Добре е от време на време да си напомняме, че

Добре е понякога да си подсещаме, че хората не са равни.

Демократичните избори, плоският налог и най-много обществените мрежи основават нелепата заблуда за тъждество, само че тъждество не може и не трябва да има. Това написа в профила си писателят и сценалист Иво Сиромахов.

Във Фейсбук той допални:

Учителят, който е отворил съзнанието на стотици деца към света на науката, не може да бъде еднакъв на безработния лентяй, който харчи спестяванията на родителите си.

Братята, построили университет, не може да бъдат равни на братята, които са ограбвали, рекетирали и изнасилвали.

Убиецът на Джон Ленън не може да бъде еднакъв на Джон Ленън.

Дори пред гибелта не сме равни – някои са помнени епохи след гибелта си, а други са забравени още до момента в който ковчегът се спуска в земята.

Смешни са напъните да си еднакъв на хора, които неведнъж те превъзхождат по качества и публичен принос. Навремето в Мюзик Айдъл се яви едно момче, не му помня името, което твърдеше, че е най-великият, най-талантливият и най-големият. Имаше нелош глас, беше непрекъснато пийнал и се заяждаше с журито. Не знам какво стана с тоя човек, само че явно не се трансформира в най-велик, най-талантлив и максимален. Освен може би в кръчмата.

Това е ситуацията.

Някои хора заслужават почитание, а други – не.

А борбата за почитание се води всеки ден.

Другото са празни приказки.