Инспектор Мегре и човекът зад него - Жорж Сименон
До името на писателя Жорж Сименон непроменяемо изплува и името на Жул Мегре - обикновенният контрольор от Следствената френска полиция, героят от безчет полицейски романи.
На днешния ден през 1903 година в белгийския град Лиеж е роден Жорж Жозеф Кристиан Сименон (на френски: Georges Joseph Christian Simenon) - белгийският публицист, пишещ на френски, създател основно на престъпни романи.
Сименон е бил в положение да написа от 60 до 80 страници дневно и за няколко години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със своите 75 романа и 28 описа, в които основен воин е контрольор Мегре. Първият разказ, в който се появява този воин, е "Пьотр Латвиеца " (през 1931 г.), а последният от тази поредност е "Мегре и господин Шарл ", публикуван през 1972 година.
Жорж Сименон се научава да чете на три години. На 15 години постъпва като кореспондент в "Газет дьо Лиеж ", където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си разказ (така най-малко се смята) на 18 години.
Жорж идва в Париж без нито едно су в джоба си през 1922 година, храни се с кафе със сметана и кроасани и написа първите си разкази в стаята на един злокобен хотел в предградието Батиньол. Колет (артистичният псевдоним на френската писателка Сидони-Габриел Колет), книжовен консултант на всекидневника "Матен ", попада на един от тези разкази и желае среща с създателя. На тази среща тя му споделя: "Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне. " И става тъкмо по този начин.
Сименон става секретар на една аристократка, собственица на списание в Ньовер, след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единствения му списък и източник на ентусиазъм е илюстрираният "Ларус ". Използва доста псевдоними за книгите си, които издателите разгласяват, без да прочетат. Тази продуктивност му донася материално поръчителство и той се дами за приятелката от детството си Тижи. По време на пътешестване в Нидерландия го осенява концепцията да напише един полулитературен разказ - отдава се на престъпния род.
Този първи, същински разказ на Сименон - 120-ят или 150-ят съгласно него, е "Пьотр Латвиеца ". Целият Сименон се намира в тази книга - стилът, възприятието за елипса, формулата. В тази книга се появява за първи неговият известен воин Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си.
През 1930 година той потегля на север и дружно с Тижи изследва полярния свят. В почивките написа. Година по-късно издателство "Фаяр " разгласява петия Мегре. Машината е завъртяна, киното стартира да се интересува от романите му. По молба на Йожен Мерл, шеф на списание "Пари матен ", Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите разказ за един ден и една нощ, подложен в стъклена клетка. Страниците се демонстрират на наблюдаващите в процеса на писането.
За да си почине от романите за Мегре, които издателство "Фаяр " неуморно изисква, Сименон написа романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредност публикации за "Жур ". Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири приключени романа. Но и това не е задоволително за "Фаяр ". Сименон е неудовлетворен и подписва контракт с "Галимар " - друго издателство, което се задоволява с един най-малко от шест книги на година. За писателя това си е съвсем отмора.
Междувременно той към този момент е на транспортен съд в Средиземно море. После отпътува за Ню Йорк и този път взема решение да обиколи света: Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия.
Докато живее последните години в Лозана, заобиколен от цялостен взвод секретарки и здравната сестра Тереза, която е и негова другарка ( "най-красивата обич на живота ми ", споделя гордо Сименон), към този момент даже не наподобява на сянката си; той е сянка на една сянка. "Никога не съм се интересувал от себе си - продиктувал един път Сименон, само че истината е, че в никакъв случай не съм се интересувал от нещо друго. Дори в наличието на дамите, които съм "познавал " (той твърди, че броят им надвишава 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: "Кой съм аз? "
Кан
През 1960 година Сименон е ръководител на журито на кинофестивала в Кан и постанова (заедно с писателя Хенри Милър) "Сладък живот ". Италиано-френският игрален филм - трагикомедия, е режисиран от Федерико Фелини и е с присъединяване на Марчело Мастрояни, Анита Екбери и Анук Еме в основните функции. Лентата наблюдава една седмица от живота на римския публицист Марчело Рубини (Мастрояни), в неговото непрекъснато търсене на обич и благополучие, които в никакъв случай не идват.
Филмът е огромния победител в Кан, където печели наградата "Златна палма ".
На днешния ден през 1903 година в белгийския град Лиеж е роден Жорж Жозеф Кристиан Сименон (на френски: Georges Joseph Christian Simenon) - белгийският публицист, пишещ на френски, създател основно на престъпни романи.
Сименон е бил в положение да написа от 60 до 80 страници дневно и за няколко години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със своите 75 романа и 28 описа, в които основен воин е контрольор Мегре. Първият разказ, в който се появява този воин, е "Пьотр Латвиеца " (през 1931 г.), а последният от тази поредност е "Мегре и господин Шарл ", публикуван през 1972 година.
Жорж Сименон се научава да чете на три години. На 15 години постъпва като кореспондент в "Газет дьо Лиеж ", където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си разказ (така най-малко се смята) на 18 години.
Жорж идва в Париж без нито едно су в джоба си през 1922 година, храни се с кафе със сметана и кроасани и написа първите си разкази в стаята на един злокобен хотел в предградието Батиньол. Колет (артистичният псевдоним на френската писателка Сидони-Габриел Колет), книжовен консултант на всекидневника "Матен ", попада на един от тези разкази и желае среща с създателя. На тази среща тя му споделя: "Изхвърлете литературата от разказите си и всичко ще тръгне. " И става тъкмо по този начин.
Сименон става секретар на една аристократка, собственица на списание в Ньовер, след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единствения му списък и източник на ентусиазъм е илюстрираният "Ларус ". Използва доста псевдоними за книгите си, които издателите разгласяват, без да прочетат. Тази продуктивност му донася материално поръчителство и той се дами за приятелката от детството си Тижи. По време на пътешестване в Нидерландия го осенява концепцията да напише един полулитературен разказ - отдава се на престъпния род.
Този първи, същински разказ на Сименон - 120-ят или 150-ят съгласно него, е "Пьотр Латвиеца ". Целият Сименон се намира в тази книга - стилът, възприятието за елипса, формулата. В тази книга се появява за първи неговият известен воин Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си.
През 1930 година той потегля на север и дружно с Тижи изследва полярния свят. В почивките написа. Година по-късно издателство "Фаяр " разгласява петия Мегре. Машината е завъртяна, киното стартира да се интересува от романите му. По молба на Йожен Мерл, шеф на списание "Пари матен ", Сименон се съгласява да напише пред очите на читателите разказ за един ден и една нощ, подложен в стъклена клетка. Страниците се демонстрират на наблюдаващите в процеса на писането.
За да си почине от романите за Мегре, които издателство "Фаяр " неуморно изисква, Сименон написа романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Пише поредност публикации за "Жур ". Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири приключени романа. Но и това не е задоволително за "Фаяр ". Сименон е неудовлетворен и подписва контракт с "Галимар " - друго издателство, което се задоволява с един най-малко от шест книги на година. За писателя това си е съвсем отмора.
Междувременно той към този момент е на транспортен съд в Средиземно море. После отпътува за Ню Йорк и този път взема решение да обиколи света: Южна Америка, Галапагос, Таити, Австралия и Индия.
Докато живее последните години в Лозана, заобиколен от цялостен взвод секретарки и здравната сестра Тереза, която е и негова другарка ( "най-красивата обич на живота ми ", споделя гордо Сименон), към този момент даже не наподобява на сянката си; той е сянка на една сянка. "Никога не съм се интересувал от себе си - продиктувал един път Сименон, само че истината е, че в никакъв случай не съм се интересувал от нещо друго. Дори в наличието на дамите, които съм "познавал " (той твърди, че броят им надвишава 10 000, от които 8 000 проститутки), съм си задавал един-единствен въпрос: "Кой съм аз? "
Кан
През 1960 година Сименон е ръководител на журито на кинофестивала в Кан и постанова (заедно с писателя Хенри Милър) "Сладък живот ". Италиано-френският игрален филм - трагикомедия, е режисиран от Федерико Фелини и е с присъединяване на Марчело Мастрояни, Анита Екбери и Анук Еме в основните функции. Лентата наблюдава една седмица от живота на римския публицист Марчело Рубини (Мастрояни), в неговото непрекъснато търсене на обич и благополучие, които в никакъв случай не идват.
Филмът е огромния победител в Кан, където печели наградата "Златна палма ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ