Д-р Кремена Митева: Йовков говори чрез текстовете си, чрез това, което ни е оставил като литературно наследство
Добрич. Йовков приказва посредством текстовете си, посредством това, което ни е оставил като литературно завещание и доста мъчно е да имаш рекламация, че добре и изцяло познаваш това завещание. Това съобщи доктор Кремена Митева, гл. организатор на Дом-паметник „ Йордан Йовков “ в Добрич, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна . Според Митева Йовковите текстове са многопластови, сходно на всички положителни литературни творби. „ Трябва да се потърси един втори проект, който съдържа огромното обръщение, което участва в сякаш едни елементарни селски истории, в които даже и сюжетът не е доста динамичен, в които хората просто като че ли единствено си приказват, само че на фона на тези разкази, малко динамични, като че ли доста елементарни, ние откриваме фактически проблеми, които ни вълнуват и през днешния ден. Да, това звучи като образец, само че всяка същинска литература, която остава във времето, е такава тъкмо, тъй като в нея участват проблемите и на съвремието “, уточни тя.
„ Всяко ново потомство чете Йовков по друг метод. Виждаме реакциите и на най-младите читатели, на учениците, които са чести наши посетители в музея. Помним своите реакции и разбирането за Йовков и изобщо за литературата, когато ние сме били възпитаници. Четем в спомените, в книгите по какъв начин са възприемали творбите на писателя неговите съвременници, хора, които се разпознават като прототипи в текстовете му. И всичко това е извънредно забавно, да видиш по какъв начин се трансформира интерпретацията, персоналната, читателската интерпретация. Защото може би даже Йовков би се учудил по какъв начин през днешния ден той е разбиран, интерпретиран, четен, тъй като текстът приказва самичък за себе си от време на време даже отвън желанията на създателя “, уточни доктор Митева.
По думите ѝ Йордан Йовков е именуван Певецът на Добруджа и това не е инцидентно, тъй като от книгите, които писателят е написал и разгласил - 14 на брой, 10 са книги за Добруджа. Специалистът уточни, че жителите на Добрич възприемат Йовков като доста „ собствен публицист, който доста обичат и за който са сложили доста монументи и паметни знаци из цяла Добруджа “.
„ Ако човек се разноски из Добруджа, той ще види по какъв начин Йовков „ приказва “ с облиците на лястовиците, които се срещат по кръстовища и в градини, със скулптурните фигури, с паметните плочи, с неговите текстове, които посрещат по улиците на Добрич. Така че Добруджа е Йовков “, сподели доктор Митева и добави, че белетристът е и международен публицист, преведен на 44 езика, а неговите произведения не престават да се превеждат и в наши дни.
„ Ние имаме традиция в Добруджа на 21 ноември да означаваме рождението на писателя. Тази традиция се е утвърдила още някъде от 80-те години на предишния век. Ако в Сливенско и в Жеравна означават на 9 ноември, когато се е родил Йовков по остарял жанр, в Добруджа традицията е обвързвана с днешния ден. И в този прекрасен празничен ден, когато знаем е и Денят на християнското семейство, означаваме 139 години от рождението на белетриста “, добави тя.
„ Когато четем Йовковите произведения, нормално попадаме в бялата страна на писателя, където вихрено лети белият ескадрон, изстрадалите очи търсят по жицата бялата лястовица, индивидът изкупува прегрешението си пред бялата вълчица или двама млади се сбогуват вечно с букет бели рози. Отново е ноември и както споделих, още веднъж Добрич и Добруджа претърпяват Йовковото слово. Отново ще поставим своите цветя в нозете на писателя, покланяйки му се доземи, тази година с бели рози. За да пристъпим в бялата страна на белетриста, с цел да внесем малко светлина преди една от най-черните дати в българската история - 27 ноември 1919 година, когато и Южна Добруджа е откъсната за дълго от окървавеното тяло на Родината. Затова реверанс и пред неустрашимата българска армия, за която Йовков написа стотици страници и се сбогува с тази война с букет бели рози “, сподели още доктор Кремена Митева.
Жулиета НИКОЛОВА
„ Всяко ново потомство чете Йовков по друг метод. Виждаме реакциите и на най-младите читатели, на учениците, които са чести наши посетители в музея. Помним своите реакции и разбирането за Йовков и изобщо за литературата, когато ние сме били възпитаници. Четем в спомените, в книгите по какъв начин са възприемали творбите на писателя неговите съвременници, хора, които се разпознават като прототипи в текстовете му. И всичко това е извънредно забавно, да видиш по какъв начин се трансформира интерпретацията, персоналната, читателската интерпретация. Защото може би даже Йовков би се учудил по какъв начин през днешния ден той е разбиран, интерпретиран, четен, тъй като текстът приказва самичък за себе си от време на време даже отвън желанията на създателя “, уточни доктор Митева.
По думите ѝ Йордан Йовков е именуван Певецът на Добруджа и това не е инцидентно, тъй като от книгите, които писателят е написал и разгласил - 14 на брой, 10 са книги за Добруджа. Специалистът уточни, че жителите на Добрич възприемат Йовков като доста „ собствен публицист, който доста обичат и за който са сложили доста монументи и паметни знаци из цяла Добруджа “.
„ Ако човек се разноски из Добруджа, той ще види по какъв начин Йовков „ приказва “ с облиците на лястовиците, които се срещат по кръстовища и в градини, със скулптурните фигури, с паметните плочи, с неговите текстове, които посрещат по улиците на Добрич. Така че Добруджа е Йовков “, сподели доктор Митева и добави, че белетристът е и международен публицист, преведен на 44 езика, а неговите произведения не престават да се превеждат и в наши дни.
„ Ние имаме традиция в Добруджа на 21 ноември да означаваме рождението на писателя. Тази традиция се е утвърдила още някъде от 80-те години на предишния век. Ако в Сливенско и в Жеравна означават на 9 ноември, когато се е родил Йовков по остарял жанр, в Добруджа традицията е обвързвана с днешния ден. И в този прекрасен празничен ден, когато знаем е и Денят на християнското семейство, означаваме 139 години от рождението на белетриста “, добави тя.
„ Когато четем Йовковите произведения, нормално попадаме в бялата страна на писателя, където вихрено лети белият ескадрон, изстрадалите очи търсят по жицата бялата лястовица, индивидът изкупува прегрешението си пред бялата вълчица или двама млади се сбогуват вечно с букет бели рози. Отново е ноември и както споделих, още веднъж Добрич и Добруджа претърпяват Йовковото слово. Отново ще поставим своите цветя в нозете на писателя, покланяйки му се доземи, тази година с бели рози. За да пристъпим в бялата страна на белетриста, с цел да внесем малко светлина преди една от най-черните дати в българската история - 27 ноември 1919 година, когато и Южна Добруджа е откъсната за дълго от окървавеното тяло на Родината. Затова реверанс и пред неустрашимата българска армия, за която Йовков написа стотици страници и се сбогува с тази война с букет бели рози “, сподели още доктор Кремена Митева.
Жулиета НИКОЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ