80 години разногласие. Какво прави Борис III за оцеляването и депортацията на евреите
Добър или неприятен за евреите е цар Борис III? Въпросът се дискутира толкоз разпалено, че спор в действителност няма, а случайните тълкования са безброй. Ето обстоятелствата, невъзмутимо.
Точно преди 80 години в България се случват най малко две съществени събития, които и през днешния ден се поясняват съгласно идеологическите, политическите и фамилните пристрастия на участниците в диалога:
Хиляди евреи, живели на територията на предвоенна България, резервират живота си;Хиляди евреи, живели на територии, окупирани от България по времето на Втората международна война, са депортирани до газовите камери и убити.
Каква е ролята на цар Борис III в тези две събития? Как се отнася той към други значими въпроси, които имат отношение към ориста на евреите през Втората международна война? Тук сме подбрали най-острастено дискутираните въпроси и ги преглеждаме един по един.
Каква е връзката на царя с антисемитското законодателство
Макар да се поддава от време на време на кресливото антисемитско малцинство (превърнато в края на 30-те в парламентарно мнозинство), наподобява цар Борис III самичък не изповядва сходни възгледи.
От друга страна обаче, на 24 декември 1940 година, макар бурните диспути в пленарна зала, XXV–то Обикновено национално заседание приема противоконституционния Закон за отбрана на нацията (ЗЗН) . Той влиза в действие едвам след одобряването му от цар Борис ІІІ и обнародването му с неговия автограф в „ Държавен вестник “ на 23 януари 1941 година
Не бива да забравяме, че упоменатото антисемитско законодателство след януари 1941 година води до налагане на редица неконституционни ограничавания върху гражданските права на „ лицата от еврейски генезис “.
Евреите носят жълти звезди, заплащат изключителни налози, не могат да упражняват някои специалности, парцелите им са отнети
Те да вземем за пример са предумишлено отделени от другите жители на Царството посредством предопределени особено за тях документи за идентичност. Всеки евреин и еврейка са длъжни също да носят свои жълти опознавателни звезди на реверите. На вратите на домовете, в които живеят евреи наложително, според закона, се слага надпис, който гласи: „ Еврейско жилище “. На евреите е неразрешено да упражняват и дадени специалности. Заедно с това те са обложени с изключителни налози, които довеждат до икономическо омаломощаване на еврейската общественост в страната.
С тези противоконституционни ограничения еврейските парцели са отнети от притежателите им, разграбени и разпродадени. Не на последно място за евреите важи и особено натрапен дискриминационен полицейски час. Някои централни зони на градовете в царството са предумишлено и целеустремено неразрешени за евреи. Едновременно с това всяко овакантяване на обещано обитаемо място от евреи води след себе си до избрани най-строги санкции. Всички трудоспособни мъже евреи пък са събрани в трудови групи.
Изповядва ли царят антисемитски хрумвания
Не са непокътнати мемоари с антисемитско наличие, нито други документи от сходен темперамент от ръката на самия цар.
Авторитарният безпартиен режим след 1935 година значително е следен от него, само че до есента на 1940 година няма индикации за предприемане на някакви антисемитски ограничения. Антисемитски изявления на монарха отсъстват и в изпълнените с доста интимна информация страници от дневника на министър-председателя проф. Богдан Филов (с изключение на един случай, както следва да видим).
Ала на изключителна сесия, извършена на 2 април 1943 година, когато 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот са към този момент депортирани и намерили гибелта си в концлагера Треблинка , архиереите на Българската православна черква (БПЦ) вземат решение да изпратят писмо до Царя, с копие до премиера Филов, съпроводено и с копие от протокола им.
В сесията им, както и в писмото, те изрично се афишират против изселването на евреите и тяхното изпращане в концентрационни лагери.
Царят приказва за " злото, което еврейството, посредством агитация и нечиста сделка, основава измежду нашия народ "
По този мотив е извършена среща със Св. Синод във Врана на 15 април 1943 година На нея царят изрича разочарованието си от държанието на митрополитите и от документа, който са му изпратили. В над половин часова тирада, според водения от самия Св. Синод протокол, цар Борис III приказва намерено против „ еврейството и неговия умозрителен дух “, „ еврейската нечиста сделка “, вредата от „ употребата на еврейството “, „ злото, което еврейството, посредством агитация и нечиста сделка, основава измежду нашия народ “.
Разбира се, не изключвам тези думи да се отдадат и на подтекста на войната, както и на събитието, че приказва пред премиера Филов, с който монархът не желае да е в разнобой. Възможно е също царят да е респектиран от гласуваното към този момент в Народното събрание на 26 март доверие на Богдан Филов за цялостната му политика, в това число и тази по еврейския въпрос.
Но сложени паралелно до някои от досегашните му дейности, те основават по-различна картина. Богдан Филов е несъмнено удовлетворен от срещата с митрополитите и записва незабавно на 15 април 1943 година в дневника си следното: „ Царят направи доста хубаво и в детайли ревю по еврейския въпрос, като посочи, че той не е единствено наш, само че и европейски. “
Премиерът очевидно е удовлетворен, че думите на монарха въпреки всичко са подействали респектиращо и за владиците, добавяйки: „ Изобщо по еврейския въпрос бяхме в нахлуване и владиците трябваше да се пазят. “ Повече от ясни са и позициите, заети от царя, както и съзнанието на Филов, че следват с Царя обща политика.
Кой отсрочва депортацията
Обикновено се премълчава, че първата стъпка, след която се стига до отлагането на депортацията на над 8 000 евреи от старите лимити на Царството е дело на самите кюстендилски евреи, последвани от софийските и пловдивските.
Причина за това е превозването през довоенните територии на Царството на „ вдигнатите “ от 4 март 1943 година насетне евреи от Беломорието. След това замолените кюстендилски първенци, а точно националният представител Петър Михалев , юристът Иван Момчилов , търговецът Асен Суичмезов , учителят Владимир Куртев отиват в София при подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев . Той пък се свързва с „ високите етажи на властта “.
Единственият, който може да вземе и наложи решение за прекъсване и отсрочване на депортацията от " старите лимити ", е царят
Разбира се, като се имат поради настроенията и антисемитските убеждения на Александър Белев, премиера Филов и вътрешния министър Петър Габровски, на 9 и 10 март 1943 година единственият човек в страната, който може да вземе и наложи решение за прекъсване и отсрочване на почналата депортация на евреи от „ старите лимити “, е царят.
Интересно е обаче, че на никое място в записките на своя дневник Филов не отбелязва да се е случило нещо трагично на 9 и 10 март.
Има ли царят отношение към осъществената депортация
Не бива да се не помни, че и самото решение по депортацията, безспорно напълно нацистка самодейност, е контрактувано на най-високо ниво сред монарха и немския външен министър Йоахим Рибентроп .
Неслучайно в секретна депеша на последния до немския дипломат в София Адолф Бекерле четем: „ Относно еврейския въпрос в България царят сподели, че до момента той е дал единодушие единствено за прехвърлянето на евреите от Македония и Тракия в Източна Европа. От евреите в България желае да се освободи единствено от нищожен брой болшевишко комунистически детайли, а останалите 25 000 евреи желае да задържи в концентрационни лагери, тъй като ще ги употребява за строителство на пътища. “
Съдържанието на тази депеша нормално се употребява като най-сериозно доказателство, че цар Борис III не е желаел депортацията и е избавил на процедура евреите от старите лимити на царството.
Депортирането на беломорските и македонските евреи не може да се реализира без единодушието на Борис III
Но въпреки и да приемем, че Борис III приказва изкусно дипломатически на немската страна това, което тя би желала да чуе, упоменатият документ не може да не служи и като по едно и също време доказателство, че не е допустимо и депортирането на беломорските и македонските евреи, вдигнати и събрани в избраните пунктове от българските управляващи, да се реализира без експлицитното единодушие на президента.
Неслучайно на 15 март – в разгара на самата акция по депортацията на евреите от „ новите земи “ – министър-председателят Богдан Филов отбелязва в дневника си във връзка с еврейския въпрос следното: „ Царят държи едно твърдо държание. “
Може ли да се приказва за политика на царя и политика на Филов
През февруари 1941 година към, която насочат политиците от съвсем цялата съпротива, те наподобява вършат известна разлика сред линията на царя и тази на премиера Богдан Филов.
Още през април 1941 година когато Филов записва в дневника си във връзка с Македония , че „ германците оферират да ги окупираме “, той прибавя и за по-сдържаната и от самия него позиция на царя: „ Той е на мнение да приемем предлагането, само че не за „ окупация “, а „ с цел да запазим реда и спокойствието в завзетите от германците територии. “
Изглежда такава разлика сред царя и Филов вършат и тези македонски дейци, които се оплакват от българската власт през лятото на 1942 година След остри рецензии против българското ръководство, те насочат писмото си персонално до цар Борис III. Царят като че ли и самичък удостоверява това с при визитата му от 3 октомври 1942 година Сред шума на тогавашната държавна агитация в България за „ националното обединяване “, той въпреки всичко пожелава на Македония „ почтено място “ в „ бъдещото устройство на света “.
Кой си ти, бе Филов, който унищожаваш всички човешки добродетели на българина и ставаш главорез?Никола Мушанов
Усещат го наподобява през март 1943 година и съвременниците. Поне в своя дневник Никола Мушанов написа засегнат от осъществяваната в този миг депортация на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот следното: „ Да се предават за гибел човешки същества от страна на България? Кой си ти, бе Филов, който унищожаваш всички човешки добродетели на българина и ставаш главорез? “
Подобна разлика сред линията на царя и Филов, най-малко към 1943 година, вършат наподобява и от Комунистическата партия. Те търсят външнополитически завой и при шансове за реализирането му наподобява са подготвени да заложат и на Царя.
Това очевидно кара, в неотдавна появилата се нейна книга „ И българските евреи бяха спасени… “ История на знанията за Холокоста в България “ , да бъде прекомерно деликатна във формулировките. Струва ми се, че тя и най-точно разказва случилото се.
Базирайки се само на неопровержимите доказателства, с които разполагаме, тя написа: „ Протести на евреи и неевреи, изразявани от локални първенци, от депутати и висши сановници на Българската православна черква, предиздвикали обаче министъра на вътрешните работи Петър Габровски – може би след координиране с главата на българското държавно управление Богдан Филов, с членове на канцеларията на цар Борис III или със самия монарх – да разпореди на 9 март прекратяването на „ повдиганията “ и освобождение на към този момент арестуваните. “
Така направената от Надеж Рагару дефиниция съдържа в себе си както непредотвратимостта на депортацията, при липса на реакции на съответни и добре известни имена на хора, по този начин и неяснотите и яснотите към нейното отсрочване, което ходът на Втората международна война ще трансформира в избавление. Без да може да върне живота на намерилите гибелта си в Треблинка 11 343 еврееи, „ вдигнати “, извозени и предадени на нацистите от тогавашните български управляващи.
Точно преди 80 години в България се случват най малко две съществени събития, които и през днешния ден се поясняват съгласно идеологическите, политическите и фамилните пристрастия на участниците в диалога:
Хиляди евреи, живели на територията на предвоенна България, резервират живота си;Хиляди евреи, живели на територии, окупирани от България по времето на Втората международна война, са депортирани до газовите камери и убити.
Каква е ролята на цар Борис III в тези две събития? Как се отнася той към други значими въпроси, които имат отношение към ориста на евреите през Втората международна война? Тук сме подбрали най-острастено дискутираните въпроси и ги преглеждаме един по един.
Каква е връзката на царя с антисемитското законодателство
Макар да се поддава от време на време на кресливото антисемитско малцинство (превърнато в края на 30-те в парламентарно мнозинство), наподобява цар Борис III самичък не изповядва сходни възгледи.
От друга страна обаче, на 24 декември 1940 година, макар бурните диспути в пленарна зала, XXV–то Обикновено национално заседание приема противоконституционния Закон за отбрана на нацията (ЗЗН) . Той влиза в действие едвам след одобряването му от цар Борис ІІІ и обнародването му с неговия автограф в „ Държавен вестник “ на 23 януари 1941 година
Не бива да забравяме, че упоменатото антисемитско законодателство след януари 1941 година води до налагане на редица неконституционни ограничавания върху гражданските права на „ лицата от еврейски генезис “.
Евреите носят жълти звезди, заплащат изключителни налози, не могат да упражняват някои специалности, парцелите им са отнети
Те да вземем за пример са предумишлено отделени от другите жители на Царството посредством предопределени особено за тях документи за идентичност. Всеки евреин и еврейка са длъжни също да носят свои жълти опознавателни звезди на реверите. На вратите на домовете, в които живеят евреи наложително, според закона, се слага надпис, който гласи: „ Еврейско жилище “. На евреите е неразрешено да упражняват и дадени специалности. Заедно с това те са обложени с изключителни налози, които довеждат до икономическо омаломощаване на еврейската общественост в страната.
С тези противоконституционни ограничения еврейските парцели са отнети от притежателите им, разграбени и разпродадени. Не на последно място за евреите важи и особено натрапен дискриминационен полицейски час. Някои централни зони на градовете в царството са предумишлено и целеустремено неразрешени за евреи. Едновременно с това всяко овакантяване на обещано обитаемо място от евреи води след себе си до избрани най-строги санкции. Всички трудоспособни мъже евреи пък са събрани в трудови групи.
Изповядва ли царят антисемитски хрумвания
Не са непокътнати мемоари с антисемитско наличие, нито други документи от сходен темперамент от ръката на самия цар.
Авторитарният безпартиен режим след 1935 година значително е следен от него, само че до есента на 1940 година няма индикации за предприемане на някакви антисемитски ограничения. Антисемитски изявления на монарха отсъстват и в изпълнените с доста интимна информация страници от дневника на министър-председателя проф. Богдан Филов (с изключение на един случай, както следва да видим).
Ала на изключителна сесия, извършена на 2 април 1943 година, когато 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот са към този момент депортирани и намерили гибелта си в концлагера Треблинка , архиереите на Българската православна черква (БПЦ) вземат решение да изпратят писмо до Царя, с копие до премиера Филов, съпроводено и с копие от протокола им.
В сесията им, както и в писмото, те изрично се афишират против изселването на евреите и тяхното изпращане в концентрационни лагери.
Царят приказва за " злото, което еврейството, посредством агитация и нечиста сделка, основава измежду нашия народ "
По този мотив е извършена среща със Св. Синод във Врана на 15 април 1943 година На нея царят изрича разочарованието си от държанието на митрополитите и от документа, който са му изпратили. В над половин часова тирада, според водения от самия Св. Синод протокол, цар Борис III приказва намерено против „ еврейството и неговия умозрителен дух “, „ еврейската нечиста сделка “, вредата от „ употребата на еврейството “, „ злото, което еврейството, посредством агитация и нечиста сделка, основава измежду нашия народ “.
Разбира се, не изключвам тези думи да се отдадат и на подтекста на войната, както и на събитието, че приказва пред премиера Филов, с който монархът не желае да е в разнобой. Възможно е също царят да е респектиран от гласуваното към този момент в Народното събрание на 26 март доверие на Богдан Филов за цялостната му политика, в това число и тази по еврейския въпрос.
Но сложени паралелно до някои от досегашните му дейности, те основават по-различна картина. Богдан Филов е несъмнено удовлетворен от срещата с митрополитите и записва незабавно на 15 април 1943 година в дневника си следното: „ Царят направи доста хубаво и в детайли ревю по еврейския въпрос, като посочи, че той не е единствено наш, само че и европейски. “
Премиерът очевидно е удовлетворен, че думите на монарха въпреки всичко са подействали респектиращо и за владиците, добавяйки: „ Изобщо по еврейския въпрос бяхме в нахлуване и владиците трябваше да се пазят. “ Повече от ясни са и позициите, заети от царя, както и съзнанието на Филов, че следват с Царя обща политика.
Кой отсрочва депортацията
Обикновено се премълчава, че първата стъпка, след която се стига до отлагането на депортацията на над 8 000 евреи от старите лимити на Царството е дело на самите кюстендилски евреи, последвани от софийските и пловдивските.
Причина за това е превозването през довоенните територии на Царството на „ вдигнатите “ от 4 март 1943 година насетне евреи от Беломорието. След това замолените кюстендилски първенци, а точно националният представител Петър Михалев , юристът Иван Момчилов , търговецът Асен Суичмезов , учителят Владимир Куртев отиват в София при подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев . Той пък се свързва с „ високите етажи на властта “.
Единственият, който може да вземе и наложи решение за прекъсване и отсрочване на депортацията от " старите лимити ", е царят
Разбира се, като се имат поради настроенията и антисемитските убеждения на Александър Белев, премиера Филов и вътрешния министър Петър Габровски, на 9 и 10 март 1943 година единственият човек в страната, който може да вземе и наложи решение за прекъсване и отсрочване на почналата депортация на евреи от „ старите лимити “, е царят.
Интересно е обаче, че на никое място в записките на своя дневник Филов не отбелязва да се е случило нещо трагично на 9 и 10 март.
Има ли царят отношение към осъществената депортация
Не бива да се не помни, че и самото решение по депортацията, безспорно напълно нацистка самодейност, е контрактувано на най-високо ниво сред монарха и немския външен министър Йоахим Рибентроп .
Неслучайно в секретна депеша на последния до немския дипломат в София Адолф Бекерле четем: „ Относно еврейския въпрос в България царят сподели, че до момента той е дал единодушие единствено за прехвърлянето на евреите от Македония и Тракия в Източна Европа. От евреите в България желае да се освободи единствено от нищожен брой болшевишко комунистически детайли, а останалите 25 000 евреи желае да задържи в концентрационни лагери, тъй като ще ги употребява за строителство на пътища. “
Съдържанието на тази депеша нормално се употребява като най-сериозно доказателство, че цар Борис III не е желаел депортацията и е избавил на процедура евреите от старите лимити на царството.
Депортирането на беломорските и македонските евреи не може да се реализира без единодушието на Борис III
Но въпреки и да приемем, че Борис III приказва изкусно дипломатически на немската страна това, което тя би желала да чуе, упоменатият документ не може да не служи и като по едно и също време доказателство, че не е допустимо и депортирането на беломорските и македонските евреи, вдигнати и събрани в избраните пунктове от българските управляващи, да се реализира без експлицитното единодушие на президента.
Неслучайно на 15 март – в разгара на самата акция по депортацията на евреите от „ новите земи “ – министър-председателят Богдан Филов отбелязва в дневника си във връзка с еврейския въпрос следното: „ Царят държи едно твърдо държание. “
Може ли да се приказва за политика на царя и политика на Филов
През февруари 1941 година към, която насочат политиците от съвсем цялата съпротива, те наподобява вършат известна разлика сред линията на царя и тази на премиера Богдан Филов.
Още през април 1941 година когато Филов записва в дневника си във връзка с Македония , че „ германците оферират да ги окупираме “, той прибавя и за по-сдържаната и от самия него позиция на царя: „ Той е на мнение да приемем предлагането, само че не за „ окупация “, а „ с цел да запазим реда и спокойствието в завзетите от германците територии. “
Изглежда такава разлика сред царя и Филов вършат и тези македонски дейци, които се оплакват от българската власт през лятото на 1942 година След остри рецензии против българското ръководство, те насочат писмото си персонално до цар Борис III. Царят като че ли и самичък удостоверява това с при визитата му от 3 октомври 1942 година Сред шума на тогавашната държавна агитация в България за „ националното обединяване “, той въпреки всичко пожелава на Македония „ почтено място “ в „ бъдещото устройство на света “.
Кой си ти, бе Филов, който унищожаваш всички човешки добродетели на българина и ставаш главорез?Никола Мушанов
Усещат го наподобява през март 1943 година и съвременниците. Поне в своя дневник Никола Мушанов написа засегнат от осъществяваната в този миг депортация на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот следното: „ Да се предават за гибел човешки същества от страна на България? Кой си ти, бе Филов, който унищожаваш всички човешки добродетели на българина и ставаш главорез? “
Подобна разлика сред линията на царя и Филов, най-малко към 1943 година, вършат наподобява и от Комунистическата партия. Те търсят външнополитически завой и при шансове за реализирането му наподобява са подготвени да заложат и на Царя.
Това очевидно кара, в неотдавна появилата се нейна книга „ И българските евреи бяха спасени… “ История на знанията за Холокоста в България “ , да бъде прекомерно деликатна във формулировките. Струва ми се, че тя и най-точно разказва случилото се.
Базирайки се само на неопровержимите доказателства, с които разполагаме, тя написа: „ Протести на евреи и неевреи, изразявани от локални първенци, от депутати и висши сановници на Българската православна черква, предиздвикали обаче министъра на вътрешните работи Петър Габровски – може би след координиране с главата на българското държавно управление Богдан Филов, с членове на канцеларията на цар Борис III или със самия монарх – да разпореди на 9 март прекратяването на „ повдиганията “ и освобождение на към този момент арестуваните. “
Така направената от Надеж Рагару дефиниция съдържа в себе си както непредотвратимостта на депортацията, при липса на реакции на съответни и добре известни имена на хора, по този начин и неяснотите и яснотите към нейното отсрочване, което ходът на Втората международна война ще трансформира в избавление. Без да може да върне живота на намерилите гибелта си в Треблинка 11 343 еврееи, „ вдигнати “, извозени и предадени на нацистите от тогавашните български управляващи.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ