Сълзотворен газ и водни оръдия срещу проевропейския протест в Грузия
До конфликти се стигна на митингите в Тбилиси, Грузия в четвъртък, съобщава Politico. Полицията употребява сълзотворен газ и водни оръдия, с цел да разпръсне хилядите стачкуващи, събрали се, с цел да протестират срещу противоположния завой на грузинското правителство по отношение на кандидатурата му за присъединение към Европейския съюз (ЕС). Има и задържани.
От Вътрешното министерство на Грузия направиха изказване, че манифестацията край постройката на Народното събрание е " надхвърлила откритите от закона правила ".
Припомняме, че протестиращите започнаха да се събират пред Народното събрание на Грузия, откакто министър председателят Иракли Кобахидзе разгласи решението да спре напъните за присъединение към Европейски Съюз, заявявайки, че " Грузия би трябвало да стане член на Европейски Съюз с достолепие, а не посредством милостиня ".
Той добави, че кандидатурата за Европейски Съюз няма да бъде възобновена до края на 2028 година, което съответствува с приключването на четвъртия мандат на държавното управление на " Грузинска фантазия ".
Проевропейският президент на Грузия Саломе Зурабишвили прикани жителите да се противопоставят на решението на държавното управление. " Тази страна се връща към Русия, от която едвам се отървахме ", сподели Зурабишвили в изказване по телевизията.
По-късно тя се причисли към протестиращите пред Народното събрание, заявявайки, че " съпротивата е почнала и няма да завърши, до момента в който не бъдат свикани нови избори ".
Обръщайки се към служителите на реда на митинга, тя попита риторично: " Вие на Русия ли служите или на Грузия? ".
Грузия получи статут на претендент за участие в Европейски Съюз през декември 2023 година, но връзките с Брюксел се утежниха през последните месеци, като се стартира с приемането на спорния закон за " задграничните сътрудници ", който съгласно критиците заплашва обществено да дискредитира хиляди медии и групи на гражданското общество като " служещи на непознати сили ".
Освен това страната се намира и в политическа рецесия, след извършените парламентарни избори, извоювани от ръководещите от " Грузинска мечка ", само че оспорвани както от опозицията, по този начин и от президент с искане за анулиране. Международни наблюдаващи също приканиха за повторното им осъществяване. Едновременно с това някогашната руска република се намира и пред президентски избори.
През юли Съединените щати оповестиха, че ще спрат повече от 95 милиона $ помощ за грузинското държавно управление, предупреждавайки, че то отстъпва към демокрацията.
Европейската комисия също предизвести Грузия, че няма да предложи започване на договаряния за участие в Европейския съюз, в случай че страната не промени актуалната си политика.
Грузия, страна с население от 3.7 милиона души, е записала в конституцията си устрема за участие в ЕС и обичайно е измежду най-проевропейските страни от постсъветското пространство. Около 80% от грузинците поддържат участието в Европейски Съюз, съгласно социологически изследвания, а знамето на блока се вее дружно с националното пред съвсем всички държавни институции в страната.
Пряка прилика на протичащото се в Грузия в последните месеци може да се направи с Евромайдана или Майдана в Украйна - вълната от демонстрации и гражданско непокорство, започнала в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Протестиращите тогава се оповестиха срещу това " заледяване " на проевропейския път на Украйна и на процедура доведоха до начало на необявена публично руско-украинска война, достигнала до първа ескалация през 2014 година в Донбас и анексията на Кримския полуостров от Русия, в това число след нахлуване на т.нар. зелени човечета, за които по-късно Владимир Путин призна, че са били постоянна съветска войска. Тази война продължи с втора вълна, към този момент с пълномащабно съветско навлизане в Украйна през февруари 2022 година и продължава и до през днешния ден.
Русия дефинира случилото се през 2013 година като фашистки прелом и " спонсориран от чужбина прелом ".
От Вътрешното министерство на Грузия направиха изказване, че манифестацията край постройката на Народното събрание е " надхвърлила откритите от закона правила ".
Припомняме, че протестиращите започнаха да се събират пред Народното събрание на Грузия, откакто министър председателят Иракли Кобахидзе разгласи решението да спре напъните за присъединение към Европейски Съюз, заявявайки, че " Грузия би трябвало да стане член на Европейски Съюз с достолепие, а не посредством милостиня ".
Той добави, че кандидатурата за Европейски Съюз няма да бъде възобновена до края на 2028 година, което съответствува с приключването на четвъртия мандат на държавното управление на " Грузинска фантазия ".
Проевропейският президент на Грузия Саломе Зурабишвили прикани жителите да се противопоставят на решението на държавното управление. " Тази страна се връща към Русия, от която едвам се отървахме ", сподели Зурабишвили в изказване по телевизията.
По-късно тя се причисли към протестиращите пред Народното събрание, заявявайки, че " съпротивата е почнала и няма да завърши, до момента в който не бъдат свикани нови избори ".
Обръщайки се към служителите на реда на митинга, тя попита риторично: " Вие на Русия ли служите или на Грузия? ".
Грузия получи статут на претендент за участие в Европейски Съюз през декември 2023 година, но връзките с Брюксел се утежниха през последните месеци, като се стартира с приемането на спорния закон за " задграничните сътрудници ", който съгласно критиците заплашва обществено да дискредитира хиляди медии и групи на гражданското общество като " служещи на непознати сили ".
Освен това страната се намира и в политическа рецесия, след извършените парламентарни избори, извоювани от ръководещите от " Грузинска мечка ", само че оспорвани както от опозицията, по този начин и от президент с искане за анулиране. Международни наблюдаващи също приканиха за повторното им осъществяване. Едновременно с това някогашната руска република се намира и пред президентски избори.
През юли Съединените щати оповестиха, че ще спрат повече от 95 милиона $ помощ за грузинското държавно управление, предупреждавайки, че то отстъпва към демокрацията.
Европейската комисия също предизвести Грузия, че няма да предложи започване на договаряния за участие в Европейския съюз, в случай че страната не промени актуалната си политика.
Грузия, страна с население от 3.7 милиона души, е записала в конституцията си устрема за участие в ЕС и обичайно е измежду най-проевропейските страни от постсъветското пространство. Около 80% от грузинците поддържат участието в Европейски Съюз, съгласно социологически изследвания, а знамето на блока се вее дружно с националното пред съвсем всички държавни институции в страната.
Пряка прилика на протичащото се в Грузия в последните месеци може да се направи с Евромайдана или Майдана в Украйна - вълната от демонстрации и гражданско непокорство, започнала в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отхвърля да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Протестиращите тогава се оповестиха срещу това " заледяване " на проевропейския път на Украйна и на процедура доведоха до начало на необявена публично руско-украинска война, достигнала до първа ескалация през 2014 година в Донбас и анексията на Кримския полуостров от Русия, в това число след нахлуване на т.нар. зелени човечета, за които по-късно Владимир Путин призна, че са били постоянна съветска войска. Тази война продължи с втора вълна, към този момент с пълномащабно съветско навлизане в Украйна през февруари 2022 година и продължава и до през днешния ден.
Русия дефинира случилото се през 2013 година като фашистки прелом и " спонсориран от чужбина прелом ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ