Добре дошли в България - държавата на онлайн-а. Оказва се,

Добре пристигнали в България - страната на онлайн-а. Оказва се, че нашата страна можела да се приспособява извънредно бързо към всяка оригиналност, която да е облекчение, да икономисва време, нерви, очакване на опашки, скупчване на доста хора на едно място, конфликт с досадни и неучтиви служители. Веднага в главата ми изскача като пружинка от остаряла циркова играчка въпросът: Кажи почтено?
Кризата с разпространяването на новия ковид у нас потвърди, че има опция, но очевидно не желаеме. Това, което чакаме десетки години наред - да бъдем модерна и съвременна страна - стартира да се случва последователно единствено за месец, под натиска на събитията. Въведено беше цифрово образование. Е, срина се системата първоначално, но то това не беше изненада, а и става доста постоянно с такива системи - който работи в тази сфера, знае. Никой обаче и не е очаквал да започва обикновено у нас. Знаем си се. Сега обаче към този момент огромна част от децата се оправят, учителите - и те. Започнахме да се записваме онлайн и за безработица. Въвеждаме си заявления към Национална агенция за приходите отново през интернет, като даже те се попълнят автоматизирано. Значи можело! Купуваме си билети за пътешестване, пазарим, поръчваме си храна и такси. Плащаме сметки, налози, санкции, такси за паркиране и други отговорности през интернет. Дори библиотеките и музеите към този момент оферират виртуални разходки и книги. А психолози организират онлайн сеанси.
Все още се вършим, че не ни би трябвало електронна здравна карта , само че някой ден може и това да се случи у нас. Понякога стават чудеса! Единственото, което ни лиши онлайн общуването, е срещата " лице в лице ", директният контакт, погледите, усмивките, докосването. Колкото и да не желаеме да си признаем, това наподобява е бъдещето. Питам се за какво толкоз години страната ни не искаше да признае, че всички тези електронни услуги могат да бъдат въведени, а трябваше да се стигне до изключителното състояние?
И в този момент на никого ли не му се коства необичайно, че внезапно се превърнахме в страната на онлайн-а? Колко години още трябваше да минат в очакване и боричкане на опашки и в сеч на дървета, с цел да се прави хартия, която някой ден отива за горене? Защо се вършим на глупави? Защо ни вършат на глупави? Но по-интересното ще стане, когато отмине цялата тази дандания и се озовем още веднъж пред гишетата. Ще забравим, че можем. Ще продължим с ежедневните си кавги и недоволства кой кого прередил, какъв брой време му е лишило и " аре до по кое време ше те очаквам да пиеш кафето, имаш работно време "! Явно това ни е манталитетът. Имаме си ритуали. Да паркираме, където намерим за комфортно, без да се съобразяваме. Да минаваме " даром ". Да " прекараме " системата. Но не забравяйте, че времето е най-ценно от всичко на света и то е едно от дребното неща, които не костват пари, тъй като не можеш да си го купиш, да си го върнеш или да си го натрупаш отсега нататък.
 
Автор: Моника Георгиева