Добрич. Вярва се, че къща, в която не са пели

Добрич. „ Вярва се, че къща, в която не са пели и играли лазарки, няма да бъде честита “. Това сподели етнографът Лена Кирилова, организатор в Етнографска къща - Добрич “, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна . „ Макар че в Християнството празникът Лазаровден е отдаден на възкресението на Свети Лазар, в този празник прозират доста по-древни, предхристиянски, езически традиции и вярвания, които са свързани на първо място с настъпването на пролетта, с желанието на хората за повече здраве, шанс, обич. Можем да кажем, че Лазаровден е празник на пукналата пролет, на младостта, на хубостта и на любовта. Неслучайно с възраждането на природата у индивида още веднъж се възраждат фантазиите за щастливо задомяване, за намиране на най-подходящия фаворит на сърцето “, уточни етнографът. По думите ѝ в този празник вземат участие на първо място девойки, на които следва да се омъжат. Празникът стартира с дребните лазарки, които още в ранната заран обикалят къщите. Това са групи от лазарки, момиченца на възраст сред 6 и 7 години. Малко по-късно същия ден по къщите потеглят и по-големите лазарки, които са в предбрачна възраст. Лена Кирилова напомни, че преди време тази възраст е била доста по-ниска – сред 14 и 15 години. Лазарките извършват специфичен ритуален танц, който се извършва във всяка една къща. Има особено обредни песни, отдадени на всеки един член от фамилията, по този начин както е традицията и при коледарите – от най-възрастния собственик до най-малкото дете. „ Песните са един тип словесна магия и се има вяра, че всичко, което го има в песента като благослов, като наричане за здраве, за шанс, за обич, за младост, за красота, всичко, за което си мечтае човек, дружно с възродената напролет природа, всичко ще се сбъдне. Според традицията лазарките получават като блага дребни монети, бяло брашно, небоядисани бели яйца, защото през идната седмица следва Велики четвъртък и най-големият празник – Великден “, сподели Лена Кирилова. По думите ѝ на Лазаровден се обикалят всички домове и ниви от лазарките. Вярвало се е, че песента им и техните танци ще обезпечат на стопаните цялостни хамбари и изобилие, берекет за фамилиите им през годината. „ Задължително се е минавало даже през гробищата, тъй като се е вярвало, че мъртвите със своята мощ ще оказват помощ на тези, които са на земята да изпълнят фантазиите си. Според традициите на идващия ден – Цветница, лазарките вършат финален реверанс пред моминството “, сподели още етнографът. В реката се пускат лазарски венчета, направени от цветя и върба. Тази лазарка, чието венче стигне първо, точно тя ще се омъжи през годината, съгласно поверието. Тя се избира за лазарска комица, на която говеят до Великден и която се употребява с изключително почитание. Този обред на финален реверанс пред моминството е обвързван с античната богиня Лада, богинята на младостта, на любовта. „ Ако би трябвало с едно изречение да обобщим какво съставляват тези традиции, преди всичко господства женитбената устременост. Участва ли лазарката в този бит, тя към този момент може да чака сватове. И това са по този начин наречените антични традиции на инициация, т.е. на прекосяване от една възраст в друга. На второ място това са традиции, свързани с обезпечаване на изобилие. И се има вяра, че лазарките могат да го създадат със своите песни и наричания “, сподели още Лена Кирилова.
Жулиета НИКОЛОВА