Само 11% от парите, получени по НПВУ, са разплатени, обяви Томислав Дончев
До момента България е платила към 11% или по-малко от 700 млн. лв. от разполагаемите средства по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) за четири години. Крайният период за заплащанията е август 2026 година, което значи, че имаме една година и половина да разплатим останалите 89% от финансирането. Това разгласи вицепремиерът и министър на нововъведенията и растежа Томислав Дончев по време на блиц надзор в Народното събрание, пояснявайки, че това е, меко казано, предизвикателство.
Той бе безапелационен, че в този момент единствената тематика за министерствата би трябвало да е минимизиране на вредите и всички те са мобилизирани в две направления – договаряния с Европейската комисия по всяка от промените, тъй като България има изпълнени промени по трето, четвърто, пето и шесто заплащане.
Той регистрира, че до момента България е получила пари по НПВУ единствено по първото междинно заплащане, като към него е добавен и задатък и по този начин общо сме получили към 1.36 милиарда евро.
Към края на 2023 година има подадено искане и за второ заплащане, само че защото по него единствено отчасти сме изпълнили някои от промените, Дончев призна, че чака да получим нула финансиране.
Той обърна внимание, че нашата конструкция по НПВУ е нетипична – ние, за разлика от дружи страни, които към този момент получават парите по четвърто, пето и шесто заплащане, сме заложили по-трудните промени първоначално, а другите са си дали повече време. По думите му в този момент държавното управление ще има половин година, с цел да реши кои от промените може да извърши и кои не, тъй като до деветте заплащания времето е малко – както стана ясно, парите би трябвало да се разплатят до август 2026 година.
В отговор на въпрос, подложен от депутата от Има Такъв Народ – Снежана Траянска – за метода, по който се възползваме от другите финансови принадлежности и оперативни стратегии, предоставяни ни от Европейския съюз, Дончев регистрира, че за остарелия програмен интервал от 2014 година – 2020 година България публично е отчела загуба от 63 млн. лв..
“Загубата щеше да е по-голяма, в случай че Европейската комисия не беше показала еластичност и не беше разрешила последната счетоводна година по програмата да се изплаща на 100% от европейско финансиране, без национално съфинансиране. Това усили размера на разплатените средства и разреши загубата на евросредства към 2023 година да се редуцира “, призна Томислав Дончев.
Той добави и че по Фонда за обективен преход сме изгубили повече пари – към края на 2022 година сме изгубили 100 млн. евро, т.е. загубата ни по двата финансови инструмента от Европейски Съюз тя е 320 млн. лв.. Дончев още веднъж повтори, че в случай че Европейска комисия не била приложила по-голяма еластичност към края на 2023 година, общо България е щяла да загуби 1 милиарда лв..
По отношение на новия програмен интервал от 2021 година – 2027 година Томислав Дончев призна, че при съпоставяне с заплащанията от предходния програмен интервал от 2014 година – 2020 година,днес контрактуваното е 33%, а заплащанията са под 8%, до момента в който преди 10 години договарянията са били 51%, а заплащанията – 17 %.
Дончев разгласи, че може да уточни съответно кой е отговорен за това, само че съгласно него по-важното е ръководещите да обезпечат явен небосвод, успокоение, тъй че българските локални управляващи и компании да се окуражават и да аплайват. Той пое уговорката да отвори за пазара по-прости схеми на кандидатстване, тъй че парите да текат бързо във времето и да водят до съответен резултат.
По отношение на парите за рехабилитация на ВиК инфраструктурата Дончев обърна внимание, че България разполага с налично финансиране, което, за жалост, е едва употребявано и то е в границите на оперативната стратегия “Околна среда ” и Кохезионния фонд, който може да бъде употребен за всевъзможен вид вложения в бранш “Води ”. Предизвикателството е, че Европейската комисия е безапелационна, че когато има неконсолидирани територии, за тях не може да се употребява финансиране от Кохезионния фонд. Освен това Европейска комисия държи на кардиналната си позиция, че там не би трябвало да се включва и финансиране от държавния бюджет.
Дончев призна, че съгласно него би трябвало да продължат напъните за консолидацията на териториите, на които оперират другите ВиК сдружения. Добави и че има няколко общини, които не са в консолидирани територии.
Той даде обещание на депутатите, че в бюджета за 2025 година ще има средства за довеждащи водопроводи, останали отвън обсега на водните цикли, финансирани с европари в предходни програмни интервали.
Начерта и амбициозната цел, поради обстоятелството, че в Южна България към този момент се усеща въздействието на климатичните промени, да се мисли за строителството на най-малко пет нови язовира, които стратегически да покрият потребностите за напояване и водоснабдяване на популацията.
Той бе безапелационен, че в този момент единствената тематика за министерствата би трябвало да е минимизиране на вредите и всички те са мобилизирани в две направления – договаряния с Европейската комисия по всяка от промените, тъй като България има изпълнени промени по трето, четвърто, пето и шесто заплащане.
Той регистрира, че до момента България е получила пари по НПВУ единствено по първото междинно заплащане, като към него е добавен и задатък и по този начин общо сме получили към 1.36 милиарда евро.
Към края на 2023 година има подадено искане и за второ заплащане, само че защото по него единствено отчасти сме изпълнили някои от промените, Дончев призна, че чака да получим нула финансиране.
Той обърна внимание, че нашата конструкция по НПВУ е нетипична – ние, за разлика от дружи страни, които към този момент получават парите по четвърто, пето и шесто заплащане, сме заложили по-трудните промени първоначално, а другите са си дали повече време. По думите му в този момент държавното управление ще има половин година, с цел да реши кои от промените може да извърши и кои не, тъй като до деветте заплащания времето е малко – както стана ясно, парите би трябвало да се разплатят до август 2026 година.
В отговор на въпрос, подложен от депутата от Има Такъв Народ – Снежана Траянска – за метода, по който се възползваме от другите финансови принадлежности и оперативни стратегии, предоставяни ни от Европейския съюз, Дончев регистрира, че за остарелия програмен интервал от 2014 година – 2020 година България публично е отчела загуба от 63 млн. лв..
“Загубата щеше да е по-голяма, в случай че Европейската комисия не беше показала еластичност и не беше разрешила последната счетоводна година по програмата да се изплаща на 100% от европейско финансиране, без национално съфинансиране. Това усили размера на разплатените средства и разреши загубата на евросредства към 2023 година да се редуцира “, призна Томислав Дончев.
Той добави и че по Фонда за обективен преход сме изгубили повече пари – към края на 2022 година сме изгубили 100 млн. евро, т.е. загубата ни по двата финансови инструмента от Европейски Съюз тя е 320 млн. лв.. Дончев още веднъж повтори, че в случай че Европейска комисия не била приложила по-голяма еластичност към края на 2023 година, общо България е щяла да загуби 1 милиарда лв..
По отношение на новия програмен интервал от 2021 година – 2027 година Томислав Дончев призна, че при съпоставяне с заплащанията от предходния програмен интервал от 2014 година – 2020 година,днес контрактуваното е 33%, а заплащанията са под 8%, до момента в който преди 10 години договарянията са били 51%, а заплащанията – 17 %.
Дончев разгласи, че може да уточни съответно кой е отговорен за това, само че съгласно него по-важното е ръководещите да обезпечат явен небосвод, успокоение, тъй че българските локални управляващи и компании да се окуражават и да аплайват. Той пое уговорката да отвори за пазара по-прости схеми на кандидатстване, тъй че парите да текат бързо във времето и да водят до съответен резултат.
По отношение на парите за рехабилитация на ВиК инфраструктурата Дончев обърна внимание, че България разполага с налично финансиране, което, за жалост, е едва употребявано и то е в границите на оперативната стратегия “Околна среда ” и Кохезионния фонд, който може да бъде употребен за всевъзможен вид вложения в бранш “Води ”. Предизвикателството е, че Европейската комисия е безапелационна, че когато има неконсолидирани територии, за тях не може да се употребява финансиране от Кохезионния фонд. Освен това Европейска комисия държи на кардиналната си позиция, че там не би трябвало да се включва и финансиране от държавния бюджет.
Дончев призна, че съгласно него би трябвало да продължат напъните за консолидацията на териториите, на които оперират другите ВиК сдружения. Добави и че има няколко общини, които не са в консолидирани територии.
Той даде обещание на депутатите, че в бюджета за 2025 година ще има средства за довеждащи водопроводи, останали отвън обсега на водните цикли, финансирани с европари в предходни програмни интервали.
Начерта и амбициозната цел, поради обстоятелството, че в Южна България към този момент се усеща въздействието на климатичните промени, да се мисли за строителството на най-малко пет нови язовира, които стратегически да покрият потребностите за напояване и водоснабдяване на популацията.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ