Суперхраните може и да са опасни! Ето защо
Добилите известност суперхрани като чия, киноа, амарант и други, се внасят у нас от екваториални страни, без да има изясненост при какви хигиенични условия са създадени и какъв е контролът за качество, продължителност и т. н. Не се знае и с какви препарати са третирани, с цел да имат толкоз дълъг период на валидност. За това сигнализира по време на полемика за детското и ученическо хранене в Пловдив Мариана Кукушева, ръководител на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. Тя и участниците в срещата, на която участва и омбудсманът Мая Манолова, се сплотиха към концепцията да се притегли вниманието на консуматорите към националната ни кухня, към обичайните ни храни и към българските суперхрани, сред които са главно плодове, зеленчуци и бобови култури.
Проверка на „ Марица “ в комерсиалната мрежа откри, че чия и киноа се внасят от Перу, Боливия, Парагвай и Южна Америка, а амарант от Индия. По рафтовете могат да се видят също другоземен зелен фасул от Мианмар /Бирма/, елда и белено просо от Украйна, както и семена от коноп. Почти на всяка опаковка има надписи„ Столетник “, „ Път към здраве “, „ Чудодейни храни “ и други
Съмнението за неразбираемите хигиенични условия, при които се създават така наречен суперхрани, и неналичието на информация за препаратите, с които се третират, се оказа основателно. От Българската организация по сигурност на храните /БАБХ/ обясниха, че същите не се подлагат на никакъв разбор, преди да бъдат пуснати в комерсиалната мрежа, защото не попадат в категория „ рискови храни “. Проверка можела да се извърши инцидентно, на случаен принцип, в случай че даден контрольор по храните реши да вземе проба от опаковка в магазина. Досега случай на противоречие не бил открит.
Самият импорт на чия и киноа се оказа извънредно елементарен. Необходимо било българският търговец да се записва в БАБХ като подобен и да има документ за генезис от задграничния производител. Ако стоката е био, би трябвало да приложи и съответния документ. Симеон Николов, вносител на екзотични плодове, в това число и на чия и киноа, разяснява, че персонално е посетил ферма покрай столицата на Перу, Лима, преди да стартира импорт. Въпреки че Перу се счита за трета страна, там контролът при производството е извънредно затегнат. Лично съм се уверил при какви условия работят. Аз съм име в сектора и не мога да си сложа главата в торбата, коментира Николов.
Против суперхраните, като чия и киноа и други, преди няколко години се изправи и проф. Йорданка Алексиева, зам.-ректор в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Тя е безапелационна, че същите имат български аналози, с не по-малко скъпи качества, само че които все по-рядко се употребяват в България. Между тях са всички от семейство бобови - фасул, леща, бакла, както и съвсем незнайната за младото потомство вигна. Проф. Христо Мермерски също е срещу чуждоземните съвременни суперхрани. За него суперхраните са моркови, ябълки, кисело мляко и мед и предлага постоянно да се употребяват.
Въпреки отрицателните настройки на част от обществото против чията и киноата, същите са включени от две години в менюто на малчуганите в яслите. Те попадат и в новия алманах с предписания за храненето за малчугани и в детските градини, който се чака да бъде утвърден тази година.
Още за суперхраните - на страница 18
Проверка на „ Марица “ в комерсиалната мрежа откри, че чия и киноа се внасят от Перу, Боливия, Парагвай и Южна Америка, а амарант от Индия. По рафтовете могат да се видят също другоземен зелен фасул от Мианмар /Бирма/, елда и белено просо от Украйна, както и семена от коноп. Почти на всяка опаковка има надписи„ Столетник “, „ Път към здраве “, „ Чудодейни храни “ и други
Съмнението за неразбираемите хигиенични условия, при които се създават така наречен суперхрани, и неналичието на информация за препаратите, с които се третират, се оказа основателно. От Българската организация по сигурност на храните /БАБХ/ обясниха, че същите не се подлагат на никакъв разбор, преди да бъдат пуснати в комерсиалната мрежа, защото не попадат в категория „ рискови храни “. Проверка можела да се извърши инцидентно, на случаен принцип, в случай че даден контрольор по храните реши да вземе проба от опаковка в магазина. Досега случай на противоречие не бил открит.
Самият импорт на чия и киноа се оказа извънредно елементарен. Необходимо било българският търговец да се записва в БАБХ като подобен и да има документ за генезис от задграничния производител. Ако стоката е био, би трябвало да приложи и съответния документ. Симеон Николов, вносител на екзотични плодове, в това число и на чия и киноа, разяснява, че персонално е посетил ферма покрай столицата на Перу, Лима, преди да стартира импорт. Въпреки че Перу се счита за трета страна, там контролът при производството е извънредно затегнат. Лично съм се уверил при какви условия работят. Аз съм име в сектора и не мога да си сложа главата в торбата, коментира Николов.
Против суперхраните, като чия и киноа и други, преди няколко години се изправи и проф. Йорданка Алексиева, зам.-ректор в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Тя е безапелационна, че същите имат български аналози, с не по-малко скъпи качества, само че които все по-рядко се употребяват в България. Между тях са всички от семейство бобови - фасул, леща, бакла, както и съвсем незнайната за младото потомство вигна. Проф. Христо Мермерски също е срещу чуждоземните съвременни суперхрани. За него суперхраните са моркови, ябълки, кисело мляко и мед и предлага постоянно да се употребяват.
Въпреки отрицателните настройки на част от обществото против чията и киноата, същите са включени от две години в менюто на малчуганите в яслите. Те попадат и в новия алманах с предписания за храненето за малчугани и в детските градини, който се чака да бъде утвърден тази година.
Още за суперхраните - на страница 18
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ