С 24 дни по-кратка Зима, по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите и суша през лятото
До края на века снежната завивка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80%. Това сочи отчет на Европейската организация по околна среда (EEA), представен от " Метео Балканс ".
Според учените снегът към този момент не пада по този начин, както го помним. Не просто закъснява – той си потегля вечно. Алпите и Балканите, в миналото бели и величествени през половината година, през днешния ден все по-често са кафяви и залети с тиня.
Сателитите на Copernicus демонстрират ясно: през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили приблизително с 24 дни. А в някои региони на Алпите – даже с 36. Средната височина, на която снегът „ оцелява “, към този момент се е вдигнала с съвсем 300 метра. В България това значи едно просто нещо – по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода напролет и повече риск от засушаване през лятото.
„ Снегът към този момент не е сигурен източник на вода. А това трансформира всичко – от земеделието до енергетиката, “ казва климатологът доктор Росица Аврамова.
Зимите се стопяват, безусловно Това, което се случва, е нов климатичен баланс. Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, а студените нахлувания от север отслабват. В резултат – по-дълги есени, по-къси зими и от ден на ден дъжд, вместо сняг.
В планините това е съдбовно: снегът, който не се задържа, не може да зареди реките напролет. „ Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода, “ обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук. „ Без нея – язовирите се пълнят внезапно, след това изсъхват. Сезонният баланс се разрушава. “
Ски курортите в Алпите към този момент харчат повече ток и вода за произвеждане на сняг, в сравнение с за отопление и превоз взети дружно. В Банско и Пампорово обстановката е сходна: без снежните оръдия сезонът просто не стартира.
Но изкуственият сняг има цена – енергийна и екологична. За да покрие един скат с 30 см сняг, са нужни към 2 милиона литра вода. И в случай че климатът продължи да се топли, скоро нито водата, нито студът ще стигат.
Снегът е тиха инфраструктура. Той не просто покрива планините – той ги зарежда. Когато го няма, реките се свиват, почвите се изсушават, а енергийната система губи естествения си буфер. Според изследване на ETH Zurich, 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако тази система се срути, първо ще страда Балканският полуостров – поради по-малките височини и по-бързото стопляне.
В последните години снеговалежите у нас се изместват към март и април. Януари постоянно наподобява на ноември – дъждовен, мъгляв, мек. Дори в Пирин и Рила снежната завивка през зимата е с 30-40% по-тънка от нормата преди 20 години.
Снегът се трансформира от сезонно събитие в спомен от детството. За страдание, децата на XXII век няма да чакат „ първия сняг “, тъй като няма да знаят какво е зима.
