Възвание за отдаване на дължимата национална почит към героя на България Ефрем Чучков
ДО: господин Румен Радев, президент на Република България
Министерския съвет на Република България
Българската академия на науките
Комисията по културата и медиите при Народното събрание на Р. България
Министерството на защитата на Р. България
Министерството на образованието и науката на Р. България
Министерството на културата на Р. България
ОТ: Българската национална комисия по военна история , член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, и учените и обществениците, участващи в Тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (27.IХ.2023 година, София, Централен боен клуб)
Уважаеми господин президент на Република България,
Уважаеми ръководители и представители на български държавни институции,
Роденият в Щип Ефрем Чучков - един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония, през днешния ден е съвсем пропуснат у нас, за разлика от Република Северна Македония, където го популяризират като „ народен воин ", „ популярен македонец " и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление ". Това е корист с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който постоянно е обявявал себе си за българин, борил се е за българската идея и е увековечен в някои от националните песни на македонските българи. В избрани интервали е бил и преподавател по български език, литература и история, въпреки и постоянно законспириран под непознато име, като паралелно с учителстването си е осъществявал дейна революционна организаторска активност.
У нас обаче Ефрем Чучков не е задоволително разпространяван, името му отсъства от учебниците по история, няма и монумент. В София една улица носи неговото име, само че на въпроса кой е той, при извършена анкета на инцидентен принцип, никой от интервюираните не е могъл да отговори.
Във връзка със 100-годишнината от гибелта на героя на България Ефрем Чучков, обръщаме се към вас с апел да предприемете нужните ограничения за реализиране на следните начинания:
- възобновяване съобщаването на името на Ефрем Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за починалите герои на България (както беше преди години), коригирайки по този метод един административен пропуск, датиращ от 90-те години на ХХ век;
- включване в българските учебници по история на информация за революционното дело на Ефрем Чучков;
- осъществяване на медийни и осведомителни инициативи на национално ниво за повишение на публичната информираност по отношение на революционното дело на Ефрем Чучков;
- институционална поддръжка на самодейността за разработване и разкриване на монумент на Ефрем Чучков в София.
Прилагаме историческа информация за живота и делото на Ефрем Чучков, формирана от неговия директен потомък Явор Чучков, прочут български публицист и преводач.
С почитание, от името на Българската национална комисия по военна история и участниците в тържествената научна конференция:
професор доктор, полковник о.з. Димитър Минчев, ръководител на Българската национална комисия по военна история
професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, теоретичен секретар на Българската национална комисия по военна история
София, 27 септември 2023 година
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА
БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЙВОДА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ
Ефрем Чучков, прочут като „ Практикът на Организацията " и „ Дясната ръка на Гоце Делчев ", е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО до гибелта си през 1923 година. Бил е и прославеният челник, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12-ти април 1898 година) първата чета на на практика основания от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на ВМОРО.
В края на ХIХ век и при започване на ХХ век от време на време обитава в София, където (в хотел „ Батенберг " ) пред Чучков и неговото „ разпятие от кама и револвер " поставят клетва доброволците от територията на днешна България, искащи да посветят живота си на идеята за извоюване на свободата на Македония. В този интервал Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били главните мотори на революционната активност на Организацията.
От извънредно значимо значение, отвън пропагандните му и бойни акции като челник на чета навътре в Македония, са били и дейностите, координирани и осъществявани от Ефрем Чучков за образуване, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от другите погранични пунктове на ВМОРО - най-много от основния разпределителен център Кюстендил, само че също и от други пунктове, в това число да вземем за пример Лъджене (сега квартал на Велинград) и от време на време от Дупница. Ръководел е и тайните канали за доставяне на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана най-вече по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи началник на Организацията и неин главен чуждестранен представител в София.
Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове и села в Македония, с цел да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „ един от най-големите врагове на Империята " и „ най-издирваният български комита в Македония ".
След Младотурския прелом през 1908 година, Ефрем Чучков назовава обещанията на младотурците за промени в Османската империя „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго " и съумява, в качеството си на шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и в действителност началник на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на множеството чети на Организацията. Подозренията и упованията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за предоставяне на автономност и права на българското население на Македония ще се окажат машинация, се оправдали напълно. Една година след „ промените " ръководещите младотурци възобновили терора над българите в Македония и осъществяването на всеобщи арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно - от неговия по-млад съгражданин и сподвижник Тодор Александров) „ умерено-консервативно " ядро на Организацията възвръща незаконната мрежа на ВМОРО и възобновява въоръжената битка.
Ефрем Чучков е и освободителят от османско иго на Щип, Кочани и Щипската област през Балканската война, пленявайки стотици турски бойци. През октомври 1912 година Чучков открива там спонтанна форма на българска власт. Симулирайки с четата си и включилите се към нея локални доброволци наличие на българска армия, той съумява да заблуди приближаващата се сръбска войска и да спре настъплението й. Така, с помощта на него Щип остава съвсем цяла година български. През Първата международна война той е бил български шеф на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война (до 25 юни 1913 година).
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков възвръщат Организацията, която, след етническото пречистване на Одринска Тракия, към този момент носи името Вътрешна македонска революционна организация. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и до гибелта си продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за подсилване на незаконната мрежа в окупирана Македония, в интервала 1919 - 1923 година Ефрем Чучков за следващ път работи и в пограничните пунктове (предимно в главния разпределителен център - Кюстендил) като координатор, уредник и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му акции против многочислени подразделения на постоянната сръбска войска обаче са неизбежно обречени. В последна сметка, четата на Ефрем Чучков е разрушена и съвсем унищожена след поредност от неравни борби (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни елементи в Малешевско и Кочанско). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в болничното заведение на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.
Бидейки революционер-практик, предан на незаконната активност и прочут с пословичната си невзискателност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „ партизанските " битки и от „ светлината на прожекторите ". В спомените си, съвременниците му са го наричали „ исполин на революционното дело " и „ най-действеният деец на Организацията ". Един български страдалец, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата идея за избавление на Македония.
(За повече информация, вж. отчет за Ефрем Чучков, изнесен на Юбилейната научна конференция (19.IХ.2022 година, София, Централен боен клуб) по случай 110-годишнината от Балканската война.)
БНКВИ, София, 27 септември 2023 година
Министерския съвет на Република България
Българската академия на науките
Комисията по културата и медиите при Народното събрание на Р. България
Министерството на защитата на Р. България
Министерството на образованието и науката на Р. България
Министерството на културата на Р. България
ОТ: Българската национална комисия по военна история , член на Международната комисия по военна история при ЮНЕСКО, и учените и обществениците, участващи в Тържествената научна конференция по случай 120-годишнината от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание (27.IХ.2023 година, София, Централен боен клуб)
Уважаеми господин президент на Република България,
Уважаеми ръководители и представители на български държавни институции,
Роденият в Щип Ефрем Чучков - един от най-видните дейци на българското националноосвободително придвижване в Македония, през днешния ден е съвсем пропуснат у нас, за разлика от Република Северна Македония, където го популяризират като „ народен воин ", „ популярен македонец " и „ исполин и страдалец на битката на македонския народ за национално избавление ". Това е корист с името на един от апостолите на българското освободително дело в Македония, който постоянно е обявявал себе си за българин, борил се е за българската идея и е увековечен в някои от националните песни на македонските българи. В избрани интервали е бил и преподавател по български език, литература и история, въпреки и постоянно законспириран под непознато име, като паралелно с учителстването си е осъществявал дейна революционна организаторска активност.
У нас обаче Ефрем Чучков не е задоволително разпространяван, името му отсъства от учебниците по история, няма и монумент. В София една улица носи неговото име, само че на въпроса кой е той, при извършена анкета на инцидентен принцип, никой от интервюираните не е могъл да отговори.
Във връзка със 100-годишнината от гибелта на героя на България Ефрем Чучков, обръщаме се към вас с апел да предприемете нужните ограничения за реализиране на следните начинания:
- възобновяване съобщаването на името на Ефрем Чучков по време на военните ритуали за тържествена проверка-заря за починалите герои на България (както беше преди години), коригирайки по този метод един административен пропуск, датиращ от 90-те години на ХХ век;
- включване в българските учебници по история на информация за революционното дело на Ефрем Чучков;
- осъществяване на медийни и осведомителни инициативи на национално ниво за повишение на публичната информираност по отношение на революционното дело на Ефрем Чучков;
- институционална поддръжка на самодейността за разработване и разкриване на монумент на Ефрем Чучков в София.
Прилагаме историческа информация за живота и делото на Ефрем Чучков, формирана от неговия директен потомък Явор Чучков, прочут български публицист и преводач.
С почитание, от името на Българската национална комисия по военна история и участниците в тържествената научна конференция:
професор доктор, полковник о.з. Димитър Минчев, ръководител на Българската национална комисия по военна история
професор д.ист.н. Светлозар Елдъров, теоретичен секретар на Българската национална комисия по военна история
София, 27 септември 2023 година
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЛОТО НА
БЪЛГАРСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕР И ВОЙВОДА ЕФРЕМ ЧУЧКОВ
Ефрем Чучков, прочут като „ Практикът на Организацията " и „ Дясната ръка на Гоце Делчев ", е бил един от ръководителите на ВМОРО/ВМРО до гибелта си през 1923 година. Бил е и прославеният челник, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнанието и паметта на българите в Македония и повел (на 12-ти април 1898 година) първата чета на на практика основания от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически институт на ВМОРО.
В края на ХIХ век и при започване на ХХ век от време на време обитава в София, където (в хотел „ Батенберг " ) пред Чучков и неговото „ разпятие от кама и револвер " поставят клетва доброволците от територията на днешна България, искащи да посветят живота си на идеята за извоюване на свободата на Македония. В този интервал Гоце Делчев и Ефрем Чучков са били главните мотори на революционната активност на Организацията.
От извънредно значимо значение, отвън пропагандните му и бойни акции като челник на чета навътре в Македония, са били и дейностите, координирани и осъществявани от Ефрем Чучков за образуване, подготовка, окомплектоване, инструктиране и изпращане на четите от другите погранични пунктове на ВМОРО - най-много от основния разпределителен център Кюстендил, само че също и от други пунктове, в това число да вземем за пример Лъджене (сега квартал на Велинград) и от време на време от Дупница. Ръководел е и тайните канали за доставяне на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организаторска работа на Чучков тогава е била направлявана най-вече по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи началник на Организацията и неин главен чуждестранен представител в София.
Турските управляващи са разгласявали Ефрем Чучков за най-страшния български комита. Понякога конни и жандармерийски табури са обкръжавали цели градове и села в Македония, с цел да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите четници. Турското военно разузнаване го е окачествявало като „ един от най-големите врагове на Империята " и „ най-издирваният български комита в Македония ".
След Младотурския прелом през 1908 година, Ефрем Чучков назовава обещанията на младотурците за промени в Османската империя „ фарс, целящ задържането на Македония под турско иго " и съумява, в качеството си на шеф на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и в действителност началник на ВМОРО, да забрани и да не допусне разпускането на множеството чети на Организацията. Подозренията и упованията на Чучков, че обещанията на младотурския режим за предоставяне на автономност и права на българското население на Македония ще се окажат машинация, се оправдали напълно. Една година след „ промените " ръководещите младотурци възобновили терора над българите в Македония и осъществяването на всеобщи арести и убийства. Оглавяваното от Ефрем Чучков (а по-късно - от неговия по-млад съгражданин и сподвижник Тодор Александров) „ умерено-консервативно " ядро на Организацията възвръща незаконната мрежа на ВМОРО и възобновява въоръжената битка.
Ефрем Чучков е и освободителят от османско иго на Щип, Кочани и Щипската област през Балканската война, пленявайки стотици турски бойци. През октомври 1912 година Чучков открива там спонтанна форма на българска власт. Симулирайки с четата си и включилите се към нея локални доброволци наличие на българска армия, той съумява да заблуди приближаващата се сръбска войска и да спре настъплението й. Така, с помощта на него Щип остава съвсем цяла година български. През Първата международна война той е бил български шеф на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война (до 25 юни 1913 година).
По-късно, след следващата съкрушителна национална злополука като разследване от Първата международна война, Тодор Александров и Ефрем Чучков възвръщат Организацията, която, след етническото пречистване на Одринска Тракия, към този момент носи името Вътрешна македонска революционна организация. Макар и да са отминали младежките му години, Чучков отхвърля оферти му в София чиновнически пост в Държавната комисия за бежанците и до гибелта си продължава пътя на незаконната битка в планините на окупирана Македония, превърната в Южна Сърбия.
Наред с обиколките си за подсилване на незаконната мрежа в окупирана Македония, в интервала 1919 - 1923 година Ефрем Чучков за следващ път работи и в пограничните пунктове (предимно в главния разпределителен център - Кюстендил) като координатор, уредник и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му акции против многочислени подразделения на постоянната сръбска войска обаче са неизбежно обречени. В последна сметка, четата на Ефрем Чучков е разрушена и съвсем унищожена след поредност от неравни борби (само през 1922 година той води 7 сражения със сръбски военни елементи в Малешевско и Кочанско). Тежко болен в резултат на получените рани и несгодите на живота в интервалите на конспиративност, Ефрем Чучков умира в болничното заведение на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 година.
Бидейки революционер-практик, предан на незаконната активност и прочут с пословичната си невзискателност, Ефрем Чучков е странял от политиката, от партиите, от „ партизанските " битки и от „ светлината на прожекторите ". В спомените си, съвременниците му са го наричали „ исполин на революционното дело " и „ най-действеният деец на Организацията ". Един български страдалец, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата идея за избавление на Македония.
(За повече информация, вж. отчет за Ефрем Чучков, изнесен на Юбилейната научна конференция (19.IХ.2022 година, София, Централен боен клуб) по случай 110-годишнината от Балканската война.)
БНКВИ, София, 27 септември 2023 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ