Защо не помним детството си? Защо губим спомените от ранните си години – неврология и психология
Добре е, че не помним ранното си детство. В края на краищата през първите години от живота си освен се научаваме да вървим и да приказваме, само че и непрекъснато плачем, изпитваме болки при никненето на зъбите и постоянно пишкаме и акаме под себе си. Дали обаче изцяло забравяме тези моменти? Нови проучвания демонстрират, че детската памет е по-сложна, в сравнение с наподобява, и бебетата не са чак толкоз забравящи, колкото сме си мислели.
Ние не помним първите години от живота си и това има научно пояснение. Защо забравяме детството си
Феноменът, който ни кара да не си спомняме събития, случили се през първите 3-4 години от живота ни, на теоретичен език звучи като инфалтивна амнезия. За учените е мъчно да го изследват, защото бебетата не могат да приказват за спомените си. А с цел да разберете по какъв начин работи паметта при децата, не е задоволително единствено да ги наблюдавате – необходим е по-различен метод.
Понякога си спомняме фрагменти от ранното детство, само че те нормално не са точни Един ден учените вземат решение да ревизират благодарение на фМРТ (функционална магнитно-резонансна томография) по какъв начин бебетата запомнят информацията. Показвали им картинки, измежду които от време на време се повтаряли познатите изображения. Ако детето ги разпознаело, то ги разглеждало по-дълго. Този елементарен способ разрешил на учените да открият, че паметта на бебетата в действителност работи, само че по-късно тези мемоари се изтриват.
Снимка, получена благодарение на фМРТ (функционална магнитно-резонансна томография). Но за какво в действителност не помним първите години от живота си? Работата е там, че с цел да съхраняваме епизодичните мемоари – т.е. тези, които можем да опишем с думи – мозъкът би трябвало да е задоволително развъртян. При бебетата тези структури към момента не са изцяло завършени, тъй че информацията се съхранява единствено за малко време и по-късно изчезва.
Как работи мозъкът на бебето
В продължение на доста години учените смятаха, че бебетата не могат да запомнят събитията, тъй като техният хипокампус – региона на мозъка, която дава отговор за епизодичната памет – към момента не е задоволително развъртян. Съвременните проучвания обаче демонстрират, че това не е напълно правилно. Оказва се, че мозъкът на кърмачетата е кадърен да образува мемоари, единствено че с течение на времето тези мемоари избледняват и стават недостъпни.
По време на опитите откривателите следят интензивността на хипокампуса при бебетата благодарение на fMRI (фМРТ). Те забелязали, че колкото по-дълго бебето гледало познато изображение, толкоз по-силно работел неговият хипокампус. Това потвърждава, че механизмът на паметта се включва още в кърмаческа възраст, а не на 3-4-годишна възраст, както се смяташе до момента.
Къде се намира хипокампусът в човешкия мозък Този развой е изключително мощно изразен при децата над една година, само че даже и при най-малките участници в опита учените записват признаци на запомняне. Това значи, че бебетата могат да образуват епизодични мемоари, само че с течение на времето тези данни или се изтриват, или стават недостъпни за съзнанието на възрастните.
Но в случай че мозъкът в действителност основава тези мемоари, къде изчезват те? Все още няма финален отговор на този въпрос. Може би паметта на бебето работи на правилото на краткотрайното предпазване, а по-късно информацията просто се презаписва. Друга версия допуска, че спомените остават в мозъка, само че стават недостъпни, като че ли са блокирани.
Може би спомените от ранното детство ни въздействат като станем възрастни Някои учени даже позволяват опцията тези ранни мемоари да се съхраняват в дълбините на нашето схващане и да ни въздействат в зрелост, даже и да не ги помним. Но към този момент това остава на ръба на научната догадка и фантастиката.
На каква възраст си спомняме детството
Повечето хора стартират умишлено да си спомнят събития от към 3-4-годишна възраст. Това е по този начин, тъй като в ранното детство хипокампусът, който дава отговор за дълготрайната памет, към момента не е изцяло развъртян. Освен това дребните деца занапред стартират да овладяват езика, а без думи е мъчно да се фиксира споменът в съзнанието. Ето за какво, даже в случай че едно бебе да запомни нещо, то няма да може да си го напомни по-късно.
Оказва се, че всичките ни детски мемоари са изцяло изгубени, само че нашите родители ги помнят Някои хора настояват, че помнят себе си на 2-годишна възраст, само че най-често тези мемоари са неточни. Можем неумишлено да ги „ реконструираме “ въз основа на фотоси, разкази на родителите или даже сънищата. В резултат на това наподобява, че споменът е съхранил нещо от ранното детство, а в действителност е единствено реорганизация.
