Насилието над деца като държавна политика-отворено писмо
До ПРЕЗИДЕНТА НА Р.БЪЛГАРИЯ
Г-н Румен Радев
До МИНИСТЪРА-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р.БЪЛГАРИЯ Г-н Димитър Главчев
До МИНИСТЪРА НА МТСП
Г-н Ивайло Иванов
До МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО Г-жа Мария Павлова
До Директора на ДАЗД
Г-жа Теодора Иванова
До Председателите на съдилища
До българските медии
ОТВОРЕНО ПИСМО
От СТИЛИЯН АЛЕКСАНДРОВ
e-mail: [email protected], тел: 0888 288073
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
На 1.2.2022г. Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa осъди за следващ път държавната администрация на РБългария пo дeлoтo Раvlоvі v. Вulgаrіа.
Това е пopeднoтo peшeниe, в което се ĸoнcтaтиpa нapyшeниe нa пpaвoтo нa нeпpиĸocнoвeнocт нa ceмeйния живoт пopaди нeвъзмoжнocттa зa ocъщecтвявaнe нa нopмaлни ĸoнтaĸти мeждy poдитeл според чл.8 от ЕКПЧОС /Европейска спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи/.
He cлyчaйнo тoвa peшeниe e пocтaнoвeнo oт ĸoмитeт oт тpимa cъдии, така ĸaтo cтaвa въпpoc зa тъй наречените пoвтapящи ce нapyшeния!!!
Осъдени са следните държавни органи и институции:
- Министерство на труда и обществената политика /МТСП/ и Държавна организация за протекция на детето /ДАЗД/ или така наречен „ сoциaлнитe cлyжби ", които caмo изгoтвят пopeдния дoĸлaд c ĸoнcтaтaции, нe пpeдпpиeмaт нeoбxoдимитe обществени дeйcтвия зa
нopмaлизиpaнe нa oтнoшeниятa мeждy poдитeл и дeтe, нe cигнaлизиpaт пpoĸypaтypaтa зa нeизпълнeниe нa cъдeбнитe peшeния, изготвят отчети и мнения в несъгласие на Закона за отбрана на детето и ПрвилникЗЗД, както и на личните си нормативи и заповеди.
- Министерство на вътрешните работи - най-вече да установи нарушаванията, без да извършва правосъдните решения в нарушаване на Закона за Министерство на вътрешните работи по отбрана на правата и свободите на жителите, противопоставяне на престъпността, отбрана на националната сигурност, запазване на публичния ред;
- Българската прокуратура - пpoĸypaтypaтa чecтo бeздeйcтвa и e пacивнa, като неизпълнението правосъдните решения за нея не е закононарушение на закона, a чл.182, ал.2 от Наказателен кодекс на процедура не съществува за нея;
- Българския съд - cъдът нaй-мнoгo дa ĸoнcтaтиpa, чe пopaди пpoдължитeлнoтo пpeбивaвaнe нa дeтeтo пpи eдиния poдитeл (ĸoйтo гo нacтpoйвa cpeщy дpyгия и e ocнoвният винoвниĸ зa cъздaдeнoтo oтчyждeниe), в нeгoв интepec e дa ocтaнe дa живee c poдитeля - нapyшитeл нa зaĸoнa или дa нe ce виждa c дpyгия, в несъгласие на отбрана „ интереса на детето ", неговото психическото и физическо здраве, Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето, Семеен Кодекс, Закона за отбрана на детето, Конституцията на Република България.
Πpeз изминaлитe гoдини Eвpoпeйcĸият cъд нeвeднъж e дocтигaл дo тaĸивa зaĸлючeния пo cxoдни ĸaзycи пo бългapcĸи дeлa:
- Міhаіlоvа v. Вulgаrіа (Аррlісаtіоn nо. 35978/02), 12 Јаnuаrу 2006;
- Веvасquа еt Ѕ. с. Вulgаrіе (nо 71127/01), 12 Јunе 2008;
- Міnсhеvа с. Вulgаrіе (rеquête nо 21558/03), 2 ѕерtеmbrе 2010;
- Lуubеnоvа с. Вulgаrіе (Rеquêtе nо 13786/04), 18 осtоbrе 2011;
- Меіrеllеѕ с. Вulgаrіе (rеquêtе nо 66203/10), 18 déсеmbrе 2012;
- Аnеvа аnd Оthеrѕ v. Вulgаrіа (аррlісаtіоnѕ nоѕ 66997/13, 77760/14 еt 50240/15), 6 Аvrіl 2017; - Х аnd Y v. Вulgаrіа (Аррlісаtіоn nо. 23763/18) 6 Fеbruаrу 2020.
Oчeвиднo e ĸpaйнo вpeмe тoзи мoдeл дa бъдe paзчyпeн и дa ce пpeдпpиeмaт eфeĸтивни мepĸи, зa дa нe бъдaт ocaĸaтявaни дeтcĸитe дyши oт нaй-paннa възpacт!
България е платила 22 257 859 лева компенсации на свои жители по изгубени каузи пред Европейския съд по правата на индивида съгласно служебният министър на правораздаването Крум Зарков,
Сумата е платена от българския поданик.
Тези суми не бяха употребени за детски надбавки, пенсии или обществени помощи.
Европейски съд по правата на човека: България е измежду най-осъжданите страни в Европа за нарушение на съществени човешки права.
„ По делата им ще ги познаете "
СЕМЕЕН КОДЕКС в действие от 01.10.2009 година
Глава девета - ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
Родителски права и отговорности
Чл. 122. (1) Носител на наставнически права и отговорности във връзка с ненавършилите пълноправие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и отговорности, без значение дали са в брак..............................................................................................................
Правото да се упражняват родителските права може да се отнеме или ограничи в особено произвеждане по ограничение или отнемане на родителя от наставнически права по 131 и 132 от Семеен кодекс, с присъединяване на прокурор.
Вярно е, че във всеки един диспозитив на правосъдно решение за споразумяване на връзките сред разграничени родители има текст „ Съдът... дава упражняването на родителските права на... ".
Съдът, с този диспозитив не може да даде родителските права, на който и да е от родителите, тъй като този родител е титуляр на тези права по силата на закона.
Очевидният извод е, че каквото и да е споделил законодателя с нормите на чл.127 ал.2 и чл.59 алинея от Семеен кодекс, волята му не може да се пояснява като опция за съда да лимитира родителските права, тъй като същият законодател е планувал доста непоколебим специфичен ред за постигането на този резултат. Смисълът на чл.127 ал.2 от Семеен кодекс (упражняването на родителските права) и 59 ал.2 от Семеен кодекс (на кого от родителите се дава упражняването на родителските права) би трябвало да дава отговор на смисъла на чл.123 (родителските права се упражняват по общо единодушие на двамата родители) и на смисъла на чл.131 и чл.132 от Семеен кодекс (ограничаването и лишаването от наставнически права да се прави в изключителни случаи).
По тази причина законодателят не е допустимо да е дал на съда власт да отстрани общото право и единодушие на двамата родители за практикуване на родителските права.
По по този начин изтъкнатите аргументи следва, че ТР №1/2016 на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд е нестимулирано и голословно, в чийто диспозитив се открива, че
1. „ Съдът може да позволи по реда на член 127а Семеен кодекс пътуването на ненавършило пълноправие дете в чужбина без единодушието на единия родител единствено за пътувания в избран интервал от време и/или до избрани страни, респ. страни, чийто кръг е определяем. 2. Разпоредбата на член 59, алинея 2 Семеен кодекс изключва опцията родителските права да бъдат предоставени за практикуване взаимно на двамата родители при положение, че не се реализира съглашение по упражняването им. "
Самото тълкувателно решение страда от тежко вътрешно несъгласие в претекстовете си.
Върховен касационен съд самичък признава, че „ По предписание титуляр на родителските права и отговорности в цялостния им размер и въз основа на личен и самостоятелен титул от този на другия родител, е всеки един от двамата родители. " Върховен касационен съд признава, също че „ Законът изисква родителските права и отговорности да се упражняват от родителите в полза на детето (а не в собствен личен б.а.), да се реализират дружно и поотделно от родителите, и по общо единодушие на родителите. " Върховен касационен съд акцентира в претекстовете, че „ В редица специфични закони се изисква взаимно практикуване на родителските права, без значение от брачния статус на родителите, когато с тях се засягат изключително значими за детето права и ползи (определяне на име, смяна в поданството, издаване на паспорт и пътешестване в чужбина, религиозното образование на детето, предоставяне на единодушие за осиновяване). "
И все пак Върховен касационен съд взема решение, че „ заради неналичието на единодушие и за отбрана ползите на децата, съдът следва да избра единия от родителите, на който да разпореди упражняването на родителските права ". Не звучи безапелационно уточнението, което Върховен касационен съд прави, че възлагането на непосредственото практикуване на родителските права се изразявало в „ непосредствената, ежедневна отговорност за развъждането и възпитанието на децата. ", тъй като каквото и да значи „ възлагане " на отговорност на единия родител, то сигурно не значи лишаване на отговорност от другия.
Ако не съществуваше наложителната правосъдна процедура произлизаща от ТР №1/2016 на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд, родителят нямаше да е заставен да желае нему да се разпореди упражняването на родителските права - каквото и да значи това. В този смисъл, актуалният проблем е индикативен, по какъв начин задължението за съда да уточни отглеждащ родител,
единствено по себе си разпалва родителският спор.
Прави усещане характерният метод на формулиране на тълкувателния въпрос: „ Изключва ли наредбата на член 59, алинея 2 Семеен кодекс опцията родителските права да бъдат предоставени за практикуване взаимно на двамата родители? ".
Имплицитно в методът на формулиране на въпроса, голословно Върховен касационен съд внушава някакъв несъществуващо господство на нормата на чл.59 ал.2 над останалите правила на Семеен кодекс и на цялото българско законодателство. Такова господство не съществува и въпросната наредба, даже да фигурираше в Конституцията, отново щеше да е обект на задълбочено пояснение за сходство с другите правила на българското и интернационалното право. Рестриктивният метод, по който е заложен тълкувателният въпрос, основава натрапчиво чувство, че е
издирван въпрос на към този момент стремежи отговор.
Академичната общественост също признава, че наставнически права не може да се лишават с възлагане на правата единствено на единия родител.
" Мисленето е мъчно...Затова множеството хора съдят! " - Карл Юнг-швейцарски психолог и психиатър от немски генезис, непосредствен помощник на Зигмунд Фройд. Създава направление в логиката на психиката, наречено „ аналитична логика на психиката ".
ПРАВОТО НА ДЕТЕТО
да живее с неговите родители е залегнало в член 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, утвърдена и обнародвана с Дъждовни води бр. 55/ 12.07.1991 година
Чл. 9, § 3 КПД изисква от присъединените страни да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа персонални връзки и контакт с тях постоянно, в случай че това опонира на неговите висши ползи. Чл. 8 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на фамилен живот като главно, отбраната на което присъединената към Конвенцията страна е длъжна да обезпечи. Така признаването на
връзката дете - родител, което произтича от двете Конвенции, намира и конституционно съображение (чл. 14 и член 47 КРБ), има естествени психически проекции. Родителското отчуждение я нарушава, а може да аргументи необратими последствия, които са нездравословни както за детето, по този начин и за неговите родители.
Държавна организация за протекция на детето (ДАЗД)
От „ Методически инструкции за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение " одобрени от доктор Ел.Лилова - ръководител:
„ С държанието си при бракоразвод и зародил нескончаем спор за родителските права, родителите могат да отключат непрекъснато прочувствено страдалчество и тежки случаи на смутено детско и юношеско държание, обвързвано с отчуждаването на дете от родител. Прогресивно възходящите случаи на такава корист на родителите слагат въпросите за нуждата и вероятната отбрана на правата и ползите на децата в случаите на родителско отчуждаване и последствията им върху смутеното детско държание - настъпателност, импулсивност, страсти на ненавист и яд към близките и себе си.
Какво е родителското отчуждение:
Общоприето мнение е, че разводът, в който децата биват употребявани по едно и също време като цели и оръжия в борбата сред родителите се отразява съществено върху емоционалността на детето. Във фамилната война за правата над детето родителите могат да отключат непрекъснато прочувствено страдалчество на подрастващия субект. В името на тази война от време на време родителите стигат до крайности, в това число и до отчуждаване/отвличане на детето от другия родител. Един от първите създатели по тематиката за похищение на дете от родител Huntington твърди, че от позиция на самото дете, „ открадването на детето е корист с детето ", унищожава възприятието му на базисно доверие в света към него, а подбуденият травматичен резултат на всички събития, които съпровождат отвличането на детето, явно и безспорно е принуждение над детето. (Huntington, 1982). "
ДАЗД:„ Забранената обич на „ другия " родител /отговор на писмо/ Източник: https://sacp.government.bg/чзв/здравейте-разведена-съм-с-дете-на-0
„...Децата имат изключителна чувствителност. Когато майката и бащата са разграничени и малчуганът няма опция да се вижда с някой от тях, той постоянно заменя пътя от жилището на единия до жилището на другия с едно въображаемо пътешестване сред контузията и вярата. Стига се до така наречен „ спор на преданост ", при който детето се пробва да бъде положително и примерно в очите на отглеждащия го родител, като потиска потребността си от другарство и с другия. Така, с цел да се оправи с мъчителното прочувствено положение, в което се намира, то
стартира подсъзнателно да го пренебрегва. Да проектира върху облика му отрицателни черти, на правилото на „ гроздето е кисело ". По този метод се пробва да убеди единствено себе си, че в действителност няма чак такава потребност от него. Това от своя страна може да докара до
синдром на родителското отчуждение.
А следствията от него не закъсняват - гризане на ноктите, нощно напикаване, хиперактивност или противоположното - свръхпасивност. 37,7% от децата, попаднали в този капан, намаляват триумфа си, 19,6% имат проблеми с дисциплината а 17,4% страдат от недостиг на внимание. Разбира се, в другите случаи, тези маркери се демонстрират по друг метод, само че при всички положения
детето има присъщ апетит за силата на всеки един от двамата си родители.
Това е претекстът за родовата памет. Отговорът на тази нужда се назовава на психоаналитичен език „ едипова триангулация " - т.е. детето да откри най-хармоничния за него метод да се (съ)постави И с облика на майката И с облика на бащата. Така реализира вътрешно равновесие и си отработва модели за двете половини на човечеството.
И нещо доста значимо - когато майката или бащата намерят причина детето им да не се срещне с някой от тях, поради зародили трудности (както е в момента) то може видимо да одобри причините и да наподобява „ рационално дете ". Вътрешно обаче стартира да тлее чувството, че може да бъде подценено при появяването на първата компликация, което подкопава самооценката му. И противоположното - в случай че родителите му засвидетелстват, че който и да е от тях е подготвен, макар сложните условия (и изключително при такива) да премине „ през девет планини и да скъса девет чифта обувки ", с цел да го види - това укрепва неговото чувство за полезност и целокупност.
Вие сама ще прецените по какъв начин да процедирате, осланяйки се на опорните точки, които намирате по тематиката. „ Инстинктът " също ще Ви помогне да постъпите по този начин, че да останете с чувството за вярно взето решение, а не с горчивия привкус на
пировата победа. "
Съдия Геновева Илиева - Районен съд Варна в публикация „ Институционалното изтощение пред родителското отчуждение-историята на две деца ": „ Отчужденото дете се трансформира в сакат човек, некомпетентно да построи естествени и здрави връзки с друго човешко създание. Остава осакатено вечно. В зрелите си години би възприело ролята на „ принудител " или на „ жертва " в своето семейство, в случай че е способно да сътвори такова и тогава историята ще стартира изначало, ще се повтори със същия гибелен резултат, само че с други участници в нея. Рано или късно жертвата ще се опълчи на насилника. Това опълчване може да се реализира с принуждение по отношение на отчуждителя. Насилието може да бъде ориентирано и към други дами или мъже, които отчужденото дете ще срещне в живота си, с цел да отмъсти за породеното му страдалчество.
Това би трансформирало отчужденото дете в умопобъркан. "
Раздялата и разводът са на второ място след гибелта на дете от травматизиращите събития в живота. Статистиката демонстрира, че при относително спокойно протичащи раздели на участниците им трябват от 3 до 5 години, до момента в който преодолеят рецесията. Като всяка витална рецесия разводът визира непреодолени усеща и тематики от предишното (преди брака). Тези усеща се прибавят към моментните и изясняват интензивността на прочувственото преживяване и държание.
Отхвърлянето на бащата или майката без основателна причина се опълчва на потребностите на всяко дете. Децата имат потребност от двамата родители за своето крепко психологично и физично развиване. Това е общоизвестно. Децата - даже децата с PAS обичат двамата си родители и желаят да могат да ги обичат. При наложеното отменяне любовта на детето и стремежът към другия родител не престават да живеят.
Децата са в слаба, беззащитна позиция във враждебния спор на родителите. За да се почувстват по-силни, се предлага приемането на позицията на неправилно одобрявания за по- мощен родител. Това се случва и за отбрана на мощните страхове, които той предизвиквани у детето. Лицето, което непрекъснато работи против другия родител, се поддържа, с цел да не се трансформира самото то в цел на неговата неопределeна гняв.
Програмиращите родители нито са чудовища нито са неприятни по природа. Те патологично са асимилирали виталната рецесия на развода (и рецесиите преди това) и не възприемат това, което правят.
Програмиращият родител нарушава както своето обвързване за родителските права по този начин и експлицитното право на детето, с други думи той или тя злоупотребява с детето от егоистични претекстове.
http://www.cwsp.bg/upload/docs/PAS__Kodjo.pdf
Съдия Пенка Христова - Апелативен съд Варна, квалифициран психолог-Източник - „ По закон и съвест ": https://www.youtube.com/watch?v=jnXGNyM_rFg
„ Ако детето бива лишено от татко си след 1,5 години /навършените от детето/, а и преди този момент, това значи, че детето цялостен живот ще има проблем с реда, със закона, с разпоредбите.. "
„ Общо взето отчуждението от майката се заплаща от време на време с доста тежки хронични болести, проблеми с връзките, психологични болести. За страдание се отключват психози при деца или като възрастни.
За страдание се следят и опити за самоубийство... "
Правни претекстове обосноваващи тезата, че родителското отчуждение е домашно принуждение:
Съгласно член 2 от ЗЗДН насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права е домашно принуждение. Личното право, от което сме наложително лимитирани от извършителката е правото ни на персонален и фамилен живот по чл.8 от ЕКПЧОС.
Правото на фамилен живот е персонално право, чийто главен детайл е опцията родител и дете да се радват на взаимната си компания. Затова се мотивираме със наложителната процедура на Европейски съд по правата на човека, която може да бъде систематизирана със следните каузи против България:
Пенчеви против България - Възможността за родител и дете да се радват на взаимната си компания е главен детайл на предпазеното от ЕКПЧОС право на фамилен живот по член 8. „ 53. На първо място Съдът отбелязва, че опцията на родител и дете да се радват на взаимната си компания съставлява главен детайл от фамилния живот и е предпазен по силата на член 8 от Конвенцията.. "
Мейрелес против България - „...значението хода на изтичащото време без контакт сред детето и родителя, е от значително значение и единствено по себе си нанася непоправими вреди.... "
Михайлова против България - „....предприемането на ограничения от страната за събирането на разграничени дете и родител е право и на детето и на родителя, които са наранени от раздялата им. Тези ограничения би трябвало да са ефикасни, тоест да доведат до събирането на детето и родителя.... "
Минчева против България - „..Мерките за събиране на разграничените дете и родител би трябвало да са ефикасни, тъй като задачата на ЕКПЧОС е да дава отбрана на ефикасни, а не илюзорни права. За задачата носителят на засегнатото право, би трябвало да разполага с юридически принадлежности, които да му разрешат дейно да отбрани това свое право, като самият инструмент би трябвало да дава отбраната бързо, с цел да не се обезсмисли тази отбрана от вредите от хода на времето.... "
В България Правилникът за използване на Закона за протекция на детето дефинира насилието над деца като „ всеки акт на физическо, психическо или полово принуждение, занемаряване, комерсиална или друга употреба, водеща до действителна или евентуална щета върху здравето, живота, развиването или достолепието на детето, което може да се реализира в фамилна, учебна и обществена среда ". В Националната стратегия за предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца (НППНЗД) това определение е разширено, като се показва, че в българското законодателство определение на понятието „ принуждение " е обещано в параграф 1 от Допълнителните разпореждания на Правилника за използване на Закона за протекция на детето, както следва:
1. „ принуждение " над дете е всеки акт на физическо, психическо или полово принуждение, занемаряване, комерсиална или друга употреба, водеща до действителна или евентуална щета върху здравето, живота, развиването или достолепието на детето, което може да се реализира в фамилна, учебна и обществена среда;
3. „ психическо принуждение " са всички дейности, които могат да имат нездравословно влияние върху психологичното здраве и развиване на детето, като подценяване, присмехулно отношение, опасност, дискриминация, отменяне или други форми на негативно отношение, както и
неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което поставя грижи за детето, да обезпечи подобаваща подкрепяща среда;
5. „ занемаряване " е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което поставя грижи за детето, да обезпечи развиването на детето в една от следните области: здраве, обучение, прочувствено развиване, изхранване, обезпечаване на дом и сигурност, когато е в положение да го направи.
Наред с това в НППНЗД са употребявани и избрания, заети от други български законодателни документи, в това число определението за „ домашно принуждение ", съдържащо се в член 2, алинея 1 от Закона за отбрана от домашното принуждение -(ЗЗДН): „ Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване. "
Важно е да се означи, че в член 2, алинея 2 от ЗЗДН определението за домашно принуждение е разширено за обезпечаване на отбрана от други, по-прикрити и постоянно по-малко регистрирани форми на домашно принуждение: „ За психическо и прочувствено принуждение върху дете се счита и всяко домашно принуждение, осъществено в негово наличие. "
Тази идея е включена и в НППНЗД и избрания, заимствани от Общ коментар № 13, където е употребявано определението за принуждение в член 19, точка 1 от Конвенцията за правата на детето: „ всички форми на физическо или умствено принуждение, посягане или корист, липса на грижи или повърхностно отношение, малтретиране или употреба, в това число полови закононарушения ".
Емоционално (психическо) принуждение
Член 11 от Закона за протекция на детето особено показва, че всяко дете има право на протекция против „ замесване в действия, неподходящи за неговото физическо, психическо, нравствено и просветително развиване ", както и против „ нарушаващите неговото достолепие способи на образование, физическо, психическо или друго принуждение. "
Освен това, както е посочено в раздел 5 нагоре, в фамилна среда, член 125, алинея 2 от Семейния кодекс не разрешава „ способи на образование, които уронват достолепието на детето ", а член 2, алинея 2 от Закона за отбрана от домашното принуждение, обезпечава достъпа до правораздаване на децата, които са очевидци на домашно принуждение (форма на прочувствена щета за децата).
Съгласно наложителните постановки на ППВС № 1/1974 година,) под „ ползи на децата " по смисъла на Семеен кодекс се схващат всестранните ползи на децата по тяхното развъждане и образование - по метод, който да обезпечава тяхното обикновено физическо, умствено, нравствено и обществено развиване (чл. 124 СК). А в част II. на постановлението се сочи, че даването на родителските права по отношение на децата следва да се основава на ползите на децата, преценени предвид на следните условия: наставнически качества, полагани грижи и умения за образование, подкрепяне подготовката за придобиване познания, трудови привички и други, морални качества на родителя, обществено обграждане и битови условия, възраст и пол на децата, обвързаност сред деца и родители и сред децата, помощ на трети лица и други
За ефикасността на отбраната на детето и ситуацията му, значение имат още: отчуждаване на детето по виновност на отглеждащия родител по отношение на другия родител и
назад - основаване на спънки на родителя, който отглежда детето, за реализиране на персоналните връзки с другия родител.
Най-добрият интерес на детето се дефинира в сходство с легалната формулировка по § 1, т. 5 от ДР на Закона за протекция на детето, която по същината си отразява детайлите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-хубавите ползи на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14/2013 година към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, опазване на фамилната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата протекция и сигурност, уязвимо състояние, право на детето на опазване на здравето, право на детето на обучение.
Викторианската ера и „ правото на бабата "
Широкоразпространено е разбирането, че единствено дамата може да е пълностоен родител и да се грижи за децата по модела от Викторианската ера, когато бащата е работил повече от 12 часа отвън дома, а майката е била ангажирана напълно с семейството и развъждането на децата. Този модел приближаващ от нашите баби е залегнал и в правосъдните решения, като 96% от правосъдните решения са „ в изгода " на майката. За свое улеснение съдът е възприел и разпрострял дискриминационните постановки на Постановление на Водоснабдителна система №1 от 1974г., че майката е по пригодна за развъждане на децата освен от женски пол, само че и от мъжки. Ролята на бащата е изключена на процедура, макар милионната човешката история.
Днес актуалната логика на психиката, като просвета изрично опровергава съществуването на така наречен „ по-добър родител ", като ясно са изяснени неповторимите функции на двамата родители и смисъла им при развиването на детето. Принудителното отстраняването на родител от живота на дете е демонстрация на свирепост. На процедура „ висшият интерес на детето " се състои в отсъствието на родител, който е заставен да заплати на „ системата " значително парични средства за адвокатски възнаграждения, експертизи и други през годините единствено, с цел да вижда детето си, за които си дейности е определян като принудител.
Очевидно е, че в „ системата " е натрапен женския пол и женски видове на държание, отсъства мъжкото, геройство и са възприети теориите на бабите при развъждане на децата.. Вероятна причина за това е, че бабите през днешния ден са висши държавни служители, на върха в така наречен „ система за запазване висшия интерес на детето ", с 20-30 годишен стаж в „ системата ", „ патологично са възприели последствията от развода си ", в климакс с типичната биология и прояви на прочувствена неустойчивост и нервност.
„ Жестокото ликвидиране на мъж в София: Задържаната тъща е някогашен консул в Тайланд.. " https://btvnovinite.bg/bulgaria/zhestokoto-ubijstvo-na-mazh-v-sofija-zadarzhanata-tashta-e-bivsh konsul-v-tajland.html
Съдебната процедура опонира на обстоятелствата:
„ Условна присъда за майката, изхвърлила бебе от 7 ет. " -4.9.2019г. Мироглед https://mirogled.com/news-view/uslovna-prisda-za-maikata-izkhvrlila-biebie-ot-7-iet-babata nievinna
„ Стряскащи детайлности за момчето, арестувано за убийството на майка му в Пловдив Събраните досега доказателства сочат, че обвиненият е бил обект на редовно домашно принуждение " - 15.10.2024г. VESTI.bg - https://www.vesti.bg/bulgaria/striaskashti podrobnosti-za-momcheto-ubilo-majka-si-v-plovdiv-6211000
„ Осъдиха до живот майката от Сандански, която умъртви двете си деца.. " - 24 часа https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18082006
„ 31-годишна жена е умъртвила 8-годишната си дъщеричка с нож. Кървавата покруса е станала тази заран в пловдивското село Желязно. " - 01.06.2022г. - https://frognews.bg/novini/samotna-maika-ubi-deteto-noj-posegna-sebe.html
„ ПОТРЕС! Ето по какъв начин е убито бебето в Перник. Майка и щерка бяха задържани за ликвидиране на бебе " - Вестник СТРУМА 15.6.2017г.
„ Майка от Перник пусна клип по какъв начин бие и тормози дребното си дете. " - 19 юли 2020- Dariknews
«10 година затвор за жена, умъртвила колегата си. Престъплението е осъществено през 2017 година в столичния кв. „ Толстой " » -5.5.2022г. - Dnes.bg
„ Дъщеря умъртви 57-годишната си майка в Перник ".- 19.03.2018-Frognews https://www.dnes.bg/temida/2022/05/05/10-g-zatvor-za-jena-ubila-partniora-si.529144
„ Жестокост: Майка умъртви петте си деца в Германия, едно оцеля по знамение.. " -16.6.2021г.- Novini.bg-https://novini.bg/sviat/eu/666547
" Майка, предизвикала гибелта на своето 4-годишно момиченце, е предиздвикала 13-годишната си щерка да й помогне да погребе сестричето си. Тленните остатъци на детето бяха открити в задния двор на дом в Северна Каролина, се споделя в заповедта за претършуване на парцела. " -19.6.2021г. - bgvoice.com-https://bgvoice.com/maika-ubi-deteto-si-i nakara-po-goliamata-mu-sestra-da-i-pomogne-da-go-pogrebe-v-torbi-za-bokluk
„ Майки убийци: Шокиращи случаи на дами, които са умъртвили децата си - Истинско Престъпление. 11 дами, които щракнаха и убиха децата си по ужасяващи аргументи. " - https://bg.jf-staeulalia.pt/11-women-who-snapped
„ Тези 3 психически вида майки отглеждат убийци! " -София, България 22 Ноем. 2017, - https://blitz.bg/zdrave/tezi-3-psikhologicheski-tipa-mayki-otglezhdat-ubiytsi-sred-tyakh-li ste_news559499.html
Директорът на Центъра за приложна криминология в Университета на Бирмингам Елизабет Ярдли дефинира три съществени вида майки, които вършат децата си убийците. Според нея тези дами могат да бъдат разграничени на три типа: антимайка, майка Uber и пасивна майка. Тя изясни това, заявявайки, че децата слушат родителите си, предполагайки, че те знаят по добре, само че това не постоянно е по този начин, оповестява Huffington Post.
„ Безсилието ражда принуждение. Невъзможността ни да се оправим с дадена обстановка, ни провокира да прекаляваме с реакциите си ", споделя Диана Гинова - психолог и психотерапевт.
Друга причина са наложените т.нар „ специалисти " при правосъдните експертизи, като квалификацията на движимостите лица доста постоянно не дава отговор на условията на Наредба №2 от 26 октомври 2011 година за Условията и реда за осъществяване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, в това число и за възнаграждение на разноските на лечебните заведения, издадена от министъра на правораздаването, министъра на вътрешните работи и министъра на опазването на здравето (обн. в Дъждовни води. бр.91 от 18 ноември 2011 г.) и на Наредба № 1 от 22 януари 2015 година за Придобиване на компетентност в системата на опазването на здравето, издадена от Министерството на здравеопазването (Обн. Дъждовни води. бр.7 от 27 Януари 2015г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.83 от 27 Октомври 2015г., доп. Дъждовни води. бр.88 от 8 Ноември 2016г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.58 от 23 Юли 2019г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.54 от 16 Юни 2020г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.79 от 21 Септември 2021г., попр. Дъждовни води. бр.81 от 28 Септември 2021г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.96 от 19 Ноември 2021г..).
Съгласно тези нормативни актове съдебнопсихологичен специалист може да бъде психолог със компетентност по клинична логика на психиката и по опция със специфична подготовка по правосъдна логика на психиката, а съдебнопсихиатричен специалист може да бъде доктор със компетентност правосъдна психиатрия, доктор със компетентност по психиатрия и доктор със компетентност детска психиатрия.
„ Психично страдащият и отчуждаващ родител постоянно е просветен, образован и добре вграден в социума... "
-Съдия Геновева Илиева - Районен съд Варна в публикация „ Институционалното изтощение пред родителското отчуждение-историята на две деца ":
" Родител, който отчуждава детето от другия родител, като го манипулира и внушава отрицателно отношение към него, е родител с невисок наставнически потенциал, некадърен да упражнява родителските права. Това държание не следва нито да се извинявани, нито да се оправдава, без значение в коя фаза на синдрома се намира детето.
Психично страдащият родител постоянно е просветен, образован и добре вграден в социума... "
Родителското отчуждение е домашно принуждение от психическа гл.т. според DSM-5 (The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders - Диагностическо и статистическо управление на психологичните болести на Американската психиатрична асоциация):
Според Алън Кемп - Професор по социология в Pierce College, Гиг Харбър, Вашингтон, Съединени щати в книгата си „ Злоупотреба в фамилията ", домашното принуждение се дефинира като „ форма на малтретиране, осъществено от лице, с което жертвата има или е имала близки персонални връзки ". (Kemp, P.36) Освен това, клиничните и образователни дефиниции и категории на детско психическо малтретиране, намиращи се в Таблица 3-1 от книгата на Алън Кемп,
Злоупотреба в фамилията, на страници 72-77, могат елементарно да бъдат приложени към PAS, показващ това като форма на домашно принуждение посредством психическо малтретиране.
Тези категории са:
Отхвърляне (отхвърляне) Тероризиране Поквара (corrupting) Отказване на съществена стимулация, прочувствена сърдечност или наличност Ненадеждно и непоследователно родителско държание Психично здраве, здравно или просветително пренебрегване
Цялата причина на родителското отчуждение е да изолира и отчужди децата от целевия родител или всяко друго лице, което поддържа целевия родител. Ако отчуждителят употребява закани или оскърбителен тактики, с цел да принуди жертвите да се съобразят, това може да се преглежда като тероризиращо. (Kemp, P. 225-228). Освен това словесното оклеветяване, тормоз
и употреба на целевия родител е доста видим и основен знак за PAS синдром на родителско отчуждение. Освен това DV включва употребата и потреблението на децата за персонална полза. По този метод в PAS, когато децата се употребяват за заличаване на целевия родител посредством отвод на посещаване или връзка сред целевия родител и децата или се употребяват за парични облаги като несъразмерни разноски отвън издръжката на детето, те са в афект от осъществяване на домашно принуждение. Именно заради тези аргументи PAS или отчуждаването на децата от целевия родител може да се преглежда като форма на домашно принуждение.
Когато родител ОТХВЪРЛЯ дете, тъй като децата демонстрират някаква обич или обвързаност към целевия родител, това е форма на корист.
Това не е единствено форма на отменяне, само че и на ТЕРОРИЗИРАНЕ. Всъщност, отводът на детето да пристигна в дома на целевите родители от боязън да не загуби условната обич на отчуждаващия се родител е боязън, а страхът е смут.
След това има ПОКВАРА, РАЗВРАЩАВАЩО ВЛИЯНИЕ (corrupting). Когато родител отчуждаващ откаже да извърши правосъдните заповеди и каже на децата, че и те не би трябвало, това е безнравственост. Това учи децата, че са над закона и затова са ваксинирани против властта на съда. Когато родител подаде подправени изказвания за малтретиране и убеждава децата да създадат същото, това е безнравственост. Когато родител-отчуждаващ споделя на децата неистини за целевия родител и че всичко, обвързвано с целевия родител, е нелегално, аморално и непоносимо, това е безнравственост. Всъщност това е форма на дискриминация и предубеждения, които покваряват съзнанието на децата.
След това дано разгледаме ОТКАЗВАНЕТО НА ОСНОВНАТА СТИМУЛАЦИЯ, ЕМОЦИОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ ИЛИ НАЛИЧНОСТ.
Като отхвърлят да разрешат на децата да имат връзка с целевия родител, без причина, с изключение на тяхната лична потребност да управляват някогашния брачен партньор, отчуждаващите се родители им отхвърлят от главните детайли на стимулация, страсти и досегаемост с целевия родител. Всъщност целевият родител няма съвсем никаква опция да се отбрани от подправените
изказвания. Въпреки че те ще ви накарат да повярвате, че те или децата се опасяват за живота си и че целевият родител е бил принудител, това нормално е голословно или потвърдено от съдилищата като небивалица. Без съображение за този отвод, Отчуждаващият родител отхвърля на децата им топла и любяща връзка с целевите родители. По този метод предизвиква
НЕНАДЕЖДНО И НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНО РОДИТЕЛСТВО.
Тъй като на децата е отказана връзка с целевия родител, им е отказана и надеждна и поредна родителска обстановка, а отчуждаващият се родител е потвърдил, че не могат да бъде родител поредно и надеждно в поддръжка на връзките на двама родители с децата. Това ни довежда до
ПС
Г-н Румен Радев
До МИНИСТЪРА-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р.БЪЛГАРИЯ Г-н Димитър Главчев
До МИНИСТЪРА НА МТСП
Г-н Ивайло Иванов
До МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО Г-жа Мария Павлова
До Директора на ДАЗД
Г-жа Теодора Иванова
До Председателите на съдилища
До българските медии
ОТВОРЕНО ПИСМО
От СТИЛИЯН АЛЕКСАНДРОВ
e-mail: [email protected], тел: 0888 288073
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
На 1.2.2022г. Eвpoпeйcĸия cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa осъди за следващ път държавната администрация на РБългария пo дeлoтo Раvlоvі v. Вulgаrіа.
Това е пopeднoтo peшeниe, в което се ĸoнcтaтиpa нapyшeниe нa пpaвoтo нa нeпpиĸocнoвeнocт нa ceмeйния живoт пopaди нeвъзмoжнocттa зa ocъщecтвявaнe нa нopмaлни ĸoнтaĸти мeждy poдитeл според чл.8 от ЕКПЧОС /Европейска спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи/.
He cлyчaйнo тoвa peшeниe e пocтaнoвeнo oт ĸoмитeт oт тpимa cъдии, така ĸaтo cтaвa въпpoc зa тъй наречените пoвтapящи ce нapyшeния!!!
Осъдени са следните държавни органи и институции:
- Министерство на труда и обществената политика /МТСП/ и Държавна организация за протекция на детето /ДАЗД/ или така наречен „ сoциaлнитe cлyжби ", които caмo изгoтвят пopeдния дoĸлaд c ĸoнcтaтaции, нe пpeдпpиeмaт нeoбxoдимитe обществени дeйcтвия зa
нopмaлизиpaнe нa oтнoшeниятa мeждy poдитeл и дeтe, нe cигнaлизиpaт пpoĸypaтypaтa зa нeизпълнeниe нa cъдeбнитe peшeния, изготвят отчети и мнения в несъгласие на Закона за отбрана на детето и ПрвилникЗЗД, както и на личните си нормативи и заповеди.
- Министерство на вътрешните работи - най-вече да установи нарушаванията, без да извършва правосъдните решения в нарушаване на Закона за Министерство на вътрешните работи по отбрана на правата и свободите на жителите, противопоставяне на престъпността, отбрана на националната сигурност, запазване на публичния ред;
- Българската прокуратура - пpoĸypaтypaтa чecтo бeздeйcтвa и e пacивнa, като неизпълнението правосъдните решения за нея не е закононарушение на закона, a чл.182, ал.2 от Наказателен кодекс на процедура не съществува за нея;
- Българския съд - cъдът нaй-мнoгo дa ĸoнcтaтиpa, чe пopaди пpoдължитeлнoтo пpeбивaвaнe нa дeтeтo пpи eдиния poдитeл (ĸoйтo гo нacтpoйвa cpeщy дpyгия и e ocнoвният винoвниĸ зa cъздaдeнoтo oтчyждeниe), в нeгoв интepec e дa ocтaнe дa живee c poдитeля - нapyшитeл нa зaĸoнa или дa нe ce виждa c дpyгия, в несъгласие на отбрана „ интереса на детето ", неговото психическото и физическо здраве, Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето, Семеен Кодекс, Закона за отбрана на детето, Конституцията на Република България.
Πpeз изминaлитe гoдини Eвpoпeйcĸият cъд нeвeднъж e дocтигaл дo тaĸивa зaĸлючeния пo cxoдни ĸaзycи пo бългapcĸи дeлa:
- Міhаіlоvа v. Вulgаrіа (Аррlісаtіоn nо. 35978/02), 12 Јаnuаrу 2006;
- Веvасquа еt Ѕ. с. Вulgаrіе (nо 71127/01), 12 Јunе 2008;
- Міnсhеvа с. Вulgаrіе (rеquête nо 21558/03), 2 ѕерtеmbrе 2010;
- Lуubеnоvа с. Вulgаrіе (Rеquêtе nо 13786/04), 18 осtоbrе 2011;
- Меіrеllеѕ с. Вulgаrіе (rеquêtе nо 66203/10), 18 déсеmbrе 2012;
- Аnеvа аnd Оthеrѕ v. Вulgаrіа (аррlісаtіоnѕ nоѕ 66997/13, 77760/14 еt 50240/15), 6 Аvrіl 2017; - Х аnd Y v. Вulgаrіа (Аррlісаtіоn nо. 23763/18) 6 Fеbruаrу 2020.
Oчeвиднo e ĸpaйнo вpeмe тoзи мoдeл дa бъдe paзчyпeн и дa ce пpeдпpиeмaт eфeĸтивни мepĸи, зa дa нe бъдaт ocaĸaтявaни дeтcĸитe дyши oт нaй-paннa възpacт!
България е платила 22 257 859 лева компенсации на свои жители по изгубени каузи пред Европейския съд по правата на индивида съгласно служебният министър на правораздаването Крум Зарков,
Сумата е платена от българския поданик.
Тези суми не бяха употребени за детски надбавки, пенсии или обществени помощи.
Европейски съд по правата на човека: България е измежду най-осъжданите страни в Европа за нарушение на съществени човешки права.
„ По делата им ще ги познаете "
СЕМЕЕН КОДЕКС в действие от 01.10.2009 година
Глава девета - ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА
Родителски права и отговорности
Чл. 122. (1) Носител на наставнически права и отговорности във връзка с ненавършилите пълноправие деца е всеки родител.
(2) Родителите имат равни права и отговорности, без значение дали са в брак..............................................................................................................
Правото да се упражняват родителските права може да се отнеме или ограничи в особено произвеждане по ограничение или отнемане на родителя от наставнически права по 131 и 132 от Семеен кодекс, с присъединяване на прокурор.
Вярно е, че във всеки един диспозитив на правосъдно решение за споразумяване на връзките сред разграничени родители има текст „ Съдът... дава упражняването на родителските права на... ".
Съдът, с този диспозитив не може да даде родителските права, на който и да е от родителите, тъй като този родител е титуляр на тези права по силата на закона.
Очевидният извод е, че каквото и да е споделил законодателя с нормите на чл.127 ал.2 и чл.59 алинея от Семеен кодекс, волята му не може да се пояснява като опция за съда да лимитира родителските права, тъй като същият законодател е планувал доста непоколебим специфичен ред за постигането на този резултат. Смисълът на чл.127 ал.2 от Семеен кодекс (упражняването на родителските права) и 59 ал.2 от Семеен кодекс (на кого от родителите се дава упражняването на родителските права) би трябвало да дава отговор на смисъла на чл.123 (родителските права се упражняват по общо единодушие на двамата родители) и на смисъла на чл.131 и чл.132 от Семеен кодекс (ограничаването и лишаването от наставнически права да се прави в изключителни случаи).
По тази причина законодателят не е допустимо да е дал на съда власт да отстрани общото право и единодушие на двамата родители за практикуване на родителските права.
По по този начин изтъкнатите аргументи следва, че ТР №1/2016 на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд е нестимулирано и голословно, в чийто диспозитив се открива, че
1. „ Съдът може да позволи по реда на член 127а Семеен кодекс пътуването на ненавършило пълноправие дете в чужбина без единодушието на единия родител единствено за пътувания в избран интервал от време и/или до избрани страни, респ. страни, чийто кръг е определяем. 2. Разпоредбата на член 59, алинея 2 Семеен кодекс изключва опцията родителските права да бъдат предоставени за практикуване взаимно на двамата родители при положение, че не се реализира съглашение по упражняването им. "
Самото тълкувателно решение страда от тежко вътрешно несъгласие в претекстовете си.
Върховен касационен съд самичък признава, че „ По предписание титуляр на родителските права и отговорности в цялостния им размер и въз основа на личен и самостоятелен титул от този на другия родител, е всеки един от двамата родители. " Върховен касационен съд признава, също че „ Законът изисква родителските права и отговорности да се упражняват от родителите в полза на детето (а не в собствен личен б.а.), да се реализират дружно и поотделно от родителите, и по общо единодушие на родителите. " Върховен касационен съд акцентира в претекстовете, че „ В редица специфични закони се изисква взаимно практикуване на родителските права, без значение от брачния статус на родителите, когато с тях се засягат изключително значими за детето права и ползи (определяне на име, смяна в поданството, издаване на паспорт и пътешестване в чужбина, религиозното образование на детето, предоставяне на единодушие за осиновяване). "
И все пак Върховен касационен съд взема решение, че „ заради неналичието на единодушие и за отбрана ползите на децата, съдът следва да избра единия от родителите, на който да разпореди упражняването на родителските права ". Не звучи безапелационно уточнението, което Върховен касационен съд прави, че възлагането на непосредственото практикуване на родителските права се изразявало в „ непосредствената, ежедневна отговорност за развъждането и възпитанието на децата. ", тъй като каквото и да значи „ възлагане " на отговорност на единия родител, то сигурно не значи лишаване на отговорност от другия.
Ако не съществуваше наложителната правосъдна процедура произлизаща от ТР №1/2016 на Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд, родителят нямаше да е заставен да желае нему да се разпореди упражняването на родителските права - каквото и да значи това. В този смисъл, актуалният проблем е индикативен, по какъв начин задължението за съда да уточни отглеждащ родител,
единствено по себе си разпалва родителският спор.
Прави усещане характерният метод на формулиране на тълкувателния въпрос: „ Изключва ли наредбата на член 59, алинея 2 Семеен кодекс опцията родителските права да бъдат предоставени за практикуване взаимно на двамата родители? ".
Имплицитно в методът на формулиране на въпроса, голословно Върховен касационен съд внушава някакъв несъществуващо господство на нормата на чл.59 ал.2 над останалите правила на Семеен кодекс и на цялото българско законодателство. Такова господство не съществува и въпросната наредба, даже да фигурираше в Конституцията, отново щеше да е обект на задълбочено пояснение за сходство с другите правила на българското и интернационалното право. Рестриктивният метод, по който е заложен тълкувателният въпрос, основава натрапчиво чувство, че е
издирван въпрос на към този момент стремежи отговор.
Академичната общественост също признава, че наставнически права не може да се лишават с възлагане на правата единствено на единия родител.
" Мисленето е мъчно...Затова множеството хора съдят! " - Карл Юнг-швейцарски психолог и психиатър от немски генезис, непосредствен помощник на Зигмунд Фройд. Създава направление в логиката на психиката, наречено „ аналитична логика на психиката ".
ПРАВОТО НА ДЕТЕТО
да живее с неговите родители е залегнало в член 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето, утвърдена и обнародвана с Дъждовни води бр. 55/ 12.07.1991 година
Чл. 9, § 3 КПД изисква от присъединените страни да зачитат правото на детето, което е отделено от единия или от двамата си родители, да поддържа персонални връзки и контакт с тях постоянно, в случай че това опонира на неговите висши ползи. Чл. 8 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКЗПЧОС) прогласява правото на фамилен живот като главно, отбраната на което присъединената към Конвенцията страна е длъжна да обезпечи. Така признаването на
връзката дете - родител, което произтича от двете Конвенции, намира и конституционно съображение (чл. 14 и член 47 КРБ), има естествени психически проекции. Родителското отчуждение я нарушава, а може да аргументи необратими последствия, които са нездравословни както за детето, по този начин и за неговите родители.
Държавна организация за протекция на детето (ДАЗД)
От „ Методически инструкции за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение " одобрени от доктор Ел.Лилова - ръководител:
„ С държанието си при бракоразвод и зародил нескончаем спор за родителските права, родителите могат да отключат непрекъснато прочувствено страдалчество и тежки случаи на смутено детско и юношеско държание, обвързвано с отчуждаването на дете от родител. Прогресивно възходящите случаи на такава корист на родителите слагат въпросите за нуждата и вероятната отбрана на правата и ползите на децата в случаите на родителско отчуждаване и последствията им върху смутеното детско държание - настъпателност, импулсивност, страсти на ненавист и яд към близките и себе си.
Какво е родителското отчуждение:
Общоприето мнение е, че разводът, в който децата биват употребявани по едно и също време като цели и оръжия в борбата сред родителите се отразява съществено върху емоционалността на детето. Във фамилната война за правата над детето родителите могат да отключат непрекъснато прочувствено страдалчество на подрастващия субект. В името на тази война от време на време родителите стигат до крайности, в това число и до отчуждаване/отвличане на детето от другия родител. Един от първите създатели по тематиката за похищение на дете от родител Huntington твърди, че от позиция на самото дете, „ открадването на детето е корист с детето ", унищожава възприятието му на базисно доверие в света към него, а подбуденият травматичен резултат на всички събития, които съпровождат отвличането на детето, явно и безспорно е принуждение над детето. (Huntington, 1982). "
ДАЗД:„ Забранената обич на „ другия " родител /отговор на писмо/ Източник: https://sacp.government.bg/чзв/здравейте-разведена-съм-с-дете-на-0
„...Децата имат изключителна чувствителност. Когато майката и бащата са разграничени и малчуганът няма опция да се вижда с някой от тях, той постоянно заменя пътя от жилището на единия до жилището на другия с едно въображаемо пътешестване сред контузията и вярата. Стига се до така наречен „ спор на преданост ", при който детето се пробва да бъде положително и примерно в очите на отглеждащия го родител, като потиска потребността си от другарство и с другия. Така, с цел да се оправи с мъчителното прочувствено положение, в което се намира, то
стартира подсъзнателно да го пренебрегва. Да проектира върху облика му отрицателни черти, на правилото на „ гроздето е кисело ". По този метод се пробва да убеди единствено себе си, че в действителност няма чак такава потребност от него. Това от своя страна може да докара до
синдром на родителското отчуждение.
А следствията от него не закъсняват - гризане на ноктите, нощно напикаване, хиперактивност или противоположното - свръхпасивност. 37,7% от децата, попаднали в този капан, намаляват триумфа си, 19,6% имат проблеми с дисциплината а 17,4% страдат от недостиг на внимание. Разбира се, в другите случаи, тези маркери се демонстрират по друг метод, само че при всички положения
детето има присъщ апетит за силата на всеки един от двамата си родители.
Това е претекстът за родовата памет. Отговорът на тази нужда се назовава на психоаналитичен език „ едипова триангулация " - т.е. детето да откри най-хармоничния за него метод да се (съ)постави И с облика на майката И с облика на бащата. Така реализира вътрешно равновесие и си отработва модели за двете половини на човечеството.
И нещо доста значимо - когато майката или бащата намерят причина детето им да не се срещне с някой от тях, поради зародили трудности (както е в момента) то може видимо да одобри причините и да наподобява „ рационално дете ". Вътрешно обаче стартира да тлее чувството, че може да бъде подценено при появяването на първата компликация, което подкопава самооценката му. И противоположното - в случай че родителите му засвидетелстват, че който и да е от тях е подготвен, макар сложните условия (и изключително при такива) да премине „ през девет планини и да скъса девет чифта обувки ", с цел да го види - това укрепва неговото чувство за полезност и целокупност.
Вие сама ще прецените по какъв начин да процедирате, осланяйки се на опорните точки, които намирате по тематиката. „ Инстинктът " също ще Ви помогне да постъпите по този начин, че да останете с чувството за вярно взето решение, а не с горчивия привкус на
пировата победа. "
Съдия Геновева Илиева - Районен съд Варна в публикация „ Институционалното изтощение пред родителското отчуждение-историята на две деца ": „ Отчужденото дете се трансформира в сакат човек, некомпетентно да построи естествени и здрави връзки с друго човешко създание. Остава осакатено вечно. В зрелите си години би възприело ролята на „ принудител " или на „ жертва " в своето семейство, в случай че е способно да сътвори такова и тогава историята ще стартира изначало, ще се повтори със същия гибелен резултат, само че с други участници в нея. Рано или късно жертвата ще се опълчи на насилника. Това опълчване може да се реализира с принуждение по отношение на отчуждителя. Насилието може да бъде ориентирано и към други дами или мъже, които отчужденото дете ще срещне в живота си, с цел да отмъсти за породеното му страдалчество.
Това би трансформирало отчужденото дете в умопобъркан. "
Раздялата и разводът са на второ място след гибелта на дете от травматизиращите събития в живота. Статистиката демонстрира, че при относително спокойно протичащи раздели на участниците им трябват от 3 до 5 години, до момента в който преодолеят рецесията. Като всяка витална рецесия разводът визира непреодолени усеща и тематики от предишното (преди брака). Тези усеща се прибавят към моментните и изясняват интензивността на прочувственото преживяване и държание.
Отхвърлянето на бащата или майката без основателна причина се опълчва на потребностите на всяко дете. Децата имат потребност от двамата родители за своето крепко психологично и физично развиване. Това е общоизвестно. Децата - даже децата с PAS обичат двамата си родители и желаят да могат да ги обичат. При наложеното отменяне любовта на детето и стремежът към другия родител не престават да живеят.
Децата са в слаба, беззащитна позиция във враждебния спор на родителите. За да се почувстват по-силни, се предлага приемането на позицията на неправилно одобрявания за по- мощен родител. Това се случва и за отбрана на мощните страхове, които той предизвиквани у детето. Лицето, което непрекъснато работи против другия родител, се поддържа, с цел да не се трансформира самото то в цел на неговата неопределeна гняв.
Програмиращите родители нито са чудовища нито са неприятни по природа. Те патологично са асимилирали виталната рецесия на развода (и рецесиите преди това) и не възприемат това, което правят.
Програмиращият родител нарушава както своето обвързване за родителските права по този начин и експлицитното право на детето, с други думи той или тя злоупотребява с детето от егоистични претекстове.
http://www.cwsp.bg/upload/docs/PAS__Kodjo.pdf
Съдия Пенка Христова - Апелативен съд Варна, квалифициран психолог-Източник - „ По закон и съвест ": https://www.youtube.com/watch?v=jnXGNyM_rFg
„ Ако детето бива лишено от татко си след 1,5 години /навършените от детето/, а и преди този момент, това значи, че детето цялостен живот ще има проблем с реда, със закона, с разпоредбите.. "
„ Общо взето отчуждението от майката се заплаща от време на време с доста тежки хронични болести, проблеми с връзките, психологични болести. За страдание се отключват психози при деца или като възрастни.
За страдание се следят и опити за самоубийство... "
Правни претекстове обосноваващи тезата, че родителското отчуждение е домашно принуждение:
Съгласно член 2 от ЗЗДН насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права е домашно принуждение. Личното право, от което сме наложително лимитирани от извършителката е правото ни на персонален и фамилен живот по чл.8 от ЕКПЧОС.
Правото на фамилен живот е персонално право, чийто главен детайл е опцията родител и дете да се радват на взаимната си компания. Затова се мотивираме със наложителната процедура на Европейски съд по правата на човека, която може да бъде систематизирана със следните каузи против България:
Пенчеви против България - Възможността за родител и дете да се радват на взаимната си компания е главен детайл на предпазеното от ЕКПЧОС право на фамилен живот по член 8. „ 53. На първо място Съдът отбелязва, че опцията на родител и дете да се радват на взаимната си компания съставлява главен детайл от фамилния живот и е предпазен по силата на член 8 от Конвенцията.. "
Мейрелес против България - „...значението хода на изтичащото време без контакт сред детето и родителя, е от значително значение и единствено по себе си нанася непоправими вреди.... "
Михайлова против България - „....предприемането на ограничения от страната за събирането на разграничени дете и родител е право и на детето и на родителя, които са наранени от раздялата им. Тези ограничения би трябвало да са ефикасни, тоест да доведат до събирането на детето и родителя.... "
Минчева против България - „..Мерките за събиране на разграничените дете и родител би трябвало да са ефикасни, тъй като задачата на ЕКПЧОС е да дава отбрана на ефикасни, а не илюзорни права. За задачата носителят на засегнатото право, би трябвало да разполага с юридически принадлежности, които да му разрешат дейно да отбрани това свое право, като самият инструмент би трябвало да дава отбраната бързо, с цел да не се обезсмисли тази отбрана от вредите от хода на времето.... "
В България Правилникът за използване на Закона за протекция на детето дефинира насилието над деца като „ всеки акт на физическо, психическо или полово принуждение, занемаряване, комерсиална или друга употреба, водеща до действителна или евентуална щета върху здравето, живота, развиването или достолепието на детето, което може да се реализира в фамилна, учебна и обществена среда ". В Националната стратегия за предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца (НППНЗД) това определение е разширено, като се показва, че в българското законодателство определение на понятието „ принуждение " е обещано в параграф 1 от Допълнителните разпореждания на Правилника за използване на Закона за протекция на детето, както следва:
1. „ принуждение " над дете е всеки акт на физическо, психическо или полово принуждение, занемаряване, комерсиална или друга употреба, водеща до действителна или евентуална щета върху здравето, живота, развиването или достолепието на детето, което може да се реализира в фамилна, учебна и обществена среда;
3. „ психическо принуждение " са всички дейности, които могат да имат нездравословно влияние върху психологичното здраве и развиване на детето, като подценяване, присмехулно отношение, опасност, дискриминация, отменяне или други форми на негативно отношение, както и
неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което поставя грижи за детето, да обезпечи подобаваща подкрепяща среда;
5. „ занемаряване " е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което поставя грижи за детето, да обезпечи развиването на детето в една от следните области: здраве, обучение, прочувствено развиване, изхранване, обезпечаване на дом и сигурност, когато е в положение да го направи.
Наред с това в НППНЗД са употребявани и избрания, заети от други български законодателни документи, в това число определението за „ домашно принуждение ", съдържащо се в член 2, алинея 1 от Закона за отбрана от домашното принуждение -(ЗЗДН): „ Домашно принуждение е всеки акт на физическо, полово, психическо, прочувствено или икономическо принуждение, както и опитът за такова принуждение, насилственото ограничение на персоналния живот, персоналната независимост и персоналните права, осъществени по отношение на лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в фамилна връзка или във фактическо съпружеско общуване. "
Важно е да се означи, че в член 2, алинея 2 от ЗЗДН определението за домашно принуждение е разширено за обезпечаване на отбрана от други, по-прикрити и постоянно по-малко регистрирани форми на домашно принуждение: „ За психическо и прочувствено принуждение върху дете се счита и всяко домашно принуждение, осъществено в негово наличие. "
Тази идея е включена и в НППНЗД и избрания, заимствани от Общ коментар № 13, където е употребявано определението за принуждение в член 19, точка 1 от Конвенцията за правата на детето: „ всички форми на физическо или умствено принуждение, посягане или корист, липса на грижи или повърхностно отношение, малтретиране или употреба, в това число полови закононарушения ".
Емоционално (психическо) принуждение
Член 11 от Закона за протекция на детето особено показва, че всяко дете има право на протекция против „ замесване в действия, неподходящи за неговото физическо, психическо, нравствено и просветително развиване ", както и против „ нарушаващите неговото достолепие способи на образование, физическо, психическо или друго принуждение. "
Освен това, както е посочено в раздел 5 нагоре, в фамилна среда, член 125, алинея 2 от Семейния кодекс не разрешава „ способи на образование, които уронват достолепието на детето ", а член 2, алинея 2 от Закона за отбрана от домашното принуждение, обезпечава достъпа до правораздаване на децата, които са очевидци на домашно принуждение (форма на прочувствена щета за децата).
Съгласно наложителните постановки на ППВС № 1/1974 година,) под „ ползи на децата " по смисъла на Семеен кодекс се схващат всестранните ползи на децата по тяхното развъждане и образование - по метод, който да обезпечава тяхното обикновено физическо, умствено, нравствено и обществено развиване (чл. 124 СК). А в част II. на постановлението се сочи, че даването на родителските права по отношение на децата следва да се основава на ползите на децата, преценени предвид на следните условия: наставнически качества, полагани грижи и умения за образование, подкрепяне подготовката за придобиване познания, трудови привички и други, морални качества на родителя, обществено обграждане и битови условия, възраст и пол на децата, обвързаност сред деца и родители и сред децата, помощ на трети лица и други
За ефикасността на отбраната на детето и ситуацията му, значение имат още: отчуждаване на детето по виновност на отглеждащия родител по отношение на другия родител и
назад - основаване на спънки на родителя, който отглежда детето, за реализиране на персоналните връзки с другия родител.
Най-добрият интерес на детето се дефинира в сходство с легалната формулировка по § 1, т. 5 от ДР на Закона за протекция на детето, която по същината си отразява детайлите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-хубавите ползи на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14/2013 година към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, опазване на фамилната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата протекция и сигурност, уязвимо състояние, право на детето на опазване на здравето, право на детето на обучение.
Викторианската ера и „ правото на бабата "
Широкоразпространено е разбирането, че единствено дамата може да е пълностоен родител и да се грижи за децата по модела от Викторианската ера, когато бащата е работил повече от 12 часа отвън дома, а майката е била ангажирана напълно с семейството и развъждането на децата. Този модел приближаващ от нашите баби е залегнал и в правосъдните решения, като 96% от правосъдните решения са „ в изгода " на майката. За свое улеснение съдът е възприел и разпрострял дискриминационните постановки на Постановление на Водоснабдителна система №1 от 1974г., че майката е по пригодна за развъждане на децата освен от женски пол, само че и от мъжки. Ролята на бащата е изключена на процедура, макар милионната човешката история.
Днес актуалната логика на психиката, като просвета изрично опровергава съществуването на така наречен „ по-добър родител ", като ясно са изяснени неповторимите функции на двамата родители и смисъла им при развиването на детето. Принудителното отстраняването на родител от живота на дете е демонстрация на свирепост. На процедура „ висшият интерес на детето " се състои в отсъствието на родител, който е заставен да заплати на „ системата " значително парични средства за адвокатски възнаграждения, експертизи и други през годините единствено, с цел да вижда детето си, за които си дейности е определян като принудител.
Очевидно е, че в „ системата " е натрапен женския пол и женски видове на държание, отсъства мъжкото, геройство и са възприети теориите на бабите при развъждане на децата.. Вероятна причина за това е, че бабите през днешния ден са висши държавни служители, на върха в така наречен „ система за запазване висшия интерес на детето ", с 20-30 годишен стаж в „ системата ", „ патологично са възприели последствията от развода си ", в климакс с типичната биология и прояви на прочувствена неустойчивост и нервност.
„ Жестокото ликвидиране на мъж в София: Задържаната тъща е някогашен консул в Тайланд.. " https://btvnovinite.bg/bulgaria/zhestokoto-ubijstvo-na-mazh-v-sofija-zadarzhanata-tashta-e-bivsh konsul-v-tajland.html
Съдебната процедура опонира на обстоятелствата:
„ Условна присъда за майката, изхвърлила бебе от 7 ет. " -4.9.2019г. Мироглед https://mirogled.com/news-view/uslovna-prisda-za-maikata-izkhvrlila-biebie-ot-7-iet-babata nievinna
„ Стряскащи детайлности за момчето, арестувано за убийството на майка му в Пловдив Събраните досега доказателства сочат, че обвиненият е бил обект на редовно домашно принуждение " - 15.10.2024г. VESTI.bg - https://www.vesti.bg/bulgaria/striaskashti podrobnosti-za-momcheto-ubilo-majka-si-v-plovdiv-6211000
„ Осъдиха до живот майката от Сандански, която умъртви двете си деца.. " - 24 часа https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/18082006
„ 31-годишна жена е умъртвила 8-годишната си дъщеричка с нож. Кървавата покруса е станала тази заран в пловдивското село Желязно. " - 01.06.2022г. - https://frognews.bg/novini/samotna-maika-ubi-deteto-noj-posegna-sebe.html
„ ПОТРЕС! Ето по какъв начин е убито бебето в Перник. Майка и щерка бяха задържани за ликвидиране на бебе " - Вестник СТРУМА 15.6.2017г.
„ Майка от Перник пусна клип по какъв начин бие и тормози дребното си дете. " - 19 юли 2020- Dariknews
«10 година затвор за жена, умъртвила колегата си. Престъплението е осъществено през 2017 година в столичния кв. „ Толстой " » -5.5.2022г. - Dnes.bg
„ Дъщеря умъртви 57-годишната си майка в Перник ".- 19.03.2018-Frognews https://www.dnes.bg/temida/2022/05/05/10-g-zatvor-za-jena-ubila-partniora-si.529144
„ Жестокост: Майка умъртви петте си деца в Германия, едно оцеля по знамение.. " -16.6.2021г.- Novini.bg-https://novini.bg/sviat/eu/666547
" Майка, предизвикала гибелта на своето 4-годишно момиченце, е предиздвикала 13-годишната си щерка да й помогне да погребе сестричето си. Тленните остатъци на детето бяха открити в задния двор на дом в Северна Каролина, се споделя в заповедта за претършуване на парцела. " -19.6.2021г. - bgvoice.com-https://bgvoice.com/maika-ubi-deteto-si-i nakara-po-goliamata-mu-sestra-da-i-pomogne-da-go-pogrebe-v-torbi-za-bokluk
„ Майки убийци: Шокиращи случаи на дами, които са умъртвили децата си - Истинско Престъпление. 11 дами, които щракнаха и убиха децата си по ужасяващи аргументи. " - https://bg.jf-staeulalia.pt/11-women-who-snapped
„ Тези 3 психически вида майки отглеждат убийци! " -София, България 22 Ноем. 2017, - https://blitz.bg/zdrave/tezi-3-psikhologicheski-tipa-mayki-otglezhdat-ubiytsi-sred-tyakh-li ste_news559499.html
Директорът на Центъра за приложна криминология в Университета на Бирмингам Елизабет Ярдли дефинира три съществени вида майки, които вършат децата си убийците. Според нея тези дами могат да бъдат разграничени на три типа: антимайка, майка Uber и пасивна майка. Тя изясни това, заявявайки, че децата слушат родителите си, предполагайки, че те знаят по добре, само че това не постоянно е по този начин, оповестява Huffington Post.
„ Безсилието ражда принуждение. Невъзможността ни да се оправим с дадена обстановка, ни провокира да прекаляваме с реакциите си ", споделя Диана Гинова - психолог и психотерапевт.
Друга причина са наложените т.нар „ специалисти " при правосъдните експертизи, като квалификацията на движимостите лица доста постоянно не дава отговор на условията на Наредба №2 от 26 октомври 2011 година за Условията и реда за осъществяване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, в това число и за възнаграждение на разноските на лечебните заведения, издадена от министъра на правораздаването, министъра на вътрешните работи и министъра на опазването на здравето (обн. в Дъждовни води. бр.91 от 18 ноември 2011 г.) и на Наредба № 1 от 22 януари 2015 година за Придобиване на компетентност в системата на опазването на здравето, издадена от Министерството на здравеопазването (Обн. Дъждовни води. бр.7 от 27 Януари 2015г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.83 от 27 Октомври 2015г., доп. Дъждовни води. бр.88 от 8 Ноември 2016г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.58 от 23 Юли 2019г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.54 от 16 Юни 2020г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.79 от 21 Септември 2021г., попр. Дъждовни води. бр.81 от 28 Септември 2021г., изм. и доп. Дъждовни води. бр.96 от 19 Ноември 2021г..).
Съгласно тези нормативни актове съдебнопсихологичен специалист може да бъде психолог със компетентност по клинична логика на психиката и по опция със специфична подготовка по правосъдна логика на психиката, а съдебнопсихиатричен специалист може да бъде доктор със компетентност правосъдна психиатрия, доктор със компетентност по психиатрия и доктор със компетентност детска психиатрия.
„ Психично страдащият и отчуждаващ родител постоянно е просветен, образован и добре вграден в социума... "
-Съдия Геновева Илиева - Районен съд Варна в публикация „ Институционалното изтощение пред родителското отчуждение-историята на две деца ":
" Родител, който отчуждава детето от другия родител, като го манипулира и внушава отрицателно отношение към него, е родител с невисок наставнически потенциал, некадърен да упражнява родителските права. Това държание не следва нито да се извинявани, нито да се оправдава, без значение в коя фаза на синдрома се намира детето.
Психично страдащият родител постоянно е просветен, образован и добре вграден в социума... "
Родителското отчуждение е домашно принуждение от психическа гл.т. според DSM-5 (The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders - Диагностическо и статистическо управление на психологичните болести на Американската психиатрична асоциация):
Според Алън Кемп - Професор по социология в Pierce College, Гиг Харбър, Вашингтон, Съединени щати в книгата си „ Злоупотреба в фамилията ", домашното принуждение се дефинира като „ форма на малтретиране, осъществено от лице, с което жертвата има или е имала близки персонални връзки ". (Kemp, P.36) Освен това, клиничните и образователни дефиниции и категории на детско психическо малтретиране, намиращи се в Таблица 3-1 от книгата на Алън Кемп,
Злоупотреба в фамилията, на страници 72-77, могат елементарно да бъдат приложени към PAS, показващ това като форма на домашно принуждение посредством психическо малтретиране.
Тези категории са:
Отхвърляне (отхвърляне) Тероризиране Поквара (corrupting) Отказване на съществена стимулация, прочувствена сърдечност или наличност Ненадеждно и непоследователно родителско държание Психично здраве, здравно или просветително пренебрегване
Цялата причина на родителското отчуждение е да изолира и отчужди децата от целевия родител или всяко друго лице, което поддържа целевия родител. Ако отчуждителят употребява закани или оскърбителен тактики, с цел да принуди жертвите да се съобразят, това може да се преглежда като тероризиращо. (Kemp, P. 225-228). Освен това словесното оклеветяване, тормоз
и употреба на целевия родител е доста видим и основен знак за PAS синдром на родителско отчуждение. Освен това DV включва употребата и потреблението на децата за персонална полза. По този метод в PAS, когато децата се употребяват за заличаване на целевия родител посредством отвод на посещаване или връзка сред целевия родител и децата или се употребяват за парични облаги като несъразмерни разноски отвън издръжката на детето, те са в афект от осъществяване на домашно принуждение. Именно заради тези аргументи PAS или отчуждаването на децата от целевия родител може да се преглежда като форма на домашно принуждение.
Когато родител ОТХВЪРЛЯ дете, тъй като децата демонстрират някаква обич или обвързаност към целевия родител, това е форма на корист.
Това не е единствено форма на отменяне, само че и на ТЕРОРИЗИРАНЕ. Всъщност, отводът на детето да пристигна в дома на целевите родители от боязън да не загуби условната обич на отчуждаващия се родител е боязън, а страхът е смут.
След това има ПОКВАРА, РАЗВРАЩАВАЩО ВЛИЯНИЕ (corrupting). Когато родител отчуждаващ откаже да извърши правосъдните заповеди и каже на децата, че и те не би трябвало, това е безнравственост. Това учи децата, че са над закона и затова са ваксинирани против властта на съда. Когато родител подаде подправени изказвания за малтретиране и убеждава децата да създадат същото, това е безнравственост. Когато родител-отчуждаващ споделя на децата неистини за целевия родител и че всичко, обвързвано с целевия родител, е нелегално, аморално и непоносимо, това е безнравственост. Всъщност това е форма на дискриминация и предубеждения, които покваряват съзнанието на децата.
След това дано разгледаме ОТКАЗВАНЕТО НА ОСНОВНАТА СТИМУЛАЦИЯ, ЕМОЦИОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ ИЛИ НАЛИЧНОСТ.
Като отхвърлят да разрешат на децата да имат връзка с целевия родител, без причина, с изключение на тяхната лична потребност да управляват някогашния брачен партньор, отчуждаващите се родители им отхвърлят от главните детайли на стимулация, страсти и досегаемост с целевия родител. Всъщност целевият родител няма съвсем никаква опция да се отбрани от подправените
изказвания. Въпреки че те ще ви накарат да повярвате, че те или децата се опасяват за живота си и че целевият родител е бил принудител, това нормално е голословно или потвърдено от съдилищата като небивалица. Без съображение за този отвод, Отчуждаващият родител отхвърля на децата им топла и любяща връзка с целевите родители. По този метод предизвиква
НЕНАДЕЖДНО И НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНО РОДИТЕЛСТВО.
Тъй като на децата е отказана връзка с целевия родител, им е отказана и надеждна и поредна родителска обстановка, а отчуждаващият се родител е потвърдил, че не могат да бъде родител поредно и надеждно в поддръжка на връзките на двама родители с децата. Това ни довежда до
ПС
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ