Морковът и пръчките: Как олигархията държи властта в България
„ Добре е да си спомним притчата за хан Кубрат и снопа пръчки “ – по този начин стартира мощният публичен сигнал на, оповестен в обществената мрежа Фейсбук, с който той прави внезапна равносметка за положението на демократичната общественост в България . Според него, шансът за действителна смяна и развиване на страната ни е в заплаха – точно поради вътрешни недостатъци и външни офанзиви.
Панев предизвестява, че в миг, в който демократичните сили – както в, по този начин и отвън Народното събрание – би трябвало да работят обединено, в действителност се следи обезпокоително разцепление . Опитите на някои политически фигури да се откроят, да употребяват моментна уязвимост на съидейници, съгласно него, единствено подкопават общата идея.
„ Да мислим три пъти, преди да се разделяме, да се опитваме да се откроим пред съратниците си, да се възползваме от моментната им уязвимост. “
Репресивният уред работи – с моркови и тояги
В посланието си Панев категорично акцентира, че връзките сред парламентарното болшинство и репресивните органи остават непоклатими . Според него, зад фасадата на правда текат целенасочени дейности – в това число напън против кметове и общински съветници, посредством „ тояги и моркови “ – типичен похвати за намиране и експлоатиране на недостатъци.
„ Нямам подозрение, че това се е случило с четиримата кметове и съветници. Сигурно няма и да са последни. “
Панев обаче не омаловажава опцията за действителни неточности – той акцентира, че в случай че има прегрешения, отговорността би трябвало да бъде понесена. Но това не анулира по-голямата цел: построяването на постоянни институции и ускорено развиване на България – полезности, които надвишават персоналните борби и ползи.
„ Идеята за здрави институции, за ускорено развиване на България е доста по-голяма от всеки човек. Няма незаменими. “
Призив за водачество в миг на рецесия
Финалът на позицията на Владислав Панев е безапелационен: водачеството не се мери в умеенето да източиш дивиденти от непозната уязвимост, а в способността да обединяваш и да носиш отговорност . Арогантността, акцентира той, би трябвало да отстъпи.
„ Силните водачи се познават по това дали в тежки моменти са обединители. А не се стремят да извлекат изгоди от слабостите на другите. “
Посланието на Владислав Панев е повече от коментар – то е политическо предизвестие и честен тест за водачеството в демократичната общественост. Ако демократичните сили не покажат зряла възраст и дарба за обединяване, възможностите за промяна на България ще останат в ръцете на „ непоклатимите “ .
Присъединете се към нашия
Василев: Искат да смъкват кмета на София, с цел да дадат боклука на Таки
