Проф. Кантарджиев: До 2050 г. починалите заради антибиотична резистентност ще са повече от починалите от рак
До преди три години сме били на средноевропейско равнище по консумация на антибиотици в болничната и доболничната помощ. За 2021 година обаче сме на второ място в Европа след Кипър в доболничната помощ, а в болничната помощ сме в челната тройка с Румъния и Гърция. Това заяви преподавателят по микробиология в Медицинския факултет на Софийския университет и някогашен шеф на НЦЗПБ проф. Тодор Кантарджиев в подкаста на БНР „ В центъра на системата “. Епизодът от подкаста е във връзка Световната седмица на осведомеността за антибиотиците по самодейност на СЗО - 18-24 ноември, като 18 ноември е Европейският ден на осведомеността за антибиотиците, самодейност на ECDC.
„ Последните години в лечебните заведения се употребяват прекалено доста трета генерация антибиотици и вместо да си вземем поука, започнахме с трета генерация да лекуваме и в доболнична помощ. И по този начин стигаме до взрива на антибиотичната устойчивост. Вместо да се лекува с по-старите и по-добри антибиотици при болно дете с ангина да вземем за пример, този антибиотик ще работи единствено на микроба, извършител на ангината, тогава този антибиотик ще е най-ефективен и той няма да убие всички микроби в червата на това дете, с изключение на, че този антибиотик ще и най-евтин. И когато се употребяват широкоспектърните антибиотици от тези милиарди микроби ще останат живи единствено тези, които са нечувствителни към антибиотика. Тези микроби отиват в околната среда и в случай че попаднат при пациент в интензивно поделение, то просто на този пациент антибиотиците няма му работят “, разясни проф. Кантарджиев.
През 2050 година се чака умрелите от нелечими с антибиотици инфекции да бъдат повече от умиращите от рак, добави проф. Кантарджиев.
„ Несъмнено е, че антибиотиците са най-успешната група медикаменти, избавили най-вече човешки животи. Нямаше да станем 8 милиарда души на земята, в случай че нямаше антибиотици. Антибиотиците радикално трансформират медицината, навлизайки в клиничната процедура през 1945 година “, сподели още проф. Кантарджиев.
„ Антибиотиците са доста значима група лекарствени артикули, които имат голяма роля и значение в развиването на човешката популация в световен аспект. Когато те са показани и са подбрани за съответната бактериална зараза, те в избрани обстановки са животоспасяващи “, сподели началникът на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „ Лозенец “ доцент Велислава Димитрова.
Тя акцентира, че антибиотиците са показани само и единствено при потвърдени бактериални инфекции и би трябвало да са съобразени с клиничното положение на пациента и съпътстващи заболявания на отделителната и или чернодробна функционалност.
„ За благополучие, към момента огромна част от бактериите демонстрират сензитивност към тях. Но последните години се вижда наклонност при фармацевтичната промишленост за спад в производството на нови антибактериални антибиотични артикули. Но въпреки всичко към момента разполагаме с такива, които имат висок % успеваемост при затруднения. Антибиотичното лекуване има висока степен на успеваемост, в случай че е изчислена дозата, продължителността и да спазим логаритмите в лекуването с антибиотици. То е строго самостоятелно, съобразено и с причинителя, и с болния, с бъбречно-чернодробна функционалност, тъй че лекарят е виновен, само че и пациентът също, само че самолечението е извънредно нездравословно. Много е хубаво, че е неразрешена продажбата на антибиотик без рецепта, само че аз въпреки всичко съм виждала по какъв начин пред мен хора си купуват лекарството без рецепта “, сподели още доцент Димитрова.
„ Проблемът е, че има сътрудници, които изясняват на пациентите, че всяка вирусна зараза проправя пътя на бактериална. Вирусите не се лекуват с антибиотици. Прилагат се общоукрепващи, имуностимулатори, витамини - това е лекуването за вирусна зараза. Но постоянно общопрактикуващи лекари или клиницисти предписват още първоначално курсове антибиотично лекуване. Това е необятна процедура. Още по-жалкото е, когато пациентите се самолекуват “, добави още тя.
Проф. Кантарджиев съобщи, че до момента в който е бил шеф на НЦЗПБ санкцията за аптекар, продал антибиотик без рецепта, е била 1000 лева самостоятелно. „ Лекарят изписващ антибиотик, би трябвало да е наясно кои група микроби ще лекува, второ, в засегнатата тъкан на пациента каква ще е концентрацията на антибиотика, където той ще работи. Има лечебно управление по какъв начин се ползват антибиотици в доболничната и болничната помощ “, сподели той.
По думите му децата, лекувани в дребна възраст постоянно с антибиотици, нямат по-слаба имунна система от други, които не са приемали постоянно антибиотици.
„ Доста постоянно в нашето поделение се сблъскваме с пациенти, които са минали през няколко антибиотични лекувания. Те постъпват в тежко септично положение, тежко инфектирани пациенти и по предписание такива пациенти би трябвало до 6-ия час от идването си да стартират антибиотично лекуване, тъй като вероятността за гибел е доста висока “, сподели началникът на Отделението по интензивно лекуване в УМБАЛ „ Лозенец “ доктор Ясен Мутафов.
Той акцентира, че в тези случаи се стартира с широкоспектърен антибиотик, като наложително се вземат и съответните проби, с цел да може да бъде ориентирана лечението. „ Заради взрива на антибиотичната устойчивост в международен мащаб има правила за приложимост на антибиотици. А пациентите ги употребяват постоянно, тъй като в съвремието всеки желае по-бързо да се оздравее и да си водим естествения живот, а не да изчакаме, до момента в който се оправим. Трябва да се каже също, че вирусната зараза при пациент с хронични болести, със слаб имунитет, постоянно след вирусна зараза се развива и бактериална и при тези групи хора се дава след няколко дни и антибиотик - само че това би трябвало да е единствено по преценка на лекаря “, безапелационен беше доктор Мутафов.
Цялото изявление може да чуете
„ Последните години в лечебните заведения се употребяват прекалено доста трета генерация антибиотици и вместо да си вземем поука, започнахме с трета генерация да лекуваме и в доболнична помощ. И по този начин стигаме до взрива на антибиотичната устойчивост. Вместо да се лекува с по-старите и по-добри антибиотици при болно дете с ангина да вземем за пример, този антибиотик ще работи единствено на микроба, извършител на ангината, тогава този антибиотик ще е най-ефективен и той няма да убие всички микроби в червата на това дете, с изключение на, че този антибиотик ще и най-евтин. И когато се употребяват широкоспектърните антибиотици от тези милиарди микроби ще останат живи единствено тези, които са нечувствителни към антибиотика. Тези микроби отиват в околната среда и в случай че попаднат при пациент в интензивно поделение, то просто на този пациент антибиотиците няма му работят “, разясни проф. Кантарджиев.
През 2050 година се чака умрелите от нелечими с антибиотици инфекции да бъдат повече от умиращите от рак, добави проф. Кантарджиев.
„ Несъмнено е, че антибиотиците са най-успешната група медикаменти, избавили най-вече човешки животи. Нямаше да станем 8 милиарда души на земята, в случай че нямаше антибиотици. Антибиотиците радикално трансформират медицината, навлизайки в клиничната процедура през 1945 година “, сподели още проф. Кантарджиев.
„ Антибиотиците са доста значима група лекарствени артикули, които имат голяма роля и значение в развиването на човешката популация в световен аспект. Когато те са показани и са подбрани за съответната бактериална зараза, те в избрани обстановки са животоспасяващи “, сподели началникът на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „ Лозенец “ доцент Велислава Димитрова.
Тя акцентира, че антибиотиците са показани само и единствено при потвърдени бактериални инфекции и би трябвало да са съобразени с клиничното положение на пациента и съпътстващи заболявания на отделителната и или чернодробна функционалност.
„ За благополучие, към момента огромна част от бактериите демонстрират сензитивност към тях. Но последните години се вижда наклонност при фармацевтичната промишленост за спад в производството на нови антибактериални антибиотични артикули. Но въпреки всичко към момента разполагаме с такива, които имат висок % успеваемост при затруднения. Антибиотичното лекуване има висока степен на успеваемост, в случай че е изчислена дозата, продължителността и да спазим логаритмите в лекуването с антибиотици. То е строго самостоятелно, съобразено и с причинителя, и с болния, с бъбречно-чернодробна функционалност, тъй че лекарят е виновен, само че и пациентът също, само че самолечението е извънредно нездравословно. Много е хубаво, че е неразрешена продажбата на антибиотик без рецепта, само че аз въпреки всичко съм виждала по какъв начин пред мен хора си купуват лекарството без рецепта “, сподели още доцент Димитрова.
„ Проблемът е, че има сътрудници, които изясняват на пациентите, че всяка вирусна зараза проправя пътя на бактериална. Вирусите не се лекуват с антибиотици. Прилагат се общоукрепващи, имуностимулатори, витамини - това е лекуването за вирусна зараза. Но постоянно общопрактикуващи лекари или клиницисти предписват още първоначално курсове антибиотично лекуване. Това е необятна процедура. Още по-жалкото е, когато пациентите се самолекуват “, добави още тя.
Проф. Кантарджиев съобщи, че до момента в който е бил шеф на НЦЗПБ санкцията за аптекар, продал антибиотик без рецепта, е била 1000 лева самостоятелно. „ Лекарят изписващ антибиотик, би трябвало да е наясно кои група микроби ще лекува, второ, в засегнатата тъкан на пациента каква ще е концентрацията на антибиотика, където той ще работи. Има лечебно управление по какъв начин се ползват антибиотици в доболничната и болничната помощ “, сподели той.
По думите му децата, лекувани в дребна възраст постоянно с антибиотици, нямат по-слаба имунна система от други, които не са приемали постоянно антибиотици.
„ Доста постоянно в нашето поделение се сблъскваме с пациенти, които са минали през няколко антибиотични лекувания. Те постъпват в тежко септично положение, тежко инфектирани пациенти и по предписание такива пациенти би трябвало до 6-ия час от идването си да стартират антибиотично лекуване, тъй като вероятността за гибел е доста висока “, сподели началникът на Отделението по интензивно лекуване в УМБАЛ „ Лозенец “ доктор Ясен Мутафов.
Той акцентира, че в тези случаи се стартира с широкоспектърен антибиотик, като наложително се вземат и съответните проби, с цел да може да бъде ориентирана лечението. „ Заради взрива на антибиотичната устойчивост в международен мащаб има правила за приложимост на антибиотици. А пациентите ги употребяват постоянно, тъй като в съвремието всеки желае по-бързо да се оздравее и да си водим естествения живот, а не да изчакаме, до момента в който се оправим. Трябва да се каже също, че вирусната зараза при пациент с хронични болести, със слаб имунитет, постоянно след вирусна зараза се развива и бактериална и при тези групи хора се дава след няколко дни и антибиотик - само че това би трябвало да е единствено по преценка на лекаря “, безапелационен беше доктор Мутафов.
Цялото изявление може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ