Парадоксално или не „Дружки“ е най-добрата романтична комедия от „Хубава жена“ насам
Добре пристигнали в XXI век. Това като че ли е посланието, което носи най-новата сантиментална комедия (ромком) „ Дружки “. Обществото наподобява най-сетне дорасна за момента, в който да одобри, че сексуалността е положение на душата. Това да си нещо друго от хетеросексуален не е разследване от някаква болест или плод на криворазбраната цивилизация. Този филм вади LGBTQ+ общността от клишетата и хвърля светлина върху тематики, които в продължение на хилядолетия са били табу за хората.
Историята ни препраща в актуален Ню Йорк, където се срещаме с Боби - сполучлив блогър, който не приема нищо от света за даденост и се бори всекидневно за своето място под слънцето. Професионалните триумфи обаче го вършат безсрамен и запълват съвсем изцяло дупката в сърцето му, която е планувана за любовта. Случайно обаче той среща Арън, за който мнението на близките е по-важно от персоналното му благополучие, макар че е сполучлив юрист с атлетична фигура и пленяващ външен тип. Двамата са извънредно разнообразни и като че ли нямат място в една стая, само че инстинктите им ги карат да вървят срещу разсъдъка, който ги е съхранил толкоз дълго време в свят, в който етикетите са по-важни от действителността.
Ще ми се да ви преразкажа целия филм, тъй като е извънредно занимателен и изпълнен със обстановки - едни провокират усмивка, а други ме карат да погледна по-философски на живота. Ще се въздържа обаче от този ентусиазъм, тъй като ми се желае всеки от вас самичък да преживее протичащото се на екрана с някои от най-нестандартните герои, които сте виждали в киното.
Снимка: Forum Film
Режисьор на лентата на Никълъс Столър, който в предишното има някои сполучливи и други не чак толкоз сполучливи филми под името си. Най-популярният е може би „ Да разлаем съседи “ със Сет Роугън, Роуз Бърн и Зак Ефрон. Работата му обаче наподобява е по-подвластна на разпоредбите в учебниците за режисьори, в сравнение с фантазията, тъй че би ми било мъчно да посочи някои негови пропуски, само че и не бих се изправил на крайници за овации.
Главните функции обаче си костват най-малкото минута аплодисменти, тъй като Били Айкнър и Люк Макфарлън ме накараха да допускам, че не са просто следващите артисти, наети да свършат една работа, а в действителност са двама модерни гей мъже, които откриват любовта между тях. Надали ще се наредят на опашката за „ Оскарите “ с оглед жанра на кино лентата си, само че представянето и на двамата ми хареса до степен, до която бих желал да виждам и други филми с тяхно присъединяване.
Неслучайно в заглавието ви споделих, че „ Дружки “ е най-хубавият ромком от „ Хубава жена “ насам, тъй като ни дава един доста автентичен прочит на една от най-баналните тематики в киното. А в днешно време истинските хрумвания в Холивуд са по-редки и от косата по главата на Джейсън Стейтъм.
Ако в предишното са ви попадали други мои кино рецензии, сигурно знаете, че съм голям съперник на пропагандата, която е превзела промишлеността, че надали не да си хетеросексуален е срамно, а да си всичко-други-сексуален е мотив за горделивост единствено по себе си. „ Дружки “ прави тъкмо противоположното, като употребява същите похвати, само че по доста по-креативен метод, с цел да изкриви пропагандата в ирония. Идеята на едно сходно заглавие е да ни отвори очите, че преди да се разделяме на полови желания всички ние сме хора и нищо човешко не ни е непознато.
Пишейки тези редове си представям по какъв начин в мненията се изсипва обичайна доза псевдомачизъм. Повече от ясно ми е, че в България изоставаме с десетилетия от това да приемем, че всички сме равни. Но ми се ще да имам вяра, че сходни заглавия чертаят верния път. И, в случай че съм предиздвикал най-малко един от вас да надникне в този анатемосван свят без капка предубеждения, ще съм удовлетворен, че съм съдействал най-малко с малко, с цел да превърнем дружно света в едно по-добро място.
Слагам точка на философиите, с цел да ви дам и финалната си оценка за „ Дружки “. Тя е 7/10, като дълго време се колебаех даже да бъда още по-щедър. Предпочитам обаче да не се възвеличавам прекомерно и да бъда оптимално справедлив.
Историята ни препраща в актуален Ню Йорк, където се срещаме с Боби - сполучлив блогър, който не приема нищо от света за даденост и се бори всекидневно за своето място под слънцето. Професионалните триумфи обаче го вършат безсрамен и запълват съвсем изцяло дупката в сърцето му, която е планувана за любовта. Случайно обаче той среща Арън, за който мнението на близките е по-важно от персоналното му благополучие, макар че е сполучлив юрист с атлетична фигура и пленяващ външен тип. Двамата са извънредно разнообразни и като че ли нямат място в една стая, само че инстинктите им ги карат да вървят срещу разсъдъка, който ги е съхранил толкоз дълго време в свят, в който етикетите са по-важни от действителността.
Ще ми се да ви преразкажа целия филм, тъй като е извънредно занимателен и изпълнен със обстановки - едни провокират усмивка, а други ме карат да погледна по-философски на живота. Ще се въздържа обаче от този ентусиазъм, тъй като ми се желае всеки от вас самичък да преживее протичащото се на екрана с някои от най-нестандартните герои, които сте виждали в киното.
Снимка: Forum Film
Режисьор на лентата на Никълъс Столър, който в предишното има някои сполучливи и други не чак толкоз сполучливи филми под името си. Най-популярният е може би „ Да разлаем съседи “ със Сет Роугън, Роуз Бърн и Зак Ефрон. Работата му обаче наподобява е по-подвластна на разпоредбите в учебниците за режисьори, в сравнение с фантазията, тъй че би ми било мъчно да посочи някои негови пропуски, само че и не бих се изправил на крайници за овации.
Главните функции обаче си костват най-малкото минута аплодисменти, тъй като Били Айкнър и Люк Макфарлън ме накараха да допускам, че не са просто следващите артисти, наети да свършат една работа, а в действителност са двама модерни гей мъже, които откриват любовта между тях. Надали ще се наредят на опашката за „ Оскарите “ с оглед жанра на кино лентата си, само че представянето и на двамата ми хареса до степен, до която бих желал да виждам и други филми с тяхно присъединяване.
Неслучайно в заглавието ви споделих, че „ Дружки “ е най-хубавият ромком от „ Хубава жена “ насам, тъй като ни дава един доста автентичен прочит на една от най-баналните тематики в киното. А в днешно време истинските хрумвания в Холивуд са по-редки и от косата по главата на Джейсън Стейтъм.
Ако в предишното са ви попадали други мои кино рецензии, сигурно знаете, че съм голям съперник на пропагандата, която е превзела промишлеността, че надали не да си хетеросексуален е срамно, а да си всичко-други-сексуален е мотив за горделивост единствено по себе си. „ Дружки “ прави тъкмо противоположното, като употребява същите похвати, само че по доста по-креативен метод, с цел да изкриви пропагандата в ирония. Идеята на едно сходно заглавие е да ни отвори очите, че преди да се разделяме на полови желания всички ние сме хора и нищо човешко не ни е непознато.
Пишейки тези редове си представям по какъв начин в мненията се изсипва обичайна доза псевдомачизъм. Повече от ясно ми е, че в България изоставаме с десетилетия от това да приемем, че всички сме равни. Но ми се ще да имам вяра, че сходни заглавия чертаят верния път. И, в случай че съм предиздвикал най-малко един от вас да надникне в този анатемосван свят без капка предубеждения, ще съм удовлетворен, че съм съдействал най-малко с малко, с цел да превърнем дружно света в едно по-добро място.
Слагам точка на философиите, с цел да ви дам и финалната си оценка за „ Дружки “. Тя е 7/10, като дълго време се колебаех даже да бъда още по-щедър. Предпочитам обаче да не се възвеличавам прекомерно и да бъда оптимално справедлив.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ