вирджиния ѝ е препоръчана работа като служител, работещ с кодове. Предложението на се различавало изключително от това, което тя е правила до момента – то нямало да задоволи желанието ѝ за завършения.
Затова Вирджиния си намира по-добра работа – в английското Управление за специфични интервенции. Тяхната цел била да проникват, саботират и организират реорганизация на окупираните от нацистите територии в Европа. Вирджиния намира шпионската работа за доста по-интригуваща, в сравнение с работата в офис, по тази причина откакто минава през интензивно образование, тя е изпратена във Франция през 1941 година. Сега тя се подвизава с кодовото име Жермен.
Времето, което прекарва във Франция било извънредно ползотворно. Докато множеството сътрудници работят в продължение на към 3 месеца, Вирджиния посвещава цели 15 в образуване на набези, събиране на информация, обмисляне на офанзиви за бойкот, както и освобождение на военнопленници. Тя е извънредно ефикасна в работата си и по този метод провокира гнева на Гестапо.
Вирджиния не се заблуждава и знае, че в случай че бъде хваната, ще бъде брутално измъчвана и безогледно екзекутирана поради дейностите си. Но това не я стопира. Гестапо стартира издирването ѝ посредством разпространение на нейни фотоси, пръснати из цяла Франция. През този интервал Вирджиния напуща Франция и се насочва към Испания, където прекарва известно време – път, който тя изминава напълно сама.
Когато най-сетне е в сигурност, тя изпраща известие до своите началници в Лондон, предупреждавайки ги за пътуването. Тя написа, че се надява, че „ Кътбърт “ няма да ѝ основава проблеми – име, което тя дава на дървения си крайник. От Управлението за специфични интервенции не знаели кой е „ Кътбърт “, по тази причина ѝ предлагат да го отстрани, в случай че това стане належащо.
При завръщането на Вирджиния британците я приветстват като воин, само че не ѝ разрешават да се върне на поста си във Франция, защото от Гестапо към момента я търсят и рискът бил прекомерно висок. Тогава тя напуща Управлението за специфични интервенции и се причислява към новосъздаденото Управление на стратегическите сили – предшественикът на Централно разузнавателно управление на САЩ.
Връщайки се във Франция благодарение на Управлението на стратегическите сили, тя получава разпореждане да подкрепя организацията на френската опозиция. Благодарение на предходния си опит, тя разполага с голям брой контакти и информация, която би могла да помогне на съпротивата. Вирджиния продължава шпионската си работа до края на войната през 1945 като не е хваната от Гестапо нито един път.
След войната тя още веднъж се пробва да сбъдне фантазията си и да работи за Foreign Service, само че това не било допустимо поради бюджетните проблеми на отдела. Вместо това тя стартира работа в Централно разузнавателно управление на САЩ, където работи до 60-годишна възраст.
В края на краищата Вирджиния Хол е избрала да бъде някой. Тя можеше да е известна персона от висшето общество или академик, само че тези неща не представлявали за нея интерес толкоз, едвам бъде един от най-успешните шпиони на Втората международна война.
