До скоро се смяташе, че версията за бедното провинциално момче,

До скоро се смяташе, че версията за бедното провинциално момче, което идва в огромния град и продава мартеници, е просто слух и стабилно поддържана сантиментална версия за високата цена на триумфа. Но една фотография от това смутно време го потвърждава по неоспорим метод. Архивен кадър демонстрира Станислав Тодоров Трифонов като млад студент в Консерваторията, с коса и даже брада-катинарче, застанал зад спонтанна масичка на бул. „ Витошка “, където продава ръчно плетени мартеници.

Това са най-бедните години на високия юноша от Плевен. По думите на хора, които го познават от това време, Трифонов в действителност едвам е свързвал двата края. Студентът в Консерваторията от време на време даже няма пари да си купи храна. Носи си буркани с месо и зеленчуци, които майка му мама Здравка подготвя на село. В първата му година като студент татко му даже продава дребното останали фамилни ниви, с цел да изпрати сина си „ на София ".

" Това бяха най-трудните пари, които съм приел. Татко ги беше увил в един вестник и ми ги връчи леко скритом, с цел да не усещам скрупули, че сме продали дребното, което фамилията ми има, с цел да изучавам аз. „ Това е за теб, сине. Малко са, знам, но нямам повече. Ти ще се оправиш, знам! ", сподели тате и ми напъха увитите във вестник пари в джоба на якето. Когато след година желаех да му ги върна, той се просълзи и сподели: „ Не! Това е, което мога да направя за единствения си наследник. Малко е, знам, само че това имам... Съжалявам, че съм толкоз безпаричен, сине ", просълзява се Слави при мъчителния спомен.

Затова и единственият късмет на студента е да работи, до момента в който учи, с цел да не е в тежест на фамилията си. Така Трифонов се захваща с търговия. По това време пазарът е жаден за стока, демокрацията преди малко е пристигнала и хората купуват като невиждали всевъзможни чуждоземни съблазни с лъскави опаковки. Е, години по-късно проумяхме, че в множеството случаи това е просто примамливо опакован отпадък, само че това е друга история...



През февруари и март Слави изкарвал пари, като продавал мартеници на Централната столична улица „ Витошка " на спонтанна сергия. „ Много бях добър - хиляди мартеници продавах. Хората идваха особено да си купуват от мен. Години по-късно, когато към този момент станах прочут, някъде се пробваха надали не да ми се подиграват, че съм бил продавач на мартеници, даже излезе в един малоумен жълт вестник публикация, в която се гавреха с мен. Едва ли не - за какъв съм се мислел, а съм продавал мартеници и багра за коса. А аз съм ужасно горделив с това, в никакъв случай не съм го криел и не съм се срамувал от предишното си ", споделя Слави.

Червено-белите конци продавал главно през февруари. През останалото време се местел в подлеза на ЦУМ, където на дребна масичка предложил стилните по това време дезодоранти " Импулс ", чорапогащници и евтина козметика, докарана контрабандно от Турция. През студените месеци Слави постоянно мръзнел, по тази причина и вълнените чорапи и шапката, оплетени от майка му Здравка, му оказвали неоценима помощ.

По мемоари на негови близки от тези времена животът му тогава бил повече от непретенциозен. Слави живеел на квартира в дребен панелен апартамент в квартал „ Овча купел " със собствен другар, хранел се главно с евтини китайски полуготови спагети, които се заливат с гореща вода. Това било бързо и налично решение за студент без средства. Редял се по опашки за промоции и следял деликатно пониженията в магазините, с цел да спести всеки вероятен лев.

" Беше огромна бедност, само че тогава това не ни притесняваше. Някак като нямаш пари, не го мислиш толкоз. Но няма да укривам, че още оттогава съм се стремял към облагата, към триумфа. Най-вече към независимостта, която ти обезпечават парите ", философства Дългия.

Познати на Слави от тези години описват, че мъчно го разпознават в днешния му непоколебим и самонадеян имидж, постоянно ядосан и раздаващ ум и директиви. Като млад той бил надалеч по-скромен и даже стеснителен. Не търсел внимание непременно. В същото време обаче още тогава изпъквал с възприятие за комизъм - малко жестоко, само че въпреки всичко непринудено. Докато продавал мартеници или козметика, непрекъснато разказвал вицове и се заговарял с клиентките. Някои от тях се прибирали още веднъж, привлечени не толкоз от стоката, колкото от диалога. Именно до момента в който продавал на сергия, се срещнал и с едно от първите си съществени гаджета, написа " Минаха години ".

Момичето си купило багра за коса от неговата сергия и Слави съумял да я омае.

Малко по-късно обаче се разделят, а Трифонов се хваща с актрисата Силвия Лулчева , която e другата му студентска обич.

Именно при започване на 90-те години на предишния век Слави стартира да ce среща с бъдещи свои сътрудници - хората, c които по-късно ще свърже професионалния си път и ще сложи основите на „ Ку-ку Бенд ". По това време обаче никой не е предполагал, че бедният студент от подлеза ще се трансформира в едно от най-разпознаваемите лица на българския ефирен ефир и политика.