Екстремните горещини ще убият над 2 милиона души в Европа до края на века, твърдят учени
До края на 21-ви век рисковите температури могат да доведат до 2,3 милиона спомагателни смъртни случая в европейските градове, в случай че не бъдат подхванати ограничения за адаптиране към изменението на климата. Източна Испания, Южна Франция, Италия и Малта ще бъдат най-силно наранени. Учените стигнаха до това умозаключение, откакто изследваха въздействието на световното стопляне върху здравето на жителите на 30 европейски страни. Въпреки това обстановката не е безнадеждна: увеличението на броя на зелените площи, основаването на сенчести места и инсталирането на климатични системи може да понижи смъртните случаи от горещина с 10%, 50% и даже с 90%.
Учените са анализирали данните за температурата и смъртността в 854 града и са планували вероятните резултати за интервала от 2015 година до 2099 година Проучването, оповестено неотдавна в Nature Medicine, откри, че смъртните случаи, свързани с горещините, ще се усилят с съвсем 50% даже при най-благоприятните сюжети. Средиземноморските райони, в това число Източна Испания, Южна Франция, Италия и Малта, ще бъдат най-силно наранени.
Според компютърните модели смъртните случаи от мраз, които в този момент са 10 пъти по-високи от смъртните случаи от горещина, последователно ще намалеят. Топлината обаче ще се трансформира в съществена опасност. Изследователите са разгледали четири сюжета за повишение на температурите: 1,5°C, 2°C, 3°C и 4°C. При най-тежкия сюжет, нарастването на температурата с 4°C ще усили броя на смъртните случаи до сериозни равнища.
За да се понижи рискът, специалистите оферират три тактики за адаптиране. Увеличаването на количеството зелени площи, основаването на сенчести места и инсталирането на климатични системи може да понижи смъртните случаи, свързани с горещините, с 10%, 50% или даже 90%, според от степента на използване на тези ограничения. Според съавтора на проучването Пиер Масело от Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина обаче това равнище на акомодация към момента е мъчно да се реализира.
През последните десетилетия Европа претърпява все по-чести и интензивни горещи талази. По данни на Европейската организация по околна среда температурите в Европа са се повишили с 1,5 °C от 1990 година насам, което е два пъти повече от междинния ритъм на повишение на температурите на планетата. Това събитие води до увеличение на рисковите метеорологични феномени, в това число суши, пожари и най-много високи температури през лятото.
От 2000 година насам Европа претърпя няколко рекордни горещини. Така да вземем за пример през лятото на 2003 година към 70 000 души в Европейския съюз починаха заради извънредно високите температури. Горещите талази предизвикаха големи загуби на селското стопанство и разстройства в електроснабдяването. През 2019 година бяха счупени температурните върхове в страни като Франция, Испания и Португалия, където термометрите надвишиха 45°C. Тези събития демонстрираха какъв брой уязвими са европейските градове и инфраструктура от изменението на климата.
Освен това всяка година в Европа се усилва гъстотата на популацията в огромните градове, което усилва уязвимостта на хората към рисковите метеорологични условия. В мегаполиси като Париж, Барселона и Рим неналичието на зелени площи и изобилието от асфалт способстват за повишение на температурата по улиците, създавайки „ топлинни острови “.
