ЕС реши да започне преговори за членството на Украйна и Молдова в съюза
До вечерта на 14 декември, първия ден от срещата на водачите на страните-членки на Европейски Съюз в Брюксел, стана ясна главната конспирация на срещата: решението за стартира договаряния с Украйна за нейното влизане в Европейския съюз е признато. В същото време Молдова също беше поканена за договаряния за участие, а Грузия беше решено да получи статут на страна - претендент. Всичко това заяви, очевидно небрежно, в обществената мрежа ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Няколко часа преди тази вест осведомителните организации към този момент оповестиха, че всички водачи на страните от Европейски Съюз, като се изключи унгарския министър председател Виктор Орбан, са се съгласили да дадат
Само Орбан, заявявайки, че сходно решение би било злополука за Европейския съюз, беше твърдоглав до дъно. И не на вятъра. В навечерието на срещата той беше уверяван, че в случай че спре да се съпротивлява, Будапеща ще получи над 10 милиарда евро еврофондове, замразени заради „ в неговата страна.
Е, по какъв начин да не промениш решението си в последния миг: Орбан е прочут като прагматик, който слага ползите на Унгария преди всичко, тъй че той удостовери, че мисли на първо място за родината си. Злата подигравка е, че унгарският водач прави пари за страната си, като отхвърля да помогне на Киев до последно, призовавайки го за мир. А Киев, който твърди всички, че е подготвен да води война с Русия до дъно, е на път да бъде изваден от листата със западните „ надбавки “...
Политическите последствия от решението са доста неразбираеми. Е, това е като в известния анекдот, където героят изрича циничната и смъртоносно отрезвяваща фраза " Никога не знаеш какво тъкмо съм ти заречен... " Преговорите могат да лишават доста време и никой не подсигурява резултата им.
Съгласно сегашните оценки на управляващите в Европейски Съюз в идеалния случай Украйна ще бъде поканена да стане член след 6-7 години. Или може би няма да бъде поканена. Е, там нещо все някак няма да се получи или държавното управление в Киев отново ще се промени.
Както споделяше несравнимият Ходжа Насреддин, давайки решително смели пророчества през годините, „ все един от нас безусловно ще почине - или аз, или емирът, или това магаре “. Така че Шарл Мишел наподобява се показва точно в този род.
Разбира се, събитието е извънредно свръхценно за Киев. Най-накрая! Та нали на тая Европа и на целия Запад толкоз пъти към този момент им обясниха, че точно те са светлината в прозореца, единствено там и душата, и тялото се стремят. И в отговор: това не е правилно и към момента не сте на равнище.
И корупцията видяха, и разпръскването и мачкането на опозицията, и възбраната на инакомислещите и на самостоятелните медии. Какви ли не бюрократични простотии и нелепости желаеха от нас! А Украйна и при Порошенко, който сподели на Русия „ довиждане “, и изключително при Зеленски, въпреки всичко не бяха позволени по-близо от прага на антрето на лелеяния Европейски Съюз.
Обещаваха, обещаваха, но като се стигна до решение, отново се сещаха за глупави дреболии: и стопанската система на страната не е в положително положение, политическата система, въпреки и „ свободнодемократична “, отново има потребност от две кофи грим и руж, даже с цел да се огледа. Гадовете европейски тормозеха всички на Банковска.
И в този момент Зеленски неслучайно анулира визитата си в Брюксел в последния миг, с цел да не стане неточност: ами в случай че и този път единствено го потупат по бузата, а под масата – а под масата му теглят ритник в задника...
Но – случи се! И, почтено да си призная, каква тъга... В последна сметка по какъв начин е всъщност ситуацията? Европейски Съюз просто нямаше по какъв начин да не каже на Киев: дано най-сетне да стартираме процедурата и се договаряме. Но в случай че се съгласи, това ще докара до края на Европейски Съюз. Нека се опитаме да разберем за какво.
Украинската епопея " Съблазняването от Европа " продългава към този момент повече от двадесет години. Още от първия, " оранжев " Майдан, буйното увлечение към Запада зареди страната с избухлив капацитет, който избухна 10 години по-късно.
И всичко това стана по една единствена причина: беше належащо да се реши казусът по какъв начин да се откъсне Украйна от Русия. Така реши Западът. През 2004 година беше належащо да се провали влизането на Киев в Общото икономическо пространство с Русия, към което тогава вървяха нещата.
Е, и тогава ги " замайдани ". Дойде страхотният трети тур на изборите, който наруши всички вероятни закони, бе отхвърлена икономическата интеграция с Русия и Оперативно-наблюдателно дело като перспективна цел за развиване, евростраданието заля всичко с тъга и на всеослушание.
Втори кръг - “Евромайдан ”. В това време още веднъж породи въпросът с кого сте Вие, господа украинци? Европейски Съюз маниакално примамваше Киев с „ асоциация “ със себе си като опция на съдействието с Москва в границите на Митническия съюз.
Но когато на Янукович беше обяснено, че квотите, препоръчани от Европейски Съюз, да речем, за украински селскостопански артикули на европейските пазари, ще приключат в границите на два или три месеца от преди малко почналата година и че ще са нужни към 160 милиарда $ единствено с цел да се приведат техническите разпореждания в сходство с европейските стандарти, той изиска пари от Запада за " акомодация " на своята стопанска система към новите условия.
Как в последна сметка беше „ приспособена “ Украйна за суровата реалност, няма потребност да подсещаме. Между другото, има извънредно и кърваво съвпадане: за потребностите на войната Западът покорно даде съвсем същите 160 милиарда на Украйна.
Какво имаме в радостния излишък, като вземем поради последните вести от Брюксел? на голяма страна в центъра на Европа. За Европейски Съюз това е такава антиреклама, че дори да мислят за това им е мъчително. В края на краищата, какъв привлекателен блян: дръжте се добре, реформирайте се, следвайте нашите препоръки - и ще бъдете щастливи в радостното семейство на народите, живеещи в „ цъфтящата градина “.
И Киев се протяга към този блян като към слънце повече от двадесет години. И какъв е резултатът? За загубата на територии, още повече за загубата на хората е извънредно даже да се приказва, рухналата стопанска система, „ гордо “ протегнатата ръка като метод на битие... И всичко това в името на участието в Европейски Съюз. След сходно надругателство над Украйна, в случай че Брюксел не се беше съгласил на „ договаряния ” даже в този момент, то по-голям цинизъм от негова страна не можеше да се измисли.
Но в случай че Украйна е част от Европейски Съюз, то тогава целият съюз се унищожава. По всички сюжети, които са добре известни в самата Европа: стопански, културно-исторически, геостратегически и даже политически „ нюанси “ има доста, голямо количество нерешени въпроси.
И тук е клопката: сами ги примамваха толкоз доста години, въвлякоха ги във всевъзможни гадости - държавни преврати, революция, успех на неонацистите, опустошаване на страната и разделяне на народа - и най-после ти споделят:. “ Накъде още можем да работим, когато страната е пред разпад и провал?
Някакво обезсърчение и безизходност се носят от решенията на този " пробив " в Брюксел. А Европа от ден на ден замязва на героя от приказката за Големия плъхоловец със сладкогласната му свирка.
Превод: ЕС
Няколко часа преди тази вест осведомителните организации към този момент оповестиха, че всички водачи на страните от Европейски Съюз, като се изключи унгарския министър председател Виктор Орбан, са се съгласили да дадат
Само Орбан, заявявайки, че сходно решение би било злополука за Европейския съюз, беше твърдоглав до дъно. И не на вятъра. В навечерието на срещата той беше уверяван, че в случай че спре да се съпротивлява, Будапеща ще получи над 10 милиарда евро еврофондове, замразени заради „ в неговата страна.
Е, по какъв начин да не промениш решението си в последния миг: Орбан е прочут като прагматик, който слага ползите на Унгария преди всичко, тъй че той удостовери, че мисли на първо място за родината си. Злата подигравка е, че унгарският водач прави пари за страната си, като отхвърля да помогне на Киев до последно, призовавайки го за мир. А Киев, който твърди всички, че е подготвен да води война с Русия до дъно, е на път да бъде изваден от листата със западните „ надбавки “...
Политическите последствия от решението са доста неразбираеми. Е, това е като в известния анекдот, където героят изрича циничната и смъртоносно отрезвяваща фраза " Никога не знаеш какво тъкмо съм ти заречен... " Преговорите могат да лишават доста време и никой не подсигурява резултата им.
Съгласно сегашните оценки на управляващите в Европейски Съюз в идеалния случай Украйна ще бъде поканена да стане член след 6-7 години. Или може би няма да бъде поканена. Е, там нещо все някак няма да се получи или държавното управление в Киев отново ще се промени.
Както споделяше несравнимият Ходжа Насреддин, давайки решително смели пророчества през годините, „ все един от нас безусловно ще почине - или аз, или емирът, или това магаре “. Така че Шарл Мишел наподобява се показва точно в този род.
Разбира се, събитието е извънредно свръхценно за Киев. Най-накрая! Та нали на тая Европа и на целия Запад толкоз пъти към този момент им обясниха, че точно те са светлината в прозореца, единствено там и душата, и тялото се стремят. И в отговор: това не е правилно и към момента не сте на равнище.
И корупцията видяха, и разпръскването и мачкането на опозицията, и възбраната на инакомислещите и на самостоятелните медии. Какви ли не бюрократични простотии и нелепости желаеха от нас! А Украйна и при Порошенко, който сподели на Русия „ довиждане “, и изключително при Зеленски, въпреки всичко не бяха позволени по-близо от прага на антрето на лелеяния Европейски Съюз.
Обещаваха, обещаваха, но като се стигна до решение, отново се сещаха за глупави дреболии: и стопанската система на страната не е в положително положение, политическата система, въпреки и „ свободнодемократична “, отново има потребност от две кофи грим и руж, даже с цел да се огледа. Гадовете европейски тормозеха всички на Банковска.
И в този момент Зеленски неслучайно анулира визитата си в Брюксел в последния миг, с цел да не стане неточност: ами в случай че и този път единствено го потупат по бузата, а под масата – а под масата му теглят ритник в задника...
Но – случи се! И, почтено да си призная, каква тъга... В последна сметка по какъв начин е всъщност ситуацията? Европейски Съюз просто нямаше по какъв начин да не каже на Киев: дано най-сетне да стартираме процедурата и се договаряме. Но в случай че се съгласи, това ще докара до края на Европейски Съюз. Нека се опитаме да разберем за какво.
Украинската епопея " Съблазняването от Европа " продългава към този момент повече от двадесет години. Още от първия, " оранжев " Майдан, буйното увлечение към Запада зареди страната с избухлив капацитет, който избухна 10 години по-късно.
И всичко това стана по една единствена причина: беше належащо да се реши казусът по какъв начин да се откъсне Украйна от Русия. Така реши Западът. През 2004 година беше належащо да се провали влизането на Киев в Общото икономическо пространство с Русия, към което тогава вървяха нещата.
Е, и тогава ги " замайдани ". Дойде страхотният трети тур на изборите, който наруши всички вероятни закони, бе отхвърлена икономическата интеграция с Русия и Оперативно-наблюдателно дело като перспективна цел за развиване, евростраданието заля всичко с тъга и на всеослушание.
Втори кръг - “Евромайдан ”. В това време още веднъж породи въпросът с кого сте Вие, господа украинци? Европейски Съюз маниакално примамваше Киев с „ асоциация “ със себе си като опция на съдействието с Москва в границите на Митническия съюз.
Но когато на Янукович беше обяснено, че квотите, препоръчани от Европейски Съюз, да речем, за украински селскостопански артикули на европейските пазари, ще приключат в границите на два или три месеца от преди малко почналата година и че ще са нужни към 160 милиарда $ единствено с цел да се приведат техническите разпореждания в сходство с европейските стандарти, той изиска пари от Запада за " акомодация " на своята стопанска система към новите условия.
Как в последна сметка беше „ приспособена “ Украйна за суровата реалност, няма потребност да подсещаме. Между другото, има извънредно и кърваво съвпадане: за потребностите на войната Западът покорно даде съвсем същите 160 милиарда на Украйна.
Какво имаме в радостния излишък, като вземем поради последните вести от Брюксел? на голяма страна в центъра на Европа. За Европейски Съюз това е такава антиреклама, че дори да мислят за това им е мъчително. В края на краищата, какъв привлекателен блян: дръжте се добре, реформирайте се, следвайте нашите препоръки - и ще бъдете щастливи в радостното семейство на народите, живеещи в „ цъфтящата градина “.
И Киев се протяга към този блян като към слънце повече от двадесет години. И какъв е резултатът? За загубата на територии, още повече за загубата на хората е извънредно даже да се приказва, рухналата стопанска система, „ гордо “ протегнатата ръка като метод на битие... И всичко това в името на участието в Европейски Съюз. След сходно надругателство над Украйна, в случай че Брюксел не се беше съгласил на „ договаряния ” даже в този момент, то по-голям цинизъм от негова страна не можеше да се измисли.
Но в случай че Украйна е част от Европейски Съюз, то тогава целият съюз се унищожава. По всички сюжети, които са добре известни в самата Европа: стопански, културно-исторически, геостратегически и даже политически „ нюанси “ има доста, голямо количество нерешени въпроси.
И тук е клопката: сами ги примамваха толкоз доста години, въвлякоха ги във всевъзможни гадости - държавни преврати, революция, успех на неонацистите, опустошаване на страната и разделяне на народа - и най-после ти споделят:. “ Накъде още можем да работим, когато страната е пред разпад и провал?
Някакво обезсърчение и безизходност се носят от решенията на този " пробив " в Брюксел. А Европа от ден на ден замязва на героя от приказката за Големия плъхоловец със сладкогласната му свирка.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ