Стефан Димитров: Ден след песента ми за земетръс на Лили Иванова трус удари Вранча
До гуша ми е пристигнало от еднодневки
Написах симфония по „ Майстора и Маргарита ”
Нека пеят за дупари и антилопи, щом им харесва
– Г-н Димитров, тази седмица се разделихме с огромния Тончо Русев. Умеем ли да ценим потвърдените имена в културата, до момента в който са още измежду нас?
– Не напълно. Тончо беше един доста прелестен човек, както и доста надарен естествено. Той имаше едно качество, което съм виждал единствено у двама души – Емил Димитров и Тончо, те в никакъв случай не завиждаха и умееха да се радват на всяка хубава ария и изява. Тончо си отиде почтено на 85 години. Написал е толкоз доста шлагери, които се знаят от няколко генерации и в никакъв случай няма да бъдат забравени. Ето, в този момент може би ще кръстят зала №1 на НДК на Тончо, да, само че те трябваше да я кръстят по този начин, още до момента в който беше измежду нас. Трябваше преди този момент да има това самопризнание, а не посмъртно…
– Какво си мислехте на разлъка с Тончо Русев?
– Мислех си, че и на моето заравяне церемонията ще бъде същата – дали ще е в църквата “Свети Седмочисленици ”, или в “Света Неделя ” – няма разлика. Но в края на краищата човек си отива, остава му творчеството, остава това, което е направил.
– Какви нови неща работите?
– Четири години писах едно произведение, което ми лиши в действителност доста, даже както споделя народа – изпи ми мозъка. То се споделя “Сънят на Пилат Понтийски ”- по романа на Булгаков – “Майстора и Маргарита ” и е една симфонична творба в три елементи, със симфоничен оркестър и хор. На 29-ти май от 19 часа ще бъде премиерата в зала “България – с вход свободен, както и на 13-ти юни в Античния спектакъл в Пловдив от 19 ч. Диригент ще бъде Любка Биаджони. Тук е мястото да благодаря на един страховит музикант – Пламен Велинов за оркестрацията, на Георги Еленков – диригент на хора, на фондация “Ценности ” и на мои правилни другари, които ме поддържаха по всякакъв начин в моменти на обезсърчение. Благодаря им от сърце! Мисля, че ще бъде забавно за публиката, която обича подобен тип музика. Вдъхнови ме прелестната книга на Булгаков и от нея взех това, че любовта постоянно побеждава и тя движи живота напред.
– Богдана Карадочева е споделяла, че към този момент няма предпочитание да записва нови албуми, тъй като песните не се въртят на никое място. Защо съгласно вас, такива одобрени имена в нашата музика не се позволяват до ефир?
– Сега с Богдана ще създадем един диск, или най-малко няколко песни, които ще бъдат с същински оркестър – с щрайх, с цигулки и ще имат логичен текст, а кой ще го слуша и какъв ще му е таргетът – това не ме интересува, а и нея не я интересува. Богдана е страхотна певица, само че в края на краищата не зависи от нас това, че не ни въртят по радиото, а пускат някакви дивотии – ще ти скъсам това, ще ти направя еди-какво си… Всички тези неща са преходни и един ден хората отново ще се върнат към същинските стойности, а другото са еднодневки. Просто ми е пристигнало до гуша, като чувам по какъв начин всички викат – това е неповторимото еди-кое си парче, или това е неповторимия еди-кой си, а в действителност са тъкмо еднодневки.
– А какво мислите за новата българска музика и за шлагери, като “Антилопа ” на Тита, или “Яката дупара ” на Гери-Никол?
– Не я знам Тита за жалост, нито знам “Антилопа ”. Мисля, че тези феномени няма да съществуват дълго, както и “Яката дупара ”. Не знам, може би са положителни певици. Щом им харесва да пеят за дупари и антилопи – дано да пеят. Но става въпрос за следното, мислил съм си, че децата на България би трябвало да имат избор. Семейството е доста значимо и би трябвало да им даде опция да чуят и Моцарт, и Бах, и Рахманинов. Човечеството е основало и друга музика, не може по този начин да ограничиш едно дете.
– Коя е настоящата тематика, или събитие, която ви развълнува най-силно напоследък?
– Гледам новините по всички стратегии. Все отново съм бил шеф на Българска национална телевизия и Нова и ми се коства ужасно безумство да се вършат хубави пътища, по които всички да карат с 200 километра и да се убиват! Това е нещо, което не мога да го проумея, за къде бързат, какво е това?! Българинът има потребност от изява – той би трябвало да се удря по гърдите и да вика – булгар, булгар, като в романа на Алеко. Нелепо е да катастрофираш и да умреш на 22 години. Генезисът на всичките тези безумства е в това, че 45 години живяхме в социализма и след измененията, като видя българинът, че комшията има бентли и той си сподели – А, за какво той да ми има, пък аз – не. След тази смяна доста хора не можаха да схванат, че сме разнообразни, тъй като до тогава бяхме идентични и не всеки може да има такава кола. Ти можеш да си купиш скъпа кола, или къща, пък аз не мога, обаче би трябвало ли да ти изпитвам завист за това.
– Коя ваша ария има най-интересна история?
– Всяка ария си има орис и история. Случва се по този начин, че аз съм разчитал, че дадена ария ще стане шлагер, а тя не става, както и противоположното. Веднъж трябваше да напиша музиката за един филм, обаждам се на Мишо Белчев и му крещя – брато, къде да се забележим? Той – на “Кристал ” и сядаме там, а Мишо пита – какво ще пием? Изпихме по една водка за тонус и той ми вика – я ми запей мелодията и аз започвам – таа-да, тада-дада… А той незабавно измисли думите – безшумно шушукам напразно, твоето име – живот… После песента я изпя Вили Кавалджиев и доста се хареса, а я направихме ей по този начин, до момента в който изпием по една водка.
– Сигурно имате и доста занимателни случки, свързани с ваши песни?
– Когато бях написал “Безнадежден случай ”, в която с Богдана пеем – какъв брой пъти – един ли, 100 ли, само че някои хора очевидно са разбрали, че пеем – едно листо! Веднъж, като се връщахме с нея, когато работехме на един транспортен съд в Швеция и ме попитаха– абе, каква е тази ария за едно листо, която била голем шлагер! Такива случки съм имал!
– С Лили Иванова сте били на турне в Русия. Говори се, че с нея се работи мъчно, тъй като има доста условия, по този начин ли е в действителност и какви са спомените ви за взаимната ви работа?
– Аз я почитам Лили и тя е страхотна певица, обаче ни се разминаха орисите, макар че с нея сме другари и до момента. Написал съм една ария, по текст на Петя Йорданова. Това е единствената ария, която съм написал за нея, като тогава тя пристигна в студиото и песента стана доста хубава и още на другия ден я пуснаха по радиото. В песента се пееше – земя, земя, какъв е този огън, когато пролетния земетръс разбуди в тебе първите паники, да оживее твоята мъртва пръст… Получи се по този начин, че навръх другия ден стана земетресението във Вранча и аз си крещя – Боже, Господи, какво е това?! Тук, в това съвпадане, може би има някаква съдбовност. След това тази ария не я пуснаха в никакъв случай повече!
– С Богдана Карадочева имате доста незабравими дуети. Доколко автобиографична за вас е песента “Безнадежден случай ”?
– Често се майтапят – абе, Богдана, кой е този Иван, за който пееш в песента “Иване, Иване ”, несъмнено е Иван Костов. Тя им вика – чакайте малко, не е нито Иван Славков, нито Костов, нито Иван Иванов. Истината е, че текстът е написан от Маргарита Петкова, която несъмнено си е мислела за някакъв неин Иван. По същия метод Миряна Башева, която е гениална поетеса и е написала “Безнадежден случай ”, а хората си мислят, че очевидно е за нас, тъй като ние я изпълняваме. Вярно е, че ние и двамата сме сложни характери, само че към този момент толкоз години сме дружно и общо взето сме претърпяли доста повратности. Поддържа ни това, че с нея харесваме едни и същи неща, поддържа ни някакъв тип обща хармония, която изповядваме, както и това, че не се навеждаме, че не вършим метани на този, или оня. Като стартира целия развой на демокрацията, ние бяхме едни от първите. Не споделям, че ние сме трансформирали системата, само че едно малко камъче е от нас.
– Какво отличава Богдана и я прави специфична във вашите очи?
– Тя е доста свястна, честна жена, религиозна е и има вяра във всичко положително, което би трябвало да се случи в света. Също по този начин е грижовна към сина си, към внуците – една в действителност честна жена.
– Как стана по този начин, че с нея сте седели на един чин в учебно заведение. Все отново Б и С са много раздалечени в писмеността?
– Това беше в трети клас, ние бяхме в 127 учебно заведение дружно, само че не си припомням тъкмо, може би не е седяла до мен, а зад мен, или пред мен. Бяхме си съученици, след това тя изчезна някъде, внезапно стана звезда, а аз започнах да върша аранжименти и се срещнахме отначало на “Златния Орфей ” на Слънчев бряг. Тя ми вика – но, ти ли си това? Беше смешно, беше готино!
– Живели сте и сте работили в доста страни. Къде дамите са най-привлекателни съгласно вас?
– Мисля, че тук. Работили сме в Швеция половин година, в Щатите, под дърво и камък и е мит това, че шведките са страхотни – нелепости. Или че германките са страхотни – в противен случай, рускините са страхотни, само че на всички места има доста красиви дами! Да, има, само че желая да кажа, че има една дребна разлика – германки, рускини, това са дами, които не са имали мъже след Втората Световна война. В Германия и в Русия съм виждал мъртво пияни дами, които се въргалят по земята и това е тъй като там няма задоволително мъже, поради войните. За мен всяка жена е прелестна, в случай че приказваш с нея обикновено, тъй като хубостта не е единствено във външността. Имах един другар, който умря – Христо Калчев и той има книга – “Вътрешна светлина ”. Тази светлина може да е в очите, може да е в жест, в походката. И не е нужно да имаш не знам какъв брой кубика силикон…
– Най-ценният съвет, или урок в живота?
– Никога не се взимай на съществено. Не си прави сметките, тъй като има един, който да ги прави – Господ. Планираш да вземем за пример на 1 август да отидеш на море и тъкмо тогава ти пада камък на главата.. Нали знаеш какво е споделил Стоян Михайловски – дребна гадинка пълзи по земята, това е индивидът – прашинка. Аз се чудя на тези хора, които се борят за пари, за милиони, за още милиони и покупки, това е неуместно съгласно мен. Ние сме безусловно оскъдни, доста сме дребни – на фона на цялата безконечност на света. Не можем да си го представим даже.
– На какво ви научи познанството ви с Емил Димитров и бихте ли споделили някой паметен спомен с него?
– Един ден, до момента в който седяхме във вилата му и правехме “Писмо до мама ”, пристигна Васил Андреев и споделя – Емо, от през днешния ден няма да пием! Той – добре, край, стопираме алкохола, няма да пием въобще! Минава един час, минава втори час, ние свирим на пианото, вършим разновидности на песента и отново се появява Васил и споделя – Стефане, Емиле, вие знаете ли какво е станало? Ние – какво? Трамвая сгазил някаква старица, горката – ей, дай по една водка да изпием за господ да елементарни. Много готини момчета бяха. Веднъж, тръгвайки си от Княжево, попитах Емил с какво ще си вървя и татко му – Факира Мити и майка му мадам Сузи ме закараха до “Руски монумент ”. Караше “Волга ”, с еленче начело и всички си сложихме колани. В 9 вечерта тръгнахме от “Княжево ”, като до “Руски монумент ” го взехме за час и половина, тъй като той караше с пет километра в час.
– В какво вярвате?
– В положителното. Аз съм доста търпелив човек, не ме интересува кой какъв е и каква вяра изповядва. Вярвам, че положителното е заложено у хората и те би трябвало да са положителни. Когато се роди едно дете, то е почтено, а по-късно може да се промени – да стане палач, или неприятен човек, само че изначално всички са положителни.
– Любима мисъл?
– Прави положително и както го е споделил Джон Ленън в песента – всички се нуждаем от обич.
Написах симфония по „ Майстора и Маргарита ”
Нека пеят за дупари и антилопи, щом им харесва
– Г-н Димитров, тази седмица се разделихме с огромния Тончо Русев. Умеем ли да ценим потвърдените имена в културата, до момента в който са още измежду нас?
– Не напълно. Тончо беше един доста прелестен човек, както и доста надарен естествено. Той имаше едно качество, което съм виждал единствено у двама души – Емил Димитров и Тончо, те в никакъв случай не завиждаха и умееха да се радват на всяка хубава ария и изява. Тончо си отиде почтено на 85 години. Написал е толкоз доста шлагери, които се знаят от няколко генерации и в никакъв случай няма да бъдат забравени. Ето, в този момент може би ще кръстят зала №1 на НДК на Тончо, да, само че те трябваше да я кръстят по този начин, още до момента в който беше измежду нас. Трябваше преди този момент да има това самопризнание, а не посмъртно…
– Какво си мислехте на разлъка с Тончо Русев?
– Мислех си, че и на моето заравяне церемонията ще бъде същата – дали ще е в църквата “Свети Седмочисленици ”, или в “Света Неделя ” – няма разлика. Но в края на краищата човек си отива, остава му творчеството, остава това, което е направил.
– Какви нови неща работите?
– Четири години писах едно произведение, което ми лиши в действителност доста, даже както споделя народа – изпи ми мозъка. То се споделя “Сънят на Пилат Понтийски ”- по романа на Булгаков – “Майстора и Маргарита ” и е една симфонична творба в три елементи, със симфоничен оркестър и хор. На 29-ти май от 19 часа ще бъде премиерата в зала “България – с вход свободен, както и на 13-ти юни в Античния спектакъл в Пловдив от 19 ч. Диригент ще бъде Любка Биаджони. Тук е мястото да благодаря на един страховит музикант – Пламен Велинов за оркестрацията, на Георги Еленков – диригент на хора, на фондация “Ценности ” и на мои правилни другари, които ме поддържаха по всякакъв начин в моменти на обезсърчение. Благодаря им от сърце! Мисля, че ще бъде забавно за публиката, която обича подобен тип музика. Вдъхнови ме прелестната книга на Булгаков и от нея взех това, че любовта постоянно побеждава и тя движи живота напред.
– Богдана Карадочева е споделяла, че към този момент няма предпочитание да записва нови албуми, тъй като песните не се въртят на никое място. Защо съгласно вас, такива одобрени имена в нашата музика не се позволяват до ефир?
– Сега с Богдана ще създадем един диск, или най-малко няколко песни, които ще бъдат с същински оркестър – с щрайх, с цигулки и ще имат логичен текст, а кой ще го слуша и какъв ще му е таргетът – това не ме интересува, а и нея не я интересува. Богдана е страхотна певица, само че в края на краищата не зависи от нас това, че не ни въртят по радиото, а пускат някакви дивотии – ще ти скъсам това, ще ти направя еди-какво си… Всички тези неща са преходни и един ден хората отново ще се върнат към същинските стойности, а другото са еднодневки. Просто ми е пристигнало до гуша, като чувам по какъв начин всички викат – това е неповторимото еди-кое си парче, или това е неповторимия еди-кой си, а в действителност са тъкмо еднодневки.
– А какво мислите за новата българска музика и за шлагери, като “Антилопа ” на Тита, или “Яката дупара ” на Гери-Никол?
– Не я знам Тита за жалост, нито знам “Антилопа ”. Мисля, че тези феномени няма да съществуват дълго, както и “Яката дупара ”. Не знам, може би са положителни певици. Щом им харесва да пеят за дупари и антилопи – дано да пеят. Но става въпрос за следното, мислил съм си, че децата на България би трябвало да имат избор. Семейството е доста значимо и би трябвало да им даде опция да чуят и Моцарт, и Бах, и Рахманинов. Човечеството е основало и друга музика, не може по този начин да ограничиш едно дете.
– Коя е настоящата тематика, или събитие, която ви развълнува най-силно напоследък?
– Гледам новините по всички стратегии. Все отново съм бил шеф на Българска национална телевизия и Нова и ми се коства ужасно безумство да се вършат хубави пътища, по които всички да карат с 200 километра и да се убиват! Това е нещо, което не мога да го проумея, за къде бързат, какво е това?! Българинът има потребност от изява – той би трябвало да се удря по гърдите и да вика – булгар, булгар, като в романа на Алеко. Нелепо е да катастрофираш и да умреш на 22 години. Генезисът на всичките тези безумства е в това, че 45 години живяхме в социализма и след измененията, като видя българинът, че комшията има бентли и той си сподели – А, за какво той да ми има, пък аз – не. След тази смяна доста хора не можаха да схванат, че сме разнообразни, тъй като до тогава бяхме идентични и не всеки може да има такава кола. Ти можеш да си купиш скъпа кола, или къща, пък аз не мога, обаче би трябвало ли да ти изпитвам завист за това.
– Коя ваша ария има най-интересна история?
– Всяка ария си има орис и история. Случва се по този начин, че аз съм разчитал, че дадена ария ще стане шлагер, а тя не става, както и противоположното. Веднъж трябваше да напиша музиката за един филм, обаждам се на Мишо Белчев и му крещя – брато, къде да се забележим? Той – на “Кристал ” и сядаме там, а Мишо пита – какво ще пием? Изпихме по една водка за тонус и той ми вика – я ми запей мелодията и аз започвам – таа-да, тада-дада… А той незабавно измисли думите – безшумно шушукам напразно, твоето име – живот… После песента я изпя Вили Кавалджиев и доста се хареса, а я направихме ей по този начин, до момента в който изпием по една водка.
– Сигурно имате и доста занимателни случки, свързани с ваши песни?
– Когато бях написал “Безнадежден случай ”, в която с Богдана пеем – какъв брой пъти – един ли, 100 ли, само че някои хора очевидно са разбрали, че пеем – едно листо! Веднъж, като се връщахме с нея, когато работехме на един транспортен съд в Швеция и ме попитаха– абе, каква е тази ария за едно листо, която била голем шлагер! Такива случки съм имал!
– С Лили Иванова сте били на турне в Русия. Говори се, че с нея се работи мъчно, тъй като има доста условия, по този начин ли е в действителност и какви са спомените ви за взаимната ви работа?
– Аз я почитам Лили и тя е страхотна певица, обаче ни се разминаха орисите, макар че с нея сме другари и до момента. Написал съм една ария, по текст на Петя Йорданова. Това е единствената ария, която съм написал за нея, като тогава тя пристигна в студиото и песента стана доста хубава и още на другия ден я пуснаха по радиото. В песента се пееше – земя, земя, какъв е този огън, когато пролетния земетръс разбуди в тебе първите паники, да оживее твоята мъртва пръст… Получи се по този начин, че навръх другия ден стана земетресението във Вранча и аз си крещя – Боже, Господи, какво е това?! Тук, в това съвпадане, може би има някаква съдбовност. След това тази ария не я пуснаха в никакъв случай повече!
– С Богдана Карадочева имате доста незабравими дуети. Доколко автобиографична за вас е песента “Безнадежден случай ”?
– Често се майтапят – абе, Богдана, кой е този Иван, за който пееш в песента “Иване, Иване ”, несъмнено е Иван Костов. Тя им вика – чакайте малко, не е нито Иван Славков, нито Костов, нито Иван Иванов. Истината е, че текстът е написан от Маргарита Петкова, която несъмнено си е мислела за някакъв неин Иван. По същия метод Миряна Башева, която е гениална поетеса и е написала “Безнадежден случай ”, а хората си мислят, че очевидно е за нас, тъй като ние я изпълняваме. Вярно е, че ние и двамата сме сложни характери, само че към този момент толкоз години сме дружно и общо взето сме претърпяли доста повратности. Поддържа ни това, че с нея харесваме едни и същи неща, поддържа ни някакъв тип обща хармония, която изповядваме, както и това, че не се навеждаме, че не вършим метани на този, или оня. Като стартира целия развой на демокрацията, ние бяхме едни от първите. Не споделям, че ние сме трансформирали системата, само че едно малко камъче е от нас.
– Какво отличава Богдана и я прави специфична във вашите очи?
– Тя е доста свястна, честна жена, религиозна е и има вяра във всичко положително, което би трябвало да се случи в света. Също по този начин е грижовна към сина си, към внуците – една в действителност честна жена.
– Как стана по този начин, че с нея сте седели на един чин в учебно заведение. Все отново Б и С са много раздалечени в писмеността?
– Това беше в трети клас, ние бяхме в 127 учебно заведение дружно, само че не си припомням тъкмо, може би не е седяла до мен, а зад мен, или пред мен. Бяхме си съученици, след това тя изчезна някъде, внезапно стана звезда, а аз започнах да върша аранжименти и се срещнахме отначало на “Златния Орфей ” на Слънчев бряг. Тя ми вика – но, ти ли си това? Беше смешно, беше готино!
– Живели сте и сте работили в доста страни. Къде дамите са най-привлекателни съгласно вас?
– Мисля, че тук. Работили сме в Швеция половин година, в Щатите, под дърво и камък и е мит това, че шведките са страхотни – нелепости. Или че германките са страхотни – в противен случай, рускините са страхотни, само че на всички места има доста красиви дами! Да, има, само че желая да кажа, че има една дребна разлика – германки, рускини, това са дами, които не са имали мъже след Втората Световна война. В Германия и в Русия съм виждал мъртво пияни дами, които се въргалят по земята и това е тъй като там няма задоволително мъже, поради войните. За мен всяка жена е прелестна, в случай че приказваш с нея обикновено, тъй като хубостта не е единствено във външността. Имах един другар, който умря – Христо Калчев и той има книга – “Вътрешна светлина ”. Тази светлина може да е в очите, може да е в жест, в походката. И не е нужно да имаш не знам какъв брой кубика силикон…
– Най-ценният съвет, или урок в живота?
– Никога не се взимай на съществено. Не си прави сметките, тъй като има един, който да ги прави – Господ. Планираш да вземем за пример на 1 август да отидеш на море и тъкмо тогава ти пада камък на главата.. Нали знаеш какво е споделил Стоян Михайловски – дребна гадинка пълзи по земята, това е индивидът – прашинка. Аз се чудя на тези хора, които се борят за пари, за милиони, за още милиони и покупки, това е неуместно съгласно мен. Ние сме безусловно оскъдни, доста сме дребни – на фона на цялата безконечност на света. Не можем да си го представим даже.
– На какво ви научи познанството ви с Емил Димитров и бихте ли споделили някой паметен спомен с него?
– Един ден, до момента в който седяхме във вилата му и правехме “Писмо до мама ”, пристигна Васил Андреев и споделя – Емо, от през днешния ден няма да пием! Той – добре, край, стопираме алкохола, няма да пием въобще! Минава един час, минава втори час, ние свирим на пианото, вършим разновидности на песента и отново се появява Васил и споделя – Стефане, Емиле, вие знаете ли какво е станало? Ние – какво? Трамвая сгазил някаква старица, горката – ей, дай по една водка да изпием за господ да елементарни. Много готини момчета бяха. Веднъж, тръгвайки си от Княжево, попитах Емил с какво ще си вървя и татко му – Факира Мити и майка му мадам Сузи ме закараха до “Руски монумент ”. Караше “Волга ”, с еленче начело и всички си сложихме колани. В 9 вечерта тръгнахме от “Княжево ”, като до “Руски монумент ” го взехме за час и половина, тъй като той караше с пет километра в час.
– В какво вярвате?
– В положителното. Аз съм доста търпелив човек, не ме интересува кой какъв е и каква вяра изповядва. Вярвам, че положителното е заложено у хората и те би трябвало да са положителни. Когато се роди едно дете, то е почтено, а по-късно може да се промени – да стане палач, или неприятен човек, само че изначално всички са положителни.
– Любима мисъл?
– Прави положително и както го е споделил Джон Ленън в песента – всички се нуждаем от обич.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ