Писмо на Русенския митрополит Наум до Общинския съвет – Русе
До господин Христо Белоев,
Председател на Общинския съвет – Русе
Копие: До господин Пенчо Милков,
кмет на Община Русе
Копие: До господин Валентин Димитров,
Омбудсман при Община Русе
Уважаеми господин Белоев,
В отговор на писмо, №142 от 30.01.2026 година, на господин Валентин Димитров, по отношение на изнесена информация от общинския консултант Росица Георгиева, с която, по нейните думи, тя желае да внесе изясненост по повдигнатия въпрос, Ви оповестяваме следното:
По създание изнесената информация, презентирана със фотоси на разнообразни монументи на духовни лица, внесе повече комплициране, в сравнение с разяснение. Когато става дума за монументи на духовници от близкото и далечното ни минало, постоянно се изисква едно изискване, без което осъщетвяването на сходна самодейност е немислимо – благословение и единодушие на съответната църковна власт. В противоположен случай паметникът ще съставлява купчина камъни, само че няма да носи белега на църковна известност. За паметниците, които бяха показани, не бе упоменато, че същите са осъществени по почин на гражданско и църковно единодушие, надлежно с решение и благословение на съответните църковни управляващи.
В случая е налице умишлено занемаряване и пренебрежение към Българската православна черква в лицето на Русенската митрополия, представител на която беше и патриарх Неофит.
Относно паметника на многозаслужилия за жанр и Църква екзарх Антим в двора на храм „ Св. св. Константин и Елена ” в Одрин, в случай че Георгиева се беше постарала да събере повече сведения, щеше да показа на вниманието на общинските съветници и спомагателната информация, че той е направен и подложен там по самодейност на Тракийските сдружения, само че без единодушието, мнението и благословението на Св. Синод на БПЦ, както и на Вселенския патриарх Вартоломей. От момента, когато беше подложен, той стана причина за разкол, заради несъгласуването с надлежните църковни управляващи, заради което оттогава има възбрана от страна на Цариградската патриаршия там да служат български архиереи. Въпрос който и до в този момент, макар водените преписка и диалози от наша страна при срещи сред двете църкви, към момента не е намерил своето позитивно позволение.
През предходната 2025 година, по време на отсъствието ни от града, разбрахме от обществените мрежи за концепцията да се обособи пространството към храм „ Всех Святих ” като площад на името на блаженопочиналия патриарх Неофит, както и да бъде подложен там негов монумент. По този мотив организирахме телефонен диалог с кмета на Община Русе господин Пенчо Милков, на който съобщихме нашите терзания и оскърбление, че по въпрос, който касае наш предходник по катедра, не е било потърсено мнението и мнението на Епархийския съвет и персонално на митрополита. По същия въпрос разговаряхме и с ръководителя на групата на ГЕРБ в Общинския съвет госпожа Муртезова, само че безуспешно. Напротив, бяхме сюрпризирани от обстоятелството, че Росица Георгиева, която претендира, че познава църковния ред и порядки, все пак внася сходно предложение, което се приема безусловно от съветниците.
В Българската православна черква няма одобрена традиция да се издигат монументи на духовни лица, а съществуването на такива като екзарх Антим, екзарх Йосиф, екзарх Стефан, Иларион Макариополски, Варненско-Преславски Симеон и Сливенски Иларион е било позволено най-много поради тяхната историческа роля в одобряването и развиването на Третото българско царство. Съпоставянето им със модерни църковници, считаме за безусловно несвоевременно. Практиката за издигане на монументи не е православна, а взаимствана от Запад, Русия, като изобщо не е наложителна.
Особено значимо за Православието е молитвената респект към нашите прародители, а светият деятел споделя: „ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате поради свършека на техния живот, подражавайте на вярата им ” (Евр. 13:7). На вярата им, не на паметниците издигнати за тях!
Всеки, който познава скромността на блаженопочиналия патриарх Неофит, би могъл да си отговори на въпроса, какво би било за него това възхваляване. Едва ли щеше да е удовлетворен от всичко това той, който живя и се труди смирено на Божията равнища, а в този момент, заради преекспониране и ненужно шумене към паметта му, се разгарят по-скоро неприятни трудове, като се възкресява един противен спомен от близкото ни минало, който още веднъж ще отвори остарели рани. Именно онази Христова обич, която той носеше през целия си живот, е най-ценният залог, че неговата памет ще остане в сърцата и душите на хората, а не в един безчувствен монумент.
Срамно е личността му да се употребява за персонален пиар под маската на „ гражданска самодейност ”, като се замесва манипулативно и името на политическа партия! Срамно е да се похарчат десетки хиляди левове за камъни и плочи, когато сме очевидци какъв брой изоставени деца и възрастни хора мизерстват сега, борейки се за своето оцеляване всеки ден.
Категорично заявяваме, че няма да приемем решение на светската власт за именуване на площад и издигане на монумент на духовно лице, което е било обвързвано единствено и само с Българската православна черква, откакто тя е била съзнателно пренебрегната по този въпрос.
Ако Общинският съвет в Русе въпреки всичко реализира горното си решение, незачитайки нашето мнение, ще забраним на представители на Русенската митрополия да вземат участие отсега нататък във всевъзможни публични мероприятия, свързани с празнични празнувания и възпоменания, проведени от Община Русе.
С благословение,
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
НАУМ
Председател на Общинския съвет – Русе
Копие: До господин Пенчо Милков,
кмет на Община Русе
Копие: До господин Валентин Димитров,
Омбудсман при Община Русе
Уважаеми господин Белоев,
В отговор на писмо, №142 от 30.01.2026 година, на господин Валентин Димитров, по отношение на изнесена информация от общинския консултант Росица Георгиева, с която, по нейните думи, тя желае да внесе изясненост по повдигнатия въпрос, Ви оповестяваме следното:
По създание изнесената информация, презентирана със фотоси на разнообразни монументи на духовни лица, внесе повече комплициране, в сравнение с разяснение. Когато става дума за монументи на духовници от близкото и далечното ни минало, постоянно се изисква едно изискване, без което осъщетвяването на сходна самодейност е немислимо – благословение и единодушие на съответната църковна власт. В противоположен случай паметникът ще съставлява купчина камъни, само че няма да носи белега на църковна известност. За паметниците, които бяха показани, не бе упоменато, че същите са осъществени по почин на гражданско и църковно единодушие, надлежно с решение и благословение на съответните църковни управляващи.
В случая е налице умишлено занемаряване и пренебрежение към Българската православна черква в лицето на Русенската митрополия, представител на която беше и патриарх Неофит.
Относно паметника на многозаслужилия за жанр и Църква екзарх Антим в двора на храм „ Св. св. Константин и Елена ” в Одрин, в случай че Георгиева се беше постарала да събере повече сведения, щеше да показа на вниманието на общинските съветници и спомагателната информация, че той е направен и подложен там по самодейност на Тракийските сдружения, само че без единодушието, мнението и благословението на Св. Синод на БПЦ, както и на Вселенския патриарх Вартоломей. От момента, когато беше подложен, той стана причина за разкол, заради несъгласуването с надлежните църковни управляващи, заради което оттогава има възбрана от страна на Цариградската патриаршия там да служат български архиереи. Въпрос който и до в този момент, макар водените преписка и диалози от наша страна при срещи сред двете църкви, към момента не е намерил своето позитивно позволение.
През предходната 2025 година, по време на отсъствието ни от града, разбрахме от обществените мрежи за концепцията да се обособи пространството към храм „ Всех Святих ” като площад на името на блаженопочиналия патриарх Неофит, както и да бъде подложен там негов монумент. По този мотив организирахме телефонен диалог с кмета на Община Русе господин Пенчо Милков, на който съобщихме нашите терзания и оскърбление, че по въпрос, който касае наш предходник по катедра, не е било потърсено мнението и мнението на Епархийския съвет и персонално на митрополита. По същия въпрос разговаряхме и с ръководителя на групата на ГЕРБ в Общинския съвет госпожа Муртезова, само че безуспешно. Напротив, бяхме сюрпризирани от обстоятелството, че Росица Георгиева, която претендира, че познава църковния ред и порядки, все пак внася сходно предложение, което се приема безусловно от съветниците.
В Българската православна черква няма одобрена традиция да се издигат монументи на духовни лица, а съществуването на такива като екзарх Антим, екзарх Йосиф, екзарх Стефан, Иларион Макариополски, Варненско-Преславски Симеон и Сливенски Иларион е било позволено най-много поради тяхната историческа роля в одобряването и развиването на Третото българско царство. Съпоставянето им със модерни църковници, считаме за безусловно несвоевременно. Практиката за издигане на монументи не е православна, а взаимствана от Запад, Русия, като изобщо не е наложителна.
Особено значимо за Православието е молитвената респект към нашите прародители, а светият деятел споделя: „ Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и като имате поради свършека на техния живот, подражавайте на вярата им ” (Евр. 13:7). На вярата им, не на паметниците издигнати за тях!
Всеки, който познава скромността на блаженопочиналия патриарх Неофит, би могъл да си отговори на въпроса, какво би било за него това възхваляване. Едва ли щеше да е удовлетворен от всичко това той, който живя и се труди смирено на Божията равнища, а в този момент, заради преекспониране и ненужно шумене към паметта му, се разгарят по-скоро неприятни трудове, като се възкресява един противен спомен от близкото ни минало, който още веднъж ще отвори остарели рани. Именно онази Христова обич, която той носеше през целия си живот, е най-ценният залог, че неговата памет ще остане в сърцата и душите на хората, а не в един безчувствен монумент.
Срамно е личността му да се употребява за персонален пиар под маската на „ гражданска самодейност ”, като се замесва манипулативно и името на политическа партия! Срамно е да се похарчат десетки хиляди левове за камъни и плочи, когато сме очевидци какъв брой изоставени деца и възрастни хора мизерстват сега, борейки се за своето оцеляване всеки ден.
Категорично заявяваме, че няма да приемем решение на светската власт за именуване на площад и издигане на монумент на духовно лице, което е било обвързвано единствено и само с Българската православна черква, откакто тя е била съзнателно пренебрегната по този въпрос.
Ако Общинският съвет в Русе въпреки всичко реализира горното си решение, незачитайки нашето мнение, ще забраним на представители на Русенската митрополия да вземат участие отсега нататък във всевъзможни публични мероприятия, свързани с празнични празнувания и възпоменания, проведени от Община Русе.
С благословение,
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ
НАУМ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ