Как да преживеем опита ви за убийство всяка есен и зима?
Добре, каруците ще ги преживеем, нищо, че ги забранихте и се вършиме, че не ги виждате.
Добре, и дупките по улиците ще ги преживеем, нищо, че ви плащаме да ги ремонтирате все едно с италиански мрамор ги покривате, а осъществяването след това е… с тоалетна хартия да ги запълните, ще държи повече.
Добре, и жълтите павета преживяхме, нищо, че е унизително да ни чупите и унищожавате културните полезности и да ни пи*аете на традициите на града. И то против доста милиони левове освен това.
Добре, и къдравият асфалт претърпяваме, и ремонта на ремонта на ремонта – също. И затворените улици, които ги ремонтирате, едвам бутнете още в джоба на изпълнителите. И ремонтите на тръбите, дето ги вършиме като деца с лего конструктор. И топлофикацията ви поносим, нищо че я плащаме все едно сме шейхове, а до радиаторите на някои от нас стига към 50% топло и то не всеки ден. Знам, знам… не е ваш проблем, на сградната апаратура е. Нищо не е ваш проблем. И хем е монополист, хем е пред банкрут и е дебитор (това по какъв начин успявате да извършите? Толкова ли не можете да си контролирате кражбите? Или напълно през пръсти го удряте?)
Но по какъв начин да преживеем опита ви за ликвидиране всяка есен и зима? Буквално: по какъв начин да го преживеем? Не, не е реторичен въпрос, съществено: по какъв начин да преживеем ръководството ви? Има ли някъде директива, да я следваме? Някаква загадка? Номер? Трик? Почти съм сигурен, че и още пари можете да изкрънкате от нас, стига да ни разкриете тайната по какъв начин да се спасим от опита ви за ликвидиране с мръсния въздух.
Колко време го вършиме тоя преход към „ зелена “ София? Изгубих нишката на годините. Колко ОЩЕ време ще го вършиме? 200 години? 300 години? Хилядолетие?
Десетки хора всяка година губят борбата с вас, благи общинари. Губят я вечно. С съдбовен край. Отиват си. И оставят сираци, вдовици, мемоари. Отиват да спят подземен. А ние… ние оставаме. Да се борим за глътка въздух.
Помня, че едно от първите неща, които президентът Радев направи, с цел да лъсне имидж на „ обществен “ политик, беше да наложи несъгласие на налога за старите коли. О, чувствам по какъв начин на мнозина одеве, както им харесваше този текст, внезапно спря да им харесва. Почувстваха се директно наранени. Да, нормално това е разграничителната линия --> „ АЗ директно обиден ли съм? “
Това обръща каруцата.
Ако приказваш против кражбите, всички са с тебе, до момента в който не засегнеш персоналните им ползи – да вземем за пример, в случай че кажеш, че е неприятно да се краде и от служебната нафта, а освен от бюджета на страната. Така става персонално, към този момент не е занимателно. Едно е да кажеш, че общинарите са отговорни, само че като стане ясно, че и сами имаме вина… към този момент не е занимателно, нали?
„ Цялата страна на вили и могили, мойта кола ви е отговорна, да ви *§€%*%$€§! “
Ами не тъкмо ТИ и твоята кола… само че като ви умножим по 200 000 да вземем за пример и към този момент може да се каже, че сте немалка част от казуса.
„ Ами какво да вършим? Нали би трябвало да отидем на работа някак? “
Метро? Автобус? Трамвай? Да се събирате по двама, трима или четирима, да вършиме „ партия “ за споделено пътешестване? Няма метод, българинът обича да пътува самичък в колата. Това е изконна традиция, като туршията зимно време. И няма неприятно, единствено дето най-после имаме тапи в тоя град с пътна инфраструктура като за файтони; и нечист въздух, все едно е Коледа и сме обградени отвред от китайски заводи за играчки.
На везните са: или да си ремонтираш колата (да пътуваш споделено, да се возиш на градския), или по 50-100 индивида в София да умират всяка година от заболявания, свързани със замърсяването.
Отговорът е: да мрат!
Докато ТИ не се случиш сред тези, паркирали за*ници на пейката пред кабинета на персоналния доктор, чакащ направление. А след това на доктор, след това на втори, на трети, а на края чуваш ПРОГНОЗАТА и разбираш, че може и да не доживееш да видиш внука да се дипломира.
Но тогава към този момент е късно.
Не мога да схвана тая самоубийствена податливост към саморазрушение. Да си хвърлиш боклука е едно – мръсно е, само че не те трови по този начин. Да крадеш от еврофондове го разбирам (не го утвърждавам нѝ минимум! Но разбирам мисловния механизъм зад него). Но да крадеш от екологичното развиване на града, в който живееш. В който живеят децата ти.
Хората, които горят гуми, отпадъци, пластмаса, карат коли щайги с дизелови бълвачи на отрова. Хората в общината, които имат интерес, единствено в случай че е за „ наш‘те “ компании и техните проекти, за друго – не ги занимавай!
Всички те дишат същия въздух като нас останалите. Разбирам да бяха притежатели на цех, който живее на Бахамите и не му пука, че трови цялостен град. Или да взимаха решения за непознат въздух. Но всички те, всички ние дишаме едно и също – с еврото от корупцията в джоба или без него. Болестите не питат „ ти от наш‘те ли си? “
Но…
… само че в последно време имам едно натрапчиво възприятие: че тия даже да желаят (те не желаят, само че хипотетично, в случай че поискат) да работят в интерес на народа, а освен на банковите си сметки, отново няма да могат, тъй като са назначавани „ наши хора “, а не можещи. И по този начин сме двойно прокълнати: с хем неможещи, с хем неискащи. Поправка: тройно. С хем доста алчни също.
А по отношение на елементарния земляк с кюнеца, с паянтовата дизелова щайга, дето я е купил трета ръка от Италия, с убеждението, че каквото и да става, той е прав… тука ситуацията от дълго време е изпуснато, влакът е отпътувал, няма смисъл. Не се ли наложи политика от горната страна, самоосъзнаването е мираж.
Хубава ви зима, триумф и леко дишане!
Добре, и дупките по улиците ще ги преживеем, нищо, че ви плащаме да ги ремонтирате все едно с италиански мрамор ги покривате, а осъществяването след това е… с тоалетна хартия да ги запълните, ще държи повече.
Добре, и жълтите павета преживяхме, нищо, че е унизително да ни чупите и унищожавате културните полезности и да ни пи*аете на традициите на града. И то против доста милиони левове освен това.
Добре, и къдравият асфалт претърпяваме, и ремонта на ремонта на ремонта – също. И затворените улици, които ги ремонтирате, едвам бутнете още в джоба на изпълнителите. И ремонтите на тръбите, дето ги вършиме като деца с лего конструктор. И топлофикацията ви поносим, нищо че я плащаме все едно сме шейхове, а до радиаторите на някои от нас стига към 50% топло и то не всеки ден. Знам, знам… не е ваш проблем, на сградната апаратура е. Нищо не е ваш проблем. И хем е монополист, хем е пред банкрут и е дебитор (това по какъв начин успявате да извършите? Толкова ли не можете да си контролирате кражбите? Или напълно през пръсти го удряте?)
Но по какъв начин да преживеем опита ви за ликвидиране всяка есен и зима? Буквално: по какъв начин да го преживеем? Не, не е реторичен въпрос, съществено: по какъв начин да преживеем ръководството ви? Има ли някъде директива, да я следваме? Някаква загадка? Номер? Трик? Почти съм сигурен, че и още пари можете да изкрънкате от нас, стига да ни разкриете тайната по какъв начин да се спасим от опита ви за ликвидиране с мръсния въздух.
Колко време го вършиме тоя преход към „ зелена “ София? Изгубих нишката на годините. Колко ОЩЕ време ще го вършиме? 200 години? 300 години? Хилядолетие?
Десетки хора всяка година губят борбата с вас, благи общинари. Губят я вечно. С съдбовен край. Отиват си. И оставят сираци, вдовици, мемоари. Отиват да спят подземен. А ние… ние оставаме. Да се борим за глътка въздух.
Помня, че едно от първите неща, които президентът Радев направи, с цел да лъсне имидж на „ обществен “ политик, беше да наложи несъгласие на налога за старите коли. О, чувствам по какъв начин на мнозина одеве, както им харесваше този текст, внезапно спря да им харесва. Почувстваха се директно наранени. Да, нормално това е разграничителната линия --> „ АЗ директно обиден ли съм? “
Това обръща каруцата.
Ако приказваш против кражбите, всички са с тебе, до момента в който не засегнеш персоналните им ползи – да вземем за пример, в случай че кажеш, че е неприятно да се краде и от служебната нафта, а освен от бюджета на страната. Така става персонално, към този момент не е занимателно. Едно е да кажеш, че общинарите са отговорни, само че като стане ясно, че и сами имаме вина… към този момент не е занимателно, нали?
„ Цялата страна на вили и могили, мойта кола ви е отговорна, да ви *§€%*%$€§! “
Ами не тъкмо ТИ и твоята кола… само че като ви умножим по 200 000 да вземем за пример и към този момент може да се каже, че сте немалка част от казуса.
„ Ами какво да вършим? Нали би трябвало да отидем на работа някак? “
Метро? Автобус? Трамвай? Да се събирате по двама, трима или четирима, да вършиме „ партия “ за споделено пътешестване? Няма метод, българинът обича да пътува самичък в колата. Това е изконна традиция, като туршията зимно време. И няма неприятно, единствено дето най-после имаме тапи в тоя град с пътна инфраструктура като за файтони; и нечист въздух, все едно е Коледа и сме обградени отвред от китайски заводи за играчки.
На везните са: или да си ремонтираш колата (да пътуваш споделено, да се возиш на градския), или по 50-100 индивида в София да умират всяка година от заболявания, свързани със замърсяването.
Отговорът е: да мрат!
Докато ТИ не се случиш сред тези, паркирали за*ници на пейката пред кабинета на персоналния доктор, чакащ направление. А след това на доктор, след това на втори, на трети, а на края чуваш ПРОГНОЗАТА и разбираш, че може и да не доживееш да видиш внука да се дипломира.
Но тогава към този момент е късно.
Не мога да схвана тая самоубийствена податливост към саморазрушение. Да си хвърлиш боклука е едно – мръсно е, само че не те трови по този начин. Да крадеш от еврофондове го разбирам (не го утвърждавам нѝ минимум! Но разбирам мисловния механизъм зад него). Но да крадеш от екологичното развиване на града, в който живееш. В който живеят децата ти.
Хората, които горят гуми, отпадъци, пластмаса, карат коли щайги с дизелови бълвачи на отрова. Хората в общината, които имат интерес, единствено в случай че е за „ наш‘те “ компании и техните проекти, за друго – не ги занимавай!
Всички те дишат същия въздух като нас останалите. Разбирам да бяха притежатели на цех, който живее на Бахамите и не му пука, че трови цялостен град. Или да взимаха решения за непознат въздух. Но всички те, всички ние дишаме едно и също – с еврото от корупцията в джоба или без него. Болестите не питат „ ти от наш‘те ли си? “
Но…
… само че в последно време имам едно натрапчиво възприятие: че тия даже да желаят (те не желаят, само че хипотетично, в случай че поискат) да работят в интерес на народа, а освен на банковите си сметки, отново няма да могат, тъй като са назначавани „ наши хора “, а не можещи. И по този начин сме двойно прокълнати: с хем неможещи, с хем неискащи. Поправка: тройно. С хем доста алчни също.
А по отношение на елементарния земляк с кюнеца, с паянтовата дизелова щайга, дето я е купил трета ръка от Италия, с убеждението, че каквото и да става, той е прав… тука ситуацията от дълго време е изпуснато, влакът е отпътувал, няма смисъл. Не се ли наложи политика от горната страна, самоосъзнаването е мираж.
Хубава ви зима, триумф и леко дишане!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ