Добрият разказ е обикновен, но разказан със сърце. Той пренася

Добрият роман е елементарен, само че разказан със сърце. Той придвижва някаква сила, само че в него има и конспирация. Това разяснява в залата на Регионалната библиотека „ Пейо К. Яворов " в родния си град Бургас проф. Даниел Вълчев, който гостува във връзка бургаската премиера на втория си разказ „ Седем дни в Парория “. Новата книга идва три години след дебюта му като публицист с „ Неделният продавач на книги “, само че този път той насочва взор към традициите, пречупени през погледа на създател, предан на киното.

Срещата мина под формата на разговор, воден от модераторите Диана Саватева и Михаил Михайлов. Сред гостите на първите редове бяха и кметовете на община Бургас Димитър Николов и на община Малко Търново Илиян Янчев.

По време на диалога проф. Вълчев описа за структурата на персоналната си библиотека и за това по какъв начин брачната половинка му преди години го подпитала кои са обичаните му 10 книги, с цел да му ги подари след това в специфична кожена подвързия за Нова година. В този самобитен златен лист на създателя, който в последна сметка се състоял от дванадесет заглавия, влизат творби като „ Махалото на Фуко “ и „ Баудолино “ на Умберто Еко, „ Вечер във Византия “ на Ъруин Шоу, „ Битието “ на Владимир Зарев, „ Герой на нашето време “ на Лермонтов, „ Черният обелиск “ на Ерих Мария Ремарк, „ Острови на течението “ на Ърнест Хемингуей, „ Дванайсетте стола “ и „ Златният телец “ на Илф и Петров, както и разкази от Уди Алън. На въпрос от модератора Михаил Михайлов за какво в листата липсва Габриел Гарсия Маркес, Вълчев призна, че е леко песимистичен към магическия натурализъм и избира Хорхе Луис Борхес. Авторът добави още, че чете доста, само че не всеки път дочита книгите до дъно, защото съгласно него никой не би трябвало да си губи живота с неприятно написана литература макар рекламата.

Диана Саватева насочи вниманието към образния образ на романа, дело на художника Людмил Веселинов, както и към сюжетната линия, обвързвана с изгубването и намирането на антична икона. Проф. Вълчев разкри, че концепцията се родила след диалози с историка Атанас Орачев и философа проф. Георги Каприев. Той изясни, че след епохата на иконоборството в православието се откриват две стоманени правила, които го вълнуват - цялостната възбрана на триизмерни скулптурни облици и канонът, че не може да има облик без слово, защото всяка икона наложително съдържа текст. За да усети духа на мястото, създателят е пътувал неколкократно из Странджа планина, преминавайки пешком през нивите сред селата Калово и Заберново.

По време на срещата от публиката се включи и доктор Дико Патронов, който напомни, че проф. Даниел Вълчев е директен правоприемник на странджанския челник Дико Джелебов. От името на община Малко Търново кметът Илиян Янчев предложения публично Вълчев да бъде специфичен посетител на Летните културни празници в града и да показа романа си там на 29 август. Писателят одобри поканата с признателност, потвърждавайки, че странджанската сила е надълбоко заложена в него.

Проф. Вълчев изненада бургаската аудитория, като прочете първите няколко страници от своя идващ, към момента ненаписан разказ с работно заглавие „ Деветте живота на котката Вероника “. Първата глава е написана през погледа на една иронична, метафизичен настроена женска котка, която разсъждава върху човешката нелепост, сложността на езиците и склонността на хората да търсят непотребен смисъл в нещата, вместо просто да живеят. Авторът сподели, че не се възприема като професионален публицист, защото съчетава творчеството с академичната и юридическата си процедура, само че се надява книгата да бъде приключена в границите на идващите две години. След мненията на модераторите, че текстът е подготвен за сцена, Вълчев отвърна в собствен жанр, че по-скоро го вижда като превъзходен моноспектакъл за някоя надарена актриса, само че изрази старомодното си схващане срещу модерните театрални способи със събличане на сцената. Вечерта приключи с дълга опашка за подписи и персонални диалози с създателя.