До средата на 2026 г. България трябва да въведе изцяло

До средата на 2026 година България би трябвало да вкара напълно в своето законодателство Директива (ЕС) 2023/970 – огромен акт, с който Европейският съюз вкарва нови правила за бистрота на възнагражденията и за първи път не разрешава на работодателите да питат претендентите за работа какво заплащане чакат.

Целта е да се обезпечи равно възнаграждение за еднакъв труд и да се отстранен скритите форми на дискриминация сред половете.

Какво значи директивата за България

Държавите членки би трябвало да транспонират директивата най-късно до 7 юни 2026 година Тя ще се ползва за всички работодатели – както в обществения, по този начин и в частния бранш. Директивата ще обхване всички чиновници на трудов контракт, както и претендентите за работа.

Драстична разлика сред държавните заплати и тези в частния бранш

Компаниите с над 100 чиновници ще бъдат задължени годишно да рапортуват разликите в заплащането сред мъже и дами, като това условие ще влезе в действие поетапно от 7 юни 2027 година.

Докладите ще се разгласяват от особено избрани национални органи за наблюдаване, чиято роля следва да бъде конкретизирана.

Забрана за въпроси за предходна заплата

Едно от най-значимите нововъведения е, че работодателите няма да имат право да питат претендентите за тяхното настоящо или предходно заплащане.

Близо 70% от българите се опасяват от несправедлива заплата

Това се счита за основна стъпка към по-справедливо установяване на заплатите и преустановяване на порочната процедура, при която предишното заплащане въздейства на бъдещите оферти.

istock

Задължения при издание на разгласи за работа

Новите правила изискват от работодателите още при издание на обявата да показват:

- съответната заплата или диапазон на възнаграждението;
- критериите, по които е изчислено възнаграждението (обективни и неутрални във връзка с пола);
- съответните клаузи от груповия трудов контракт, в случай че е използван.

Целта е всеки претендент да има цялостна изясненост за изискванията на труд още преди изявлението.

Право на информация за чиновниците

Служителите ще могат документално да изискват информация за:

- своето персонално равнище на заплащане;
- средните заплати по пол за сходни длъжности в компанията.

Работодателите ще са задължени да дават тези данни и, при потребност, да дават спомагателни уточнения. Те би трябвало също по този начин да обезпечат достъп до критериите, по които се дефинира и покачва заплащането.

istock

Санкции и надзор

Макар директивата да не дефинира съответни размери на санкциите, тя изисква страните членки да вкарат ефикасни и възпиращи наказания. Те могат да включват:

- финансови санкции, изчислени на база оборота или фонда „ Работна заплата “ на компанията;
- временно лишаване на обществени средства или достъп до публични поръчки.

В България контролът евентуално ще бъде поверен на Комисията за отбрана от дискриминация или на Националния съвет по равнопоставеност на дамите и мъжете, само че окончателното решение следва да се вземе от законодателя.

Какво следва

Към края на 2024 година е основана междуведомствена работна група към Министерството на труда и обществената политика, която приготвя план за транспониране на директивата. Законопроектът към момента не е импортиран в Народното събрание, само че се чака това да стане през 2025 година, с цел да се съблюдава крайният период.

Новата просвета на неприкритост

С влизането на директивата в действие, работните връзки в България ще навлязат в нова фаза – от просвета на безмълвие и договаряне „ на мрачно “ към просвета на бистрота, доверие и тъждество.

Работодателите ще би трябвало да приспособяват вътрешните си системи за заплащане, а чиновниците – да свикнат с концепцията, че заплатата към този момент не е загадка, а индикатор за правдивост и почитание към труда.