Дойдоха и трудните времена
Добрите времена основават едва общество
Тридесетина години – от рухването на Съюз на съветските социалистически републики, та до последните години, живеехме в релативно успокоение. Разбира се, имаше военни спорове, като кървавата революция в прилежаща Югославия, войните в Близкия Изток и споровете в Африка. Въпреки това над Европа не беше надвиснала непрекъснатата заплаха от огромен спор, постоянно с съдбовни, нуклеарни последици.
Бойните дейности станаха далечни, нещо което виждаме единствено от телевизионния екран – от отрязаната глава в Чечения в централна емисия на Канал 1, та чак до изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан преди няколко месеца. Дистанцирани събития, за които научаваме единствено от новините, постоянно даже не като първа вест.
В България обстановката беше усложнена от обществени брожения, най-много от рецесията през 1997 година. Дори с тези проблеми, страната въпреки всичко съумя да реализира прогрес, въпреки и най-бедната, ние сме най-бедните измежду най-богатите. И последните виждали действителни бойни дейности ни напущат на почтена възраст.
Всичко това, несъмнено, е прелестно – никой не желае война и никой не желае да живее в „ забавни времена “. Но като всяка значима наклонност и това има своята тъмна страна.
Слабото общество основава тежки времена
Розовият сън свърши. Бяхме събудени от танковете, от километричната бронирана колона влачеща се към Киев. От бомбите над Мариупол или от балистичните траектории на артилерията към Херсон.
Това са обстоятелствата. Въпросът е: „ Какво вършим в този момент? “
Твърде дълго Европа беше консуматор на сигурност. Особено страните от Източна Европа и съответно България смениха лагера, само че не ролята си. Преди тя беше „ Да се издържи X на брой часове, до момента в който пристигна Съветската войска “, а в този момент – „ Да се издържи X на брой преди да дойдат главните сили на НАТО “ – разбирайте американските.
Европа делегира сигурността си на някой различен, макар че множеството спорове се случват, в случай че не директно на границите ни, то напълно покрай нас. Военните бюджети бяха свити и постоянно първото, от което се спестяваше, бяха тъкмо те. Показателно е да вземем за пример, че тъкмо в същия ден, когато се развихряше войната на 200 километра от нас, България още веднъж не съумя да отдели 2% от Брутния Вътрешен Продукт. Минимумът, който е контрактуван като страна член на НАТО.
Тежките времена основават мощно общество
Ремилитаризацията е неизбежна. Колкото по-спешно се осъзнае това, толкоз по-бързо ще имаме отговор на заканите от Изтока. (Нали не сме не запомнили и за Китай?). Има причина за това Путин да си приказва най-вече с Макрон. И тя не е единствено в обичайно по-колаборационистките настроения на Франция, а в това, че тя е единствената страна в Европейския съюз с атомно оръжие. (Макар и не с цялостна нуклеарна триада.)
Във времената които идват, е неизбежно за всеки геополитически център да има качества за nuclear deterrence. Виждаме го и в държание на съветския президент и отговорът на всяка контраофанзива. Путин, даже да не го е осъзнавал преди съветските танкове да затънат в украинския чернозем, към този момент би трябвало да е изцяло наясно, че не би имал никакъв късмет в стандартна война против цялостната мощ на НАТО. Единственото въздържане е разновидността да се натисне „ огромното алено копче “. И несъмнено – до каква степен би трябвало да се стигне, с цел да се отговори на шантажа.
Санкциите, въпреки и този път надалеч по-сериозни и евентуално пагубни за съветската стопанска система, няма да спасят Украйна. Действието им е прекомерно постепенно, с цел да откажат някого от към този момент стартирана военна интервенция. Ефектът им ще се усети едвам след приключването ѝ. Дори в случай че вземем поради, че съветските войски понасят доста по-големи загуби от предстоящите и първичния блицкриг да беше несполучлив. Въпреки това, руснаците ще вложат всичките си старания по обичайния си метод – с стартиране на голям брой пушечно месо против врага.
Просто тъй като към този момент нямат път за оттегляне. Провал в Украйна ще значи същото за Русия, каквото означаваше Афганистан за Съюз на съветските социалистически републики. В най-хубавия случай – дворцов прелом, а в най-лошия (за тях) – цялостно преформатиране на страната.
Силното общество основава положителни времена
Най-приоритетно, може би даже наедно с ремилитаризацията, е прекратяването на зелените илюзии. След като пандемията ни сподели, че не може да изнесеш цялото си произвеждане на другия завършек на света в името на минимално повишение на маржовете, войната в Украйна ни демонстрира, че угаждането на зелени талибани в утопичните им илюзии също може да бъде смъртоносно.
Необходимо е цялостно и окончателно закриване, изтриване, заличаване на Зелената Сделка, въглеродните квоти и безусловно всичко останало, което кастрира европейската промишленост. Спешно реинвестиране в атомна сила по целия континент. Моментално рухване на всевъзможни мораториуми за изследване на лични газови залежи, в това число на шистов газ. Замразяване на всевъзможни проекти за закриване на въглищни централи.
Твърде дълго бяхме удовлетворени единствено да превеждаме избрани суми и да изнасяме проблемите на някого другиго във фантазията си че се борим против „ климатични промени “.
Крепостта Европа е значима във всяко отношение – военно, енергийно и софтуерно.
УЖГОРОД, УКРАЙНА – 27 ФЕВРУАРИ, 2022 година – Бежанци се тълпят на контролно-пропускателния пункт Ужгород-Висне Немецке на украинско-словашката граница, Закарпатска област, Западна Украйна. Снимка: Укринформ
Защото противоположното, нуклеарният и енергийният шантаж, няма да спрат единствено до Украйна. Украинците единствено ще платят цената за неналичието задоволителна проницателност. Цената за нашите илюзии, че историята е свършена. Цената на лъжата, най-първата всред всички, че индивидът е изначално добър и единствената причина да прави зло са събитията. Цената и на илюзията, че с тираните може да се договаря по различен метод, с изключение на с оръжие в ръка.
Раждането на нациите
Една от най-популярните опорни точки на съветската агитация е, че украински народ и нация не съществувала. Неголемият брой от тях, които са способни да свържат две кохерентни фрази, даже подло се пробват да сложат знак за тъждество сред Украйна и Северна Македония. (Всъщност доколкото може да има такава обстановка, тя е таман противоположната.)
Дори да приемем това неуместно и несъстоятелно изказване за правилно допреди две седмици, то към този момент не е. Ставаме очевидци по какъв начин сега се ражда същинска нация. Така както се основава всяка една – от пепел и в кръв. Така както се основава всичко, което в миналото е имало значение.
В случая няма никакво значение, каква част от протичащото се е истина и нароилите се хиляди „ справедливи “, фейсбук „ факт-чекъри “ нямат никакво значение. Всяка нация е учредена на общите си нещастия, на личния си мит, на разказаната си легенда, която с времето се трансформира в истина.
Този героизъм на украинския народ, основаването на мита, се случва под съвсем безучастния взор на нас, груповия запад. Флаговете и апелите са знаци, които се изпразват от наличие, когато единствената действителна реакция – на глобите, ще дадат резултат чак откакто войната е свършила. Макар и храбрата Украйна към момента да удържа, въпреки и съветската войска да понася несъразмерно по-големи загуби от предстоящото, рано или късно безконечната източна тактика на хвърлянето на задоволително пушечно месо по врага ще даде резултат.
А даже да се случи чудото, украинците в никакъв случай няма да не помнят, по какъв начин бяха изоставени, до момента в който всеки ден пристигаха новините за следващия опустошен град.
Автор: Николай Облаков
Инфо: Дойдоха и сложните времена
Можете да последвате ФБ страницата на Консерваторъ тук .
