След новините: Защо падат средните оценки от матурите по български и литература?
Добър 3,93 е междинната оценка от матурите по български език и литература на зрелостниците тази година. Випуск 2023 е с най-слабия резултат до момента, който попада даже под психическата граница. Защо са такива оценките и какъв би трябвало да бъде методът както към изпита, по този начин и към образованието?
Александър Димитров - възпитаник 12 клас в СОУ “Паисий Хилендарски “: Много потеглиха с упования, че в действителност ще вържат тройка, обаче поради самото повишаване в скалата, не се получи.
Антоанета Пакова – шеф на РУО-Пловдив: Имаме учебно заведение, в което всички възпитаници имат двойки.
доктор Нели Колева - " Стратегически партньорства " във фондация " Заедно в час ": Образователната система сега не се оправя с това да научи учениците. И тези резултати го демонстрират, в случай че това е груповата оценка, която ние всички получаваме в образованието.
3,93 е междинната оценка от матурите по български език и литература на зрелостниците тази година. Випуск 2023 има най-слабия резултат, който попада под психическата граница. Всичките 12 зрелостници от пловдивското учебно заведение " Братя Миладинови " са с двойки на наложителната матура по български език и литература. От образователното заведение разбираемо отхвърлиха да обяснят каква е повода за неприятния резултат. Но двойките са над 8000 в цялата страна, което несъмнено издава систематичен проблем. Преди да стартира изпитът по български, даже самите зрелостници не допускаха, че форматът ще затрудни мнозина.
И тази, и предходната година, матурите са направени по новия Закон за учебно обучение и демонстрират наклонността за по-ниски оценки или слагат по-големи провокации. Проверяващите виждат, че множеството зрелостници се оправят, когато се изисква възпроизвеждане на познания, само че не и когато би трябвало да приложат наученото.
доктор Шинка Дичева - преподавателка по български език и литература: Най-големият проблем идва от този лексикален колапс, в случай че мога по този начин да се изразя. И при работа с учениците го разбирам и аз, тъй като те споделят „ Ние знаем какво би трябвало, желаеме да кажем нещо, само че не знаем по какъв начин да го кажем “, т.е. липсва езиковият ресурс. Този езиков ресурс се попълня единствено с четене на книги.
Експертите на „ Заедно в час “ обаче виждат източника на слабите резултати по-дълбоко и считат, че методът и към изпита и към образованието от дълго време би трябвало да е друг и резултатът от матурите през годините не са тъкмо мерило за качеството на образователния развой.
доктор Нели Колева: В България нормално изпитните въпроси са обект на някаква банка от въпроси, която се основава. Те нямат развой на психометрична валидация. Има си цялостна методология на това по какъв начин се организират изпитите, какъв е техният дизайн и какъв е методът те да се организират. И сега тези изпити, на които се явяват учениците, не дават отговор на тези условия. От тази позиция ние не можем да ги приемем като надеждни принадлежности, които в действителност мерят година от година. И разрешават сравнимост на резултатите.
Според доктор Нели Колева и без слабите резултати от матурите е ясно, че в XXI век учениците не могат да събират и проучват информация, да имат сериозно мислене, с цел да не стават жертва на внушения и подправени вести. И на това би трябвало да се натъртва в клас, а не на наизустяването на някакви данни.
доктор Нели Колева: Или 6. клас учат реките и почвите в Африка. Това има обособени уроци за това нещо. Разликата не е, че някой би трябвало на мен да ми каже какви са реките в Африка. Някой би трябвало на мен да ми разсъни любознанието, тъй че аз да желая да схвана какви са те, за какво са разнообразни и за какво това е значимо.
В езикова гимназия „ Иван Вазов “ в Пловдив са отличниците на тези матури и те вършат ясна връзка сред резултатите и смяната в образователния развой и могат да създадат съпоставяне. Преди пет години трансформират програмата за една паралелка осмокласници. Резултатите са впечатляващи.
Вихра Ерамян – шеф на ЕГ „ Иван Вазов “, Пловдив: Тази година при нас приключиха първите зрелостници, които се образоваха напълно цифрово и можем да кажем, че те покачиха своя триумф с цяла единица за тези пет години.
Нарекли са тези модел 1:1 или това е такава организация на образователния развой, при която всеки възпитаник и преподавател има свое електронно устройство и обвързван към него личен акаунт. В „ облака “ са и учебниците, и домашните, и дневникът. Чрез този модел за първи път в този момент зрелостниците с френски език догонват по триумф паралелките с британски, които обичайно приключват с най-голям бал.
Елена Вързилова – преподавателка по български език и литература " Идеята на модела е да даде опция на учениците сами да основават със своите запаси и благодарение на учителите си да изследват, да изследват, да проучват като съпоставят с всичко, до което имат допир в актуалния свят и мисля, че това е грешката ни да оставяме актуалния свят зад стените на учебното заведение.
Елена Вързилова е проверила по какъв начин би се справил ChatGPT с тематиката „ Живот в мрежата “, която се падна на матурата. И дори му е сложила оценка на написаното - Добър 3,50. Но съгласно нея в случай че се внедрят свястно технологиите в класната стая, това не значи, че ще си споделят само през устройствата.
Елена Вързилова: Всички клишета, които пандемията роди, свързани с технологиите в образованието, те гравитират към няколко познати функционалности. Да си обменяме материали, да се виждаме и да си приказваме, само че това е безсмислено потребление на технологиите, в случай че спрем до такава степен.
С потвърдено по-добри резултати, управлението на учебното заведение взема решение тази есен да вкара моделът 1:1 в още 5 паралелки. В преимуществата на системата, която гради аналитично мислене в учениците няма потребност да бъде убеждаван даже новия министър на образованието. Оказва се, че проф. Галин Цоков, оглавява научният екип, който вкарва 1:1. Сега пък е отпред на ведомството, което сега прави разбор за какво се появява трайна наклонност кандидат-гимназистите и зрелостниците в цялата страна всеобщо да не се оправят с изпитите.
проф. Галин Цоков – министър на образованието: Ще огледаме първо дилемите във връзка с отворените въпроси, защото при матурите изключително има доста задания, които са насочени към разнообразни равнища на мисловни умения, ще се консултираме със експерти в региона на тестологията, с цел да бъдат тези задания още по-обективни като опция за оценка и другият път на смяна е в действителност опцията за една по-голяма практическа ориентировка.
Дали въпросите ще се слагат по различен метод, може и да вдигне резултатите от матурите, само че надали ще е доста. От години резултатите по математика след националното външно оценяване остава към 35 от 100 точки. Средно точките по български език и литература за страната са малко по-високи - 55.04. Част от отговорността учителите трансферират към несъответстващо написаните учебници.
доктор Шинка Дичева: В образователните стратегии няма условие възпитаник в седми клас да познава какво значи апосиопеза, какво значи синекдоха, какво значи метонимия. Ако отворите образователната стратегия, ще видите, че сходни комплицирани термини отсъстват, това, което в учебниците участва и което се задава като пример, е извънредно неопределено и неточно.
В министерството разискват концепцията изпитите след 7. клас да имат по-практична устременост. Според специалистите по този начин ще отпаднат и частните уроци. Идеята на министъра е децата да вземат решение разнообразни проблеми, както при теста на програмата за интернационално оценяване на учениците PISA.
Екатерина Василева - шеф на СУ „ Екзарх Антим I “: Примерно „ Очаквам от вас да ми извършите скейтборд, с който мога да се придвижвам безвредно в градската среда. Подобна подобен вид задача изисква съчетание на доста познания и умения и владение на редица пълномощия.
Такъв вид задания не биха затруднили кандидат-гимназистите като Филип Тодоров. Той и в този момент има 100 точки по математика, а шест точки не му доближават за максимума по български.
Филип Тодоров - седмокласник: Важно е да се учи през цялата година, в случай че започнеш да учиш една седмица преди началото на изпитите, мъчно ще се навакса целия материал от годината, съвсем невероятно.
Атанас Тодоров – татко на Филип Тодоров: Когато него го доведох – това е огромният ни наследник, първия образователен ден и го заведох горе в класна стая, не познавах госпожата, не знаех какъв експерт е, въобще нищо за нея не знаех, само че го заведох при нея и му споделих „ Когато нас с мама ни няма и тя ти каже нещо, все едно, че ние сме ти го споделили “.
Върху ролята на учителите, техните пълномощия и престиж слага акцент и доктор Нели Колева. Тя показва, че би трябвало да се влага повече в тяхното образование, както и на шефовете.
доктор Нели Колева: Там би трябвало да бъде ориентирана поддръжката. Оттам също по този начин и извънредно отговорно би трябвало да се разходва ресурсът. Фундаментално друга е ролята на образованието в 21 век. Класно - образователната система, урочната система, която следим в българското учебно заведение - стои един човек начело и раздава познания като единствен източник на тези познания, а 26 души стоят и го слушат, е система, която е обслужвала потребностите на XIX век.
Но остава по-лесният метод, тъй като никой не изисква от тях да еволюират с темповете на настоящето потомство.
доктор Нели Колева: Да създадеш урок, който възпламенява интереса на учениците и в действителност им разрешава да свържат света в нещо, което е свястно и което им харесва е по-трудната работа. Но тя е наложителна, в случай че в действителност желаеме образованието да бъде потребно.
От просветното министерство регистрират, че в България не работи разпоредба и стандарт за качество на образованието и в идващите месеци ще наваксат този пропуск. Но дали единствено една разпоредба ще запълни пороците в образованието, трупани десетилетия? Едва ли е толкоз просто, само че звучи като положително начало.
Александър Димитров - възпитаник 12 клас в СОУ “Паисий Хилендарски “: Много потеглиха с упования, че в действителност ще вържат тройка, обаче поради самото повишаване в скалата, не се получи.
Антоанета Пакова – шеф на РУО-Пловдив: Имаме учебно заведение, в което всички възпитаници имат двойки.
доктор Нели Колева - " Стратегически партньорства " във фондация " Заедно в час ": Образователната система сега не се оправя с това да научи учениците. И тези резултати го демонстрират, в случай че това е груповата оценка, която ние всички получаваме в образованието.
3,93 е междинната оценка от матурите по български език и литература на зрелостниците тази година. Випуск 2023 има най-слабия резултат, който попада под психическата граница. Всичките 12 зрелостници от пловдивското учебно заведение " Братя Миладинови " са с двойки на наложителната матура по български език и литература. От образователното заведение разбираемо отхвърлиха да обяснят каква е повода за неприятния резултат. Но двойките са над 8000 в цялата страна, което несъмнено издава систематичен проблем. Преди да стартира изпитът по български, даже самите зрелостници не допускаха, че форматът ще затрудни мнозина.
И тази, и предходната година, матурите са направени по новия Закон за учебно обучение и демонстрират наклонността за по-ниски оценки или слагат по-големи провокации. Проверяващите виждат, че множеството зрелостници се оправят, когато се изисква възпроизвеждане на познания, само че не и когато би трябвало да приложат наученото.
доктор Шинка Дичева - преподавателка по български език и литература: Най-големият проблем идва от този лексикален колапс, в случай че мога по този начин да се изразя. И при работа с учениците го разбирам и аз, тъй като те споделят „ Ние знаем какво би трябвало, желаеме да кажем нещо, само че не знаем по какъв начин да го кажем “, т.е. липсва езиковият ресурс. Този езиков ресурс се попълня единствено с четене на книги.
Експертите на „ Заедно в час “ обаче виждат източника на слабите резултати по-дълбоко и считат, че методът и към изпита и към образованието от дълго време би трябвало да е друг и резултатът от матурите през годините не са тъкмо мерило за качеството на образователния развой.
доктор Нели Колева: В България нормално изпитните въпроси са обект на някаква банка от въпроси, която се основава. Те нямат развой на психометрична валидация. Има си цялостна методология на това по какъв начин се организират изпитите, какъв е техният дизайн и какъв е методът те да се организират. И сега тези изпити, на които се явяват учениците, не дават отговор на тези условия. От тази позиция ние не можем да ги приемем като надеждни принадлежности, които в действителност мерят година от година. И разрешават сравнимост на резултатите.
Според доктор Нели Колева и без слабите резултати от матурите е ясно, че в XXI век учениците не могат да събират и проучват информация, да имат сериозно мислене, с цел да не стават жертва на внушения и подправени вести. И на това би трябвало да се натъртва в клас, а не на наизустяването на някакви данни.
доктор Нели Колева: Или 6. клас учат реките и почвите в Африка. Това има обособени уроци за това нещо. Разликата не е, че някой би трябвало на мен да ми каже какви са реките в Африка. Някой би трябвало на мен да ми разсъни любознанието, тъй че аз да желая да схвана какви са те, за какво са разнообразни и за какво това е значимо.
В езикова гимназия „ Иван Вазов “ в Пловдив са отличниците на тези матури и те вършат ясна връзка сред резултатите и смяната в образователния развой и могат да създадат съпоставяне. Преди пет години трансформират програмата за една паралелка осмокласници. Резултатите са впечатляващи.
Вихра Ерамян – шеф на ЕГ „ Иван Вазов “, Пловдив: Тази година при нас приключиха първите зрелостници, които се образоваха напълно цифрово и можем да кажем, че те покачиха своя триумф с цяла единица за тези пет години.
Нарекли са тези модел 1:1 или това е такава организация на образователния развой, при която всеки възпитаник и преподавател има свое електронно устройство и обвързван към него личен акаунт. В „ облака “ са и учебниците, и домашните, и дневникът. Чрез този модел за първи път в този момент зрелостниците с френски език догонват по триумф паралелките с британски, които обичайно приключват с най-голям бал.
Елена Вързилова – преподавателка по български език и литература " Идеята на модела е да даде опция на учениците сами да основават със своите запаси и благодарение на учителите си да изследват, да изследват, да проучват като съпоставят с всичко, до което имат допир в актуалния свят и мисля, че това е грешката ни да оставяме актуалния свят зад стените на учебното заведение.
Елена Вързилова е проверила по какъв начин би се справил ChatGPT с тематиката „ Живот в мрежата “, която се падна на матурата. И дори му е сложила оценка на написаното - Добър 3,50. Но съгласно нея в случай че се внедрят свястно технологиите в класната стая, това не значи, че ще си споделят само през устройствата.
Елена Вързилова: Всички клишета, които пандемията роди, свързани с технологиите в образованието, те гравитират към няколко познати функционалности. Да си обменяме материали, да се виждаме и да си приказваме, само че това е безсмислено потребление на технологиите, в случай че спрем до такава степен.
С потвърдено по-добри резултати, управлението на учебното заведение взема решение тази есен да вкара моделът 1:1 в още 5 паралелки. В преимуществата на системата, която гради аналитично мислене в учениците няма потребност да бъде убеждаван даже новия министър на образованието. Оказва се, че проф. Галин Цоков, оглавява научният екип, който вкарва 1:1. Сега пък е отпред на ведомството, което сега прави разбор за какво се появява трайна наклонност кандидат-гимназистите и зрелостниците в цялата страна всеобщо да не се оправят с изпитите.
проф. Галин Цоков – министър на образованието: Ще огледаме първо дилемите във връзка с отворените въпроси, защото при матурите изключително има доста задания, които са насочени към разнообразни равнища на мисловни умения, ще се консултираме със експерти в региона на тестологията, с цел да бъдат тези задания още по-обективни като опция за оценка и другият път на смяна е в действителност опцията за една по-голяма практическа ориентировка.
Дали въпросите ще се слагат по различен метод, може и да вдигне резултатите от матурите, само че надали ще е доста. От години резултатите по математика след националното външно оценяване остава към 35 от 100 точки. Средно точките по български език и литература за страната са малко по-високи - 55.04. Част от отговорността учителите трансферират към несъответстващо написаните учебници.
доктор Шинка Дичева: В образователните стратегии няма условие възпитаник в седми клас да познава какво значи апосиопеза, какво значи синекдоха, какво значи метонимия. Ако отворите образователната стратегия, ще видите, че сходни комплицирани термини отсъстват, това, което в учебниците участва и което се задава като пример, е извънредно неопределено и неточно.
В министерството разискват концепцията изпитите след 7. клас да имат по-практична устременост. Според специалистите по този начин ще отпаднат и частните уроци. Идеята на министъра е децата да вземат решение разнообразни проблеми, както при теста на програмата за интернационално оценяване на учениците PISA.
Екатерина Василева - шеф на СУ „ Екзарх Антим I “: Примерно „ Очаквам от вас да ми извършите скейтборд, с който мога да се придвижвам безвредно в градската среда. Подобна подобен вид задача изисква съчетание на доста познания и умения и владение на редица пълномощия.
Такъв вид задания не биха затруднили кандидат-гимназистите като Филип Тодоров. Той и в този момент има 100 точки по математика, а шест точки не му доближават за максимума по български.
Филип Тодоров - седмокласник: Важно е да се учи през цялата година, в случай че започнеш да учиш една седмица преди началото на изпитите, мъчно ще се навакса целия материал от годината, съвсем невероятно.
Атанас Тодоров – татко на Филип Тодоров: Когато него го доведох – това е огромният ни наследник, първия образователен ден и го заведох горе в класна стая, не познавах госпожата, не знаех какъв експерт е, въобще нищо за нея не знаех, само че го заведох при нея и му споделих „ Когато нас с мама ни няма и тя ти каже нещо, все едно, че ние сме ти го споделили “.
Върху ролята на учителите, техните пълномощия и престиж слага акцент и доктор Нели Колева. Тя показва, че би трябвало да се влага повече в тяхното образование, както и на шефовете.
доктор Нели Колева: Там би трябвало да бъде ориентирана поддръжката. Оттам също по този начин и извънредно отговорно би трябвало да се разходва ресурсът. Фундаментално друга е ролята на образованието в 21 век. Класно - образователната система, урочната система, която следим в българското учебно заведение - стои един човек начело и раздава познания като единствен източник на тези познания, а 26 души стоят и го слушат, е система, която е обслужвала потребностите на XIX век.
Но остава по-лесният метод, тъй като никой не изисква от тях да еволюират с темповете на настоящето потомство.
доктор Нели Колева: Да създадеш урок, който възпламенява интереса на учениците и в действителност им разрешава да свържат света в нещо, което е свястно и което им харесва е по-трудната работа. Но тя е наложителна, в случай че в действителност желаеме образованието да бъде потребно.
От просветното министерство регистрират, че в България не работи разпоредба и стандарт за качество на образованието и в идващите месеци ще наваксат този пропуск. Но дали единствено една разпоредба ще запълни пороците в образованието, трупани десетилетия? Едва ли е толкоз просто, само че звучи като положително начало.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ