Помощ за Спешна помощ
До средата на декември трябваше да е подготвен планът за възобновяване на всички центрове на Спешна помощ в страната и пазаруването на 400 нови коли за спешна помощ. За задачата Европейски Съюз отпусна на България 163 млн. лева Може би поради следващата промяна на здравния министър, срокът беше продължен до 30 март 2018 година, а здравното министерство увери, че нещата са под надзор. Обаче отвън държавните бюрократични старания и европейските пари, остават други основни въпроси, за които няма периоди, или от дълго време са подминати - за изясняването на цялостната картина и за човешкия фактор.
752 000 повиквания
За 2016 година са регистрирани 752 000 повиквания. Подчертавам - над ¾ милион повиквания годишно. Няма обаче оповестени данни на кои за какъв брой минути се е отзовал екип – от приемането на позвъняването до идване на медиците на адреса.
Тук е и една уязвимост на системата. Безспорно такива данни в нея има и публикуването им ще покаже един действителен неин облик – какъв брой от тях са изпълнени в " порядъчен " период 8-10 минути и какъв брой – в по-голям включително и в неприемливо огромен. От тук нататък – какъв брой от повикванията са в дребен град/село с къси дистанции и по-слабо натоварени улици и какъв брой – в огромна и претрупана с трафик София (Пловдив, Варна и пр.). И – какъв брой от тях са по пътищата ни. А с повече техническа осигуреност (малка камера например) ще може да се записват и аргументите. Например - нашето държание като жители и водачи – дали стоим безсрамно и безучастно или най-малко се мъчим по най-бързия метод да освободим трасето на колата за спешна помощ.
И едвам при съществуването на такива данни ще можем да обсъждаме възмущенията за закъснели коли за спешна помощ. Да, хората са безусловно прави да недоволстват, изключително когато чакат кола за спешна помощ за техен непосредствен. Естествено и аз не бих желал да бъда подобен човек и никой естествен човек не би желал. Но, в случай че се окаже, че огромните закъснения са необичайност при 752 000 повиквания?
Но нали сме в епохата на електронните връзки. Дали не може " Спешна помощ " с изключение на всичко друго, да записва и отзиви на пациенти и техни близки за получената (неполучената) помощ?
Около 70 % от повикванията са подправени или не са за незабавни случаи
Това е второто число, което желая да подчертая. Значи: имаме към 562 400 такива неправилни повиквания. Или - над половин милион.
Опитвам се да си показва. Шофьорът се бори с трафика, лекарят се приготвя за писъци и кръв и като идват, намират баба вдигнала кръвното, кварталния алкохолик, прекалил с дозата или по-лошо: " никого ". Станали са жертва на извратеното възприятие за комизъм на следващия глупак. Това - при две от три повиквания!
И малко " стопанска система "
Нямам данни какъв брой " коства " едно повикване, само че дано поради образеца да допуснем, че коства единствено 20 лева (15 лева за пътуването и 5 лева за заплатата на лекаря). И да умножим. Три пъти ревизирах обикновената си сметка, тъй като и аз не повярвах: най-малко 11 (единадесет) милиона лв. ни костват неправилните повиквания на най-необходимата ни помощ.
И тези 70 % се оповестяват и от системата, и от медиите рутинно и без никакъв коментар. Но те демонстрират три извънредно значими неща:
- че в случай че ги нямаше даже половината от тези неправилни повиквания, може би системата щеше да работи най-малко два пъти по-адекватно (по-бързо, по-учтиво, с по-малко враждебни оператори, с по-достатъчно съоръжение, с по-малко груби лекари)
- че е нужна голяма просветителска работа: първо - от здравната система и второ - от медиите. Или назад – първо от медиите: по какъв начин фрапантно да понижим неправилните повиквания на " Спешна помощ "
- че е нужна някаква административна интервенция. Нямам потенциала да преценява кой орган каква глоба би трябвало да постанова. Но е явно, че когато и в случай че става дума за нагла корист с животоспасяваща помощ, глобата би трябвало да е съразмерна. И висока, доста, извънредно висока.
Спешната помощ е за нас – дано да си я ценим и умело подлагаме на критика. И да и оказваме помощ - с обич.
752 000 повиквания
За 2016 година са регистрирани 752 000 повиквания. Подчертавам - над ¾ милион повиквания годишно. Няма обаче оповестени данни на кои за какъв брой минути се е отзовал екип – от приемането на позвъняването до идване на медиците на адреса.
Тук е и една уязвимост на системата. Безспорно такива данни в нея има и публикуването им ще покаже един действителен неин облик – какъв брой от тях са изпълнени в " порядъчен " период 8-10 минути и какъв брой – в по-голям включително и в неприемливо огромен. От тук нататък – какъв брой от повикванията са в дребен град/село с къси дистанции и по-слабо натоварени улици и какъв брой – в огромна и претрупана с трафик София (Пловдив, Варна и пр.). И – какъв брой от тях са по пътищата ни. А с повече техническа осигуреност (малка камера например) ще може да се записват и аргументите. Например - нашето държание като жители и водачи – дали стоим безсрамно и безучастно или най-малко се мъчим по най-бързия метод да освободим трасето на колата за спешна помощ.
И едвам при съществуването на такива данни ще можем да обсъждаме възмущенията за закъснели коли за спешна помощ. Да, хората са безусловно прави да недоволстват, изключително когато чакат кола за спешна помощ за техен непосредствен. Естествено и аз не бих желал да бъда подобен човек и никой естествен човек не би желал. Но, в случай че се окаже, че огромните закъснения са необичайност при 752 000 повиквания?
Но нали сме в епохата на електронните връзки. Дали не може " Спешна помощ " с изключение на всичко друго, да записва и отзиви на пациенти и техни близки за получената (неполучената) помощ?
Около 70 % от повикванията са подправени или не са за незабавни случаи
Това е второто число, което желая да подчертая. Значи: имаме към 562 400 такива неправилни повиквания. Или - над половин милион.
Опитвам се да си показва. Шофьорът се бори с трафика, лекарят се приготвя за писъци и кръв и като идват, намират баба вдигнала кръвното, кварталния алкохолик, прекалил с дозата или по-лошо: " никого ". Станали са жертва на извратеното възприятие за комизъм на следващия глупак. Това - при две от три повиквания!
И малко " стопанска система "
Нямам данни какъв брой " коства " едно повикване, само че дано поради образеца да допуснем, че коства единствено 20 лева (15 лева за пътуването и 5 лева за заплатата на лекаря). И да умножим. Три пъти ревизирах обикновената си сметка, тъй като и аз не повярвах: най-малко 11 (единадесет) милиона лв. ни костват неправилните повиквания на най-необходимата ни помощ.
И тези 70 % се оповестяват и от системата, и от медиите рутинно и без никакъв коментар. Но те демонстрират три извънредно значими неща:
- че в случай че ги нямаше даже половината от тези неправилни повиквания, може би системата щеше да работи най-малко два пъти по-адекватно (по-бързо, по-учтиво, с по-малко враждебни оператори, с по-достатъчно съоръжение, с по-малко груби лекари)
- че е нужна голяма просветителска работа: първо - от здравната система и второ - от медиите. Или назад – първо от медиите: по какъв начин фрапантно да понижим неправилните повиквания на " Спешна помощ "
- че е нужна някаква административна интервенция. Нямам потенциала да преценява кой орган каква глоба би трябвало да постанова. Но е явно, че когато и в случай че става дума за нагла корист с животоспасяваща помощ, глобата би трябвало да е съразмерна. И висока, доста, извънредно висока.
Спешната помощ е за нас – дано да си я ценим и умело подлагаме на критика. И да и оказваме помощ - с обич.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ