Добре е в самото начало на новия кабинет да припомним,

Добре е в самото начало на новия кабинет да напомним, че отговорност за продължаващата години наред беднотия и фрапиращи неравенства в България, е главно и в най-голяма степен на политиците, които са управлявали през годините обратно. По данни на Евростат страната ни е преди всичко в Европейски Съюз по неравенства на приходите, т.е. има диспропорция сред благосъстоянията на малко на брой и бедността на мнозина.

Статистиците у нас и в братския ни съюз лани регистрираха за следващ път, че България е най-бедната страна от Европейския съюз.

Всеки 10-и българин работи, само че все пак е безпаричен,

а феноменът работещи небогати се разраства. Само 22 от 27-те страни членки на Европейски Съюз имат национална минимална работна заплата. Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция нямат такава, а Кипър я вкара при започване на предходната година.

Минималните заплати в страните от Европейски Съюз варират в необятни граници, като брутната месечна минимална заплата варира от 477 евро до 2 571 евро - в Люксембург, по данни от м.г..

Известен и доста коментиран факт е, че ние тук имаме тежки демографски проблеми, а данъчната ни система към този момент никак не е подобаваща за действителностите ни. Не е известно обаче политиците тук да вършат каквото и да е, да вземат ограничения, да имат проекти и стратегии за решаването на тези фундаментални проблеми.

Хората с съображение се питат години наред за какво да вземем за пример няма необлагаеми при ниските приходи?

България е най-бедната страна в Европейски Съюз, по-бедна е даже от Черна гора, Северна Македония и други.Най-големите неравенства освен по приходи, а и в стандарта на живот у нас във всички области, се утежняват от година на година.

Разликата сред двайсетте най-бедни и 20 най-богати хора у нас е 8,2 ПЪТИ.

Такава чудовищна бездна няма в нито една друга европейска страна. За съпоставяне тези стойности осреднено при останалите европейци са към 5 пъти. Има страни с разлики 1-2 пъти и измежду тях не са единствено най-богатите, които знаем. В този лист примерно са и Словакия, и Полша.
У нас друга гадна наклонност е, че всички, които работят на минимална заплата до момента, на практика са работещи небогати, които едвам връзват двата края месечно. Така живеят над 600 000 от сънародниците ни, които се трудят за насъщния на публичния и на частния фронт.

Състояние на инфлацията прави тази тематика още по-зловеща. Реалната е доста по-висока от статистическата, която финансистите изкусно стъкмяват за „ пред чужденците ”.

Т.нар. продуктовата инфлация е 15-18% и е за главните артикули от първа нужда. Тя е нечовечен камшик за бедните, тъй като

в България разликата сред 10 небогати фамилии и 10 богати във връзка с продуктите от първа нужда, е 10-15 пъти.

В 21 век е срамно и обидно да водим класацията по неравенства. В последна сметка за бедността на едни българи и нереалното и необяснимо обогатяване на други и разликата сред първите и вторите, съществена виновност носят политиците, които през годините разрешиха това. Дивашката приватизация, неналичието на надзор, на политики и стратегии и явната занемареност в страната ни докара до днешното унизително положение на множеството българи. Всеки самичък може да си направи информация и заключения какъв брой от партийците и околните им в какво финансово положение са били преди и след присъединяване им в политиката. Независимо дали са били в ръководството на държавни структури или на общински и неслучайно най-голяма корупция се вихри таман на междинните управнически равнища.

Надявам се да не ме разберете погрешно, благосъстоянието единствено по себе си е положително нещо в обществото и никак не изпадам в сиромахомилство като пиша горните редове. Не е заслужено обаче, когато се добива по незаконен, непочтен метод и за сметка на останалите в едно общество. В множеството случаи у нас богатите забогатяха тъкмо по подобен незаконен метод. Затова страната ни е оповестена за корумпирана и с нездравословна, нездравословна среда за вложителите. Факт е, че към този момент сляп вложител не идва да влага у нас.

Реших, че може пък да е потребно да напомня всички тези национални болежки  в началото на ръководството на новия кабинет. Може пък да решат да създадат някоя и друга плаха стъпка към превъзмогването на срамните неравенства. Е, ще изчакам за отговора толерантните 100 дни…

*Аналогия по крилата фраза, изречена от политика Жорж Ганчев „ Не ме гледай мъдро, българино ”!

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на novini.bg