Добър или лош, за много хора социализмът е период, по

Добър или неприятен, за доста хора социализмът е интервал, по който усещат носталгия, най-малкото тъй като тогава е минало детството им. Блиц извади от прашния скрин тези неща, при типа на които се усмихваме и си спомняме за един окончателно отминал интервал.

Част от тях са:

Дъвките “Идеал”



Вярно, бе същинско тестване за челюстите и нямаше картинки, за разлика от обсебващaтa те с колекционерската си пристрастеност “Турбо”, само че пък си бе нашата дъвка, с която се научихме да вършим балончета. След приложимост пък ставаше толкоз твърда, че в случай че уцелиш някой с нея, напряко можеше да му отвориш аркада. А какъв кеф бе с хлапашка непредпазливост да я лепнеш на шкафа и да отнесеш подобаващ бой от вашите. Ех, времена…

Лексиконите



Реално видяно, лексиконите бяха предвестникът на фейсбук и обществените мрежи. В грижливо направената тетрадка можеше да споделиш с цялата махала кой е обичаният ти цвят, артист или ария. Все неща, които днешното потомство е привикнало да прави с “лайкове” в интернет.

Бозата от 6 стотинки



Любовта на българина минава през стомаха. Затова партията пробваше да компенсира неналичието на независимост с евтини артикули. Безсмъртната сцена от кино лентата “Момчето си отива”, в която основният воин Ран споделя “Една боза от 6 стотинки” е доказателство, че тогава с няколко дрънкащи монети в джоба можеше да се угоиш като бей. Но огромният тандем “баничка с боза” има и чисто сантиментална стойност – въпрос на жанр бе да изпиеш бутилка от пшеничната напитка и по-късно юнашката да избършеш с ръкав лепкавата си уста.

Слушането на “Бийтълс” по таваните



Само тези, които са се крили с “веф” в ръка по таваните, с цел да слушат дисидентска музика по радио “Свободна Европа”, знаят какво възприятие на приятност носи това. Чувство, че си излъгал системата. Че си човек, чиято независимост не може да се управлява от безумни правила. Че си жив! А описът горе демонстрира какъв брой доста способи е имало да се нарушат порядките.

Трабантчетата



Трабантът – признакът на комунизма! Също толкоз на ниска цена и обезсърчителен. Единствената кола в света, която, в случай че решиш да върнеш в пункт за изкупуване на хартия, ще получиш пари, равни на себестойността й. Култовият статут на Трабанта се ускорява и от обстоятелството, че преди време е трябвало да положиш доста старания, с цел да се сдобиеш с “ходещия кашон” – записване на ред, предплащане и очакване с години, с цел да си го получиш. Затова, когато им се раждало дете, родителите му правели вноска за кола с вярата до деня на сватбата да си я получи.