Кой и защо скопи Конституцията?!
Добре е, че ръководителят на правната парламентарна комисия Радомир Чолаков се извини за скопената Конституция. Не е добре обаче, че основателят на нескопосните промени в главният ни закон, подписалият се първи след направените промени – водачът на „ Да, България ” от Демократична България Христо Иванов, не си спомня кой е предложил скандалните необразовани промени. С това свое деяние, водени от ялова упоритост на ПП-ДБ да извадят очите на президента, комай единствено му изписаха веждите.
Човешко е да се бърка, а още по-човешко е съгрешилият да изиска амнистия. Стига в основата да не стои користта, ни учеше един добър стихотворец, публицист, драматург, влъхва – Иван Радоев. В случая на юриста Радомир Чолаков обаче наподобява става въпрос за раздвояване на личността – на прависта, и на партийния функционер, изпълняващ партийната повеля на своята организация. Лично аз нямам никакво подозрение, че като добър експерт с богата биография в активността си, той схваща какви я свършиха – като кучето на равнищата, и откровено се покайва.
Но въпросът е, с днешна дата какво да вършим с неговото смирение в по този начин сътвореният парламентарен тюрлюгювеч?!
Също по този начин не разбирам, за какво по-умните и знаещите би трябвало да се събразяват с инатлъка и кухите мечти на някакви пишман експерти, които са си въобразили, че са доста способени! И съвсем като в шопския лаф си мислят, че са най-умни, най-красиви и у работата все са първи, а всичкото това сами са го установили.
Сн. ИК Труд
Христо Иванов, за който от дълго време се приказва в общественото пространство, че няма нито един работен ден в правосъдните зали като юрист, арбитър, прокурор, от има-няма десетина години се пъне да „ реформира ” правосъдната система, да прекроява съществуващите закони, да управлява…
И резултатите в последна сметка са все едни и същи – опустошения, гафове, сакатлъци, които след това с години се изправят. Справка – 2014 година и параленост с днешните му напъни. На всичкото от горната страна демонстрира и безсрамие да твърди, че не помни кой бил предложил поправките в Конституцията за служебното държавно управление, за които в този момент всинца си скубят косите – кой колкото ги има и съгласно съдържимото под тях, също.
В деловодството на Народното събрание обаче се пазят записите и стенограмите от всичко, което пишман политици помнят или не помнят, когато им е преференциално и преследват келепира.
Но пък наше обвързване по съвест е да им припомняме всичко, което те съгласно даденостите си помнят или не помнят. Та по тази причина ето какви ги и приказвал Христо Иванов. Четете и мислете с главите си – по опция!
Сн. булфото
П Р О Т О К О Л № 10
" На 16 декември 2023 година, събота, се организира постоянно съвещание на Комисията по конституционни въпроси.
Заседанието се организира при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане за второ гласоподаване на план на Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 49-354-01-83.
Предложение от народния представител Христо Иванов и група народни представители за следната редакция на § 6:
„ Параграф 6 се променя по този начин:
„ § 6. В член 99 се вършат следните промени и допълнения:
1. В алинея 5,... досегашното изречение второ се променя по този начин: „ За длъжностен министър-председател се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. “
.......
Който поддържа предлагането за редакция на § 6, надлежно на член 99 на Конституцията, направено от народния представител Христо Иванов и група народни представители, апелирам да гласоподава.
За – 6, срещу – 3, въздържали се – няма. "
Под предлагането с вх. № 49-354-04-315 от 14.12.2023 година, пръв се е подписал Христо Иванов, след него - Надежда Йорданова, Никола Минчев, Кирил Петков, Бойко Борисов и така нататък
А ето и цялото изявление на Христо Иванов от стенограмата на Народно събрание:
ХРИСТО ИВАНОВ (ПП-ДБ):
Уважаеми сътрудници, отново в полза на мотивировката.
Цялата тази материя, обвързвана със служебния кабинет, предложенията, които са на Вашето внимание, са подчинени на извода, който можахме да създадем от дългата политическа рецесия – една от най-сериозните политически рецесии, която се разви в последните две години.
Това, което видяхме, е, че конституционният законодател, без да е имал желание да сътвори опция за президентско ръководство, т.е. ръководство, което ползва волята на президента, е основал такава опция.
Това, което видяхме, е, че рецесията доста се утежни, тъй като президентът имаше интерес да упражнява тази опция за президентски ръководства и образеца, който ще дам, беше по какъв начин се организираха консултациите.
В тези съвещания президентът не се държеше като медиатор, който има за цел да употребява времето и да употребява другите форми на ходатайство, с цел да посредничи сред политическите обединения да преодоляват техните разделения.
Той поредно се държеше и във връзка с времевите параметри, които постановяваше, и на държанието на някои от консултациите като заинтригувано лице, което просто бърза да стигне досега, в който изпълнителната власт ще пристигна при него и той ще я упражнява, както откри за добре.
Тук рецензията ми даже не е толкоз към президента Радев. Проблемът беше, че Конституцията му позволяваше това състояние без – аз настоявам – това да е бил замисълът на конституционния законодател.
Не е имал поради парламентарен законодател да основава президентски режим на ръководство, когато не работи парламентарната република.
Идеята, от която ние изхождаме, е, че конституционната философия е да има неутрални лимитирани ръководства, кабинети, които извършват изпълнителната власт, единствено доколкото би трябвало да се проведат изборите и да се преведе страната през междувластието.
И нищо повече.
С оглед на тази цел ние предлагаме три кръга от ограничения. Единият кръг от ограничения – това е този текст, в който в действителност се вкарва един кръг от лица, едно меню от лица, дори бих могъл да кажа, от които президентът след съвещания с политическите сили да показва министър председател.
Тук концепцията е, че става дума за лица, които към този момент са получили под една или друга форма доверието на Народното събрание. Именно от тази позиция за ръководителя на Върховния касационен съд одобряваме причините на Върховния касационен съд, че не е разумно да принадлежи.
Но всички останали са висши държавни длъжности, които са получили доверието на Народното събрание, в това число някои от тях може би, в случай че се приложи опцията, която преди малко създадохме в предходния текст, могат да бъдат излъчени с две трети. Това са хора, които Народното събрание, т.е. законодателната власт им е гласувала доверие да бъдат на друго управническо равнище.
Това са хора, които няма да бъдат, нагледно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже: „ Аз те върша министър председател, ти ще слушаш моята воля. “Опростявам, само че желая напълно плакатно да стане ясно това, което желаеме да избегнем.
Това е задоволително необятен кръг от лица, дава задоволително благоприятни условия, всички вероятни житейски хипотези, които биха могли да се случат, да бъдат деликатно преодолени, отново желая да кажа: в съвещания с политическите сили.
И нещо доста значимо, което желая да бъде вписано в протокола. Ние изхождаме от това, че тук не става дума за забавно предложение, което президентът да направи на един или различен върховен държавен чиновник и той или тя да реши дали желае.
Тук става дума за форма на конституционно обвързване. Тоест хипотезата, че те могат просто по този начин да се откажат от това, в действителност не би трябвало да бъде използвана.
Защото, когато оттук насетне се съгласяваш да заемеш някоя от тези длъжности, ти към този момент знаеш, че евентуално това може да ескалира и до осъществяването на подобен публичен дълг.
Тези лица и тази изменена динамичност в техните връзки сред тях, Народното събрание и президента, би трябвало да сътвори по-голяма самостоятелност и по-голямо съображение на доверие от всички политически сили по време на провеждането на активността на този стеснен формат на кабинет.
Втората линия, в която действаме, е нещо, което и Българската социалистическа партия е предложила, да се вкара опция със закон да се уредят съответните пълномощия и да се лимитират съответните пълномощия на подобен кабинет, точно да не се опитваме на конституционно равнище да уреждаме някакви хипотези, а на законодателно равнище това да може да се случи. Тук ми е забавно по какъв начин ще подходи Българската социалистическа партия към този текст.
И третото – т.е., едното е по кръга, а другото е по предмет – жестоко казано ограничаване, и третата линия е удължение работата на Народното събрание, тъй че да се стигне по практическа непрекъсваемост на работата на законодателната власт, тъй че и това да бъде контрапункт на възможна корист от страна на изпълнителната власт, олицетворена от длъжностен кабинет. Това е, благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.
