Д-р Зорница Иванова: На матурата по БЕЛ зрелостниците изпитват най-големи затруднения с пунктуацията
Добър (4,27) е междинният триумф на зрелостниците от матурата по български език и литература. Това са 57,53 точки, което е с една точка по-нисък резултат от миналата година. Определя ли този резултат като приемлив, имат ли потребност матурите и програмата по български език и литература от промени и къде зрелостниците изпитват компликации при подготовката си за матура? На тези въпроси пред " Фокус " отговоря доктор Зорница Иванова – учител в Софийски университет " Св. Климент Охридски “ и преподавател по български език и литература.
Добър (4,27) за зрелостниците на матурата по български език и литература. Определяте ли тази оценка като приемлива?
Както постоянно обичам да споделям, има какво още да се желае.Има какво още да се желае, само че резултат е предстоящ. Очакваше се резултатите да са близки до тези от миналите години, тъй като нямаме смяна нито в учебната програма, нито във часовете по БЕЛ в 11 и 12 клас.
От думите и излиза наяве, че се случва учениците да разберат какво тъкмо се изисква от тях, с цел да го покажат на матурата.
" Форматът на матурата е добър, стимулира учениците да демонстрират разнообразни умения и познания. Във формата на зрелостния изпит не би трябвало да се вършат промени, по-скоро смяната трябва да е ориентирана в часовете по БЕЛ в 11 и 12 клас ", отбелязва тя.
Като заговорихме за формата на матурата и за последната промяна, която беше през 2022 година, смятате ли, че тази промяна да се промени осезателно матурата беше верен ход и има ли потребност от нова промяна?
Аз считам, че това, което имаме в този момент като формат на матурата е положително. Форматът може би стимулира учениците да демонстрират разнообразни умения, да ползват разнообразни умения и да демонстрират своите познания. Така че считам, че в формата на самия държавен зрелостен изпит не би трябвало да се вършат промени. По-скоро смяната би трябвало да е ориентирана към работата в часовете, по какъв начин загатнах, по българска езика и литература, главно в 11. и 12. клас, защото материалът, който се учи през тези две образователни години, се включва надлежно и на матурата.
Така че считам, че промяната всяка година не е добра концепция. По-скоро да се съсредоточат напъните в смяната към това какви условия имаме към учителите и какви условия имаме към учениците. Защото в случай че насоката се промени, и резултатите ще се трансформират.
Имам поради това, че в 11. и 12. клас би трябвало да се работи целеустремено към тези познания умения, които те би трябвало да покажат на матурата, на финалния си изпит. Така че по-скоро смяната да бъде методът, по който се работи в часовете, учениците да знаят какво се изисква от тях, какви типове задания има, тъй като повярвайте ми, на това, което аз съм ставала очевидец в учебните заведения не се работи, в тези класове не се работи целеустремено.
Много постоянно учениците в 12. клас не знаят какъв е типът на матурата. Те не са виждали матурата преди този момент. Т.е. би трябвало да се насочат напъните към това да се срещнат авансово с формата на матурата, да видят примерни задания, да работят целеустремено и тогава считам, че резултатите ще са доста по-добри. Така че по-скоро премяната да е в часовете, а не толкоз в самия формат, тъй като подред мен формата към този миг е добър.
Макар че тази година форматът остана като от предходните години,, която от МОН дефинират като отзивчива задача. Става въпрос за 21-а задача. От разбора на МОН през вчерашния ден разбрахме, че зрелостниците в действителност имат 75% успеваемост на тази задача. Смятате ли, че тя е добра добавка към въпросите и към матурата?
Да, поради и успеваемостта считам, че е добра добавка и не е нещо изцяло непознато за тях. Т.е. те са комбинирали своите умения от предходни задания, които са правили, надлежно са съумели да се ориентират в това какво ги пита самата задача, какво се чака от тях. Така че успеваемостта демонстрира, че в последна сметка дилемите, които са близки до тези, които те са познавали или нещо, което те са отработвали, в последна сметка те могат да се оправят с тях. И по тази причина в действителност мисълта ми е, че в случай че те през двете години, които се готвят за матурата в учебно заведение, работят целеустремено и на последна сметка с такива задания, които ще би трябвало да се оправят и на матурата, успеваемостта и при останалите задания ще бъде по-висока.
Разбираме, че зрелостниците се оправят с отзивчивата задача. Анализът на МОН обаче демонстрира, че при 40-а задача, където те имат за задача да основат собствен личен текст, значителен % срещат усложнения.
На какво се дължи, по какъв начин това може да бъде преодоляно по някакъв метод, какви препоръки бихте дали може би на бъдещите зрелостници или на учителите, които им преподават?
Аз считам, че има сполучлива формула за оправянето на учениците с тази задача. Не инцидентно ние с учителите и най-много с създателя Ивана Петкова на EduHub, работихме доста интензивно и ние да създадем в тази платформа насоки за учениците по какъв начин да се оправят с подобен вид задания.
Проблемът съгласно мен се крие в това, че учениците не знаят какво се чака от тях да покажат като отговор, тъй като им се споделя " в текст до пет фрази съпоставете тематиката “.
Ето какво поучават екпертите:
Това, което ние даваме като съвет, е изискванията да бъдат малко по-конкретни към учениците, да могат да разпишат отговора си съответно.
Така че отново споделям, значима е насоката, съветът. Важно е да се работи с подобен вид задания, с цел да знаят учениците какво се чака от тях да демонстрират. Мисля че това е основното и по тази причина и с Ивана Петкова, с която работихме дълго време и в учебно заведение, и по-късно дружно с платформата EduHub, в действителност успяхме да се оправим най-малко с учениците, с които работим, точно с това усложнение. Защото и самите възпитаници го споделят, споделят: " Ние би трябвало да знаем какво се чака от нас, с цел да го покажем, да разгърнем капацитета си и да дадем всичко от себе си, тъй че в последна сметка да покажем, че можем да съпоставяме, можем да пишем “. И най-много в тази задача даваме съвет, защото е основаване, въпреки и на къс текст, той да бъде изчистен езиково, т.е. да няма пунктуационни, граматични, правописни неточности, тъй че отговорът да получи оптималния брой точки, който е заложен.
Все повече възпитаници, съгласно разбора на МОН още веднъж, избират да пишат есе, а не интерпретативно съчинение. На какво смятате, че се дължи това?
Смятам че се дължи на това, че учениците припознават есето като аргументативен текст, който е по-близо е до тях може би, до метода на размишление, до това, че в последна сметка те усещат известна независимост в това да изкажат своето мнение, да дадат виждане и да дават образци, които са по-близки до тях, вид от ежедневна позиция, от житейска позиция. Така че считам, че това е една от аргументите – може би се усещат по-спокойни.
Разбира се, това по никакъв метод от моя позиция не омаловажава интерпретативно съчинение, тъй като то пък демонстрира други умения, които учениците получават, пишейки интерпретативно съчинение – сериозен взор, анализационни умения, параленост с други текстове. И да ви кажа нещо забавно забелязах в последните една-две години, че в действителност учениците считат, че есето би трябвало да е на свободна тематика, свободно съчинение. Имам поради това, че да следват единствено тематиката, която е заложена от горната страна. Но в действителност в инструкцията от МОН доста ясно е посочено, че също есето би трябвало да бъде обвързано с книжовен текст.
Дали ще бъде изучаван или не, не е посочено. Но в действителност може би там точките някъде се губят, тъй като те въпреки всичко би трябвало да имат литературна параленост с да речем някаква обстановка житейска от действителния живот. И в действителност да създадат тази параленост предвид на това дали тези проблеми, които те откриват в литературата, ги има в действителността, дали те се сблъскват с такива проблеми, и в действителност това мисля, че е главната причина да избират повече да пишат есе, а не съчинение. И отново споделям, аз хвърлям, че точките за това и на съчинението, това беше от разбора по този начин ясно обособено като формален резултат, че в действителност точките на интерпретативни съчинения са по-високи, в сравнение с есетата, и аз хвърлям, че това се дължи точно на този пропуск при подготовката още в учебна среда. Трябва просто учениците да се насочат, че въпреки всичко и есето би трябвало да бъде обвързвано с литературна творба или надлежно от литературния живот въобще.
Почти двойно повече от предходната година са цялостните отличници на матурата по БЕЛ тази година. Те са 46. Друга наклонност обаче се появява в тази ситуация, че имаме и 23-ма зрелостници, които имат нула точки на матурата по български език, а предходната година в действителност не е имало зрелостници, които са изкарали нула точки. Стори ли ви се тази матура чисто като тест по-трудно от миналата или може би тези нула точки се дължат на нещо друго?
Не, не считам, че форматът тази година беше по-труден. Аз персонално считам дори, че беше по-интересен в позиция на тематиките, които се паднаха, в позиция на български език, като вид пунктуационни, правописни, лексикални неточности. Така че сигурно не считам, че е по-труден самият формат, по-скоро това се дължи на липса на вярна подготовка в вярната посока и може би към този момент някакви самостоятелни разлики в желания, виждане и така нататък
От вашата процедура къде можете да кажете, че зрелостниците изпитват най-голяма компликация при подготовката за матурата по български език и литература?
Най-големи усложнения съгласно мен зрелостниците изпитват при въпросите с пунктуацията. Това ми прави усещане. Смятам, че там би трябвало да се насочат напъните, тъй като някак си правописът, макар че това беше като резултати от самия разбор на тазгодишната матура, че имат усложнения с пунктуация, правопис, паронимите, аз считам, че пунктуацията е на най-високо равнище, там са най-вече неточности и усложнения, които възпитаници изпитват. Другото, което считам, че те изпитват като усложнения, е въпросната задача със параленост на една тематика в две творби в отводите, които са дадени. И считам, че по този начин преднамерено последната задача също съставлява компликация за тях предвид на това, че в часовете по български език и литература в 11. и 12. клас не са планувани, т.е. планувани са доста малко часове за подготовка на писане на съчинение и есе. Аз считам, че часовете би трябвало да са повече.
Какви промени бихте желали да видите вие в програмата по БЕЛ?
Както към този момент може би споделих не един или два пъти, считам, че промяната би трябвало да бъде ориентирана по-скоро към конструирането на програмата по този начин, че тя да дава отговор на потребностите на учениците и да дава отговор на това, което се изиска от тях на финала на своето обучение, визирайки матурата, несъмнено. Така че в случай че желая да видя смяна, тя да бъде по-скоро в метода, по който са проведени самите часове, т.е. какво да се включва в самите часове, защото учителите са доста пунктуални в това отношение и щом е написано в програмата, то би трябвало да бъде следвано, което значи, че изначално програмата би трябвало да бъде изменена, с цел да може и самите учителите да го усетят като предопределение, като задача, мотивация, а и организацията на самите часове да бъде малко по-различна, а не просто да четем едни разбори, да се четат едни творби или да се наизустяват и така нататък Т.е. промяната би трябвало да бъде в самата стратегия по този начин, че да дава отговор на изискания, които пък да се покриват в провеждането на самите часове. Т.е. промяната да бъде ориентирана към метода, по който програмата е проведена, чисто какъв брой часове се отделя за упражнение, какъв брой часове надлежно за урок. Така че това мисля, че е вярното тенденция.
Достатъчно ли са образователните часове по български език и литература съгласно вас?
Като преподавател по български език и литература считам, че не са задоволително. И това може би всеки преподавател от твоята позиция би го споделил. Но в действителност считам за основополагащи, дори и в съществени добродетели, нравствени полезности, въобще във възприемането на света точно часовете по български език и литература. Защото те не инцидентно са по този начин свързани, тъй като през езика ние прекосяваме през литературата, възприемането й, и по-късно възприемането пък на света към нас. Така че мисля, че 3 часа в седмица български език и литература напълно не са задоволителни. В някои учебни заведения това е безспорен факт, дори бих споделила в множеството. Така че спомагателни, т.е. повече часове по български език и литература считам, че ще бъдат от изгода, с цел да има повече практическа устременост на самите образователни часове.
Добър (4,27) за зрелостниците на матурата по български език и литература. Определяте ли тази оценка като приемлива?
Както постоянно обичам да споделям, има какво още да се желае.Има какво още да се желае, само че резултат е предстоящ. Очакваше се резултатите да са близки до тези от миналите години, тъй като нямаме смяна нито в учебната програма, нито във часовете по БЕЛ в 11 и 12 клас.
От думите и излиза наяве, че се случва учениците да разберат какво тъкмо се изисква от тях, с цел да го покажат на матурата.
" Форматът на матурата е добър, стимулира учениците да демонстрират разнообразни умения и познания. Във формата на зрелостния изпит не би трябвало да се вършат промени, по-скоро смяната трябва да е ориентирана в часовете по БЕЛ в 11 и 12 клас ", отбелязва тя.
Като заговорихме за формата на матурата и за последната промяна, която беше през 2022 година, смятате ли, че тази промяна да се промени осезателно матурата беше верен ход и има ли потребност от нова промяна?
Аз считам, че това, което имаме в този момент като формат на матурата е положително. Форматът може би стимулира учениците да демонстрират разнообразни умения, да ползват разнообразни умения и да демонстрират своите познания. Така че считам, че в формата на самия държавен зрелостен изпит не би трябвало да се вършат промени. По-скоро смяната би трябвало да е ориентирана към работата в часовете, по какъв начин загатнах, по българска езика и литература, главно в 11. и 12. клас, защото материалът, който се учи през тези две образователни години, се включва надлежно и на матурата.
Така че считам, че промяната всяка година не е добра концепция. По-скоро да се съсредоточат напъните в смяната към това какви условия имаме към учителите и какви условия имаме към учениците. Защото в случай че насоката се промени, и резултатите ще се трансформират.
Имам поради това, че в 11. и 12. клас би трябвало да се работи целеустремено към тези познания умения, които те би трябвало да покажат на матурата, на финалния си изпит. Така че по-скоро смяната да бъде методът, по който се работи в часовете, учениците да знаят какво се изисква от тях, какви типове задания има, тъй като повярвайте ми, на това, което аз съм ставала очевидец в учебните заведения не се работи, в тези класове не се работи целеустремено.
Много постоянно учениците в 12. клас не знаят какъв е типът на матурата. Те не са виждали матурата преди този момент. Т.е. би трябвало да се насочат напъните към това да се срещнат авансово с формата на матурата, да видят примерни задания, да работят целеустремено и тогава считам, че резултатите ще са доста по-добри. Така че по-скоро премяната да е в часовете, а не толкоз в самия формат, тъй като подред мен формата към този миг е добър.
Макар че тази година форматът остана като от предходните години,, която от МОН дефинират като отзивчива задача. Става въпрос за 21-а задача. От разбора на МОН през вчерашния ден разбрахме, че зрелостниците в действителност имат 75% успеваемост на тази задача. Смятате ли, че тя е добра добавка към въпросите и към матурата?
Да, поради и успеваемостта считам, че е добра добавка и не е нещо изцяло непознато за тях. Т.е. те са комбинирали своите умения от предходни задания, които са правили, надлежно са съумели да се ориентират в това какво ги пита самата задача, какво се чака от тях. Така че успеваемостта демонстрира, че в последна сметка дилемите, които са близки до тези, които те са познавали или нещо, което те са отработвали, в последна сметка те могат да се оправят с тях. И по тази причина в действителност мисълта ми е, че в случай че те през двете години, които се готвят за матурата в учебно заведение, работят целеустремено и на последна сметка с такива задания, които ще би трябвало да се оправят и на матурата, успеваемостта и при останалите задания ще бъде по-висока.
Разбираме, че зрелостниците се оправят с отзивчивата задача. Анализът на МОН обаче демонстрира, че при 40-а задача, където те имат за задача да основат собствен личен текст, значителен % срещат усложнения.
На какво се дължи, по какъв начин това може да бъде преодоляно по някакъв метод, какви препоръки бихте дали може би на бъдещите зрелостници или на учителите, които им преподават?
Аз считам, че има сполучлива формула за оправянето на учениците с тази задача. Не инцидентно ние с учителите и най-много с създателя Ивана Петкова на EduHub, работихме доста интензивно и ние да създадем в тази платформа насоки за учениците по какъв начин да се оправят с подобен вид задания.
Проблемът съгласно мен се крие в това, че учениците не знаят какво се чака от тях да покажат като отговор, тъй като им се споделя " в текст до пет фрази съпоставете тематиката “.
Ето какво поучават екпертите:
Това, което ние даваме като съвет, е изискванията да бъдат малко по-конкретни към учениците, да могат да разпишат отговора си съответно.
Така че отново споделям, значима е насоката, съветът. Важно е да се работи с подобен вид задания, с цел да знаят учениците какво се чака от тях да демонстрират. Мисля че това е основното и по тази причина и с Ивана Петкова, с която работихме дълго време и в учебно заведение, и по-късно дружно с платформата EduHub, в действителност успяхме да се оправим най-малко с учениците, с които работим, точно с това усложнение. Защото и самите възпитаници го споделят, споделят: " Ние би трябвало да знаем какво се чака от нас, с цел да го покажем, да разгърнем капацитета си и да дадем всичко от себе си, тъй че в последна сметка да покажем, че можем да съпоставяме, можем да пишем “. И най-много в тази задача даваме съвет, защото е основаване, въпреки и на къс текст, той да бъде изчистен езиково, т.е. да няма пунктуационни, граматични, правописни неточности, тъй че отговорът да получи оптималния брой точки, който е заложен.
Все повече възпитаници, съгласно разбора на МОН още веднъж, избират да пишат есе, а не интерпретативно съчинение. На какво смятате, че се дължи това?
Смятам че се дължи на това, че учениците припознават есето като аргументативен текст, който е по-близо е до тях може би, до метода на размишление, до това, че в последна сметка те усещат известна независимост в това да изкажат своето мнение, да дадат виждане и да дават образци, които са по-близки до тях, вид от ежедневна позиция, от житейска позиция. Така че считам, че това е една от аргументите – може би се усещат по-спокойни.
Разбира се, това по никакъв метод от моя позиция не омаловажава интерпретативно съчинение, тъй като то пък демонстрира други умения, които учениците получават, пишейки интерпретативно съчинение – сериозен взор, анализационни умения, параленост с други текстове. И да ви кажа нещо забавно забелязах в последните една-две години, че в действителност учениците считат, че есето би трябвало да е на свободна тематика, свободно съчинение. Имам поради това, че да следват единствено тематиката, която е заложена от горната страна. Но в действителност в инструкцията от МОН доста ясно е посочено, че също есето би трябвало да бъде обвързано с книжовен текст.
Дали ще бъде изучаван или не, не е посочено. Но в действителност може би там точките някъде се губят, тъй като те въпреки всичко би трябвало да имат литературна параленост с да речем някаква обстановка житейска от действителния живот. И в действителност да създадат тази параленост предвид на това дали тези проблеми, които те откриват в литературата, ги има в действителността, дали те се сблъскват с такива проблеми, и в действителност това мисля, че е главната причина да избират повече да пишат есе, а не съчинение. И отново споделям, аз хвърлям, че точките за това и на съчинението, това беше от разбора по този начин ясно обособено като формален резултат, че в действителност точките на интерпретативни съчинения са по-високи, в сравнение с есетата, и аз хвърлям, че това се дължи точно на този пропуск при подготовката още в учебна среда. Трябва просто учениците да се насочат, че въпреки всичко и есето би трябвало да бъде обвързвано с литературна творба или надлежно от литературния живот въобще.
Почти двойно повече от предходната година са цялостните отличници на матурата по БЕЛ тази година. Те са 46. Друга наклонност обаче се появява в тази ситуация, че имаме и 23-ма зрелостници, които имат нула точки на матурата по български език, а предходната година в действителност не е имало зрелостници, които са изкарали нула точки. Стори ли ви се тази матура чисто като тест по-трудно от миналата или може би тези нула точки се дължат на нещо друго?
Не, не считам, че форматът тази година беше по-труден. Аз персонално считам дори, че беше по-интересен в позиция на тематиките, които се паднаха, в позиция на български език, като вид пунктуационни, правописни, лексикални неточности. Така че сигурно не считам, че е по-труден самият формат, по-скоро това се дължи на липса на вярна подготовка в вярната посока и може би към този момент някакви самостоятелни разлики в желания, виждане и така нататък
От вашата процедура къде можете да кажете, че зрелостниците изпитват най-голяма компликация при подготовката за матурата по български език и литература?
Най-големи усложнения съгласно мен зрелостниците изпитват при въпросите с пунктуацията. Това ми прави усещане. Смятам, че там би трябвало да се насочат напъните, тъй като някак си правописът, макар че това беше като резултати от самия разбор на тазгодишната матура, че имат усложнения с пунктуация, правопис, паронимите, аз считам, че пунктуацията е на най-високо равнище, там са най-вече неточности и усложнения, които възпитаници изпитват. Другото, което считам, че те изпитват като усложнения, е въпросната задача със параленост на една тематика в две творби в отводите, които са дадени. И считам, че по този начин преднамерено последната задача също съставлява компликация за тях предвид на това, че в часовете по български език и литература в 11. и 12. клас не са планувани, т.е. планувани са доста малко часове за подготовка на писане на съчинение и есе. Аз считам, че часовете би трябвало да са повече.
Какви промени бихте желали да видите вие в програмата по БЕЛ?
Както към този момент може би споделих не един или два пъти, считам, че промяната би трябвало да бъде ориентирана по-скоро към конструирането на програмата по този начин, че тя да дава отговор на потребностите на учениците и да дава отговор на това, което се изиска от тях на финала на своето обучение, визирайки матурата, несъмнено. Така че в случай че желая да видя смяна, тя да бъде по-скоро в метода, по който са проведени самите часове, т.е. какво да се включва в самите часове, защото учителите са доста пунктуални в това отношение и щом е написано в програмата, то би трябвало да бъде следвано, което значи, че изначално програмата би трябвало да бъде изменена, с цел да може и самите учителите да го усетят като предопределение, като задача, мотивация, а и организацията на самите часове да бъде малко по-различна, а не просто да четем едни разбори, да се четат едни творби или да се наизустяват и така нататък Т.е. промяната би трябвало да бъде в самата стратегия по този начин, че да дава отговор на изискания, които пък да се покриват в провеждането на самите часове. Т.е. промяната да бъде ориентирана към метода, по който програмата е проведена, чисто какъв брой часове се отделя за упражнение, какъв брой часове надлежно за урок. Така че това мисля, че е вярното тенденция.
Достатъчно ли са образователните часове по български език и литература съгласно вас?
Като преподавател по български език и литература считам, че не са задоволително. И това може би всеки преподавател от твоята позиция би го споделил. Но в действителност считам за основополагащи, дори и в съществени добродетели, нравствени полезности, въобще във възприемането на света точно часовете по български език и литература. Защото те не инцидентно са по този начин свързани, тъй като през езика ние прекосяваме през литературата, възприемането й, и по-късно възприемането пък на света към нас. Така че мисля, че 3 часа в седмица български език и литература напълно не са задоволителни. В някои учебни заведения това е безспорен факт, дори бих споделила в множеството. Така че спомагателни, т.е. повече часове по български език и литература считам, че ще бъдат от изгода, с цел да има повече практическа устременост на самите образователни часове.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ