8 март изпитание за мъжете
„ Добре им беше на мъжете в предишните епохи. Никакъв 8 март нямаше....
„ Добре им беше на мъжете в предишните епохи. Никакъв 8 март нямаше. Откъде се взе тази Клара Цеткин да се застъпи за сходна нелепост и в този момент поради нея да тичаме за цветя и дарове? “ - като нищо можеш да дочуеш ей такива диалози сред другари, изключително когато наближава пролетта, а с нея и нашият женски празник.
Добре де, не ми трябват дарове, нито цветя, даже да ме целуваш не е належащо, а амнистия - не си и помисляй да ми искаш, въобще не е нужно . Отивай и празнувай моя празник с твоите другари. Играйте на карти, пийте бира, гледайте глупавите си мачове, а аз ще взема да отскоча до мама. Между другото мъжете в предишните епохи не са се ограничавали с вехто букетче, поднесено на 8 март в комплект с нечетливо надписана картичка. Между другото те въобще в нищо не са се ограничавали.
Минало - отпътувало, само че добре им е било на дамите, когато още не е съществувала женската равноправност. Знаците на внимание са се изсипвали върху тях от всички страни - един ложа в операта ще резервира (е, да предположим, че аз на опера не желая да вървя, още повече с него, само че все пак е прелестно!). От различен - всеки ден цветя ще получавам, освен това по делегат, който не издава от кого са (все едно няма да се сетя кой може да напише трите заветни думи „ За моето слънце " с четири грешки)! Трети стихове ще ми посвещава, тъй че името ми да остане вечно в историята. Макар и самата аз нищо да не съм направила по въпроса, има огромен късмет идващите генерации да гледат портрета ми и да се питат какво тъкмо е намерил у мен. Четвърти всяка седмица ще се бие в дуели, защитавайки достойнството ми, и всякога ще умира с името ми на уста. Пети... пети ще въздиша под терасата ми. Добре че серенадите ми е икономисал, тъй като целият град ще намерения, че ми се подиграва... И всичките тези наслади не се сервират в един-единствен ден от годината, а са отмерено разпределени през триста шестдесетте и петте й дни. Благодат! Какво още е належащо за щастието ми? Какъв ти интернационален ден на дамата?
Да, преди време всичко стоеше по друг метод. Преди години влюбеният мъж беше подготвен да стовари целия свят в краката ти, да открие остров и да го кръсти на теб... А в този момент, прекарвайки пред компютъра три дни и три нощи, отново добре, че не са тридесет и три години, радостно ти демонстрира върха си в „ Кънтьр страйк " и гордо декларира: „ Посвещавам тази победа на теб! ".
Преди влюбеният мъж беше подготвен с часове да приказва за любовта си към теб, а през днешния ден - най-вече да чуеш откъс от нашумелия съветски публицист Виктор Пелевин: „ Обичам те, когато мълчиш някъде в ъгъла и не те виждам. " А ти? Правиш се, че не си го схванала и захвърляш следващата засегнатост в кюпа с останалите. Ясно е, че романтиката е отишла по дяволите. Какви ти „ знаци на внимание "! А по какъв начин единствено мъжете от предишните епохи са умеели да основават сантиментална атмосфера? Как са успявали да не се лимитират с един ден в годината? Може би работата е точно в непрекъснатата подготовка? Ех, да бяха отменили 8 март, пък да забележим какво щеше да се получи... Макар че въпреки всичко, като се замисля, не са нужни сходни крайности, току-виж мъжете ни напълно са го блъснали през пръсти!
„ Добре им беше на мъжете в предишните епохи. Никакъв 8 март нямаше. Откъде се взе тази Клара Цеткин да се застъпи за сходна нелепост и в този момент поради нея да тичаме за цветя и дарове? “ - като нищо можеш да дочуеш ей такива диалози сред другари, изключително когато наближава пролетта, а с нея и нашият женски празник.
Добре де, не ми трябват дарове, нито цветя, даже да ме целуваш не е належащо, а амнистия - не си и помисляй да ми искаш, въобще не е нужно . Отивай и празнувай моя празник с твоите другари. Играйте на карти, пийте бира, гледайте глупавите си мачове, а аз ще взема да отскоча до мама. Между другото мъжете в предишните епохи не са се ограничавали с вехто букетче, поднесено на 8 март в комплект с нечетливо надписана картичка. Между другото те въобще в нищо не са се ограничавали.
Минало - отпътувало, само че добре им е било на дамите, когато още не е съществувала женската равноправност. Знаците на внимание са се изсипвали върху тях от всички страни - един ложа в операта ще резервира (е, да предположим, че аз на опера не желая да вървя, още повече с него, само че все пак е прелестно!). От различен - всеки ден цветя ще получавам, освен това по делегат, който не издава от кого са (все едно няма да се сетя кой може да напише трите заветни думи „ За моето слънце " с четири грешки)! Трети стихове ще ми посвещава, тъй че името ми да остане вечно в историята. Макар и самата аз нищо да не съм направила по въпроса, има огромен късмет идващите генерации да гледат портрета ми и да се питат какво тъкмо е намерил у мен. Четвърти всяка седмица ще се бие в дуели, защитавайки достойнството ми, и всякога ще умира с името ми на уста. Пети... пети ще въздиша под терасата ми. Добре че серенадите ми е икономисал, тъй като целият град ще намерения, че ми се подиграва... И всичките тези наслади не се сервират в един-единствен ден от годината, а са отмерено разпределени през триста шестдесетте и петте й дни. Благодат! Какво още е належащо за щастието ми? Какъв ти интернационален ден на дамата?
Да, преди време всичко стоеше по друг метод. Преди години влюбеният мъж беше подготвен да стовари целия свят в краката ти, да открие остров и да го кръсти на теб... А в този момент, прекарвайки пред компютъра три дни и три нощи, отново добре, че не са тридесет и три години, радостно ти демонстрира върха си в „ Кънтьр страйк " и гордо декларира: „ Посвещавам тази победа на теб! ".
Преди влюбеният мъж беше подготвен с часове да приказва за любовта си към теб, а през днешния ден - най-вече да чуеш откъс от нашумелия съветски публицист Виктор Пелевин: „ Обичам те, когато мълчиш някъде в ъгъла и не те виждам. " А ти? Правиш се, че не си го схванала и захвърляш следващата засегнатост в кюпа с останалите. Ясно е, че романтиката е отишла по дяволите. Какви ти „ знаци на внимание "! А по какъв начин единствено мъжете от предишните епохи са умеели да основават сантиментална атмосфера? Как са успявали да не се лимитират с един ден в годината? Може би работата е точно в непрекъснатата подготовка? Ех, да бяха отменили 8 март, пък да забележим какво щеше да се получи... Макар че въпреки всичко, като се замисля, не са нужни сходни крайности, току-виж мъжете ни напълно са го блъснали през пръсти!
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ