Добра и лоша миграционна новина за Джорджа Мелони в един и същи ден
Добра и неприятна миграционна вест – това се случи на италианския министър председател Джорджа Мелони в един и същи ден. На 1 август тя организира основна среща от дневния си ред, в който миграцията е измежду водещите цели, само че тъкмо тогава нейният новаторски миграционен метод се сблъска с ново затруднение, обобщават международните организации и италиански медии, представени от Българска телеграфна агенция.
В петък, на 1 август, Мелони посети Истанбул за мини среща на върха в двореца „ Долмабахче “ с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и премиера на Либия Абдел Хамид Дбейба, напомнят Франс прес, Асошиейтед пред, Ройтерс, ДПА, Анадолската организация и АНСА. По време на срещата измежду водещите тематики беше тази за миграцията в Средиземно море. Съпътстваща тематика е била тази за стабилността в Либия.
„ Тримата водачи разискаха укрепването на тяхното съдействие за справяне с общите провокации, започвайки от ръководството на миграционните потоци “, се споделяше в изказване на италианския министерски съвет по отношение на тристранната среща. Повече елементи не се загатваха, означават АНСА и Франс прес.
Според изказване на турското президентство по време на срещата Ердоган е настоял, че е нужна многостранна съгласуваност, с цел да се изкорени още в основата противозаконната миграция, отбелязва Франс прес. Турският водач е подчертал, че в тази тенденция са нужни дълготрайни и устойчиви решения, с цел да се отстраняват аргументите за миграцията, прибавя Асошиейтед прес.
Идеята на тези изказвания, в които нямаше доста елементи, беше ясна – би трябвало да се намерят решения на аргументите за миграцията, да се основат положителни условия в родните страни на мигрантите, тъй че те да не поемат на пътешестване от Африка през Средиземно море към Европа и да се помогне на директните страни да се оправят с миграционните потоци, обобщават международните организации.
По пътя на мигрантите Либия заема значимо място. Тя е страна, през която минават директно доста мигранти от Африка към Европа, означават Франс прес и Асошиейтед прес. Де факто Либия е даже преобладаваща директна точка за мигрантите, бягащи от войните и от бедността в Африка. От крайбрежията на Либия мигрантите стартират рисковото пътешестване през Средиземно море, с цел да доближат най-близката европейска дестинация. Най-често това е Италия или Гърция, отбелязва Франс прес. През Либия минават освен мигранти от Африка, само че и от Близкия изток, където също има спорове и беднотия, от които те желаят да избягат. Често пъти рисковите пътувания от Либия до Европа завършват с поглъщане на лодки с мигранти. Така да вземем за пример през декември при потъването на лодка с мигранти край брега на либийския град Зуара починаха минимум 61 мигранти, включително дами и деца, напомня Асошиейтед прес.
Либийското държавно управление на националното единение пое в предишното задължения да възпира миграцията. В тази тенденция то има съглашения за съдействие с Европа и, в частност, с Италия. За да бъдат обаче либийските старания сполучливи, страната би трябвало да е политически постоянна, а Либия към момента не е навлязла в тази фаза. В северноафриканската страна след свалянето на режима на Муамар Кадафи преди към 14 години, хаосът господства, напомня Франс прес, до момента в който Асошиейтед прес напомня, че протестът, довел до свалянето на Кадафи от власт, беше подсилен през 2011 година от НАТО. Либия е разграничена на две администрации – западна и източна. Всяка една от тях си има свое държавно управление, свои водещи фигури и свои сили, отбелязва Асошиейтед прес. Западната администрация - това е държавното управление на националното единение на Дбейба, а източната администрация е тази, в която господства Халифа Хафтар, определян като мощния човек на либийския Изток, показва Франс прес. Това продължаващо разделяне въобще не е от изгода за напъните на управляващите в Триполи да се борят с противозаконната миграция и да възпират мигрантите да потеглят от Либия за Европа.
От неустойчивостта в Либия се възползват интернационалните мрежи за трафик на хора. По време на тристранната среща на върха в Истанбул италианският министър председател акцентира, че интернационалната общественост би трябвало да поддържа дейностите на либийското държавно управление на националното единение в региона на миграцията и в битката му с интернационалните трафикантски мрежи, показва Франс прес. Мелони е припомнила отличните резултати, реализирани в региона на миграционния надзор от Италия в съдействие с Турция и е подчертала, че от тези триумфи би трябвало да се извлекат поучения и наученият урок от взаимната работа с Анкара да бъде прибавен в поддръжка на напъните на либийското държавно управление на националното единение в региона на миграцията, допълват Асошиейтед прес и АНСА.
В разграничената на две Либия Рим и Анкара са на страната на държавното управление на националното единение. През 2020 година Турция даже изпрати боен личен състав в Западна Либия, който да образова военните на държавното управление в Триполи, прибавя Ройтерс. Това не пречи обаче за задачите на взаимните старания за битка с миграционните потоци да откриват контакти и с представители на Халифа Хафтар. През април да вземем за пример в Анкара беше на посещаване синът на Халифа Хафтар – Саддам Хафтар. След което той посети Италия и Съединени американски щати, напомня Франс прес.
По време на тристранната среща на върха в Истанбул Мелони е удостоверила уговорката на Италия за стабилността, единството и независимостта на Либия и е изразила поддръжка за ръководен от Либия и улеснен от Организация на обединените нации политически развой, който да докара до производство на избори в тази северноафриканска страна, добавя АНСА.
В края на мини срещата на върха в Истанбул тримата водачи са се договорили да се видят още веднъж след тристранни срещи на техническо равнище, означават АНСА и Асошиейтед прес.
Италия и Либия имат редица планове за двустранно съдействие, като най-главните са в региона на енергетиката. Турция и Либия също имат сходни планове за партньорство. През 2019 година Турция реализира съглашение с основаното в Триполи държавно управление, т.е. със западната администрация на Либия, за демаркиране на морските граници сред Либия и Турция, което разгневи Кипър, Гърция и Египет, които споделиха, че съглашението е уязвило техните права, напомнят Асошиейтед прес и Ройтерс.
Отделно, сред Италия и Турция също има мощни връзки. Илюстрация на тези мощни връзки е двустранното съдействие в региона на отбранителната промишленост, подчертава Ройтерс. Италианската компания „ Леонардо “ и турската компания „ Байкар “ през март оповестиха, че ще основат взаимно дружество за произвеждане на дронове, напомня АНСА. Анкара също по този начин се стреми да получи 40 изтребителя „ Юрофайтър ураган “ от консорциум, в който влиза и " Леонардо ", напомня Ройтерс. Общата стойност на изтребителите ще бъде 5,6 милиарда евро. За да се реализира продажбата, е належащо утвърждението на четирите страни, които вземат участие в програмата " Юрофайтър ", а точно - Германия, Англия, Италия и Испания. В общия консорциум, произвеждащ изтребителите, вземат участие с изключение на италианската компания „ Леонардо “, също и " Еърбъс " (Airbus), и " Би Ей И Системс ". Преговорите в тази тенденция се водят от март 2023 година, като през втората половина на юли Турция реализира съглашения със съюзничките си в НАТО Англия и Германия, които проправят пътя към закупуването на тези бойни самолети, напомня Ройтерс.
Докато Мелони участваше в мини срещата на върха в Истанбул, на 1 август от Съда на Европейския съюз пристигна дълго чакано решение, касаещо прословутия италиански проект да изпраща избрани категории прехванати в Средиземно море мигранти в миграционни центрове, които Италия построи в Албания, предадоха АНСА, Франс прес, Асошиейтед прес, Ройтерс и ДПА.
В решението си от 1 август Съдът на Европейски Съюз не оспорва правото на една страна членка на Европейски Съюз да дефинира чрез нормативен акт трета страна като сигурна страна на генезис на мигрантите. Подобно нещо направи държавното управление на Мелони. Миналата година то дефинира посредством нормативен акт лист от 19 сигурни страни на генезис на мигрантите. Според Съда на Европейски Съюз обаче определянето на дадена страна за сигурна страна на генезис би трябвало да бъде обект на ефикасен правосъден надзор. За задачата на този надзор източниците, въз основа на които дадена страна е била дефинирана като сигурна страна на генезис на мигрантите, би трябвало да бъдат леснодостъпни за съдиите, извършващи този надзор. В допълнение Съдът на Европейски Съюз счита, че страните членки на Европейски Съюз не могат да дефинират трети страни за сигурни страни на генезис на мигрантите, в случай че за някои категории мигранти там сигурността не може да бъде обезпечена. За да бъде една страна сигурна, тя би трябвало да дава сигурност на цялото си население, акцентира Съдът на Европейски Съюз. В италианския лист на сигурните страни попадат страни като Бангладеш, Египет и Тунис, където ситуацията на малцинствата и на опозиционерите не може да бъде дефинирано като несъмнено, а е по-скоро много нестабилно, отбелязва Франс прес.
До това решение на Съда на Европейски Съюз се стигна, откакто италианските управляващи вкараха в деяние предходната есен центровете за настаняване на мигранти в Албания. Там бяха изпратени мигранти от мъжки пол в положително здраве, прехванати в Средиземно море от италианските управляващи. В тези центрове се правеше инспекция на самоличността и възрастта на мигрантите. От тези центрове те подаваха молби за даване на леговище в Италия, които се разглеждаха от италианските управляващи по ускорена процедура. В случай на отказано леговище мигрантите трябваше да бъдат репатрирани от центровете в Албания към страните на генезис, в случай че тези страни попадаха в листата на Рим за 19 сигурни страни.
Нещата по тази така наречен „ албанско-италианска скица “ обаче не се развиха безпрепятствено, тъй като италиански съдилища на три пъти блокираха решенията на италианските управляващи да изпратят мигранти в Албания и постановиха мигрантите, пратени към този момент там, да бъдат върнати неотложно от Албания в Италия. После се стигна и до сезиране на Съда на Европейски Съюз. Това сезиране произтече от случая с двама бангладешки мигранти, избавени от италианските управляващи в Средиземно море, откарани в центровете в Албания, подали оттова молби за даване на леговище, които са били прегледани по бързата процедура и които са били отхвърлени, напомнят Ройтерс, ДПА и Франс прес. Двамата бангладешци настояват, че техните молби са били отхвърлени от Италия точно тъй като Бангладеш е измежду 19-те дефинирани от Рим като сигурни страни на генезис на мигрантите. След решението на Съда на Европейски Съюз от 1 август Дарио Белучо, юрист на един от двамата бангладешци, съобщи, че то „ е умъртвило италианската скица за изпращане на мигранти в Албания “, показва Ройтерс.
Мелони представяше тази скица като крайъгълен камък на нейния корав метод във връзка с противозаконната миграция. Други европейски страни също гледаха на схемата като на модел за подражателство, показва Ройтерс. В тази тенденция АНСА регистрира, че макар трудностите пред схемата до момента, тя е спечелила положителни оценки на интернационално равнище и доста водачи са я похвалили като новаторски метод за обезсърчаване на мигрантите да поверяват ориста си на трафиканти, които в последна сметка няма да ги отведат в бленувания Европейски Съюз, а в миграционен център в страна, която не е в Европейски Съюз.
С настъпването на десницата в Европейски Съюз доста европейски страни възприеха по-твърд метод по отношение на миграцията, отбелязва ДПА. Някои еврочленки към този момент разискват също концепцията за миграционни центрове в страни отвън Европейски Съюз, като в тях ще бъдат настанявани мигранти, чиито молби за даване на леговище в Европейски Съюз са били отхвърлени.
Решението на Съда на Европейски Съюз ядоса италианското държавно управление. В изказване от канцеларията на Мелони се споделяше, че това решение разрешава на националните съдии да диктуват политиката по миграционните въпроси, като редуцират още повече така и така към този момент лимитираните качества в тази тенденция на Народното събрание и на държавното управление, предадоха Ройтерс и АНСА. „ Това развиване на нещата би трябвало да поражда безпокойствие у всички “, се допълваше в текста. В изказването се добавяше, че решението на Съда на Европейски Съюз отслабва политиката за битка с всеобщата противозаконна миграция и за отбрана на националните граници, допълват ДПА и АНСА. „ Още един път правораздаването, този път европейското, си присвои пълномощия, които не му принадлежат “, се споделяше в изказването на държавното управление, в което по този метод се акцентираше, че съгласно него решението на Съда на Европейски Съюз изземва отговорностите, които са присъщи на тези, които дефинират политиките за деяние.
В изказването на италианското държавно управление се споделяше, че решението на висшия европейски съд дава на националните съдилища правото да вземат решение каква да е миграционната политика на страната, касаеща експулсирането на противозаконните мигранти. На националните съдии се поверява и задачата да вземат решение коя страна е сигурна или не е сигурна, откакто сходни решения са били към този момент взети от управляващите въз основата на сложно изследване и преценка, осъществени от съответните министерства и подложени и на оценката на италианския парламент, се отбелязваше още в изказване на италианското държавно управление, напомня АНСА.
В изказването на държавното управление в Рим се разясняваше, че е необичайно, че Съдът на Европейски Съюз е взел сходно решение няколко месеца преди в действие в Съюза да влезе Европейският пакт за миграцията и убежището, който съдържа по-строги правила в миграционната област, включително и такива за критериите за установяване на това кои страни на генезис на мигрантите са сигурни. В него се припомняше, че Пактът е резултат от взаимна работа на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета на Европейски Съюз, добавя АНСА. Той ще стартира да работи след 10 месеца.
„ Италианското държавно управление няма да спре да търси всевъзможни вероятни решения, механически и регулаторни, с цел да отбрани сигурността на жителите си “, се споделяше още в изказването.
Сделката за миграционните центрове в Албания от много време е подложена на критика от организации за отбрана на човешките права и на правата на мигрантите и от италианските опозиционни партии „ Движение 5 звезди “, „ Съюз Зелени Левица “ и Демократическата партия. По мотив решението на Съда на Европейски Съюз лидерката на италианските демократи Ели Шлайн съобщи, че то демонстрира, че държавното управление е работило нелегално и то би трябвало да поеме в този момент отговорност поради това, че не е прочело италианските и европейските закони и поради това, че " е взело нелегално решение по отношение на нечовешките центрове в Албания, които потъпкват фундаменталните права на мигрантите и на претендентите за леговище, пропилявайки 800 милиона евро на италианските данъкоплатци “, съобщи АНСА. Сумата, упомената от Шлайн, е планирана и е за петгодишния интервал, през който би трябвало да работи съглашението на Италия с Албания по отношение на центровете за мигранти на албанска територия. Според някои прогнози в Италия тази сума може да набъбне до 1 милиарда евро, в случай че в графата с разноските за пет години се включва и сумата за кораба, транспортиращ мигрантите до Албания, отбелязва „ Месаджеро “. Самото италианско държавно управление загатва обща сума за пет години от 650 милиона евро, напомня „ Соле 24 оре “.
Съдът на Европейски Съюз постанови решението си броени дни след публикуването на отчет, отдаден на разноските, направени до момента, по отношение на въпросните центрове за мигранти в Албания, оповестява италианското издание „ Интернационале “. Докладът е дело на организацията за отбрана на човешките права „ Екшън ейд “, в съдействие с Университета на Бари. За задачите на отчета са били събрани данни за всички дейни италиански центрове за настаняване на мигранти, които след това ще бъдат депортирани. На базата на тези данни създателите на отчета са открили, че двата центъра на албанска територия са „ най-скъпите, нечовешки и неефикасни в историята на италианската миграционна политика “.
Според отчета през 2024 година центровете в Албания са били дейни единствено пет дни, като разноските за тази петдневна интензивност са възлезли на 114 000 евро дневно. Това значи, че общо за пет дни за покриване на разноските по ръководство на центровете са били платени 570 000 евро. В документа се разяснява, че създателите му са анализирали данните за разноските на центровете в Албания до края на март на актуалната година, преди италианските управляващи да решат да разширят статута им и да ги трансфорат и в центрове за репатриране на претенденти за леговище, чиито молби са били отхвърлени към този момент в Италия и които от Италия са били трансферирани в Албания.
В отчета се споделяше, че за построяването на един от двата центъра в Албания – този в Джадър с потенциал 400 места - са били изхарчени 74,2 милиона евро. Това значи, че държавното управление е платило над 153 000 евро за всяко едно място в центъра. За съпоставяне, през 2024 година построяването на сходен център в Порто Емпедокле в Италия е коствало 1 милион евро и там са били обособени 50 места за мигранти, коствали по към 21 000 евро на място.
В края на 2024 година в Италия са работели 11 центъра за репариране на мигранти. В тях е имало общо 1522 места за настаняване, се споделя в отчета. Към тях се прибавят 1033 места в три нови центъра за задържане на претенденти за леговище от страни, считани за сигурни и подложени на ускорена процедура за разглеждане на молбите им за даване на леговище. Това прави общо 2555 местата разполагаем в другите центрове. Два от тези нови центъра за претенденти за леговище са издигнати надлежно в Сицилия, сред Модика и Рагуза, и в Порто Емпедокле. А третият е този в Джадър в Албания.
В отчета се отбелязва и че от 1998 година над 230 000 мигранти са минали през центрове за репатриране и задържане на мигранти в Италия. А единствено през предходната година настаняването на мигранти в центрове за задържане и поддържането на тези центрове е коствало на италианската страна съвсем 96 милиона евро, което е повече от изхарченото в тази тенденция през предходните 6 години, се споделя още в документа. В него се напомня и че едвам 10 % от мигрантите с отхвърлени молби за леговище, са били репатрирани предходната година от Италия.
Позитивното в статистиките на миграционния фронт в Италия е откроено от Ройтерс. Въпреки че „ албанско-италианската скица “ се сблъска с юридически проблеми, цялостните старания на Италия доведоха до понижаване на броя на противозаконните мигранти, идващи по море. От началото на годината до момента в Италия по този метод са пристигнали единствено 36 557 мигранти, което е много по-малко от броя мигранти, пристигнали за същия интервал преди две години - 89 165.




