Изчезването на Българската армия и суверенитет
До началото на 90-те години на предишния век страната ни беше един от най-сериозните политически и военни фактори на целия Балкански полуостров. За страдание, оттогава тя е вкарана в спиралата на непрекъсната загуба на суверенитет. Нас освен не ни зачитат като глас в интернационалната политика, само че и намерено просто ни подритват, без значение от кое място идват „ огромните политици “.
Преди година един прочут французин ми изясни, че се мести в България, тъй като нямаме войска. „ Ако ви атакуван няма да има война, просто ще завладяват страната и всичко ще свърши, без опустошения и доста жертви “, това бяха думите му. Те ми подействаха доста стряскащо и отрезвяващо, тъй като очевидно, за жалост, през 21 век още веднъж стартират да важат законите на джунглата и единствено мощните могат да оцелеят. Преди 33 години България беше мощна и това не е носталгия по социализма. Ако погледнем времето преди 9 септември, българската войска още веднъж е най-сериозния боен фактор в Югоизточна Европа. Не е инцидентно, че нашите бойци са признати в състава на Първи украински фронт и действително те разрушават нацистките армии в нашия район. Днес ще ви опиша за една войска, която пазеше нашите граници, а към този момент не съществува.
След 10 ноември 1989 година, страната ни потегли по пътя на демократичното развиване и тогава всеки получи опцията да приказва каквото изиска. В момента са налични фрагментите, които демонстрират Соломон Паси да твърди в Народното събрание, че ще станем член на НАТО, а против него някогашният министър на защитата Добри Джуров да му се смее невярващо. Паси съумя да прокара своята визия, само че тя мина през унищожаването на военния ни капацитет и превръщането ни от страна в територия.
Към 1989 година, Българската национална войска има непрекъснат състав от към 152 000 постоянни бойци. Военновъздушни сили разполага с големия брой от над 220 бойни самолети. От тях има и по-стари машини като МиГ – 21, само че и супер модерните за това време МиГ – 29, които се употребяват от армията ни и до през днешния ден. Страната ни разполага с над 1500 танка. Сред тях още веднъж е и последният вик на военната мода Т-72, от които имаме 300. Отново те остават и до през днешния ден единствената настояща тежка бронирана машина, с която разполагаме. Армията ни има голямо количество лека техника – над 1000 верижни и 800 колесни бронетранспортьори, които транспортират и пазят пехотата.
Според оценките на Централно разузнавателно управление на САЩ, страната ни е била в положение да активизира малко над 2 милиона мъже и младежи, които да я пазят. В средата на 80-те английското разузнаване счита, че това е най-силната войска на Балканите.
Данните дотук не са най-впечатляващите. Ракетните войски на България се оказват огромния проблем за бъдещите ни съдружници и съответно за Съединени американски щати. Към 1989 година, българската войска разполага с 8 комплекса Р-400 с обхват 480 км, известни в НАТО като SS-23. Те имат още 24 спомагателни ракети. Тези системи могат да носят даже нуклеарни бойни глави. Това въоръжение е една от най-сериозните гаранции за сигурността на България. Освен това към този миг армията ни разполага с 50 комплекса Р-300 Елбрус с обхват 300 км. и още веднъж опция за слагане на нуклеарни бойни глави. Оставащи на въоръжение до през днешния ден са единствено 18 комплекса 9К79 „ Точка “, които поразяват на разстояние до 70 км.
Днес сагата с унищожаването на българските балистични ракети наподобява в далечното минало, само че ще ви я напомня. Въпросът е подложен пред държавното управление на Симеон Сакскобургготски през 2001 година Министърът на защитата Николай Свинаров и външния министър Соломон Паси посрещат през септември в София американския сенатор Ричард Лугър. Тогава двамата отхвърлят пред пресата да им е поставян въпросът за заличаване на нашите балистични ракети. Проблемът е, че американският посетител също приказва пред медиите. Сенаторът е запитан в телевизионно предаване дали е сложил това изискване. Той дава отговор: „ Освен този въпрос обсъдихме и опцията за редуциране на военната продукция като цяло. Тези въпроси са в развой на решение и зависят от българското държавно управление. Българите обаче към този момент са разбрали, че груповата защита в границите на НАТО е по-твърда гаранция за сигурност от някакво оръжие или цяла оръжейна фабрика. “
Така се стига до решението за унищожаването на нашето ракетно въоръжение, което не е нападателно, само че може да възпре експанзия от страна на съседите ни, без значение, в кой съюз членуват. Казвам това, тъй като през 1974 година Турция стартира война с Гърция поради Кипър и НАТО не съумява да направи нищо, с цел да предотврати или спре спора.
Днес в България е военният министър на Съединени американски щати Лойд Остин. Той ще забие последният гвоздей в ковчега на българската войска и нашия суверенитет. Американската страна намерено разгласи, че ще изиска последното ни относително съвременно ракетно въоръжение, с цел да бъде изпратено в Украйна. Това са системите за въздушна защита на страната ни – комплексите С-300. Съседна Турция, която също е член на НАТО добави американското си Противовъздушна отбрана въоръжение със идващото потомство към този момент съветски ракети С-400, а ние очевидно сме на път да се откажем от потвърдилите се системи. Американците ще ни предложат техните „ Пейтриът “, казусът е, че те не са интегрирани с нашата радарна и противовъздушна система. Военните ни също не са готови да работят с американското въоръжение, да не приказваме, че то надали ще пристигна гратис, а С-300 ще би трябвало да бъдат предадени неотложно.
Ако държавното управление отстъпи това значи единствено едно. България публично към този момент няма да е страна, а единствено една територия. Да не приказваме за цялостната некомпетентност на позицията ни по отношение на войната в Украйна. Ако желаеме безсмисленото ликвидиране на хора да завърши би трябвало да се вършат дипломатически стъпки и да се търси по-бързо преустановяване на бойните дейности. Страната ни би трябвало да помогне с филантропични средства, да се стреми да настани повече бежанци и да избави животите на елементарните украинци, а не да подклажда спора като изпраща оръжие. Българското оръжие ще убива както руснаци, по този начин и украинци, тъй като повярвайте ми, в случай че тези ракетни системи стигнат до Украйна те евентуално ще бъдат унищожени, дружно с личния състав си още преди да бъдат употребявани. България би трябвало да показва, че е против войната, може да пази своите ползи и има лична политическа позиция и мнение. Ако политиците ни повече от 30 години отхвърлят да го създадат, то тогава е време да вземем нещата в свои ръце.
Преди година един прочут французин ми изясни, че се мести в България, тъй като нямаме войска. „ Ако ви атакуван няма да има война, просто ще завладяват страната и всичко ще свърши, без опустошения и доста жертви “, това бяха думите му. Те ми подействаха доста стряскащо и отрезвяващо, тъй като очевидно, за жалост, през 21 век още веднъж стартират да важат законите на джунглата и единствено мощните могат да оцелеят. Преди 33 години България беше мощна и това не е носталгия по социализма. Ако погледнем времето преди 9 септември, българската войска още веднъж е най-сериозния боен фактор в Югоизточна Европа. Не е инцидентно, че нашите бойци са признати в състава на Първи украински фронт и действително те разрушават нацистките армии в нашия район. Днес ще ви опиша за една войска, която пазеше нашите граници, а към този момент не съществува.
След 10 ноември 1989 година, страната ни потегли по пътя на демократичното развиване и тогава всеки получи опцията да приказва каквото изиска. В момента са налични фрагментите, които демонстрират Соломон Паси да твърди в Народното събрание, че ще станем член на НАТО, а против него някогашният министър на защитата Добри Джуров да му се смее невярващо. Паси съумя да прокара своята визия, само че тя мина през унищожаването на военния ни капацитет и превръщането ни от страна в територия.
Към 1989 година, Българската национална войска има непрекъснат състав от към 152 000 постоянни бойци. Военновъздушни сили разполага с големия брой от над 220 бойни самолети. От тях има и по-стари машини като МиГ – 21, само че и супер модерните за това време МиГ – 29, които се употребяват от армията ни и до през днешния ден. Страната ни разполага с над 1500 танка. Сред тях още веднъж е и последният вик на военната мода Т-72, от които имаме 300. Отново те остават и до през днешния ден единствената настояща тежка бронирана машина, с която разполагаме. Армията ни има голямо количество лека техника – над 1000 верижни и 800 колесни бронетранспортьори, които транспортират и пазят пехотата.
Според оценките на Централно разузнавателно управление на САЩ, страната ни е била в положение да активизира малко над 2 милиона мъже и младежи, които да я пазят. В средата на 80-те английското разузнаване счита, че това е най-силната войска на Балканите.
Данните дотук не са най-впечатляващите. Ракетните войски на България се оказват огромния проблем за бъдещите ни съдружници и съответно за Съединени американски щати. Към 1989 година, българската войска разполага с 8 комплекса Р-400 с обхват 480 км, известни в НАТО като SS-23. Те имат още 24 спомагателни ракети. Тези системи могат да носят даже нуклеарни бойни глави. Това въоръжение е една от най-сериозните гаранции за сигурността на България. Освен това към този миг армията ни разполага с 50 комплекса Р-300 Елбрус с обхват 300 км. и още веднъж опция за слагане на нуклеарни бойни глави. Оставащи на въоръжение до през днешния ден са единствено 18 комплекса 9К79 „ Точка “, които поразяват на разстояние до 70 км.
Днес сагата с унищожаването на българските балистични ракети наподобява в далечното минало, само че ще ви я напомня. Въпросът е подложен пред държавното управление на Симеон Сакскобургготски през 2001 година Министърът на защитата Николай Свинаров и външния министър Соломон Паси посрещат през септември в София американския сенатор Ричард Лугър. Тогава двамата отхвърлят пред пресата да им е поставян въпросът за заличаване на нашите балистични ракети. Проблемът е, че американският посетител също приказва пред медиите. Сенаторът е запитан в телевизионно предаване дали е сложил това изискване. Той дава отговор: „ Освен този въпрос обсъдихме и опцията за редуциране на военната продукция като цяло. Тези въпроси са в развой на решение и зависят от българското държавно управление. Българите обаче към този момент са разбрали, че груповата защита в границите на НАТО е по-твърда гаранция за сигурност от някакво оръжие или цяла оръжейна фабрика. “
Така се стига до решението за унищожаването на нашето ракетно въоръжение, което не е нападателно, само че може да възпре експанзия от страна на съседите ни, без значение, в кой съюз членуват. Казвам това, тъй като през 1974 година Турция стартира война с Гърция поради Кипър и НАТО не съумява да направи нищо, с цел да предотврати или спре спора.
Днес в България е военният министър на Съединени американски щати Лойд Остин. Той ще забие последният гвоздей в ковчега на българската войска и нашия суверенитет. Американската страна намерено разгласи, че ще изиска последното ни относително съвременно ракетно въоръжение, с цел да бъде изпратено в Украйна. Това са системите за въздушна защита на страната ни – комплексите С-300. Съседна Турция, която също е член на НАТО добави американското си Противовъздушна отбрана въоръжение със идващото потомство към този момент съветски ракети С-400, а ние очевидно сме на път да се откажем от потвърдилите се системи. Американците ще ни предложат техните „ Пейтриът “, казусът е, че те не са интегрирани с нашата радарна и противовъздушна система. Военните ни също не са готови да работят с американското въоръжение, да не приказваме, че то надали ще пристигна гратис, а С-300 ще би трябвало да бъдат предадени неотложно.
Ако държавното управление отстъпи това значи единствено едно. България публично към този момент няма да е страна, а единствено една територия. Да не приказваме за цялостната некомпетентност на позицията ни по отношение на войната в Украйна. Ако желаеме безсмисленото ликвидиране на хора да завърши би трябвало да се вършат дипломатически стъпки и да се търси по-бързо преустановяване на бойните дейности. Страната ни би трябвало да помогне с филантропични средства, да се стреми да настани повече бежанци и да избави животите на елементарните украинци, а не да подклажда спора като изпраща оръжие. Българското оръжие ще убива както руснаци, по този начин и украинци, тъй като повярвайте ми, в случай че тези ракетни системи стигнат до Украйна те евентуално ще бъдат унищожени, дружно с личния състав си още преди да бъдат употребявани. България би трябвало да показва, че е против войната, може да пази своите ползи и има лична политическа позиция и мнение. Ако политиците ни повече от 30 години отхвърлят да го създадат, то тогава е време да вземем нещата в свои ръце.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ