Снежната покривка изчезва от Алпите и Балканите
До края на века планините на Европа могат да останат без обичайните си бели зими
Снегът в европейските планини към този момент не е това, което беше преди няколко десетилетия. Алпите и Балканите губят присъщата си бяла завивка, а зимите стават все по-къси и топли, оповестява Meteo Balkans. Според последните данни от Европейската организация по околна среда, снежната завивка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80 % до края на века при продължаващото стопляне.
Сателитните наблюдения на системата Copernicus демонстрират тревожна наклонност - през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили приблизително с 24 дни. В някои региони на Алпите съкращаването доближава 36 дни. Средната надморска височина, на която снегът може да устои през цялата зима, към този момент се е повишила с близо 300 метра.
Българските планини също са наранени
За България това значи по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите. През последните години снеговалежите се изместват към март и април, като януари постоянно наподобява повече на есен - дъждовен, мъгляв и мек. Дори в най-високите планини снежната завивка през зимата е с 30-40 % по-тънка спрямо преди 20 години.
" Снегът към този момент не е сигурен източник на вода. А това трансформира всичко - от земеделието до енергетиката, " споделя климатологът Росица Аврамова, представена от Meteo Balkans.
Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, до момента в който студените нахлувания от север отслабват. В резултат - по-дълги есени, по-къси зими и от ден на ден дъжд вместо сняг в планините.
Ски курортите прибягват до неестествен сняг
Зимният туризъм в Европа генерира оборот от 30 милиарда евро годишно, като половината от международните ски писти са на континента. Ски курортите в Алпите към този момент харчат повече електрическа енергия и вода за произвеждане на неестествен сняг, в сравнение с за отопление и превоз взети дружно.
В Банско и Пампорово обстановката е сходна - без снежните оръдия сезонът просто не стартира. За да покрие един скат с 30 сантиметра неестествен сняг, са нужни към 2 милиона литра вода. При продължаващото стопляне скоро нито водата, нито студът ще стигат.
Според научно проучване, оповестено в списание Nature Climate Change, при повишаване на температурите с 2 градуса, 53 % от европейските ски курорти ще са в риск без изкуствено заснежаване. При нарастване с 4 градуса рискът нараства до 98 %. Вече през днешния ден единствено 22 % от писте
те на Балканите имат задоволително натурален сняг в слаби зимни години.
Водата след снега
Снегът е тиха инфраструктура на планините - той не просто ги покрива, той ги зарежда. Когато го няма, реките се свиват, почвите се изсушават, а енергийната система губи естествения си буфер.
Според проучване на Технологичния университет в Цюрих, 80 % от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако тази система се срути, първо ще пострада Балканският полуостров поради по-ниските надморски височини и по-бързото стопляне.
Децата през днешния ден към този момент не чакат " първия сняг ", а се питат " дали въобще ще има сняг ". Според проучване от Бостънския университет, неналичието на снежна завивка води до постоянно заледяване и топене на почвата, което поврежда корените на дърветата и понижава способността им да гълтам въглероден диоксид.
Снегът в европейските планини към този момент не е това, което беше преди няколко десетилетия. Алпите и Балканите губят присъщата си бяла завивка, а зимите стават все по-къси и топли, оповестява Meteo Balkans. Според последните данни от Европейската организация по околна среда, снежната завивка в Централна и Южна Европа може да намалее с до 80 % до края на века при продължаващото стопляне.
Сателитните наблюдения на системата Copernicus демонстрират тревожна наклонност - през последните 20 години зимите в Европа са се скъсили приблизително с 24 дни. В някои региони на Алпите съкращаването доближава 36 дни. Средната надморска височина, на която снегът може да устои през цялата зима, към този момент се е повишила с близо 300 метра.
Българските планини също са наранени
За България това значи по-малко сняг на Витоша, Рила и Родопите. През последните години снеговалежите се изместват към март и април, като януари постоянно наподобява повече на есен - дъждовен, мъгляв и мек. Дори в най-високите планини снежната завивка през зимата е с 30-40 % по-тънка спрямо преди 20 години.
" Снегът към този момент не е сигурен източник на вода. А това трансформира всичко - от земеделието до енергетиката, " споделя климатологът Росица Аврамова, представена от Meteo Balkans.
Топлите въздушни маси от юг проникват все по-често, до момента в който студените нахлувания от север отслабват. В резултат - по-дълги есени, по-къси зими и от ден на ден дъжд вместо сняг в планините.
Ски курортите прибягват до неестествен сняг
Зимният туризъм в Европа генерира оборот от 30 милиарда евро годишно, като половината от международните ски писти са на континента. Ски курортите в Алпите към този момент харчат повече електрическа енергия и вода за произвеждане на неестествен сняг, в сравнение с за отопление и превоз взети дружно.
В Банско и Пампорово обстановката е сходна - без снежните оръдия сезонът просто не стартира. За да покрие един скат с 30 сантиметра неестествен сняг, са нужни към 2 милиона литра вода. При продължаващото стопляне скоро нито водата, нито студът ще стигат.
Според научно проучване, оповестено в списание Nature Climate Change, при повишаване на температурите с 2 градуса, 53 % от европейските ски курорти ще са в риск без изкуствено заснежаване. При нарастване с 4 градуса рискът нараства до 98 %. Вече през днешния ден единствено 22 % от писте
те на Балканите имат задоволително натурален сняг в слаби зимни години.
Водата след снега
Снегът е тиха инфраструктура на планините - той не просто ги покрива, той ги зарежда. Когато го няма, реките се свиват, почвите се изсушават, а енергийната система губи естествения си буфер.
Според проучване на Технологичния университет в Цюрих, 80 % от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Ако тази система се срути, първо ще пострада Балканският полуостров поради по-ниските надморски височини и по-бързото стопляне.
Децата през днешния ден към този момент не чакат " първия сняг ", а се питат " дали въобще ще има сняг ". Според проучване от Бостънския университет, неналичието на снежна завивка води до постоянно заледяване и топене на почвата, което поврежда корените на дърветата и понижава способността им да гълтам въглероден диоксид.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ