До края на 2017 г. Комисията по досиетата е проверила

До края на 2017 година Комисията по досиетата е проверила над 287 780 лица за принадлежност към Държавна сигурност
До края на 2017 година Комисията по досиетата е проверила над 287 780 лица за принадлежност към Държавна сигурност / БГНЕС
ГЕРБ разчита на по-голяма поддръжка и от другите ПГ, с цел да може Комисията по досиетата да продължи активността си. Може би във времето би трябвало да се мисли по какъв начин тя да се трансформира в Институт за национална памет. Ние се нуждаем от активността и действието на комисията.

Това сподели ръководителят на ПГ на ГЕРБ и ръководител на парламентарната комисия по вътрешен ред Цветан Цветанов на кръгла маса „ Комисия по досиетата-настояще и бъдеще ”, която се организира в Народното събрание, съобщи кореспондент на БГНЕС.

До края на 2017 година Комисията по досиетата е проверила над 287 780 лица за принадлежност към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска и е открила принадлежност на общо 15 192 от тях. Най-наситени инспекции са били осъществявани в годините, когато в страната са били провеждани разнообразни типове избори, изясни Евтим Костадинов, ръководител на Комисията за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска (Комисия по досиетата) по време на кръгла маса в Народното събрание на тематика „ Комисия по досиетата-настояще и бъдеще ”.

Председателят на комисията акцентира, че през наложителна инспекция на хора, участващи в ръководството на страната, до този миг са минали 141 985 български жители.

До този миг, въз основата на наличните архивни документи, комисията е открила принадлежност общо на 15 192 лица, само че обществено оповестените са 12 404. Разликата идва от това, че комисията няма право да оповести принадлежност на лица, които са умряли.

От своя страна ръководителят на ПГ на ГЕРБ и на вътрешната парламентарна комисия Цветан Цветанов разяснява, че може би би трябвало да се дефинира някакъв период и време, в което комисията да прерасне в Институт за национална памет.

„ За огромно страдание, след всички тези години през днешния ден още веднъж приказваме за досиета. Отново приказваме за предишното. Когато започнахме демократичните промени в България, ние просто искахме да се доближим до стандартите и до модела, който осъществиха нашите другари от Германия. За огромно страдание, през всички тези години, доста бяха посланията, само че малко бяха дейностите за действителното предаване на досиетата, което несъмнено води до въпроса – дали не бяха прочистени някои от тях? Дали това, което след това беше предадено на Комисията по досиетата е всичко това, което е имало към 1989-90 година ”, запита Цветанов.

Той акцентира, че като демократично общество би трябвало да дадем повече социална поддръжка за дейностите на Комисията по досиетата. „ Тази тематика провокира разделяне измежду политиците и обществото. Има представители на другите политически сили в българския парламент, които даже са внесли законопроект за закриване на Комисията. Това е значима тематика. Ние изискуем отговор на обществото за това, какво се случва. Но на първо място би трябвало да кажем какво е сегашното и каква е опцията за бъдещето на Комисията “, безапелационен бе ръководителят на ПГ на ГЕРБ.

Депутатът от Българска социалистическа партия Красимир Янков разяснява, че всички държавни управления в България след 1989 година имали за съществена задача демонтажа на предходната система и, съгласно него, в доста по-малка степен, визия за ръководство на националната сигурност.

„ Пример за това не е единствено системата на Министерство на вътрешните работи. Съществен проблем е, че не бяха ясно разграничени главните звена, а под общ знаменател бяха поставени всички чиновници. Така наред с откровените доносници бяха сложени и лица, изпълняващи задания, аналогично с всяка сродна работа по света. Това нанесе непоправими вреди “, акцентира Красимир Янков. Той е уверен, че е време да се направи същинска равносметка, да се затвори тази страница и да се създадем нужната промяна на работещата все още Комисия в Институт за национална памет. „ Нов орган, в благозвучие на това какъв вид страна сме днес-член на Европейски Съюз и НАТО. Изключително значимо е да бъде заложен правилото на политическа индиферентност и запазване на достойнството и достолепието. Целта е ясна да е разграничат лицата от лицата, доносничели за персонална полза “, съобщи още депутатът от левицата.

Според Цветан Цветанов днешният спор повтарял за следващ път разделянето в обществото. „ Всеки един от нас би трябвало да бъде наясно, че забавянето на действителното действие на Комисията и даването на досиетата лимитира да се приказва за истината.

„ Мога да заявя изрично мнението на ПГ на ГЕРБ, че Комисията по досиетата няма да бъде закрита, тъй като не считаме, че е пристигнало времето да бъде закрита. Успяхме да разтеглим обсега на проверяваните лица, тъй като знанието и информацията, която би трябвало да бъде предоставена на обществото е преди всичко ангажимент на всеки един политик, който взе участие в действителната политика на страната “, счита Цветанов.

Той изясни, че ПГ на ГЕРБ разчита на по-голяма поддръжка и от другите ПГ, с цел да може Комисията да продължи активността си. „ Може би във времето би трябвало да се мисли по какъв начин тя да се трансформира в Институт за национална памет, само че това би трябвало да бъде обсъждано. Ние се нуждаем от активността и действието на комисията “, сподели още Цветан Цветанов./БГНЕС