Най-добрият начин да изпуснеш парата
Добре разбирах, че не си коства да адресирам това писмо. Написах го в положение на яд и отчаяние, а всички знаем, че такива текстове не са умни.
И въпреки всичко, толкоз ми се искаше да изпратя това писмо. Затова го пуснах на другарка, която беше осведомена със обстановката и я попитах: „ Да го изпратя ли? ”
Тя незабавно откликна: „ Не през днешния ден! Ако изпитваш нужда незабавно да го направиш, значи си зависим на неправилни подбуди. Съгласен? ”
„ Да, - отговорих. – Благодаря! ”
И след три минути изпратих писмото с копие до моята другарка.
Тя безусловно се шашна:„ Защо? Какво се промени? Добре ли го обмисли? ”
„ Не, - отвърнах. – Разумът ми бе изцяло склонен с теб, само че писмото бе изпратено не от разсъдъка, а от моите страсти. И от това, те се почувстваха толкоз добре! ”
По принцип, аз се държа професионално: концентриран съм и разсъдителен, разумен, кадърен на състрадание и схващане. Но всичко това изисква старания и от време в точния момент изгубвам надзор над себе си. Тогава се изпълвам с нападателни послания. Подвиквам на палави деца. Озверявам, че в отдела за обслужване на клиенти съзнателно не желаят да ми влязат в ситуацията. Може да се каже, че не умея да управлявам гнева си. Но казусът не е в това – казусът е в напрежението. Вечно съм напрегнат, а гневът е единствено следствие.
Когато стресът надделее, разсъдъкът нищо не може да направи. Със същия триумф можеш да се опиташ да водиш необорим спор с разбеснял се бик.
Разумът и стресът приказват на разнообразни езици. Разумът е нравствен, стресът - физиологичен. Разумът избира думите, стресът - дейностите. Разумът дава положителни препоръки, само че решенията в последна сметка вземат страстите. И колкото по-старателно разсъдъкът потиска напрежението, толкоз по-взривоопасен става той.
Стресът е страшилище, което живее във всеки от нас, хранещо се от неопределеността. Любимото му ястие е въпросът: „ Ами, в случай че..? ”
Ако презентацията се провали? Ако не одобрят плана ми? Ако не стигне времето за приемане на бюджета? Ако вложителите не останат удовлетворени от моите причини? Ако не успеем да спечелим това финансиране?
Колкото повече нараства неопределеността, толкоз по-добре се храни чудовището. Накрая, става прекомерно мощно и изскача от тялото ви! БУУМ!
И тук става забавно: след детонацията настава тишина. Изпратих моето яростно писмо и се успокоих. Чудовището излезе и престана да ме яде от вътрешната страна. Разбира се, ще има последици – само че, това е друга история.
Сега по-важно е да намерим отговора на въпроса: по какъв начин да изпускаме парата, без да натворим маса пакости през това време?
Мнозина се пробват да ръководят напрежението или напряко да го пренебрегват. Да го подтиснат, да се повдигнат над гнева си, да свидлив зъби. Грешка – тези реакции единствено насърчават чудовището и то пораства, до момента в който не скъса веригата си, освен това без самите да виждаме по какъв начин се случва това.
Има по-добро решение. Не се опитвайте да контролирате напрежението. Танцувайте с него танго!
Чудовището надига глава? Добре, да го пуснем. Но при нашите условия. Задръжте още минутка, до момента в който не намерите насаме място. И тогава, без неприятни последици за себе си и за другите, му позволете да ви завладее. Викайте, тропайте с крайници, размайхвайте юмруци. Вие сте отвън кожата си! Какво удоволствие!
Стресът поражда тогава, когато човек се пробва да управлява даже и това, което му е неподвластно. Сиреч, когато се пробвате да управлявате и самия стрес, единствено го увеличавате. Ако му дадете физически излаз, оказва помощ. Важното е да откриете премислен и безвреден излаз за изригването му.
Наскоро получих отговор от получатела, на който изпратих злобното си обръщение. Ясно е, че бе неудовлетворен. Показах мускули – той също. Но към този момент бях квалифициран. Отидох в другата стая, и на воля ругах, тропах с крайници и раздавах крошета във въздуха. След няколко минути ми олекна. И направих това, което трябваше да сторя през цялото време: взех телефона, обадих се, извиних се и рационално обсъдихме всичко, което трябваше да обсъдим.
Питър Брагмън, съветник по мениджмънт, за Harvard Business Review
И въпреки всичко, толкоз ми се искаше да изпратя това писмо. Затова го пуснах на другарка, която беше осведомена със обстановката и я попитах: „ Да го изпратя ли? ”
Тя незабавно откликна: „ Не през днешния ден! Ако изпитваш нужда незабавно да го направиш, значи си зависим на неправилни подбуди. Съгласен? ”
„ Да, - отговорих. – Благодаря! ”
И след три минути изпратих писмото с копие до моята другарка.
Тя безусловно се шашна:„ Защо? Какво се промени? Добре ли го обмисли? ”
„ Не, - отвърнах. – Разумът ми бе изцяло склонен с теб, само че писмото бе изпратено не от разсъдъка, а от моите страсти. И от това, те се почувстваха толкоз добре! ”
По принцип, аз се държа професионално: концентриран съм и разсъдителен, разумен, кадърен на състрадание и схващане. Но всичко това изисква старания и от време в точния момент изгубвам надзор над себе си. Тогава се изпълвам с нападателни послания. Подвиквам на палави деца. Озверявам, че в отдела за обслужване на клиенти съзнателно не желаят да ми влязат в ситуацията. Може да се каже, че не умея да управлявам гнева си. Но казусът не е в това – казусът е в напрежението. Вечно съм напрегнат, а гневът е единствено следствие.
Когато стресът надделее, разсъдъкът нищо не може да направи. Със същия триумф можеш да се опиташ да водиш необорим спор с разбеснял се бик.
Разумът и стресът приказват на разнообразни езици. Разумът е нравствен, стресът - физиологичен. Разумът избира думите, стресът - дейностите. Разумът дава положителни препоръки, само че решенията в последна сметка вземат страстите. И колкото по-старателно разсъдъкът потиска напрежението, толкоз по-взривоопасен става той.
Стресът е страшилище, което живее във всеки от нас, хранещо се от неопределеността. Любимото му ястие е въпросът: „ Ами, в случай че..? ”
Ако презентацията се провали? Ако не одобрят плана ми? Ако не стигне времето за приемане на бюджета? Ако вложителите не останат удовлетворени от моите причини? Ако не успеем да спечелим това финансиране?
Колкото повече нараства неопределеността, толкоз по-добре се храни чудовището. Накрая, става прекомерно мощно и изскача от тялото ви! БУУМ!
И тук става забавно: след детонацията настава тишина. Изпратих моето яростно писмо и се успокоих. Чудовището излезе и престана да ме яде от вътрешната страна. Разбира се, ще има последици – само че, това е друга история.
Сега по-важно е да намерим отговора на въпроса: по какъв начин да изпускаме парата, без да натворим маса пакости през това време?
Мнозина се пробват да ръководят напрежението или напряко да го пренебрегват. Да го подтиснат, да се повдигнат над гнева си, да свидлив зъби. Грешка – тези реакции единствено насърчават чудовището и то пораства, до момента в който не скъса веригата си, освен това без самите да виждаме по какъв начин се случва това.
Има по-добро решение. Не се опитвайте да контролирате напрежението. Танцувайте с него танго!
Чудовището надига глава? Добре, да го пуснем. Но при нашите условия. Задръжте още минутка, до момента в който не намерите насаме място. И тогава, без неприятни последици за себе си и за другите, му позволете да ви завладее. Викайте, тропайте с крайници, размайхвайте юмруци. Вие сте отвън кожата си! Какво удоволствие!
Стресът поражда тогава, когато човек се пробва да управлява даже и това, което му е неподвластно. Сиреч, когато се пробвате да управлявате и самия стрес, единствено го увеличавате. Ако му дадете физически излаз, оказва помощ. Важното е да откриете премислен и безвреден излаз за изригването му.
Наскоро получих отговор от получатела, на който изпратих злобното си обръщение. Ясно е, че бе неудовлетворен. Показах мускули – той също. Но към този момент бях квалифициран. Отидох в другата стая, и на воля ругах, тропах с крайници и раздавах крошета във въздуха. След няколко минути ми олекна. И направих това, което трябваше да сторя през цялото време: взех телефона, обадих се, извиних се и рационално обсъдихме всичко, което трябваше да обсъдим.
Питър Брагмън, съветник по мениджмънт, за Harvard Business Review
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ