Индустриите, които зависят от синьото гориво
До каква степен стопанската система на страната е подвластна от доставките на природен газ? Отговор на този въпрос, който стана изключително настоящ през последните дни, откакто Русия спря подаването на газ към България, търси Петър Ганев, старши откривател в Института за пазарна стопанска система .
Общата картина очерта Георги Ангелов – основен икономист в Институт „ Отворено общество ”, в публикация, оповестена наскоро. В нея той дава пет общоизвестни обстоятелства:
1) газът има относително дребен дял в енергийния микс на страната;
2) потреблението е в пъти повече през зимата, като Топлофикация София е най-големият консуматор на газ в страната;
3) отвън енергетиката, предприятия от химическата индустрия са главните консуматори на газ;
4) до този миг сме в съвсем цялостна взаимозависимост от доставките на газ от Русия;
5) хранилището в Чирен има ниски ресурси от газ, като очевидно през последните два месеца не са подхванати стъпки за нагнетяване на газ и попълване на запасите – попълването стартира преди дни, като обичайно нагнетяването стартира в края на април.
По последната точка, защото очевидно провокира разногласия и мнения, всеки може да наблюдава дневните данни, в това число за години обратно, за физическия поток от/към Чирен на страницата с оперативни данни на Булгартрансгаз.
Всичко това е известно, само че то не дава цялостната картина, написа Петър Ганев. Според него макроданните за невисок дял на природния газ в енергийния микс напълно не значи, че някои предприятия не са напълно подвластни от газовите доставки. И неналичието или повишението на цените на различните доставки е голямо предизвикателство за тях.
Веднага откакто кранчето бе врътнато от Газпром, министърът на стопанската система Корнелия Нинова и огромни работодатели дадоха конференция, на която описаха какъв ще е резултатът върху промишлеността. „ Оставяйки настрани политическото говорене от министъра и настояванията за нови обезщетения от бизнеса, показаната оценка на този брифинг предстои на доста сериозен сериозен взор ”, разяснява Ганев.
Преди всичко тя показва структурата на потреблението на природен газ по браншове, взета от регулярните отчети за активността на Булгаргаз, и лист на индустриалните консуматори, присъединени към газопреносната мрежа на Булгартрансгаз. Цитирани бяха 25 000 предприятия и 247 000 заети – това са „ всички предприятия и всички наети в посочените браншове – без значение дали са на газ или не ”, написа икономистът. Важното изречение в показаната оценка, съгласно него, е следното: „ Общият оборот на сдруженията, присъединени към мрежата на Булгартрансгаз възлиза на 6 милиарда лева, а заетите са над 14 хиляди души “. Но и тази информация не е цялостна, акцентира Петър Ганев, тъй като тя не демонстрира количеството природен газ, които тези предприятия използват. От листата липсват промишлени предприятия, които са на газ, а са посочени са най-големите, както и такива, които не са непосредствено вързани към мрежата на Булгартрансгаз, да вземем за пример някои в Габрово и Велико Търново. Затова икономистът от ИПИ заключава, че този отчет е „ извънредно лекомислен и не дава визия каква е зависимостта на промишлеността от доставките на природен газ ”.
Петър Ганев смята, че 15 са най-големите индустриални консуматори на газ в страната с уточнението, че данните за тяхното ползване и салдото сред природен газ и електрическа енергия са на база разнообразни източници и оценки на създателя и е допустимо да са позволени грешки.
Най-енергоемките предприятия в страната са огромните добивни и промишлени компании в Средногорието – „ Аурубис България “, „ Асарел-Медет “, „ Елаците-Мед “ и „ Дънди Прешъс Металс Челопеч “. „ Интересно е, че „ Асарел-Медет “ и „ Елаците-Мед “ участват в листата на икономическото министерство като компании, присъединени към газопреносната мрежа, само че тяхното ползване на газ в действителност е извънредно малко – най-вероятно в границите на 2-3% от силата, която употребяват ”, показва създателят. Дейността на огромните компании в Средногорието, които използват извънредно доста сила, в действителност не зависи от доставките на газ, заключава Ганев.
За максимален промишлен консуматор на газ той показва „ Неохим “ в Димитровград. Торовият цех използва големи количества газ – към 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални консуматори на газ взети дружно, без топлофикациите. Дружеството е най-голямото в Хасковска област и дава прехранване на към 700 души и доходи от порядъка на 260 млн. лева То е значимо за българското земеделието в страната. Съществува и различен огромен състезател на пазара – „ Агрополихим “ в Девня, който построи терминал за амоняк и размени природния газ като суровина за произвеждане на азотни торове. Евентуални проблеми в един от двата завода, ще окаже отрицателен резултат върху земеделието.
Следващите огромни потребители на газ са стъкларските фабрики -Тракия глас в Търговище, и Би Ей Глас - със фабрики в София и Пловдив. В тях работят по 600-700 индивида. „ Би Ей Глас “ сензитивно увеличи активността и приходите си през последните години и доближи до 5. място в класацията на най-големите компании в страната с доходи за над 1,8 милиарда лева през 2020 година Друг огромен консуматор на газ е Рубин Трейдинг в Плевен.
След стъкларските фабрики се подрежда тежката промишленост - Стомана индъстри, КЦМ 2000, София Мед и Алкомет. София Мед е с доходи от над 900 млн. лева и към 600 заети; КЦМ 2000 и Стомана индъстри имат доходи от 600-700 млн. лева и в тях работят надлежно над 1 400 и към 1 000 служащи.
Алкомет е с доходи от 350 млн. лева и към 1 100 наети. И четирите компании са огромни консуматори на ток и природен газ, само че не са в цялостна взаимозависимост от синьо гориво, счита създателят.
Други са Биовет, АДМ Разград с доходи от 400-500 млн. лева, следвани от Калцит, Златна Панега Цимент, Свилоцел (Свилоза) и Рока България. Грубо казано това са фирмите, които използват по-сериозни количества природен газ в страната.
Това са 15-те компании, които съгласно създателя образуват голямата част от потреблението на природен газ в страната. Разговорите за икономическите резултати от възможни проблеми с доставките или цената на газа, както и вероятните ограничения и други възможности са всъщност диалози за бъдещето на тези предприятия. Ако съществува План Б за доставките на газ и се правят оценка наличните ресурси в хранилището, то би следвало да се мисли за оценка на другите възможности, в това число софтуерни, по отношение на 15-20 огромни консуматори на газ в страната.
Общата картина очерта Георги Ангелов – основен икономист в Институт „ Отворено общество ”, в публикация, оповестена наскоро. В нея той дава пет общоизвестни обстоятелства:
1) газът има относително дребен дял в енергийния микс на страната;
2) потреблението е в пъти повече през зимата, като Топлофикация София е най-големият консуматор на газ в страната;
3) отвън енергетиката, предприятия от химическата индустрия са главните консуматори на газ;
4) до този миг сме в съвсем цялостна взаимозависимост от доставките на газ от Русия;
5) хранилището в Чирен има ниски ресурси от газ, като очевидно през последните два месеца не са подхванати стъпки за нагнетяване на газ и попълване на запасите – попълването стартира преди дни, като обичайно нагнетяването стартира в края на април.
По последната точка, защото очевидно провокира разногласия и мнения, всеки може да наблюдава дневните данни, в това число за години обратно, за физическия поток от/към Чирен на страницата с оперативни данни на Булгартрансгаз.
Всичко това е известно, само че то не дава цялостната картина, написа Петър Ганев. Според него макроданните за невисок дял на природния газ в енергийния микс напълно не значи, че някои предприятия не са напълно подвластни от газовите доставки. И неналичието или повишението на цените на различните доставки е голямо предизвикателство за тях.
Веднага откакто кранчето бе врътнато от Газпром, министърът на стопанската система Корнелия Нинова и огромни работодатели дадоха конференция, на която описаха какъв ще е резултатът върху промишлеността. „ Оставяйки настрани политическото говорене от министъра и настояванията за нови обезщетения от бизнеса, показаната оценка на този брифинг предстои на доста сериозен сериозен взор ”, разяснява Ганев.
Преди всичко тя показва структурата на потреблението на природен газ по браншове, взета от регулярните отчети за активността на Булгаргаз, и лист на индустриалните консуматори, присъединени към газопреносната мрежа на Булгартрансгаз. Цитирани бяха 25 000 предприятия и 247 000 заети – това са „ всички предприятия и всички наети в посочените браншове – без значение дали са на газ или не ”, написа икономистът. Важното изречение в показаната оценка, съгласно него, е следното: „ Общият оборот на сдруженията, присъединени към мрежата на Булгартрансгаз възлиза на 6 милиарда лева, а заетите са над 14 хиляди души “. Но и тази информация не е цялостна, акцентира Петър Ганев, тъй като тя не демонстрира количеството природен газ, които тези предприятия използват. От листата липсват промишлени предприятия, които са на газ, а са посочени са най-големите, както и такива, които не са непосредствено вързани към мрежата на Булгартрансгаз, да вземем за пример някои в Габрово и Велико Търново. Затова икономистът от ИПИ заключава, че този отчет е „ извънредно лекомислен и не дава визия каква е зависимостта на промишлеността от доставките на природен газ ”.
Петър Ганев смята, че 15 са най-големите индустриални консуматори на газ в страната с уточнението, че данните за тяхното ползване и салдото сред природен газ и електрическа енергия са на база разнообразни източници и оценки на създателя и е допустимо да са позволени грешки.
Най-енергоемките предприятия в страната са огромните добивни и промишлени компании в Средногорието – „ Аурубис България “, „ Асарел-Медет “, „ Елаците-Мед “ и „ Дънди Прешъс Металс Челопеч “. „ Интересно е, че „ Асарел-Медет “ и „ Елаците-Мед “ участват в листата на икономическото министерство като компании, присъединени към газопреносната мрежа, само че тяхното ползване на газ в действителност е извънредно малко – най-вероятно в границите на 2-3% от силата, която употребяват ”, показва създателят. Дейността на огромните компании в Средногорието, които използват извънредно доста сила, в действителност не зависи от доставките на газ, заключава Ганев.
За максимален промишлен консуматор на газ той показва „ Неохим “ в Димитровград. Торовият цех използва големи количества газ – към 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални консуматори на газ взети дружно, без топлофикациите. Дружеството е най-голямото в Хасковска област и дава прехранване на към 700 души и доходи от порядъка на 260 млн. лева То е значимо за българското земеделието в страната. Съществува и различен огромен състезател на пазара – „ Агрополихим “ в Девня, който построи терминал за амоняк и размени природния газ като суровина за произвеждане на азотни торове. Евентуални проблеми в един от двата завода, ще окаже отрицателен резултат върху земеделието.
Следващите огромни потребители на газ са стъкларските фабрики -Тракия глас в Търговище, и Би Ей Глас - със фабрики в София и Пловдив. В тях работят по 600-700 индивида. „ Би Ей Глас “ сензитивно увеличи активността и приходите си през последните години и доближи до 5. място в класацията на най-големите компании в страната с доходи за над 1,8 милиарда лева през 2020 година Друг огромен консуматор на газ е Рубин Трейдинг в Плевен.
След стъкларските фабрики се подрежда тежката промишленост - Стомана индъстри, КЦМ 2000, София Мед и Алкомет. София Мед е с доходи от над 900 млн. лева и към 600 заети; КЦМ 2000 и Стомана индъстри имат доходи от 600-700 млн. лева и в тях работят надлежно над 1 400 и към 1 000 служащи.
Алкомет е с доходи от 350 млн. лева и към 1 100 наети. И четирите компании са огромни консуматори на ток и природен газ, само че не са в цялостна взаимозависимост от синьо гориво, счита създателят.
Други са Биовет, АДМ Разград с доходи от 400-500 млн. лева, следвани от Калцит, Златна Панега Цимент, Свилоцел (Свилоза) и Рока България. Грубо казано това са фирмите, които използват по-сериозни количества природен газ в страната.
Това са 15-те компании, които съгласно създателя образуват голямата част от потреблението на природен газ в страната. Разговорите за икономическите резултати от възможни проблеми с доставките или цената на газа, както и вероятните ограничения и други възможности са всъщност диалози за бъдещето на тези предприятия. Ако съществува План Б за доставките на газ и се правят оценка наличните ресурси в хранилището, то би следвало да се мисли за оценка на другите възможности, в това число софтуерни, по отношение на 15-20 огромни консуматори на газ в страната.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ